Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
19.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на 30.09.2016
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №2995 по описа на съда за 2016г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. “Източна индустриална зона” №128, представлявано от
изпълнителния директор Йордан Василев, чрез юрк. Ц.В., съдебен адрес:***, ***
против И.И.В., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника за сумата 4362,87 лв., от които 2349,80 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.11.2003г. до 31.01.2016г. и 2013,07 лв. - лихва за забава от 03.01.2004г. -
22.02.2016г., с претендирана законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. По
образуваното ч.гр.дело №1265/2016г. по описа на ПлРС е издадена заповед
за изпълнение, срещу която в срок е
депозирано възражение от длъжника, инициирало настоящото исково
производство.
Предявен е
иск за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот -
апартамент, находящ се на адрес ***, ап.80 с аб.№ 29091.
Вземанено се обосновава със следното: като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани
във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ
/в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството ни топлинна енергия през периода от 01.11.2003г. до 31.01.2016г. и
не е погасил задължението си.
Сградата-етажна собственост на адрес ***,
ап.80, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на
ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Сумите за ТЕ за периода от 01.11.2003г. до
31.01.2016г. за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по
изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение ответника, че дължи на „Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 374,62 лв., от които 325,63 лв. –
главница,представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г. и 48,99 лв. лихва за забава от
02.04.2013г. - 22.02.2016г, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №1265/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв. на основание
чл. 78 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор,чрез пълномощника адв.В.П., с който признава вземането
- предвид неговия намален размер, с оглед направеното възражение за изтекла
давност – приложен на л.25 от делото.
В о.с.з.
ищцовото дружество се представлява от юркс.В., който поддържа иска и навежда
доводи в о.с.з.
В о.с.з. ответникът, редвоно
призован, не се явява и не се представлява, но с писмена молба се поддържа
заявеното в отговора. Направено е искане
за намаляване размера на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и
доказан и следва да бъде уважен при отчитане на направеното признание на иска
от ответника – прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя
от хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното
признание на иска.
От приложеното
ч.гр.д. №1265/2016год. по описа на ПлРС се установява, че на 29.02.2016год. ищцовото дружество е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника,
като е издадена заповед за изпълнение за сумите, както следва: от 2349.80 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2003 г. до 31.01.2016 г., лихва
върху главницата в размер на 2 013.07 лв. за периода от 03.01.2004 г. до 22.02.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата
29.02.2016 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни
разноски в размер на 87.26 лв. и
адвокатско възнаграждение – 180.00 лв. В заповедта е отразено , че вземането на кредитора
поризтича от доставяна от ищеца и
ползвана, но незаплатена от ответника топлинна енергия за негов недвижим имот, находящ се в *** за периода
01.11.2003г. до 31.01.2016г.
Възражението от длъжника е подадено в срок и със същото е
направено възражение за изтекла давност, а искът на основание чл.422 от ГПК на
свой ред е предявен своевременно.
В настоящото исково производство ищцовото дружество
претендира по-малко по размер вземане, което се признава от ответната страна и
в този смисъл предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение разноските по делото: основателно се явява искането за намаляване на размера на
претенидраното юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде редуцирано до минималния размер ,визиран в чл.7 ал.2 от Наредба №1 за размера
на минималните адвокатски възнаграждения – 300лв. С оглед изхода на спора, в
настоящото производство разноските следва да се присъдят в пълен размер, а именно – 312,74лв. Представен е
Списък на разноските - л.34 от делото.
По отношение разноските в заповедното производство: т.к. при наличие
на образуван процес по реда на чл.422 от ГПК се преценява и претенцията за разноски
на ищеца в проведеното преди това заповедно производство, с оглед размера
на установеното по-малко по размер вземане, същите следва да бъдат редуцирани/намалени/,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски,
направени в производството по ч.гр.д. №1265/2016год. по описа на ПлРС в размер 22,95лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че И.И.В., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен
адрес:***, адв.В.П. *** ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. “Източна
индустриална зона” №128, представлявано от изпълнителния директор Йордан Василев
Василев, пълномощник юрк. Ц.В., съдебен адрес:***, *** сумите, както следва:
325,63лв. –
главница,представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г. и 48,99лв.
лихва за забава от 02.04.2013г. - 22.02.2016г, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.02.2016год., до окончателното изплащане на сумите,
за които суми на основание чл.
410 от ГПК е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1265/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.И.В.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, адв.В.П. ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. “Източна индустриална зона” №128, представлявано от
изпълнителния директор Йордан Василев Василев, пълномощник юрк. Ц.В., съдебен
адрес:***, *** направените разноски по делото в общ размер 312,74лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3
от ГПК И.И.В., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***, адв.В.П. ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. “Източна
индустриална зона” №128, представлявано от изпълнителния директор Йордан
Василев Василев, пълномощник
юрк. Ц.В., съдебен адрес:***, *** направени разноски в заповедното производствопо ч.гр.д.
№1265/2016год. по описа на Плевенски районен съд в общ размер 22,95лв.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: