Р Е
Ш Е Н
И Е № 260034
гр.Кюстендил, 10.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в
откритото заседание
на
десети февруари
през
две хиляди двадесета и първа година,
в
състав
Председател: ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря Любка Николова
с
участието на прокурора от КнОП Владимир Мицов
като
разгледа докладваното от съдия Братанова
ВНОХД № 281
по
описа за 2020 г. на КнОС, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №57/05.12.2019г. на
Кюстендилския районен съд по НОХД № 1273/2018 г. по описа на същия съд подс. Г.Й.В.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.2 НК, като на
осн. чл.54 от НК е осъден на ЛС в размер на 6 месеца, чието изтърпяване е
отложено с изп. срок от 3 години при
условията на чл.66 НК. Със същата присъда подс.Т.Й.В. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.325, ал.2 НК, като на осн. чл.54 от НК е
осъден на ЛС в размер на 6 месеца, чието изтърпяване е отложено с изп. срок от 3 години на осн. чл.66 НК. С
присъдата на подсъдимите са възложени и разноските по делото.
Присъдата се протестира от И.И.-районен прокурор на КнРП в частта на
наложеното наказание. Изтъкнати са доводи за несправедливост на същото и се
иска неговото увеличаване.
Присъдата се обжалва от с отделни въззивни
жалби от адв. Н. и адв. Р.А.- защитници на подсъдимите Г.Й.В. и Т.Й.В.. Изтъкнати са подробни доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилност на присъдата, за
недоказаност на обвинението и за липса на осъщественост на фактическия състав
на чл.325, ал.2 НК. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда, алтернативно-
преквалифициране на деянието.
Представителят на КнОП поддържа протеста и иска увеличение на наложеното наказание на двамата
подсъдими. Изразява становище пред въззивния съд за неоснователност на
въззивната жалба на подсъдимите.
Защитникът на
подсъдимите Т.В. и Г.В.-адв. Р.А. поддържа жалбите им
пред въззивния съд. Пледира за оправдаване на подсъдимите, алтернативно- за
преквалификация на деянието по основния състав на чл.325, ал.1 НК.
Подсъдимият Т.Й.В. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.
Подсъдимият Г.Й.В. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна
проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане
както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във
въззивната жалба и протест оплаквания, доводите и възраженията на
страните, събраните нови доказателствени средства от въззивния съд,
намира
същите за допустими,
доколкото са предявени от
надлежни страни в
наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Като ги
разгледа по същество, въззивният съд намери протеста за неоснователен, а въззивните жалби- за основателни в
частта относно необходимостта от
преквалификация на деянието, което налага изменение на присъдата по реда
на чл.337, ал.1, т.2 НПК по
следните съображения:
По делото са събрани в съответствие
с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване. Същевременно въззивният съд, като съобрази събраните и от
настоящата инстанция нови доказателствени средства, извърши самостоятелен
анализ на събраната от всички доказателства пред двете инстанции и приема
следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите са братя и бивши
служители на МВР. На 23.11.2017 г. между
13:00 и 14:00 ч. те пътували с лек автомобил м.“***“, модел „***, с рег.№ ***
от с. Пиперков чифлик към гр. Кюстендил. Автомобилът се управлявал от
подс. Г.В.. След навлизането им в града по ул. “***“, наближили бензиностанция „Юг ойл“. Пред тях се движел лек автомобил м. „Пежо“,
модел „***“, с рег. № ***, управляван от св. Р.С..
В района на бензиностанцията св.
С. предприел действия по напускане на
пътното платно с цел навлизане на територията й. Рязкото му завиване без
подаден светлинен сигнал, изненадало
водача на движещия се след него автомобил – подс. Г. В., който от своя страна
подал сигнал с клаксона на автомобила. Той
бил възприет от св. С. при навлизане в бензиностанцията, като същият
направил неприличен жест с ръка към водача на движещия се зад него автомобил,
който знак бил възприет от подсъдимите.
След като св.С.влязъл в
бензиностанцията, се отправил с автомобила си
към колонките с метан, които се намирали вдясно от тези, предназначени
за зареждане с дизелово гориво и бензин. Слязъл
от автомобила с цел да зареди.
След спирането му там, подс. Г. В.
също спрял автомобил си м. „Рено“
на самата улица “***“, на нивото на бензиностанцията, като частично блокирал изхода от нея.
Двамата подсъдими възприели маневрата на св. С. като „засичане“, което ги
мотивирало да предприемат саморазправа. Подс. Г.В. слязъл от автомобила,
започнал да ръкомаха по посока на св. С.
и да го псува на майка. (При слизането си от автомобила подс. Г.
В. носел със себе си черна платнена чанта, в която имало мобилен телефон, м. „**", 2 бр. сим-карти на
„Виваком", както и 24 банкноти с
номинал от по 100 български лева всяка, черен кожен калъф за очила и кърпа за
почистване).
Св. С.също отправил
псувни в негова посока, след което ядосан, без да зарежда автомобила, се качил
на същия и се отправил към изхода. Там спрял, тъй като преценил, че автомобила
на подсъдимите стопира изхода от бензиностанцията; излязъл, приближил се към
л.а. м. „Рено“ и го изритал в задната
дясна врата. (Поведението му било възприето от св. К., обслужващ
бензиностанцията; от св.Г., касиер, намираща се по това време вътре при касите;
и от св. С., намиращ на отсрещната страна на улицата). При удара върху МПС останал следа от подметката на дясната от носените от С. маратонки
с надпис на латиница „Ъндър Армър" № 43 върху вратата на автомобила. Междувременно подс. Г.В. викал по посока
на св. С. „ела тука, сега ще видиш“ и го обиждал. Тези
викове били чути от св. Г.Г.. Подс.Т.В. също излязъл от автомобила (това му поведение било забелязано от св. С.) и
заедно с подс. Г.В. нападнали св. С..
Последният също не останал
пасивен и между тримата започнала размяна на удари с ръце и крака. Св.С.
нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на
подс. Г.В. и му счупил слънчевите очила. Подс. Т.В. се притекъл на помощ
на брат си и получил също удар в областта на лявата част на лицето и блъскане в
гърдите. Паднал, подпирайки се на десен лакът и бил ритнат в слабините. Подс.
Г.В. се опитал да спре св. С., но последният му нанесъл втори удар в областта
на устата; разцепил я, при което той паднал на земята, а св. С.започнал да го
рита в областта на дясното коляно. При боя чантичката, която носел със себе си
този подсъдим, паднала на земята.
Двамата подсъдими се изправили и
размяната на удари със св. С.
продължила, като и тримата се псували и
ритали. Св.К. се намесил и успял да
ги разтърве, но тримата отново се сбили, в резултат на което св.С.паднал на
земята. Това им поведение било наблюдавано от св. Б.А. и св. П.Х., които
идвали по посока на бензиностанцията; от
св. С., находящ се от другата страна на улицата; от св. Д., намиращ се в двора
на една от близките автокъщи; както и от св. П. който се намирал със свои
клиенти в автомобил в другия край на паркинга на бенизностанцията. Последният
разпознал св. С. и видял, че той е ритан от двамата подсъдими и бил псуван от тях.
Св.С., опитвайки се да приключи
скандала, се затичал по посока колонките
с бензиново гориво в 13:42:43 часа
(действията им били записани на камера на бензиностанцията), където бил спрял автомобил за зареждане с гориво.
Подс. Г.В. и Т.В. успели да се изправят и го последвали, видимо агресивни и с намерение да не го
оставят да си тръгне. Те продължили да
го псуват и обиждат, като тичали след него в посока към колонките. (Там бил
спрян и автомобила на св. П., който в този момент се намирал вътре в
бензиностанцията, за да плати зареденото вече гориво). В този момент единият
от тях - подс. Г.В. взел монтиран до
една от колонките пожарогасител и с него тръгнал срещу св. С. с намерение да го
удари, като замахнал към него
с пожарогасителя. Двамата се вкопчили
един в друг, като подс. Г.В. отблъснал св. С.. Към тях се приближил и подс. Т.В.. Св. С.в успял да се отскубне от Г.В. и
продължил да бяга около колонките. Все по-афектиран от невъзможността да го
удари, подс. Г. В. взел една от ваничките
с течност за миене на прозорците на колите, изсипал течността и отново
направил опит да удари св. С.. От своя
страна подс. Т.В. също се опитвал да достигне до св. С.. През цялото
време тримата се обиждали, викали и псували един друг. Тримата се преместили
зад колонките, където продължили словесната си агресия, след което напуснали
района на камерата преди появата на собственика на автомобила-св.П.. Последният
на излизане от бензиностанцията видял подс. Г.В., по лицето на когото течала
кръв, след което се насочил на автомобила си и закачил падналия пожарогасител
на мястото му.(видно от ВТЕ, приета от КнРС на в.л. М.Й..
Св.С. се насочил към автомобил си. Междувременно св.А., който не знаел чия
е падналата чантичка, решил, че същата е собственост на лицето, управляващо л.а. м. „Пежо“. Отворил вратата на този
автомобил и я оставил там (това му действие било забелязяно от св. А……, П.и Х.), а св. С.,
афектиран, не видял тези действия; качил се в автомобила си и напуснал района откъм сервизните помещения зад
бензиностанцията.
Подс. Г. В. влязъл в търговския обект, за да се измие, тъй като имал
кръв по лицето, която била забелязана от св.Г..След това се сетил, че при побоя
е паднала чантичката му и отново влязъл в обекта, за да я попита дали не я е виждала. Установявайки липсата й, подал сигнал в 13:54 часа на тел. 112. Съобщил къде
се намира, че е пътувал с брат си и е бил засечен от един младеж, който ударил
него и брат му. Посочил още „…имах чанта с пари, и телефон вътре и той явно в
суматохата взе чантата с пари…“. (Посоченият запис е възпроизведен в с.з.
пред КОС и автентичността на същия е
потвърдена от подс. Г.В.).
Сигналът бил препратен към РПУ- Кюстендил, откъдето на място за проверка пристигнали полицейските служители св.Д., Т.и Г.. (В
дневника на управлението за получени и предадени сигнали в ОДЧ бил заведен получен сигнал в 15,00 часа: „..На ул. ***, бензиностанция „Юг ойл“за извършен
грабеж на мъжка чантичка с намиращи
се в нея пари…“). На място двамата подсъдими се оплакали, че са станали
жертва на грабеж. По номера на автомобила на св. С., същият бил пуснат зза
издирване. Местонахождението му (св. С. се движел в автомобила си в района на кв. „***“) било установено от св. Пл.С., който му разпоредил
спиране със светлинен сигнал. Последният
паркирал автомобила си пред вх. А на бл.111 на бул. „***“. Там било извършено претърсване
на същия, в което участвал и полицейския служител св.Б.Ц.. Бил съставен
съответен протокол- л.18 от ДП, с
последващо одобрение от страна на КнРС, като
чантата заедно с описаното по- горе съдържание, били
намерени зад шофьорската седалка, съответно- били иззети. Било извършено и
претърсване на апартамента на св. С. с
участието на св. И.Д., в което не били открити вещи, забранени за притежаване.
Св.С. дал обяснения, че не знае как е попаднала тази чанта там и бил задържан
за 24 часа.
Бил извършен оглед на
местопроизшестиве на района на бензиностанция „Юг ойл“- срвн. огледен
протокол от 23.11.2017 г.- л.8 от
делото, при който бил иззет отпечатък от
следа върху задна дясна врата върху фолио от автомобила на подс. Г.В..
Св.С.- служителят на бензиностаноцията предал доброволно на св.И.Г. запис от охранителна камера, обект на
последващи експертизи.
Двамата подсъдими се снабдили с медицински
свидетелства, в които били отразени нанесените им увреждания: на Г. В.:мекотъканна контузия на лицето, изразяваща
се в кръвонасядане, оток и охлузване по клепачите на ляво око, кръвоизлив по
склерата на окото, кръвонасядане, оток и охлузвания по горна устна, контузия на
дясно коляно - кръвонасядане, оток и охлузвания, и на Т.В.: кръвонасядане, лек
оток и охлузвания по лицето и в областта на ляво ухо, охлузвания и
кръвонасядане по десен лакът и дясна предмишница, леки мекотъканни контузии
/натъртване на меки тъкани и болка/ на ляво бедро в горния му край в слабинната
/ингвинална/ област. Претърпените от тях увреждания имат характер на лека
телесна повреда по см. на чл.130, ал.1 НК.
Във връзка с подадения първоначален сигнал за грабеж НП първоначално е
образувано за престъпление по чл. 198
ал. 1 НК. С оглед събраните в хода на ДП
доказателства Г.В., Т.В. и Р.С. били
привлечени като обвиняеми за престъпления по чл.
325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. По отношение на Р. С. делото е приключило с
постигнато и одобрено от съда споразумение
по НОХД № 879/2018г. на КнРС, по което той бил признат за
виновен за извършено от него на 23.11.2017г. по този текст.
Представеното
копие от ОА от 1998 г., въз основа на който е последвало е последвало осъждане на св. С. за
престъпление, за което е реабилитиран, не е относимо към доказателствения материал
и не следва да бъде обсъждано.
Настоящият съдебен състав прие за установена гореизложената фактическа
обстановка (която е идентична с приетата от КнРс с разлики в някои отделни
детайли) след самостоятелен анализ на всички събрани от първата инстанция
гласни и писмени доказателствени средства, на разпитаните допълнително св. С., Д.
и Ц., от изискания запис от система „112“, от назначените по ДП и от КнРС експертизи- видеотехническа- на
в.л. В.Б. и на в.л. М.Й. (имащи за предмет изследване на записи от иззетия
запис на камера на бензиностанцията, с идентични заключения относно поведението на изследваните лица), от СМЕ
на в.л. д-р В.Н., имащи за предмет
изследване на травматичните увреждания на подс. Г. и Т. В. на СТЕ на в.л. Ал.Х.,
имаща за предмет изследване на обувката на св. С. и и на следата от грайфер
върху автомобила на подсъдимите, чието заключение сочи общо съвпадане по общи признаци на посочената
вещ.
При обсъждане на гласния
доказателствен материал КнОС се довери на показанията на очевидците свидетелите
Д. К. Б. А., П.Х., Н. Д., Г.Г., К. П.,
разпитани непосредствено в с.з., както и
на показанията им от ДП, приобщени по
надлежния процесуален ред на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.1 и 2 НПК, а на св. А.- по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК; както и на показанията
на очевидеца св. Д.С.. КнОС даде и частична вяра на пок. на очевидеца св.Р. С., на чиито показания ще бъде обърнато
отделно внимание. Всички тези свидетели са очевидци на случката, като техните
показания са последователни и логични. Наличието на разминавания в някои
детайли от описаното от тях съдът отдава
на изминалия дълъг период от време от датата на деянието, както и на това, че
всеки от тях е възприел случващото се от различно разстояние, имал е
възприятия в отделни отрязъци от време
и за всеки от тях силно впечатление са
оставили различни моменти от събитията. Те не са били непрекъснати очевидци от
началото на събитията, а всеки е възприел отделни моменти от случаката, което и
обяснява отделните различни детайли в
показанията им. Основното в случая е, че
има идентичност в твърдението на първите четири свидетели свидетели относно
обстоятелството, че причината за възникналия конфликт се крие в поведението на
двамата подсъдими (което обстоятелство впрочем не се отрича и от самите
подсъдими в обясненията им пред КнРС), и които са го инспирирали, започвайки да
търсят саморазправа заради поведението на
св. С.. Не са пренебрегнати пок. на св. С. и св.Г. (собственик на
бензиностанцията), както и на св. П.. Не се споделя защитния довод за наличието
на още няколко камери, тъй като това
твърдение се опровергава категорично от показанията на първите двама свидетели и в този аспект довода за
ниезясненост на фактите е неоснователен. КнРС обосновано, както и настоящата
инстанция, е кредитирал показанията на полицейските служители Д., Т., Г., а КОС
-и на св. Ц. и С., участвали в
последващите действия по запазване на местопроизшествието, като не съзира в
техните показания съществени
разминавания относно предприетите оперативно издирвателни действия. Те се
потвърждават и от протоколите за оглед и претърсване, които са съставени по
надлежния процесуален ред. Следва да се подчертае, че в случая показанията им
за намесата им във връзка с постъпил сигнал за грабеж се придава значение,
каквото то няма, тъй като в случая е без
значение повода за полицейската намеса. След като се е установило, че чантата с
вещите на подс. Г.В. е попаднала в автомобила на св.С. по стечение на
обстоятелствата, респ. не той е лицето, което я е взело (което обстоятелство
впрочем се потвърждава и от записа, изслушан от КОС от НС „112“, в който
изрично подс. Г.Ваосилев е посочил , че „той явно в суматохата взе чантата и
парите..“), е безпредметно да се обсъжда твърдението за липса на пари от нея.
Не без значение е обстоятелството, че
размера на твърдяната сума се установява единствено от обясненията на
подсъдимите. От друга страна органът, преценяващ какво обвинение да повдигне, е
прокуратурата; съдът е длъжен да се произнася в рамките на въведеното с ОА
обвинение, поради което въпросът за наличието на грабеж, за начина на
отразяване на сигнала в РПУ, няма да бъде обсъждан, тъй като е извън предмета
на обвинението.
Не се споделя защитния довод
за необходимостта от цялостно отхвърляне на пок. на св. С.. Действително,
същият е бил и обвиняем, респ. и срещу
него е било повдигнато обвинение по чл.325 от НК, но независимо от това същият
има качеството на свидетел съгл. разп. на
чл.118, ал.1, т.1 НПК. В този
аспект показанията му не следва да се отхвърлят автоматично, а подлежат на
внимателна преценка. Те се кредитират от настоящата инстанция в частите относно
началото на конфликта (в тези им части се подкрепят от пок. на св. Х. Д., С., К.), относно отправения от самия
него ритник по автомобила на подс. Г.В., относно начина на попадане на чантата
с парите в автомобила му ( от св. А., П. и Х.), относно последващия развой на
събитията- факта на падането му на земята, след упражнена физическа агресия от
страна на подсъдимите (св.П., с гоненето около колоните и отправяните обиди и
крясъци от страна на подсъдимите- от
пок. на св. Х., Д., А. и от двете
ВТЕ. В този аспект в тези им части неговите показания се включват в
доказателствената съвкупност.
По отношение на
пок. на св. А., кредитирани от КнРС,
КнОС не се съгласява с КнРС с необходимостта от включването им в
доказателствения материал по следните съображения. Св.А.е разпитван на ДП, но
не бил разпитван лично пред съда, тъй е
бил в чужбина и не е имало съгласие за
прочитане на показанията му. Те не са
били приобщавани по надлежния ред от КнРС към доказателствения материал, поради
което не следва изобщо да бъдат обсъждани.
В мотивите на присъдата си
КнРС е изложил и доводи за причините, поради които е кредитирал отделни части
на показанията им и е изложил и мотивите за това, респ. в тази насока е спазил
изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Следва изрично да се подчертае,
че в случая двамата подсъдими са дали
подробни обяснения. При техния анализ следва да се изхожда от двоякия им
характер -като на доказателствено средство по смисъла на чл.115 от НПК, така и като израз на защитната
им позиция от друга. В случая настоящата инстанция кредира техните обяснения
относно механизма на претърпените от тях
увреждания ( и в тази насока допълва мотивите на КнРС), тъй те се подкрепят от
издадените медицински свидетелства, в които са отразени обективни следи от
насилие, а механизма на причиняването им безспорно се установява от СМЕ на
вещото лице д-р Николчев. Затова и КОС ги кредитира в частите им, в които подробно сочат по какъв
начин св. С. им е нанасял удари в различни части на телата им. В този аспект
техните обяснения следва да се
разглеждат като преки доказателства, потвърждаващи обстоятелството, че в хода
на разразилата се словесна агресия със св. С., същите са претърпели физическо
насилие, изразяващо се в нанасяне на удари
с ръце, юмруци и ритници в
различни части на телата им, подробно описани по- горе.
КнОС обаче отхвърля обясненията им в частите относно началото на
конфликта (в тази част те се опровергават от пок. на св. Др.К. и Г. от ДП,
непосредствени очевидци на същия, както и от пок. на св. С., чиито показания са напълно
идентични в тази им част, както и от
пок. на св.А. пред съдия от ДП, приобщени също по надлежния ред). Обясненията
им се отхвърлят и в последващите им части относно по- късното протичане на
конфликта, тъй като се опровергават
катеторично от последователните и взаимноподкрепящи се показания на св. Х., Д.,
С., К., С., които са напълно идентични в частите им, че след първоначалното им
разтърваване същите са преследвали св. С., разменяли са си обиди и са крещяли,
гонели са се в района на колонките на бензиностанцията. Тези гласни
доказателства се подкрепят и от двете видеотехнически експертизи, установяващи
посочените действия на участниците в конфликта, поради което в тези им части
КОС не дава вяра на обясненията на
подсъдимите и ги намира за естествен израз на защитната им позиция.
Цитираните доказателствени
средства не са пренебрегнати от КнРС, който ги е обсъдил в мотивите си. Те не
сочат КнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да изгради вътрешното
си убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани по
надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил
доказателствата, на които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би
ползувала прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както
уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК. Анализираните от КнРС
доказателствени източници, преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение
извод- че подсъдимите с гореописаните действия са осъществили състава на
престъплението хулиганство. Несъменно описаните по- горе фактически
действия имат хулигански характер.
Същевременно КнОС не се
съгласява с извода на КнРС, че деянията
на двамата подсъдими следва да се квалифицира по състава на чл.325, ал.2 НК и счита, че същите
следва да се преквалифицират по основния състав на чл.325, ал.1 НК по следните съображения:
За да е осъществен
фактическия състав на разпоредбата на чл.325
НК,
следва да е налице от обективна страна осъществяване на изпълнителното
деяние чрез действие- „извършване на непристойни действия”, представляващи
грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. То има оценъчен характер от страна на
законодателя, който сочи възможното разнообразие от действия, стига същите да
са непристойни. Такова е всяко неприлично, безсрамно действие, което явно
противоречи на възприетия морал. В настоящия случай според въззивния съдебен
състав несъмнено осъществените от двамата подсъдими
действия, на 23.11.2017 г. на бензиностанция „Юг ойл“ имат такъв
характер. Нарушението от страна на св. С. правилата за движение, послужило като повод
за започване на скандала действително е укоримо, но то не е представлявало
опасност както за движението на самите
подсъдими, така и на останалите
участници в движението и в този аспект
последвалите действия от тяхна страна са
напълно неприемливи. Предизвиканият от тях скандал- със спирането на изхода на
бензиностанцията, с отправяне на обиди и ругатни към св. С., прерастнал в
побой, в който те самите са пострадали, но също са проявили физическа и словесна агресия към С.,
несъмнено са
хулигански. Тези действия имат
безпардонен и безсрамен характер и са довели до чувство на възмущение сред присъстващите на инцидента лица. Следва да се посочи, че самата
бензиностанция се намира на оживен пътен възел на входа на града, в район с
много автокъщи и засилено пътникопоток, респ. мястото има публичен характер и
многобройни посетители (свидетелство за което са и очевидците, намиращи се
на различни места в посочения район), в който активно участие
са имали както подсъдимите, така и св. С., несъменно е довел до възпиремането
на тези действия от широк кръг лица.
За да е налице деяние по чл. 325, ал.1 НК,
непристойните действия следва кумулативно да притежават два признака- да
представляват грубо нарушаване на обществения ред и да изразяват явно
неуважение към обществото. КнОС счита, че
поведението на подсъдимите представлява демонстрация против
установения обществен ред. Не се приема довода, релевиран във въззивната жалба,
че поведението на двамата подсъдими било реакция на
поведението на св. С.. Напротив, самите те не отричат че те са дали повод за
началото на конфликта със спирането на автомобил си и търсенето неизвестно на
какво основание на отговорност от св. С.
за неговото поведение. Съдържанието на техните
действия е от такова естество, че не може в никакъв случай да се приеме, че
мотивът им е бил продиктуван от агресивно поведение
на св. Славчов, който е влязъл в бензиностанцията с цел да зареди гориво и след влизането там не ги е предизвикал. Последвалата
словесна саморазправа на това публично място, в която те са поели инициативата,
представлява пренебрежение към съществуващия обществен ред, доколкото не това е
начина за решаване на подобен род
конфликти.
Тези действия на подсъдимите,
освен че са в грубо
нарушение на обществения ред, представляват и явно неуважение към обществото,
т.е. налице е вторият кумулативен признак от фактическия състав на чл. 325, ал.1 НК. Такова е налице, когато
чрез действията си деецът изразява открито висока степен на неуважение към
личността. Безспорно посоченото по- горе поведение представлява ярка
демонстрация и изключително висока
степен на незачитане на както на личността на гражданите и на
установения морал.
Поведението не само на подсъдимите, а и на третия
участник в конфликта С. (който е понесъл отговорността си за собствените си
действия), е
скандализиращо и възмутително; начина
на извършването- чрез физическа и словесна агресия, чрез отправяне на закани и
обиди на висок тон, възприети от неограничен кръг лица, представлява
незачитане на нормите на нормално
човешко общуване; същото е продиктувано от самонадеяно отричане на
достойнството и честта на нормалния индивид. Толерирането на
подобно поведение е напълно неприемливо от гледна точка на обществения морал и
ред. Подсъдимите са демонстрирали, че не
се смятат за обвързани от
съществуващите социални норми на поведение, че стоят
над тях и се отнасят пренебрежително към тях.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Следва да се
подчертае, че субективната страна на престъплението не се определя само от
мотива или целта на дееца, а от съдържанието на умисъла. Двамата подсъдими са съзнавали
общественоопасния характер на деянията-
неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавали
е общественоопасните последици, които деянието причинява в обективната
действителност и желаели
тяхното настъпване, искайки негативния резултат. Те са
съзнавали хулиганския характер на извършените от
него действия и независимо от това са
направили всичко възможно за постигане на престъпния
резултат.
Същевременно КнОС не се
съгласява с извода на КнРС, че деянието
следва да се квалифицира по по- тежко наказуемия състав на чл.325, ал.2 НК, респ. че са налице
съставомерните признаци „изключителен цинизъм или дързост“. Те са налице съгл.
ППВС № 3/1982 г. на ВС на РБ в следните случаи: Изключителен цинизъм е налице,
когато непристойните действия са особено нагли, характеризират се с безсрамие и
грубо нарушават нравствените принципи и
чувства на гражданите; изключителна дързост- когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително
отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С
тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко
оскърбление. В настоящия случай КнОС намира, че действията на подсъдимите нямат
посочения характер, не е налице подобно скандализиране на обществото, доколкото
действително деянието е извършено на публично място и в приъствие на голям кръг
лица, но тези действия нямат посочения безсрамен характер и не засягат в много
груба форма интересите на личността. Следва да се подчертае, че в известна
степен поведението на подсъдимите е било резултат от увереността им, че
поведението на св. С. нарушава правилата
за движение по пътищата и че същите в качеството си на бивши служители на МВР
могат да действат така с цел предотвратяване на други подобни случаи.
Ето защо КнОС счита, че посочения квалифициращ състав на чл.325, ал.2 НК не са налице, поради което
двамата подсъдими следва да бъдат оправдани по това обвинение и вместо него се
признаят за виновни по основния състав на
чл.325, ал.1 НК. В този смисъл настоящата инстанция отхвърля доводите в
протеста на КнРП за необходимостта от увеличение на наказанието, тъй като се
налага преквалификация на деянията на подсъдимите.
Посочената преквалификация налага и изменение на присъдата в наказателната й част, доколкото разп.
на чл.325, ал.1 НК предвижда наказание
ЛС до 2 години. При определяне
вида и размера на наказанието следва да се съобразят всички
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимите-
степента на обществена опасност на деянието е висока, доколкото са засегнати обществени отношения,
свързани с обществения ред и спокойствие. Степента на обществена опасност на
подсъдимите е ниска предвид чистото им
съдебно минало и наличните по делото добри характеристични данни. В случая по отношение и на двамата са налице условията на чл. 78А от НК- за умишленото престъпление
по чл. 325, ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода за срок до 2 години или пробация, същите не са осъждани
за престъпление от общ характер, не са освобождавани
от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел IV от НК и от деянието не се причинени
имуществени вреди. С оглед наличието на предпоставките, визирани в тази
разпоредба, КнОС
приложи същата и след като призна преквалифицира
деянията на подсъдимите Т.В. и Г.В.
в престъпление по
чл.325, ал.1 НК, ги освободи от наказателна отговорност и им
наложи административни наказания „глоба”
в полза на държавата, която КнОС определя в размер на по 1000 лева за всеки
от тях.
Ето защо решението на КнРС следва да
се измени, като деянието се преквалифицира от такова по чл.325, ал.2 НК в такова по чл.325, ал.1 НК, а наказанието ЛС с
приложение на чл.66 от НК следва да се отмени и вместо него се приложи разп.
на чл.78 а от НК. В останалата част на
присъдата- за разноските и веществените доказателства присъдата следва да се
потвърди. Изисканото от КОС веществено доказателство, предоставено от НС
„112“ МВР София следва да остане към
делото до изтичането на сроковете за съхранението му.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК,
вр. чл.334, т.3 и т.6
НПК вр. чл.337, ал.1, т.1 и 2 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 57 на Кюстендилския районен съд, постановена на 05.12. 2019 година
от същия съд по НОХД № 1273/18 г. на КнРС в наказателната част, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянията на подсъдимите Г.Й.В. и Т.Й.В. от такива
по чл.325, ал.2 НК в такива по чл.325, ал.1 НК;
ОТМЕНЯВА присъдата в частта
на наложените наказания ЛС в размер на 6
месеца за всеки от тях; в частта на
приложението на чл.66 от НК за всеки от
тях, като
ПРИЛАГА разпоредбата на
чл.78а от НК по отношение на всеки от тях и
ОСВОБОЖДАВА
подсъдимия Г.Й.В. от наказателна отговорност и му налага административно
наказание „Глоба“ в полза на държавата в размер на 1 000 лева.
ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Т.Й.В. от наказателна отговорност и му
налага административно наказание „Глоба“ в полза на държавата в размер на
1 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Веществено доказателство,
предоставено на ОС- Кюстнедил от НС „112“
МВР София-1 бр. носител (дискета) следва да остане към делото до
изтичането на сроковете за съхранението му.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.