Определение по дело №134/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 април 2011 г.
Съдия: Атанас Маскръчки
Дело: 20111200600134
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 март 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 2520

Номер

2520

Година

10.6.2015 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

06.10

Година

2015

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Николай Грънчаров

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров

дело

номер

20131200100401

по описа за

2013

година

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 402 от ГПК.

След произнасяне на съда с първоинстаницонното решение по ТД № 401/2013г. по описа на ОС Благоевград, е постъпила молба от „У. Т. и Ко.КГ”, със седалище и адрес на управление: Х.- Е1, 63801 Км ам М., вписано в ТР на РС Ас № HR А 835, представлявано от Х. А. и М. Е двамата в качеството им на прокуристи на лично отговорния съдружник У. ТЕ. Г., действащи чрез пълномощника си – адв. Г. С. Я..

С молбата се иска от съда по делото, да отмени допуснатото обезпечение с Определение от 21.12.2013г., постановено по ТД № 401/2013г. по описа на ОС Благоевград, чрез налагане на запор върху вземанията на [фирма] от „У. ТГ. и Ко.КГ”, съгласно Договор за франчейзинг от 01.10.2018г.

Излагат се съображения, че след извършени плащания и прихващания, са задържани ефективно от [фирма] на основание полученото запорно съобщение, т.е. въз основа на наложения запор от ЧСИ по образуваното ИД № 1423/2013г., сума от 100 000лв., която е до размера на допуснатото от съда обезпечение и със задържането обезпечението е реализирано, поради което не се налага да остане неотменен запора наложен срещу третото лице- „У. Тн Г. и Ко.КГ”, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.

В срока по чл. 402 ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от М. М. С., чрез адв. С. С.. Възразява се, че молбата е процесулно недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, на няколко основания: оспорва се представителната власт на адв. Г. С. във връзка с направеното пред съда искане, тъй като представеното пълномощно е общо, не е конкретизирано и не удостоверява надлежното упълномощаване на адв. С. за депозирането на искане по реда на чл. 402 от ГПК пред съда. Възразява се, че молбата е процесуално недопустима и поради това, че молителят е трето, неучастващо в делото лице, което съобразно т. 6 от ТР № 6/14.ІІІ.2014г. по тълкувателно дело № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, може да обжалва определение на съда, с което при допускането на обезпечение, неправомерно ще бъде засегната правната му сфера, но третите лица не са легитимирани да искат отмяна на допуснатото обезпечение, като това може да направи само страната по делото и при това при наличието на основанията предвидена изрично в закона за това. С писменото възражение си изказва становище, че в случай че намери молбата на „У. ТАНК Енщайн Г. и Ко.КГ” за процесуално допустима, то същата да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като не са налице основанията за вдигане на допуснатата обезпечителна мярка по смисъла на чл. 402 от ГПК, поради това че не са отпаднали причините поради които същата е била допусната от съда.

Съдът счита, че депозираната молба е процесуално недопустима и следва да бъде оставен без разглеждане. По въпроса за отмяна на обезпечение по чл. 402 ал. 1 ГПК е създадена съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че трето на обезпечителното производство лице, не е легитимирано да иска отмяна на обезпечението - Опр. № 761/2.11.2010 г. по ч. т. д. № 636/2010 г. на II т. о., Опр. № 648/22.11.2011 г. по ч. гр. д. № 577/2011 г. на III г. о., Опр. № 688/1.09.2011 г. по ч. т. д. № 279/2011 г. на II т. о., Опр. № 126/10.03.2009 г. по ч. т. д. № 56/2009 г. на I т. о. и др. С разпоредбата на т. 6 от ТР № 6/14.ІІІ.2014г. по тълкувателно дело № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, е предоставена възможност, определението по допускане на обезпечение може да бъде обжалвано от всяко лице, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната мярка, но с тази разпоредба не е предоставена възможността на тези лица и да искат отмяна на допуснатото обезпечение то съда по висящо гражданско дело. В този случай правото да иска отмяна на допуснатата обезпечителна мярка има само страната по делото и то след като се позова на обстоятелства обосноваващи извода, че нуждата от допуснатото обезпечение е отпаднала, какъвто не е настоящия случай.

Водим от горното и на основание чл. 402, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от „У. Т. и Ко.КГ”, със седалище и адрес на управление: Х.- Е 1, 63801 Кам М., вписано в ТР на РС А № HR А 835, представлявано от Х. А. и М. Е, двамата в качеството им на прокуристи на лично отговорния съдружник У. Т. Г., действащи чрÕз пълномощника си – адв. Г. С. Я., с която се иска от съда да отмени допуснатото обезпечение с Определение от 21.12.2013г., постановено по ТД № 401/2013г. по описа на ОС Благоевград, чрез налагане на запор върху вземанията на [фирма] от „У. ТГ. и Ко.КГ”, съгласно Договор за франчейзинг от 01.10.2018г., като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда, подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението на страните, пред АС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :