Определение по дело №47751/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34925
Дата: 20 декември 2022 г. (в сила от 20 декември 2022 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20211110147751
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34925
гр. София, 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20211110147751 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 25.02.2022 г., на Б. С. А. с
ЕГН **********, представляван от адв. Ю. Г. против ***, ЕИК: ***, представлявано от
Александър Александров, със седалище и адрес на управление: ***, с която са
предявени отрицателни установителни искове за признаване на установено спрямо
ответното дружество, че ищецът не му дължи следните суми: 150, 58 лв. –главница по
вземане за доставка на топлинна енергия за периода от м. януари до м. декември на
2008 г., 178, 89 лв. –начислена лихва за забава по вземането за доставка на топлинна
енергия за периода от м.януари до м. декември на 2008 г., 5, 10 лв. – главница за
вземане за дялово разпределение за периода от м. януари 2008 г. до м. декември 2008 г.,
6,01 лв. – лихва за забава по за вземане за дялово разпределение за периода от м.
януари 2008 г. до м. декември 2008 г. поради настъпила погасителна давност.
В исковата молба са направени доказателствени искания за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане и за приемане
приложените към исковата молба писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден
от ответното дружество чрез юрисконсулт ***, в който са изложени съображения, че
вземанията, предмет на исковата молба са погасени по давност и не са претендирани от
ответника, поради което и дружеството не е дало повод за завеждане на делото. Не са
направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат
1
разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както
на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Писмените доказателства, представени с исковата молба са допустими,
относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са
необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети
и приложени по делото.
Искането за събиране на гласни доказателства не е конкретизирано съгласно
изискванията на чл. 156, ал. 2 ГПК, поради което на ищецът следва да бъде дадена
възможност да конкретизира искането си в открито съдебно заседание, когато съдът ще
се произнесе по основателността му.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.03.2023 г.
от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца и препис от исковата молба.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищецът Б. С. А. твърди, че е в облигационно отношение с ответника
„Топлофикация София” ЕАД, по силата на което ответното дружество му е
предоставило топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. София, ул. „Солун“, № 43, вх.
А, ап. 9, аб. № 370510 за периода от м. януари 2008 г. до м. декември 2008 г. За
посочения период са му начислени следните задължения 150, 58 лв. –главница по
вземане за доставка на топлинна енергия за периода от м. януари до м. декември на
2008 г., 178, 89 лв. –начислена лихва за забава по вземането за доставка на топлинна
енергия за периода от м.януари до м. декември на 2008 г., 5, 10 лв. – главница за
вземане за дялово разпределение за периода от м. януари 2008 г. до м. декември 2008 г.,
6,01 лв. – лихва за забава по за вземане за дялово разпределение за периода от м.
2
януари 2008 г. до м. декември 2008 г., представляващи половината от задълженията за
процесния имот. Твърди, че претенциите на топлоснабдителното дружество са
погасени по давност на основание чл. 111, т. в ЗЗД, въпреки това *** претендира тези
свои вземания извънсъдебно, като същите са посочени като стари задължения в
издадени фактури за ползвани услуги извън процесния период и са публикувани в
публичен сайт на топлофикационното дружество

възражения на ответника:
В законоустановения срок, ответното дружество е заявило, че не е претендирало
вземанията, както и че по отношение на тях е изтекла тригодишна погасителна
давност. Сочи, че с погасяването по давност на сумите се погасява единствено
възможността на кредитора за удовлетворение на претенцията по принудителен ред.
Твърди, че с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото.
- правна квалификация – предявени са отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК
- права и обстоятелства, които се признават – ответникът признава, че
процесните вземания са погасени по давност;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – обстоятелството, че по
отношение на процесните вземания е изтекла тригодишна погасителна давност;
- разпределение на доказателствената тежестПо предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
установи наличие на обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на погасителната
давност, предвид заявеното от ищеца;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
На основание чл. 146, ал. 4 вр. чл.148 ГПК от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи.
УКАЗВА на ответника, че ако не подаде отговор по исковата молба и не се яви в
първото по делото съдебно заседание, без да направи искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение в полза на ищеца.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
3
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство за държавна такса.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните, че в случай, че страната, която живее или замине за
чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото.Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Когато посочените лица не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4