№ 174726
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110151516 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 368953/11.11.2025
г., от ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *, с адрес: гр. София, бул. "Дж*,
представлявано от С* и * срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК: * гр. СОФИЯ,
ул. „М*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация, както
следва:
1. чл.410, ал.1, т.2-3 КЗ за сумата от 329.20 лева, за това, че на 30.12.2021 г.
в района на гр. София на бул. „Климент Охридски" № 68, е реализирано
ПТП, при което лек автомобил „М*" с рег. № * собственост на С* и
управляван от него, е преминал през необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, вследствие на което са нанесени материални
щети на МПС „„М*" с рег. № * в размер на 304.20 лева, както следва:
предна дясна гума и лята джанта, както и задна дясна гума и лята джанта,
за което ПТП е съставен протокол за ПТП № 1807927/30.12.2021 г. от
органите на „Пътна полиция“ при МВР, СДВР, с включени
ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба (11.11.2025
г.) до окончателното изплащане на вземането;
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 30.12.2021 г. в
района на гр. София на бул. „Климент Охридски" № 68, е реализирано ПТП,
при което лек автомобил „М*" с рег. № * собственост на С*, е преминал през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В резултат на
инцидента са увредени предна дясна гума и лята джанта, както и задна дясна
гума и лята джанта.
За щетата била образувана застрахователна преписка № ********** по
1
сключена застраховка „Автокаско" между ЗД „БУЛ ИНС" АД и собственика на
МПС. След извършена оценка и ликвидация на щетата, Ищецът е изплатил на
собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 304.20
лв., представляващо действителната стойност на нанесените вреди, съгласно
експертно становище и извършен оглед.
Твърди се, че пътният участък на бул. „Климент Охридски" № 68 е
общински път, който попада в границите на Столична община. Съгласно чл.
19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, общинските пътища се управляват,
поддържат и стопанисват от кметовете на общините.
Сочи, ме ответникът, Столична община, не е изпълнил задължението си
да поддържа пътното платно в състояние, което да осигурява безопасно
движение, като не е обезопасил и сигнализирал опасната дупка. Този пропуск
е пряката и непосредствена причина за настъпване на щетите.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между бездействието на
Ответника (неподдържане на пътната инфраструктура) и настъпилата вреда.
Излага правни доводи, че на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, след като е изплатил застрахователно обезщетение, Ищецът
встъпва в правата на увреденото лице (С*) срещу причинителя на вредата
(Столична община) до размера на платеното обезщетение.
Твърди се, че с уведомително писмо ищецът е поканил ответника да
възстанови изплатеното от нас застрахователно обезщетение. До момента
претендираната сума не била изплатена, откъдето за ищеца възниква правният
интерес, от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
Излага правни доводи, че на основание чл.410 от КЗ след изплащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредите. Поддържа, че процесното ПТП е
настъпило на общински път съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата и се
управлява от СО, като в това си качество ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи
съответното препятствие - дупка върху пътя с необходимите пътни знаци, с
цел предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП.
С уведомително писмо ищецът е поканил ответника да възстанови
изплатеното от нас застрахователно обезщетение. До момента претендираната
сума не била изплатена, откъдето за ищеца възниква правният интерес, от
предявяване на претенциите си по съдебен ред.
Посочва банкова сметка, на която да му се изплати сумата - титуляр на
банкова сметка ЗД „БУЛ ИНС” АД, IBAN: BG55STSA*3, BIC: STSABGSF, в
„Банка - ДСК” АД.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Прави
искане делото да се гледа в неговото отсъствие. Прави възражение по чл.78,
ал.5 ГПК. Моли за неприсъствено решение.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
2
1. Застрахователна полица "Автокаско" № E21990006119; 2. Протокол за ПТП № 1807927
от 30.12.2021 г.; 3. Уведомление за щета на МПС; 4. Свидетелство за регистрация на
МПС; 5. Свидетелство за управление на МПС; 6. Удостоверение за техническа
изправност на ППС; 7. Опис на щета № 2 от 30.12.2021 г.; 8. Необходими документи; 9.
Фактура № ********** от 31.12.2021 г. 10. Опис заключение на щета на МПС; 11. Доклад
по щета за изплащане на застрахователно обезщетение; 12. Платежно нареждане от
25.01.2022 г. към С*; 13. Банкова сметка на С*; 14. Общи условия; 15. Писмо-покана до
ответника от 01.07.2022 г.; 16. Служебна бележка от СДВР от 17.02.2022 г.; 17. Отговор
от Столична община.
Моли да бъде назначена съдебно-автотехническа експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с документите по делото и след
изслушване на искания свидетел, да даде отговор на следните въпроси: 1.
Налице ли е причинно следствена връзка между механизма на процесното ПТП със щетите
върху на МПС „М*" с рег. № *? 2. да се изчисли размерът на щетите върху горепосоченото
МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП? 3. Какъв е размерът на обичайните
ликвидационни разходи за извършените огледи и определянето на размера на
застрахователното обезщетение по щетата?
Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на
призоваване, а именно: С*, с ЕГН: ********** от адрес: гр. П* и тел. номер: *
Моли да се допусни съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), само ако
ответникът оспорва изплащането на застрахователното обезщетение, на която
вещото лице да отговори на следните въпроси: В случай че ответникът
оспорва правоотношението по застраховка „Автокаско" и/или заплащането на
застрахователното обезщетение, моля да допуснете съдебно счетоводна
експертиза със следните задачи: 1. осчетоводено ли е плащане на премията по
застрахователна полица „Автокаско" № Е21990006119, в какъв размер и на коя дата? 2.
редовно ли е водено счетоводството на застрахователя във връзка с процесната полица?
3. изплатено ли е обезщетение във връзка с щета № ********** и полица № Е21990006119,
на коя дата и в какъв размер?
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. М. Г. със съдебен адрес: гр. София, бул.
"Дж*, тел. *, която представителна власт важи за всички инстанции (л. ….. от
делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
3
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира една държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване
(арг. чл.72, ал.1 ГПК).
Цената на иска е 304.20 лева, поради което държавната такса е в размер
на 50.00 лева (25.56 евро). Общо дължимата държавна такса за производството
е в размер на 192.95 лева.
Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 50.00 лева ( л… ..
от делото).
По доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по
чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
4
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК,
отговорът ще се счита за неизвършен.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
5
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М.а Николова на тел. 02/8955423
или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация
на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
6
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
7
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8