Р Е Ш Е Н И Е
№179
гр. Русе, 12.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – мл. съдия
като разгледа
докладваното от мл. съдия Тодорова в.гр.дело
№ 32 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247, 248 и чл. 251 от ГПК.
Постъпила е молба по реда на чл.
247 от ГПК от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, представлявана от С. И.
И., чрез юрисконсулт Й.С. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка,
допусната в диспозитива на постановеното по в.гр.д. № 32/2020 г. Решение № 90
от 20.02.2020 г. В молбата се твърди, че има разминаване между изразените в
решението мотиви относно отговорността за разноските в първата инстанция и
диспозитива на решението в тази му част. Направено е искане за допускане на
поправка на очевидната фактическа грешка или евентуално изменение на решението
в частта за разноските, като бъде заличен текстът в диспозитива на решението
„за сумата над 100 лева – разноски за първата инстанция“ и да се допълни диспозитива като Х.Д.Т. бъде осъден да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР сумата от 100 лева – разноски за първата
инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Направено е и искане
за тълкуване на решението в тази част.
В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК не
е постъпил отговор от насрещната страна Х.Д.Т..
Постъпила е и молба по реда на
чл. 248 от ГПК от Х.Д.Т., ЕГН **********, с която се иска изменение на
постановеното по в.гр.д. № 32/2020 г. Решение № 90 от 20.02.2020 г. в частта за
разноските, като разноските за въззивното производство, които са присъдени в тежест на
жалбоподателя да бъдат намалени със сумата от 76.65 лева – разноски за държавна
такса. Излага съображения, че тази сума не следва да бъде присъдена в негова тежест,
тъй като съобразно т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК
държавните служители на МВР са освободени от заплащането на държавни такси по
граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК
е постъпил отговор на молбата от насрещната страна Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР, в който се изразява становище за нейната основателност.
Молбите са
подадени от процесуално легитимирани страни и в предвидения за това срок,
поради което същите се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по
същество.
Молбата по
чл. 247 от ГПК на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, въззивният
съд намира за частично ОСНОВАТЕЛНА:
В мотивите
на постановеното решение съдът е изложил съображения, че разноските, сторени от
ищеца в първоинстанционното производство са погасени, чрез извършената служебна
компенсация с разноските, сторени от ответника, а на последния остава да се
дължат разноски в размер на 100 лева, които са в тежест на ищеца. В диспозитива
на постановеното решение обаче е постановено, че се отменя първоинстанционното
решение, в частта за разноските за сумата над 100 лева – разноски за първата
инстанция. Въззивният съд намира, че в диспозитива на решението е допусната
очевидна фактическа грешка, като вместо да постанови разноските за първата
инстанция в тежест на ищеца, посредством частичната отмяна на
първоинстанционното решение в частта за разноските, е постановил разноските в
тежест на ответника. Въз основа на изложеното молбата на Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР по чл. 247 от ГПК се явява основателна, поради което
следва да се допусне исканата поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното решение, като в диспозитива, с който се
отменя в първоинстанционното решение в частта за разноските отпадне израза „за
сумата над 100 лева – разноски за първоинстанционното
производство“, Х.Т. бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР 100 лева разноски за първата инстанция, както и диспозита в частта, която се потвърждава
първоинстанционното решение в частта за разноските отпадне израза „както и в
частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена за заплати
разноски в размер на 100 лева“.
Предвид
изхода на спора в производството по чл. 247 от ГПК, молбите на Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР по чл. 248 от ГПК за допълване на решението в частта
за разноски и чл. 251 от ГПК за неговото тълкуване остават безпредметни и следва
да се оставят без уважение.
Молбата по
чл. 248 от ГПК на Х.Д.Т. за изменение на постановеното решение в частта за
разноските се явява НЕОСНОВАТЕЛНА:
Действително
съобразно даденото тълкуване в т. 23 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
държавните служители на МВР са освободени от заплащането на държавни такси по
граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, но не са
освободени от разноските, които е сторила другата страна по делото при отхвърляне
на предявения иск. Отговорността за разноските по чл. 78 от ГПК е
самостоятелна, уредена в зависимост от изхода на спора и не зависи от статута
на страните – освободени или не от задължението за плащане на такси и разноски.
Ето защо молбата на Х.Д.Т. за изменение на решението в частта за разноските се
явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА
ГРЕШКА в Решение № 90/20.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 32/2020 г. по
описа на РОС като: 1) в диспозитива, с който се отменя Решение № 1693 от
23.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2230/2019 г. по описа на Русенски районен
съд в частта за разноските, на седми ред израза „както и в частта за разноските
за сумата над 100 лева – разноски за първата инстанция“ не се чете, а вместо
него да се чете „както и изцяло в частта за разноските “;
2) след диспозитива, с който се отхвърля предявения
от Х.Д.Т., ЕГН ********** против Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР …, се добавя и диспозитива: „ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК Х.Д.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР сумата от 100 лева – разноски за първата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение“ и
3) в диспозитива,
с който се потвърждава Решение № 1693 от 23.10.2019 г., постановено по гр.д. №
2230/2019 г. по описа на Русенски районен съд в частта за разноските изразът
„както и в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена
да заплати разноски в размер на 100 лева“ да не се чете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, представлявана от С. И. И., чрез юрисконсулт
Й.С. за допълване на постановеното по в.гр.д. № 32/2020 г. по описа на РОС Решение № 90 от 20.02.2020 г. в частта за
разноските, както и за неговото тълкуване, като неоснователен
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молба по
реда на чл. 248 от ГПК от Х.Д.Т., ЕГН **********, с която се иска изменение на
постановеното по в.гр.д. № 32/2020 г. Решение № 90 от 20.02.2020 г. в частта за
разноските, като разноските за въззивното производство, които са присъдени в тежест на
жалбоподателя да бъдат намалени със сумата от 76.65 лева – разноски за държавна
такса, като неоснователен.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: