Решение по КНАХД №1656/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Община Хасково, подадена чрез Зам. кмет на Община Хасково-М. В., упълномощена със Заповед №РД-665/04.07.2025г. на Кмета на Община Хасково, срещу Решение № 152/02.07.2025г. по АНД № 307/2025г. по описа на Районен съд -Хасково. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № НП01-0001 от 02.04.2025г. на Изпълнителния директор на “Агенция за социално подпомагане“.

С касационната жалба се претендира, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди се, че обжалваното решение е постановено без анализ и правен извод на пороците в процедурата по ангажиране на отговорността на Община Хасково с № НП01-0001 от 02.04.2025г. на Изпълнителния директор на “Агенция за социално подпомагане“. Твърди се нарушение на процесуалните правила свързани със съставянето на АУАН в отсъствието на законния представител на Общината - Кмета г-н Станислав Дечев, като същият не е бил редовно поканен или уведомен за това. Имало и нередовно връчване на АУАН на Златка Караджова- началник отдел. В тази връзка се цитират текстове от Вътрешните нравила на Община Хасково. Така били заобиколен установения и единствено възможен ред за комуникация с общината. АУАН бил връчен на служител, който нито по закон, нито по вътрешен ред имал правомощието да го получи. Така законния представител бил лишен от възможността да се запознае своевременно с акта и да упражни правото си на възражение. Последното било съществено процесуално нарушение. Твърди се още, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон, като е потвърдил наказателно постановление, без да съобрази наличието на всички законови предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН и квалифицирането на случая като „маловажен“. Твърди се, че в случая се касаело за маловажен случай, тъй като Община Хасково добросъвестно и незабавно отстранила последиците, веднага след констатиране на пропуска. Сумите от евентуално неоснователно получените трудови възнаграждения били изцяло възстановени по сметките на Общината още на 06.02.2025г., т.е. преди датата на съставяне на самия Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 07.02.2025 г. Впоследствие сумата била преведена и на Агенцията за социално подпомагане. Тоест нямало вредни последици от нарушението. Освен всичко изложено по-горе, атакуваното решение било необосновано, защото правните изводи на съда не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Съдът е приел за установени фактите по извършване на нарушението, но е игнорирал напълно доказаните факти, които характеризирали неговата тежест и обществена опасност. Като пренебрегнал тези ключови обстоятелства, съдът е достигнал до необоснован краен извод. С оглед на изложеното, се иска касационната инстанция да отмени атакуваното Решение № 152 от 02.07.2025 г.. постановено по а.н.д. № 307/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково и да отмени Наказателно постановление № НП01-0001/02.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител ангажира становище, в което сочи че жалбата е немотивирана, както и неоснователност на касационната жалба. Иска същата да бъде оставена без разглеждане или алтернативно без уважение, а оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират се разноски пред касационната инстанция.

Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, мотивирана е в достатъчна степен и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С атакуваното Решение № 152/02.07.2025г. по АНД № 307/2025г. по описа на Районен съд -Хасково е потвърдено Наказателно постановление № НП01-0001 от 02.04.2025г. на Изпълнителния директор на “Агенция за социално подпомагане“, с което за нарушение на чл.36 ал.2 от ЗЛП вр.чл.12 ал.3 т.1,2,3 от Наредба №РД-07-7 от 28.06.2019г. за включване в механизма на личната помощ и на осн.чл.39 ал.1 от ЗЛП на Община Хасково е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

За да постанови този резултат, районният съд, при пълнота на доказателствата и напълно изяснена фактическа обстановка е приел, че в Община Хасково, в периода от 05.02.2025 г. до 07.02.2025 г., вкл. е извършена проверка на основание Заповед № РД01-0220 от 30.01.2025г. на ИД на АСП, в качеството й на доставчик на лична помощ по чл. 18, ал. 1 от Закона за личната помощ по ред, определен в Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ и отчетност на средствата за финансиране на личната помощ, преведени от АСП по бюджета на общините. Проверката била извършена на място в Община - Хасково от св.Н. Г.. - гл.инспектор в АСП и св.Е. Т. - инспектор в АСП. При тази проверка било установено, от проверяващите, че на 29.11.2021г. между Кмета на Община- Хасково и лицето А. А. А., бил сключен Трудов договор №318 за изпълнение на длъжността „личен асистент“. С Констативен протокол №КП-5-26- **********/17.12.2024г., НОИ била установена невъзможност А.А. да осъществява трудова дейност по този договор, защото в периода от 01.12.2021г. - до 31.10.2024г. лицето се е намирало трайно извън територията на Република България, а именно пребивавало в Република Турция. Нещо повече, проверяващите установили, че дори на датата на сключване на трудовия договор №318, А.А. пак не е била на територията на страната. За периода от 01.12.2021г. - до 31.10.2024г. това лице имало само едно влизане в Република България от 23.08.2021г. - до 28.08.2021г. За времето от 01.12.2021г. - до 05.02.2025г. на личния асистент А. А. А. били извършени само две посещения на адрес - на 21.11.2023г. и на 28.11.2024г., за които били съставени протоколи, от които е видно, че лицето не било намерено на адреса.

Като взе предвид горното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити.

Тук за пълнота следва да се посочи, че действително при съставянето на АУАН са налице процесуални нарушения, изразяващи се съставянето на акта в отсъствието на представляващия Община Хасково и оформянето му като отказ да се подпише от нарушителя, но това правилно е станало в присъствието на един друг свидетел, които в случая се явява З. М. К.. Последната се е подписала в АУАН, като с подписа си е удостоверила отказа на Кмета на Община Хасково да подпише АУАН. Видно от разписката на АУАН, същият не е връчен на никого. Всичко описано до тук както вече бе посочено е процесуално нарушение но то не е съществено такова, което да е довело до абсолютно нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Видно от образуваното АНД № 307/2025г. по описа на Районен съд –Хасково, то Община Хасково се е възползвала и е осъществила правото си на жалба срещу издаденото Наказателно постановление № НП01-0001 от 02.04.2025г. на Изпълнителния директор на “Агенция за социално подпомагане“. Тоест пороците при съставяне на АУАН не са се отразили на правото на защита на жалбоподателя срещу НП. Още повече, че видно от разпитите на свидетелите във въззивното производство, те именно, чрез З. М. К. са потърсили и връзка с Кмета на Община Хасково да ги приеме за да му бъде връчен АУАН, но той е отказал такава. Тези свидетелски показания не са оспорени и оборени по никакъв начин, дори от св. З. М. К. и настоящата инстанция ги кредитира безрезервно. Нещо повече св. З. М. К. твърди, че АУАН е връчен на Зам.кмета на Община Хасково.

При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че процесното нарушение е доказано, за правилни и законосъобразни и почиващи на събрания доказателствен материал.

Съгласно чл.36 ал.2 от ЗЛП Кметовете на общини упражняват контрол за предоставянето на личната помощ и извършват наблюдение за нейното качество по ред, определен в наредбата по чл. 17.

Съгл.чл.12 ал.1 от Наредба е №РД-07-7 от 28.06.2019г. за включване в механизма на личната помощ - чл.12 ал.1 - Кметът на съответната Община със заповед определя служители, които да извършват контрол на асистентите по предоставяне на личната помощ и наблюдение за нейното качество.

Съгл.чл.12 ал.3 т.1,2,3 от Наредбата Контролът по ал.1 се осъществява най- малко веднъж на шест месеца или при постъпил сигнал чрез проверка на място и събеседване с ползвателя (или с неговия законен представител) на лична помощ, като информация може да се събира и от неговите близки. При посещението следва да се провери: 1. как се извършва водене на месечен отчет за положения труд от асистента; 2. съответствието на съдържанието на месечния отчет с реално извършените от асистента дейности; 3. удовлетвореността на ползвателя от ползването на механизма лична помощ.

Санкционната разпоредба предвижда, че - чл.39 ал.1 от ЗЛП На доставчик на лична помощ, който наруши разпоредбите на закона, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Тоест от събраните по надлежен ред доказателства по делото се следва еднопосочният и категоричен извод, че процесното нарушение е осъществено. Безспорно е доказано, че Община-Хасково е доставчик на лична помощ, което произтича от разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЛП - Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Доставчик на лична помощ по закона е общината по настоящия адрес на ползвателя. Безспорно е доказано и че не е извършен контрол дължим на осн.чл.36, ал.2 от ЗЛП, на всеки 6 месеца спрямо личния асистент А. А. А., в период от 01.12.2021г. - до 31.10.2024г. Последната се е намирала трайно извън територията на Република България - в Република Турция и не е изпълнявала трудовата си дейност по сключения между нея и Кмета на Община- Хасково Трудов договор №318 за изпълнение на длъжността „личен асистент“. Тоест така правилно Община Хасково е санкционирана на основание чл.39 ал.1 от ЗЛП, като и е наложена имуществена санкция в минимален размер от 2000 лева.

Действително въззивната инстанция не е посочила обширни мотиви защо приема, че случаят не е маловажен, но въпреки това има макар и в съвсем санитарен минимум посочени такива. Съдът е приел, че не е на лице маловажен случай по чл.28, ал.1 от ЗАНН, като наред с това е посочил, че имуществената санкция е определена при пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства, в минимален размер от 2000 лева. Поради това и настоящата инстанция не намира това да е довело до съществен порок на решението на съда. Тук следва да се посочи, че в случая маловажността на с нарушението следва да се преценя не само с оглед вредите, които в настоящия случай са възстановени, но и с оглед обществените отношения, които се засягат. В случая със ЗАКОН за личната помощ се урежда реда и условията за предоставяне на личната помощ. В случая както самия закон сочи, тази помощ цели да подпомогне ползвателите й да упражняват основните си права, да имат възможности за избор, независим живот, активно включване и участие в обществото и достъп до услуги и дейности. Предоставянето на такава помощ е механизъм за подкрепа за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер, и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения. Тази помощ се основава на принципите, предвидени в Закона за хората с увреждания, ефективност и ефикасност на предоставянето на помощта и зачитане на личното пространство, достойнството, самостоятелността и независимостта на ползвателите на лична помощ. Тоест в случая са засегнати правата на граждани с увреждания, които чрез предоставената им личната помощ, могат да се интегрират по-успешно в обществото и така да преодоляват бариерите на функционалните ограничения и да водят пълноценен начин на живот. Като не е извършила съответните проверки Община Хасково, е допуснала именно нарушаване на тези гарантирани от закона права на ползвателите на лична помощ, които както вече бе отбелязано са нематериални и в случая са били максимално засегнати и е невъзможно да бъдат възстановени чрез връщане на възнаграждението по трудовия договор на личния асистент А. А. А. с Община Хасково.

Именно в горната насока са и изводите на районния съд, макар и оскъдни, които изцяло се споделят от настоящия състав. Поради това и съдът намира, че не следва да излага отново мотиви и препраща в решението си към мотивите на въззивната инстанция.

Предвид изложеното, касационните оплаквания се явяват неоснователни, а оспорено решение като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане чрез процесуалния представител на ответника по касационната жалба, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 130лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152/02.07.2025г. по АНД № 307/2025г. по описа на Районен съд -Хасково.

ОСЪЖДА Община - Хасково [ЕИК] да заплати на Агенция за социално подпомагане-София, сумата в размер на 130 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.