Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 373
Добрич, 12.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич,
в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета
година, І едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 388/ 2017 год.
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба вх. № 1758/ 15.08.2016 г. на П.Е.Ц.
*** против мълчалив отказ на Директора на Дирекция ГРОН при община град Добрич
да издаде удостоверение (копие) от акт
за раждане на *******по заявление № 219Р/ 05.07.2016 г., подадено от П.Е.Ц..
Първоначално по делото е било образувано адм. дело №
426/ 2016 г. по описа на съда, което е приключило с Решение № 421/ 21.11.2016
г. Последното е обезсилено от състав на Трето отделение на ВАС с Решение № 8814
от 06.07.2017 г. по адм. дело № 14449/ 2016 г. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав с указания новият състав да продължи процесуалните
действия по делото от етапа на даване на указания на ищеца за уточняване на
органа, чийто мълчалив отказ обжалва.
След дадени указания от съда, жалбоподателят е
уточнил, че обжалва мълчалив отказ на Директора на Дирекция „ГРОН“ при община
град Добрич да издаде исканото удостоверение, както и последвалия изричен
отказ, обективиран в писмо 94П – 00 – 293/ 11.08.2016 г. на Директора на
Дирекция ГРОН.
Жалбоподателят настоява да бъде отменен
мълчаливият отказ като неправилен и незаконосъобразен, постановен в
противоречие с разпоредбите на чл. 88а, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската
регистрация и чл. 5, ал. 1 от Наредба РД – 02 – 20 – 6 от 24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Счита, че в
качеството му на наследник на *******според удостоверение № 46 от 06.05.2016 г.
има право да иска удостоверение от акт за раждане на *******и моли да бъде
отменен мълчаливият отказ, както и последвалият изричен такъв и да бъде върната
преписката на административния орган за ново произнасяне в рамките на
предоставените му административни правомощия със задължителни указания относно
прилагането и тълкуването на нормативната уредба.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
се явява лично, не се представлява. Поддържа жалбата.
Ответникът – Директор на Дирекция „ГРОН“ при община град
Добрич, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния
си представител – главен юрисконсулт Р.М., която оспорва жалбата. Изразява
становище, че съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от Закона за защита на
личните данни при смърт на физическо лице, правата му за достъп до лични данни
се упражняват от неговите наследници, като видно от удостоверение за
наследници, се установява кои са наследниците на *******, посочени са жива
дъщеря, починала дъщеря, която е оставила съпруг и синове, поради което счита,
че жалбоподателят няма право да получи искания документ. Добавя, че тези
обстоятелства са описани и в изричния отказ от 11.08.2016 г.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Със заявление № 219Р/ 05.07.2016 г. (л. 15 от адм. д.
№ 426/ 2016 г.) П.Е.Ц. е поискал издаване на удостоверение (копие) от акт за
гражданско състояние съгласно чл. 80 и чл. 88 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР) на *******, родена в град Добрич на 19.08.1924 г. Съгласно
нормата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на
индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и
съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и
при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е
предвидено друго. В нормата на чл. 107 ЗГР изрично е уредена възможност за
оспорване на отказа за предоставяне на данни от ЕСГРАОН по реда, предвиден в
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е заявител по конкретната
услуга, с оглед на което при наличие първоначално на мълчалив, а впоследствие и
на изричен отказ от извършването й, има правен интерес от обжалването и жалбата
се явява допустима. Като се има предвид датата на подаване на Заявлението и
срокът за изпълнение, респ. разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК и датата на
подаване на жалбата, последната се явява допустима и на това основание.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Заявителят е отбелязал, че подава заявлението като
законен представител на лицето, за което иска да му бъде издадено копие от акт
за раждане. В случая лицето е починало още през 1924 г., много преди раждането
на жалбоподателя. За пълнота съдът следва да отбележи, че съществуват два вида
представителство: по желание на представлявания и по силата на закона.
Представителството по желание на представлявания се нарича договорно или
доброволно представителство, а това, което е по силата на закона, е законно
(задължително) представителство. Законно представлявани са недееспособните –
малолетните, напълно запретените лица и юридическите лица. Законни
представители са родители, настойници и управителните органи на юридическите
лица. Без своите законни представители тези лица не могат да изразяват своята
воля и да участват в обществените отношения. Непълнолетните (от 14 до 18 г.) и
ограничено запретените лица извършват сами правни действия, но със съгласието
на своите родители или попечители. В този смисъл в случая за законен
представител не може да се говори.
В жалбата си жалбоподателят се позовава вече на
качеството си на наследник на *******, който е баща на лицето, за което иска Ц.
копие от акт за раждане, като счита, че това му качество на наследник е
достатъчно, за да бъде изпълнена от ответника исканата услуга. В тази връзка
следва да се има предвид следното:
По делото е прието като доказателство Удостоверение за
наследници № 46/ 06.05.2016 г. на *******, роден на *** г., починал на
17.02.1961 г. От това удостоверение се установява, че *******е имал съпруга, три
дъщери и двама сина. Дъщерите му са *******Т. (фигурира два пъти в
удостоверението за наследници под № 1 и № 5), ******* (по мъж) и *******, а
синовете са *******и *******. *******е починал на 26.07.1991 г. и е оставил
наследници към момента на издаване на удостоверението: съпруга *******, дъщеря *******,
втора дъщеря, починала през 1995 г. и оставила също наследници. *******е имал
син – *******., починал на 20.12.1993 г., като жалбоподателят се явява негов
син.(л. 7 – 14 от адм. дело № 426/ 2016 г.)
Жалбоподателят е подал Заявление с искане за издаване копие от акт за
раждане на ******* (в Заявлението е записана с бащината фамилия – Петрова). Същата
се явява сестра на дядото на жалбоподателя по бащина линия. Тя е починала 1995
г., но има син *******, дъщеря *******, втора дъщеря, която е починала, но
оставила като наследници съпруг и деца. (л. 27 от адм. дело № 426/ 2016 г.)
По делото е прието като доказателство писмо рег. № 94П
– 00 – 293/ 11.08.2016 г., което обективира изричен отказ за изпълнение на
исканата услуга по Заявление № 219Р от 05.07.2016 г. Писмото е издадено от
Директора на Дирекция ГРОН, подписано е и от секретаря на община град Добрич,
като е съгласувано с юрисконсулт.(л. 32 – 33 от адм. дело № 426/ 2016 г.) По
отношение процесното Заявление в писмото е записано, че ******* има законни
живи наследници. В този смисъл е мотивиран отказът с разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, че при смърт на
физическото лице, правата му за достъп до лични данни се упражняват от неговите
наследници.
С вх. № 2093 от 10.10.2016 г. П.Е.Ц. е представил по
делото отговор по имейл от Комисията за защита на личните данни , изпратен до
него по подадени въпроси, свързани с понятието „лични данни“. (л. 54 – 55 от
адм. дело № 426/ 2016 г.) по отношение личните данни на починали лица в писмото
се изразява становище, че не може да се счита, че починалите лица имат лични
данни. Добавено,че този въпрос следва да се преценява във всеки един конкретен
случай, както и че не е налична изрична разпоредба в действащото
законодателство, която да изяснява този въпрос.
От жалбоподателя е представено Удостоверение, издадено
от Кмета на район Лозенец Столична община, в което се удостоверява, че въз
основа на подадена молба от П.Е.Ц. вх. Рег. № РЛЦ16 – ГР94 – 2346/ 14.09.2016
г. последният е получил заверено копие от акт за раждане № № 116/ 28.06.1999 г.
за лицето *******, ЕГН **********. Добавено е, че завереното копие е издадено
от длъжностно лице по гражданско състояние *******на базата на нотариално
заверено пълномощно от нотариус Вяра Енева. (л. 59 от адм. дело № 426/ 2016 г.)
Жалбоподателят е представил като доказателство и самото пълномощно, с което
майка му *******, го е упълномощила да представлява пред общините и техните
структури, районите и кметствата на територията на Република България и да се
снабдява с документи от нейно име и за нейна сметка въз основа на Регистъра на
населението и регистрите за гражданско състояние и всякакви други услуги,
предоставяни от тях.(л. 60 от адм. дело № 426/ 2016 г.)
След връщането на делото за ново разглеждане от
ответника е представено надлежно заверено копие от Заповед № 1294/ 13.11.2015
г., издадена от Кмета на община град Добрич на основание чл. 44, ал. 1, т. 14
от ЗМСМА, чл. 35, ал. 3 и чл. 92, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация,
с която възлага функции на длъжностни лица по гражданското състояние, считано
от 05.11.2015 г. (л. 43) Като доказателство е приета и Заповед № 7/ 05.01.2017
г., с която, считано от 06.01.2017 г.,
на същото основание като в предходната Кметът на община град Добрич е определил
нови длъжностни лица по гражданското състояние. (л. 44) Видно от Заповед № 2/
16.02.2016 г. *******е назначена на длъжността Директор на дирекция „ГРОН“ при
община град Добрич. (л. 45) Като доказателство е приета и Заповед № 419/
08.04.2016 г., с която е утвърден проект на нов Устройствен правилник за
организацията и дейността на общинската администрация в община град Добрич.
Приложени са Заповед за утвърждаване изменения в Правилника, структура на
общинската администрация, както и Решение на ОбС за одобряване структурата на
общинската администрация. (л. 48 – 100)
При така събраните доказателства и изяснена фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи, като се отчете, че предмет на
съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК е законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя:
В случая се оспорва мълчалив отказ, като в съдебно
заседание жалбоподателят заявява, че оспорва и издаденият впоследствие изричен
отказ.
Административното производство е започнало с подаване
на Заявление № 219Р/ 05.07.2016 г. до Кмета на община град Добрич. Видно от
приложените по делото Заповеди за възлагане
функции на длъжностни лица по гражданското състояние, съгласно
утвърдения Правилник за структурата на общинската администрация актовете за
гражданско състояние, в това число издаване на заверени копия от тях, се във
функциите на длъжностните лица от дирекция „ГРОН“ при община град Добрич. По
подаденото Заявление е водена кореспонденция, но длъжностно лице по
гражданското състояние не се е произнесло. На 11.08.2016 г. е подадена жалбата
срещу мълчалив отказ, като същия ден е издаден и изричен отказ. Доколкото при
подаване на жалбата в Общината жалбоподателят не е уведомен, че има
произнасяне, очевидно изричният отказ е постановен след подаване на
жалбата.
Съгласно чл. 88, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по
гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението им
издават следните документи по утвърден образец:
1. от акта за раждане - удостоверение за раждане
(оригинал - първото издадено удостоверение, и дубликат -всяко следващо);
2. от акта за сключен граждански брак - удостоверение
за сключен граждански брак (оригинал - първото издадено удостоверение, и
дубликат - всяко следващо);
3. от акта за смърт - препис-извлечение от акт за
смърт.
А съобразно текста на чл. 88, ал. 3 от ЗГР въз основа
на регистрите на актовете за гражданско състояние може да се издават и
препис-извлечения, пълни преписи или заверени копия на актове. Заверката на
копията на актовете задължително трябва да указва към коя дата данните от
копието съответстват на данните от съхранявания в общината акт, да има подпис
на длъжностното лице по гражданското състояние и печат на общината. В този
смисъл издаването на искания документ – копие от акт за раждане е в
правомощията на длъжностните лица по гражданското състояние, конкретно
определени от Кмета.
С разпоредбата на чл. 88а от ЗГР е указано, че
документи по чл. 88 от с. з. се издават на лицето, за което се отнася актът за
раждане, на неговите родители/законните му представители; страните по акта за
сключен граждански брак; наследниците на починалото лице от акта за смърт. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД – 02 – 20 – 6/
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, издадена от Министъра на РРБ и Министъра на правосъдието
(Наредбата), а именно: Удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят,
на законните им представители, на техните наследници. Събраните по делото
доказателства сочат, че жалбоподателят не попада сред този кръг лица. Касае се
за починало лице, на което той не е родител, няма как да е и законен
представител, което вече беше обсъдено. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Закона за
наследството, изречение второ, по-близкият по степен и низходящият на по-близък
по степен изключват по-далечния по степен. В случая, както беше написано,
лицето, за което се иска копие от акта за раждане, има живи преки наследници –
низходящи – син и дъщеря и дъщеря на втора дъщеря, починала на 07.11.2001 г. В
този смисъл Ц. не е сред правоимащите да получат искания документ.
Вярно е, че съгласно чл. 88а, ал. 2 от ЗГР документите
по чл. 88 може да се издават и на трети лица, изрично упълномощени с нотариално
заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на Гражданския процесуален
кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Ц. обаче не разполага с пълномощно от
преките наследници на *******, за да се възползва от тази възможност.
Съобразно чл. 5, ал. 2 от Наредбата удостоверения
могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на
техни законоустановени правомощия, или когато същите са изрично упълномощени с
нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и
Наказателно-процесуалния кодекс. Както беше посочено, Ц. не разполага с
нотариално заверено пълномощно от преките наследници, а разширяването на кръга
правоимащи с Наредбата с изписването „и
на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени
правомощия“ е в противоречие с уреденото в Закона за гражданската регистрация,
АПК, ГПК и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове в тази
част тя не следва да бъде прилагана. Недопустимо е с подзаконов нормативен акт
да се допълва закона чрез разширяване на допустимия кръг. Освен това липсват
указани законоустановени правомощия на Заявителя, за чиято цел да бъде издадено
копието от акта за раждане при наличие на преки наследници и нормата на Закона
за наследството, която повелява, че по – близкият по степен изключва по –
далечния.
С оглед изложеното мълчаливият отказ се явява
законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Доколкото е последвал и изричен отказ и жалбоподателят
заявява, че оспорва и него, то по изложените по – горе съображения настоящият
състав счита, че и изричният отказ е правилен и законосъобразен. Вярно е, че
административният орган се е позовал само на чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от
Закона за защита на личните данни, без да обсъди нормите на Закона за
гражданска регистрация и Наредбата, то позоваването на чл. 28, ал. 3 от Закона
за защита на личните данни е основателно по съображенията, изложени по – горе,
че Ц. не е сред кръга наследници, които могат да получат искания документ. Дали
копието от акта за раждане съдържа „лични данни“ би било предмет на дискусия,
която е извън спора. В случая е важно дали лицето е сред кръга на правоимащите
да получи това копие, а изложеното налага извода, че не е.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане от страна на пълномощника на ответника за присъждане на разноски, съдът
намира, че на същия следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски във
вид на юрисконсултско възнаграждение. За определяне на размера съдът съобрази,
че с чл. 78, ал. 8 от ГПК е прието, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 от Закона за
правната помощ урежда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от
100 до 200 лв. В този смисъл съдът, като взе предвид тежестта на конкретното
дело счита, че следва размерът на разноските да е от 100 лв. (сто лева) .
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Административен съд - Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 1758/ 15.08.2016
г. на П.Е.Ц. *** против мълчалив отказ на Директора на Дирекция ГРОН при община
град Добрич да издаде удостоверение (копие) от
акт за раждане на *******по заявление № 219Р/ 05.07.2016 г., подадено от
П.Е.Ц..
ОСЪЖДА П.Е.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на Община
град Добрич съдебно – деловодни разноски по делото в размер на 100 лв. /сто
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: