РЕШЕНИЕ
№ 3135
Пазарджик, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ХУБЧЕВА |
При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20257150700483 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Д. А. Ю., [ЕГН] от с. Драгиново, [улица], подадена чрез адв. А. Н., срещу Решение № 1012-12-74#1 от 25.03.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1789-5 от 21.01.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2023 год. до 31.07.2024 год. в размер на 33,46 лева дневно.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се моли за отмяната му. Претендират се разноски.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 5953 от 19.06.2025 г. от процесуалния й представител адв. Н., който изразява становище за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, не се явява, не изпраща представител. Постъпило е становище с вх. № 6315 от 26.06.2025 год. от юрк. С., в което оспорва жалбата като неоснователна. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора.
Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № ЗПОБ-602-01468 от 06.12.2023 год. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград Д. А. Ю. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното й правоотношение е с работодател във Франция и е прекратено, считано от 01.12.2023 год. От НОИ й е изпратено уведомително писмо изх. № 122-00-1789-1 от 12.12.2023 год., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Франция – атестации, сертификати и последните 4 фиша, документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Великобритания, анкетна карта за Великобритания, осигурителен номер и копие на формуляр Р45.
С вх. № 1019-12-217 от 09.01.2024 год. в ТП на НОИ – Пазарджик Д. Ю. е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС – Испания и копия на документи за упражнявана трудова дейност в Испания – фиш за заплата 18 бр.
С вх. № 1019-12-216 от 09.01.2024 год. в ТП на НОИ – Пазарджик Ю. е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС – Великобритания, анкета за Великобритания, копия на формуляр Р45 – 1 бр., преносим документ U1, издаден на 24.10.2023 год. и преносим документ U1, издаден на 23.12.2021 год.
С вх. № 1019-12-215 от 09.01.2024 год. в ТП на НОИ – Пазарджик Ю. е представила следните документи: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС – Франция, документи за упражнява трудова дейност във Франция – предварителна декларация за работа – 1 бр., фиш за заплата – 3 бр., удостоверение от центъра по заетостта – 1 бр. и удостоверение за работа – 1 бр.
На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 855703 и U003 № 876531 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция за периодите от 10.10.2022 год. до 21.10.2022 год., от 24.10.2022 год. до 10.11.2022 год., от 14.11.2022 год. до 30.11.2022 год., от 25.09.2023 год. до 13.10.2023 год., от 17.10.2023 год. до 06.11.2023 год. и от 07.11.2023 год. до 30.11.2023 год.
На 17.01.2024 год. Ю. е представила допълнително в ТП на НОИ – Пазарджик, копия на документи за упражнявана трудова дейност във Франция – 4 броя, като същите са изпратени със СЕД Н001 № 984060 на компетентната институция на Франция.
Във връзка с това с Разпореждане № 122-00-1789-1 от 10.01.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Франция и СЕД U017 от компетентната институция на Великобритания.
В ТП на НОИ – Пазарджик за Д. Ю. са получени структурирани електронни документи U002 № 964899 и U004 № 964905 от компетентната институция на Франция с удостоверени: периоди на осигурена заетост от 10.10.2022 год. до 21.10.2022 год., от 24.10.2022 год. до 10.11.2022 год., от 14.11.2022 год. до 30.11.2022 год., от 25.09.2023 год. до 13.10.2023 год., от 17.10.2023 год. до 06.11.2023 год. и от 07.11.2023 год. до 30.11.2023 год.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“, брутен доход за периода от 10.10.2022 год. до 21.10.2022 год. – в размер на 633,20 евро, брутен доход за периода от 24.10.2022 год. до 10.11.2022 год. – в размер на 916,05 евро, брутен доход за периода от 14.11.2022 год. до 30.11.2022 год. – в размер на 1120,28 евро, брутен доход за периода от 25.09.2023 год. до 13.10.2023 год. – в размер на 1496,88 евро, брутен доход за периода от 17.10.2023 год. до 06.11.2023 год. – в размер на 1185,46 евро и брутен доход за периода от 07.11.2023 год. до 30.11.2023 год. – в размер на 1818,43 евро.
С Разпореждане № 122-00-1789-2 от 29.04.2024 год., на основание чл. 55 от АПК, е възобновено производството по подаденото от Д. Ю. заявление за отпускане на ПОБ. С Разпореждане № 122-00-1789-3 от 07.05.2024 год. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО, на Ю. е отказано отпускане на обезщетение за безработица, с мотива, че за същата липсва осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните от 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
С вх. №1019-12-5876 от 17.10.2024 год. в ТП на НОИ – Пазарджик Д. Ю. е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава члена на ЕС – Великобритания; анкета за Великобритания; копие на формуляр Р45 – 1 бр. и преносим документ U1, издаден на 24.10.2023 год.
На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U001СВ № 1147801 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Великобритания за периодите от 18.05.2023 год. до 15.09.2023 год. и от 19.05.2024 год. до 20.09.2024 год.
В ТП на НОИ – Пазарджик за Д. Ю. е получен структуриран електронен документ U017 № 1211473 от компетентната институция на Великобритания с удостоверени: периоди на осигурена заетост от 18.05.2023 год. год. до 15.09.2023 год. и от 19.05.2024 год. до 20.09.2024 год.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“.
По повод постъпилата информация, с Разпореждане № 122-00-1789-4 от 15.01.2025 год., на основание чл. 55 от АПК е отменено Разпореждане № 122-00-1789-3 от 07.05.2024 год., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-1789-5 от 21.01.2025 год., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2023 год. до 31.07.2024 год. (осем месеца), в размер на 33,46 лв. дневно.
За да потвърди Разпореждане № 122-00-1789-5 от 21.01.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет период от 01.12.2023 год. до 31.07.2024 год. (осем месеца).
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 1012-12-74#1 от 25.03.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1789-5 от 21.01.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. А. Ю. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2023 год. до 31.07.2024 год. в размер на 33,46 лева дневно.
Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. С оглед на това, съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган. В административния акт са изложени правни и фактически основания за издаването му, както и мотиви, в предписаната от закона писмена форма е, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на оспорените актове са спазени административно-процесуалните правила за издаването им.
По отношение на материалния закон:
В разпоредбата на чл. 54а от КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.
Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 год.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.
В разглеждания случай се установява, че заявлението на Д. А. Ю. е подадено на 06.12.2023 год., т.е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. Относно приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО следва да се вземе предвид, че ЗИД на КСО е обнародван на 09.08.2024 год. и не съдържа указание за влизането му в сила в определен срок след неговото обнародване. Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България законите влизат в сила три дни след публикуването им в „Държавен вестник“ (лат. „vacatio legis“), освен ако в самия закон не е определен друг срок.
Следователно, след като законодателят не е посочил в ЗИД на КСО, обнародван в ДВ бр. 67 от 2024 год., изрично обратно действие (лат. – „ex tunc“) на нормата на чл. 54а, ал. 8 от КСО, то следва да се приеме, че действа само занапред (лат. – „ex nunc“) и не обхваща вече заверените случаи. В този смисъл са Решения по адм. дела №№ 159/2016 год., 841/2016 год. и 3145/2016 год., всички по описа на Върховния административен съд, шесто отделение.
Неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката въз основа на осигурителния доход за посочения период, поради което и доводите на оспорващия в тази насока са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав за отпускане на ПОБ.
Съгласно чл. 62, пар. 1 от Регламент № 883/2004, компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съответно чл. 62, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. Разпоредбата на чл. 62, параграф 3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, параграф 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателя. В посочената хипотеза компетентна е държавата членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62, параграф 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава членка съгласно правилото на чл. 62, пар. 1 и пар. 2 от Регламент № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа, че нормата на чл. 62, параграф 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от същия.
Предвид изложеното, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да се отменят, а делото да се върне като административна преписка на органа за ново произнасяне по подаденото заявление на Д. А. Ю. с вх. № ЗПОБ-602-01468 от 06.12.2023 год. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, съобразно указаното в мотивите на решението.
Съгласно чл. 174 от АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане, НОИ следва да се осъди да заплати на Д. А. Ю. сторените по делото разноски. Същите представляват 1000,00 лева за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед представения договор за правна защита и съдействие и 10,00 лева – заплатена държавна такса, общо в размер на 1010,00 лева. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от оспорващата. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа е прието, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по КСО минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лева. В случая страните са се споразумели за сума, която е в двоен размер на установения минимум, както и че от процесуалния представител на жалбоподателя, освен подаването на жалбата до съда, не са сторени други процесуални действия по делото. Ето защо, следва да се приеме, претенцията за адвокатско възнаграждение е прекомерна и съдът следва да я редуцира до нейния минимум, посочен в Наредбата. Следователно сумата от 510,00 лева следва да се възложи в тежест на ответната страна.
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Д. А. Ю., [ЕГН] от с. Драгиново, [улица], Решение № 1012-12-74#1 от 25.03.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1789-5 от 21.01.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. А. Ю. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2023 год. до 31.07.2024 год. в размер на 33,46 лева дневно.
ВРЪЩА делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на Д. А. Ю., [ЕГН] от с. Драгиново, [улица], сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно на осн. чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
| Съдия: | |