Решение по дело №32/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 179
Дата: 12 юни 2020 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20204500500032
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№179

гр. Русе, 12.06.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

    ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

                 ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – мл. съдия

като разгледа докладваното от мл. съдия Тодорова в.гр.дело № 32 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 247, 248 и чл. 251 от ГПК.

Постъпила е молба по реда на чл. 247 от ГПК от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, представлявана от С. И. И., чрез юрисконсулт Й.С. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното по в.гр.д. № 32/2020 г. Решение № 90 от 20.02.2020 г. В молбата се твърди, че има разминаване между изразените в решението мотиви относно отговорността за разноските в първата инстанция и диспозитива на решението в тази му част. Направено е искане за допускане на поправка на очевидната фактическа грешка или евентуално изменение на решението в частта за разноските, като бъде заличен текстът в диспозитива на решението „за сумата над 100 лева – разноски за първата инстанция“ и да се допълни диспозитива като Х.Д.Т. бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР сумата от 100 лева – разноски за първата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Направено е и искане за тълкуване на решението в тази част.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Х.Д.Т..

Постъпила е и молба по реда на чл. 248 от ГПК от Х.Д.Т., ЕГН **********, с която се иска изменение на постановеното по в.гр.д. № 32/2020 г. Решение № 90 от 20.02.2020 г. в частта за разноските,         като разноските за въззивното производство, които са присъдени в тежест на жалбоподателя да бъдат намалени със сумата от 76.65 лева – разноски за държавна такса. Излага съображения, че тази сума не следва да бъде присъдена в негова тежест, тъй като съобразно т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК държавните служители на МВР са освободени от заплащането на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от насрещната страна Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, в който се изразява становище за нейната основателност.

         Молбите са подадени от процесуално легитимирани страни и в предвидения за това срок, поради което същите се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

         Молбата по чл. 247 от ГПК на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, въззивният съд намира за частично ОСНОВАТЕЛНА:

         В мотивите на постановеното решение съдът е изложил съображения, че разноските, сторени от ищеца в първоинстанционното производство са погасени, чрез извършената служебна компенсация с разноските, сторени от ответника, а на последния остава да се дължат разноски в размер на 100 лева, които са в тежест на ищеца. В диспозитива на постановеното решение обаче е постановено, че се отменя първоинстанционното решение, в частта за разноските за сумата над 100 лева – разноски за първата инстанция. Въззивният съд намира, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка, като вместо да постанови разноските за първата инстанция в тежест на ищеца, посредством частичната отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските, е постановил разноските в тежест на ответника. Въз основа на изложеното молбата на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР по чл. 247 от ГПК се явява основателна, поради което следва да се допусне исканата поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, като в диспозитива, с който се отменя в първоинстанционното решение в частта за разноските отпадне израза „за сумата над 100 лева – разноски за първоинстанционното производство“, Х.Т. бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР 100 лева разноски за първата инстанция, както и диспозита в частта, която се потвърждава първоинстанционното решение в частта за разноските отпадне израза „както и в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена за заплати разноски в размер на 100 лева“.

         Предвид изхода на спора в производството по чл. 247 от ГПК, молбите на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР по чл. 248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноски и чл. 251 от ГПК за неговото тълкуване остават безпредметни и следва да се оставят без уважение.

         Молбата по чл. 248 от ГПК на Х.Д.Т. за изменение на постановеното решение в частта за разноските се явява НЕОСНОВАТЕЛНА:

         Действително съобразно даденото тълкуване в т. 23 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, държавните служители на МВР са освободени от заплащането на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, но не са освободени от разноските, които е сторила другата страна по делото при отхвърляне на предявения иск. Отговорността за разноските по чл. 78 от ГПК е самостоятелна, уредена в зависимост от изхода на спора и не зависи от статута на страните – освободени или не от задължението за плащане на такси и разноски. Ето защо молбата на Х.Д.Т. за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

         Мотивиран така, Русенският окръжен съд,

 

Р Е Ш И :

         ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 90/20.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 32/2020 г. по описа на РОС като: 1) в диспозитива, с който се отменя Решение № 1693 от 23.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2230/2019 г. по описа на Русенски районен съд в частта за разноските, на седми ред израза „както и в частта за разноските за сумата над 100 лева – разноски за първата инстанция“ не се чете, а вместо него да се чете „както и изцяло в частта за разноските “;

 2) след диспозитива, с който се отхвърля предявения от Х.Д.Т., ЕГН ********** против Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР …, се добавя и диспозитива: „ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Х.Д.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР сумата от 100 лева – разноски за първата инстанция за юрисконсултско възнаграждение“ и

3) в диспозитива, с който се потвърждава Решение № 1693 от 23.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2230/2019 г. по описа на Русенски районен съд в частта за разноските изразът „както и в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати разноски в размер на 100 лева“ да не се чете.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, представлявана от С. И. И., чрез юрисконсулт Й.С. за допълване на постановеното по в.гр.д. № 32/2020 г. по описа на РОС  Решение № 90 от 20.02.2020 г. в частта за разноските, както и за неговото тълкуване, като неоснователен

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молба по реда на чл. 248 от ГПК от Х.Д.Т., ЕГН **********, с която се иска изменение на постановеното по в.гр.д. № 32/2020 г. Решение № 90 от 20.02.2020 г. в частта за разноските, като разноските за въззивното производство, които са присъдени в тежест на жалбоподателя да бъдат намалени със сумата от 76.65 лева – разноски за държавна такса, като неоснователен.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

      

       Членове: