РЕШЕНИЕ
№1048/15.01.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети декември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова ………………...……….........................… ..в присъствието на
прокурор Николай Гугушев............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя КАНД №1074 по описа
за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Ю.Г. от Р. Р. с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №173/16.10.2018г., постановено по АНД №336 по описа на Свиленградски районен съд за 2018 година, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 2818/2017 от 23.05.2018г.,
издадено от Заместник - началник на Митница Бургас.
В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона. Решението било немотивирано като съдът не обсъдил събраните по делото доказателства, доводите на страните и не изложил фактически и правни изводи. На практика решението било постановено при липса на мотиви като съдът възприемал с доверие приложените писмени доказателства, приемайки ги за обективни, достоверни, допълващи се и във взаимна връзка, без да обсъди свидетелските показания и писмените доказателства в тяхната съвкупност и в контекста на наведените от жалбоподателя оплаквания и на наведените от страните доводи. Съдът единствено изложил обобщен извод за липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да водят до ограничаване правото на защита, но не изложил аргументи защо не приема посочените такива от защитата. Навеждат се доводи за липса на идентичност между оспореното НП и потвърденото такова от районния съд. С решението се потвърждавало НП №2818/2018г. , а обжалваното било 2818/2017г. Това процесуално нарушение на съда било съществено и представлявало самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение. Липсвала идентичност и в името на нарушителя, посочено в съдебния акт и записаното в НП. Липсата на идентичност между субекта на отговорност, визиран в решението на съда и в НП представлявала съществен неотстраним порок на решението, обосноваващ отмяната му. Неправилен бил изводът на съда, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения на същите, които да са ограничили правото на защита на привлечения към отговорност. В решението не били обсъдени доводите на защитата като съдът не посочил защо не ги приема, с което допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. Съдът механично възпроизвел обстоятелствената част на НП, което сочело, че възприел доказателствената интерпретация на всички доказателствени източници, направена от административнонаказващия орган. Така съдът се дистанцирал от задължението си да провери и оцени изводимата от тях доказателствена информация, свързана с обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
В жалбата се излагат твърдения за допуснати при провеждане на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, неотчетени от съда. Твърди се, че в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не била посочена третата страна, за която се пренасяли процесните парични средства. Така съществено се затруднявала възможността на касатора да разбере в какво точно е обвинен и се нарушавало правото му на защита. Наред с това в АУАН за разлика от НП, изобщо не било посочено, че пренасяните парични средства за са трета страна. Твърди се също, че административнонаказавщият орган не изпълнил задължението си да осигури преводач на касатора и се развиват подробни оплаквания за неспазване разпоредбата на чл.21 ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН.
Касаторът счита за неправилен извода, че е извършил описаното в акта
и в НП нарушение като твърди, че е необоснован и направен в противоречие със събраните
по делото доказателства. Неправилно били кредитирани показанията на
митническите служители без да се отчете служебната им ангажираност с наказващия
орган. В показанията им липсвала конкретика, което било недооценено от съда. Не
било взето предвид, че валутата не била укрита. Касаторът имал дългогодишен
опит като шофьор, който многократно е преминавал границата и ако искал да укрие
валутата, то тя нямало да се намира на видно място. Това обстоятелство
категорично доказвало липсата на вина у касатора, а недооценяването му от съда водело до неправилност и необоснованост на
извода, че е осъществено административно нарушение от касатора. Съдът въобще не дооценил и
обстоятелството, че митническите органи не изпълнили задълженията си по закон
преди започване на проверката да запитат пътниците дали пренасят валута като на
последните не била дадена възможност да декларират носените от тях пари и
ценности. Така проверката били компрометирана, а допуснатото нарушение в
процедурата по извършването ѝ изключвало наличието на вина за извършено
нарушение.
По изложените съображения се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Алтернативно се
претендира изменение на атакуваното решение в частта, в която НП е потвърдено
относно постановеното отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението.
В тази връзка се излагат подробни съображения, основани на практиката на СЕС,
за неприлагане на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ВЗ като противоречаща та
правото на Европейския съюз.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител като се прави искане съдът да се съобрази с определението по дело С-652/2018 на СЕС.
Ответникът, ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. В случай, че съдът приеме за съществен порок на атакуваното решение неправилно изписаната година на издаване на НП , а именно 2018г., вместо 2017г., се прави искане делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на районния съд. В случай, че съдът се съобрази с определението по дело С-652/2018 на СЕС и приеме, че предвидената санкция „отнемане в поза на държавата“ на недекларираната сума е несъразмерна и надхвърляща необходимото с оглед преследване целите на Регламент (ЕО) 1889/2005 на ЕС, моли за изрично произнасяне дали тази сума подлежи на връщане на лицето.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за отмяна на първоинстанционното решение, както и на наказателното постановление в частта относно отнемането в полза на държавата на недекларираната парична сума при съобразяване, че нормата на чл.20 от ВЗ не е в синхрон с правото на ЕС и за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно в останалата му част.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.
С оспореното решение Свиленградският районен съд е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, с което на основание
чл.20, ал.1 от Валутния закон (ВЗ) от Ю.Г. са
отнети в полза на Държавата 33 000.00 щатски долара и на основание чл.18, ал.1,
във вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ, на същия е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000.00 лева.
За да постанови този
резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен
начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение,
поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност. Изложил е и съображения, че размерът на санкцията за описаното
нарушение е правилно определен, както и че правилно е отнета в полза на
държавата пренасяната валута.
Настоящата
инстанция споделя изводите на съда, че при провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а процесното нарушение е безспорно установено и доказано.
Не се споделя
оплакването на касатора, че съдът се е произнесъл и съотв. потвърдил НП,
различно от оспорваното. Действително в решението е допусната неточност при обозначаване
на НП като след числото 2818 и наклонената черта е записано „2018“, вместо
„2017“. Предвид датата на издаване на НП – 23.05.2018г. е ясно, че разгледаното
от районния съд НП е именно 2818 от 2018г. Следва да се посочи, че и самият
оспорващ в петитума на жалбата си пред РС-Свиленград е означил НП по същия
начин. Наред с това липсва неяснота относно предмета на проверка по АНД №
336/2018г. на РС-Свиленград, а именно издаденото срещу касатора НП № 2818/2017 от
23.05.2018г., като на съда е служебно известно, че цифровото означение след
наклонената черта, следваща номера на НП, сочи годината на образуване на
административнонаказателната преписка. Ето защо в случая погрешното изписване
на същата не води до извод, че спрямо касатора е било издавано и друго НП,
респ. че допуснатото нарушение е такова от категорията на
съществените, което да е засегнало по някакъв начин правото на защита на
наказания.
Неоснователно е и оплакването
за липса на идентичност между субекта на нарушението, визиран в НП и в съдебното
решение. Действително в диспозитива на НП фамилията на касатора е изписана
„УЛИПЕЙ“, вместо „Г.“. Последното обаче представлява техническа грешка при
изписване на фамилното име на касатора и
не може да се окачестви като процесуално нарушение, още по-малко като
съществено такова, тъй като по никакъв начин не засяга правото на защита на
наказаното лице. Следва да се отбележи, че съдът в решението си многократно е
визирал касатора поименно, изписвайки правилно имената му и то не само на
български език, а наред с това е посочил
и данните от притежавания от него документ за самоличност, съвпадащи с тези,
вписани в акта и в НП. Предвид изложеното, не може да се приеме, че лицето,
спрямо което съдът е формирал фактическите си и правни изводи като субект на коментираното
административно нарушение е различно от привлеченото към
административнонаказателна отговорност.
Не се
споделя и оплакването за неяснота в описанието на нарушението, изразяваща се
според касатора в непосочването на третата страна, за която са изнасяни
недекларираните парични средства. Под „трета страна“ законодателят има предвид
такава, различна от държавите-членки. Действително нито в акта , нито в НП се сочи изрично коя е третата страна, за
която са били пренасяни процесните парични средства, но последното не е и
необходимо. По маршрута от Румъния за Турция, по който е пътувал касаторът, МП
Капитан Андреево е последното митническо учреждение на територията на общността
като е ноторно известно, че РТурция не е държава-членка. Предвид последното, за
неоснователно настоящата инстанция намира и оплакването на касатора, че поради непосочването в акта, че
пренасяните парични средства са за трета страна, съществено е
засегнато правото му на защита. Отразеното в акта, че касаторът е пътувал от
Румъния за Турция ясно и недвусмислено сочи, че недекларираните парични
средства са пренасяни за трета страна, а изричното отразяване на последното
обстоятелство в НП не води до каквото и да е противоречие между двата акта.
За неоснователно настоящата
инстанция намира и твърдението на касатора, че не му бил осигурен заклет
преводач от разбираем за него език, назначен с нарочен акт, поради което било
ограничено правото му да разбере административното обвинение и да изгради
защитата си.
Принципно правилно е
становището на касатора, че след като наказаното лице е чужд гражданин, който
не владее български език, то при ангажиране на административнонаказателната му
отговорност следва да присъства преводач, който да преведе текста на разбираем
за него език. Следва да се посочи, че доколкото в ЗАНН няма предвидени изрични
правила относно участието в административнонаказателното производство на
нарушител, който не владее български език, то субсидиарно приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 21 от НПК. Според чл. 21, ал.1 от НПК, наказателното
производство се води на български език, като в ал.2 е предвидено, че лицата,
които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг
език и в тези случаи се назначава преводач. Според настоящата инстанция,
изискването за участие на преводач не е ограничено само за етапа на съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление, тъй като е свързано с
правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да разбере
какво му е вменено да е извършил, както и с възможността му да следи развитието
на производството по разбираем за него начин, обезпечаващ правото му на защита.
Оттам неизпълнението на изискването за участие на преводач безспорно ограничава
правото на защита на лице, невладеещо български език, тъй като се препятства
възможността на такова лице да разбере какво нарушение е извършил, съответно да
се защити с всички дадени му от закона способи. Доколкото обаче по силата на
препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, разпоредбите на НПК се прилагат към
производството по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, което
се развива пред районния съд, то настоящата инстанция приема, че подробно
регламентирания в НПК ред за назначаване на преводач не може да се приеме за
приложим в производството по установяване на административното нарушение. За
провежданото от АНО производство важат единствено правилата, които установява
ЗАНН, а изрично писано правило как да се назначава едно лице за преводач,
когато субектът на административнонаказателното производство не владее
български език, не са установени. В тази връзка касационната инстанция приема,
че е не е нормативно изискуемо назначаването на преводач да се извършва в
писмена форма, а е достатъчно по един несъмнен начин да се удостовери
извършването на превода. Посочването на имената и подписа на преводача в АУАН и
в НП е достатъчно той да бъде индивидуализиран, а при възникнал спор във връзка
с компетентността му или с извършването на превода, няма пречка посоченото лице
бъде разпитано от съда.
Твърдяното
от касатора съществено процесуално нарушение, свързано с липсата на назначен
преводач от румънски език, отнесено към изискването за предявяване на
съставения АУАН, съгласно чл. 43, ал.1 ЗАНН, според настоящия състав не е
налице в случая. По делото е безспорно установено, че касаторът е чужденец,
който не владее български език, установено е обаче и че при извършване на
административнопроцесуалните действия по изготвяне на акта е участвал преводач
– А. Б., която на румънски език - говоримият и разбираем от касатора, го е
запознала със съдържанието на АУАН и му е разяснила за какво нарушение му се
съставя. Този е и точният смисъл на процесуалното действие по предявяване,
съгласно чл. 43, ал.1 ЗАНН. В акта се съдържа удостоверяване на превода с
подписа на преводач, поради което е спазено правилото на чл. 21, ал.2 от НПК за
участие на преводач. Действително, липсва формален писмен и изричен акт за
назначаването му в конкретното производство. ЗАНН обаче не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт. Освен това, след като е доказано, вкл.
потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е бил
осигурен преводач от румънски език на касатора и такъв реално е участвал, то
спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това съдът приема, че в
случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН, по смисъла на чл. 43,
ал.1 ЗАНН. В тази връзка не може да се приеме, че е допуснато нарушение на
процесуалните правила в проведеното административнонаказателно производство,
което да е довело до ограничаване правото на защита на настоящия касационен
жалбоподател.
Настоящата инстанция
счита, че обжалваното решението е постановено при правилна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Районният съд, при спазване
на процесуалните правила е установил и подробно описал фактическата обстановка. След пълното изясняване на релевантните по
делото факти и обстоятелства, и въз основа на събраните по делото доказателства съдът е достигнал
до правилния извод, че вмененото на касатора административно
нарушение е осъществено от обективна и субективна страна. Изложените в тази връзка съображения на районния съд изцяло се споделят от
настоящата инстанция без да е необходимо да се преповтарят.
Независимо от
гореизложеното, касационната инстанция счита, че НП в частта му относно
постановеното отнемане в полза на държавата на недекларираната валута, респ.
решението, потвърждаващо НП в тази му част, следва да се отменят. В тази връзка
касационният състав съобрази Определение
от 03.10.2019г. на СЕС по дело С-652/2018г. , постановено във връзка с
отправено преюдициално запитване по канд №539/2018г. по описа на
Административен съд-Хасково, касаещо идентичен с настоящия случай. Преюдициалното
запитване се отнася до тълкуването на чл.9 пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г.
на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността (Регламент (ЕО) №1889/2005г.) и чл.49, пар.3 от Хартата на основните права
на Европейския съюз.
Според приетото в това определение, член 9,
параграф 1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета
от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за
неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за деклариране,
освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума
в полза на държавата.
Възприетото от националния законодател разрешение
да се понася административнонаказателна отговорност при неизпълнение
на задължението по чл.11а ал.1 от ВЗ, е в съответствие с чл.9 пар.1 изр.1 от
Регламент (ЕО) №1889/2005г., според който всяка държава-членка въвежда санкции,
които се налагат при неспазване на задължението за деклариране, предвидено
в чл.3 от същия регламент. Разписаното в
чл.9 пар.1 изр.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. право да се въвеждат санкции,
които според изр.2 от същата разпоредба
на регламента трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, държавите –
членки следва да упражняват в съответствие с правото на Съюза и на неговите
общи принципи, вкл. принципа за пропорционалност, заложен в чл.49 пар.3 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, приложим и при
административното наказване.
Воден от съображенията, посочени в цитираното по -
горе определение по дело С-652/18г. на СЕС, настоящият състав счита, че предвиденото
от българският законодател в
разпоредбата на чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане на предмета на нарушението по
чл.11а от ВЗ, наред с налагане на глоба/имуществена санкция, е в противоречие с
коментираната в решението на СЕС разпоредба на чл.9, пар.1 от Регламент (ЕО)
№1889/2005г., а постановеното в случая отнемане в полза на държавата на
процесната валута не е съобразено с принципа за пропорционалност по чл. чл.49
пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
По аргумент от посоченото в т.32 и т.33 от акта на
СЕС следва, че сама по себе си правната уредба, предвиждаща кумулативно прилагане
и на глоба, и на отнемане в полза на държавата, се възприема от СЕС като надхвърляща
границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за
деклариране.
Предвид гореизложеното и с оглед тълкуването на
чл.9 §1 от Регламент № 1889/2005, дадено
в Определението на СЕС по дело С-652/18г., настоящият състав приема, че
постановеното в случая на основание чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане в полза на
държавата на предмета на нарушението по чл.11а ал.1 от ВЗ, едновременно с налагане на глоба, е в
противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото
на Съюза принцип, а именно този на
пропорционалността. Ето защо в
частта му по пункт първи, в която от жалбоподателя се отнема в полза на държавата сумата от 33 000.00
щатски долара, НП № 2818/2017
от 23.05.2018г. се явява несъответстващо на материалния закон.
По изложените съображения
оспореното решение в частта му, потвърждаваща наказателното постановление относно
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, следва да се отмени
и вместо него да се постови друго, отменящо НП тази му част. В останалата му
част, обжалваното решението следва да се остави в сила.
По искането
на касационният ответник съдът да се произнесе дали недекларираната сума
подлежи на връщане на лицето, следва да се има предвид, че не е в правомощията
на касационната инстанция да дава отговор на този въпрос, а освен това подобно
произнасяне е извън обхвата на преценката, дължима в настоящото производство.
Водим от
горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК и чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №173/16.10.2018г., постановено по АНД
№336 по описа на Свиленградски районен съд за 2018 година в частта му, в която
Наказателно постановление № 2818/2017 от 23.05.2018г., издадено от Заместник -
началника на Митница Бургас е потвърдено относно отнемането в полза на
държавата на предмета на нарушението и вместо него:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2818/2017 от 23.05.2018г.,
издадено от Заместник - началника на Митница Бургас в частта му, с която на
основание чл.20 ал.1 от ВЗ от Ю.Г. се отнемат в полза на държавата 33 000.00 щатски
долара.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №173/16.10.2018г., постановено по АНД №336 по описа на Свиленградски районен съд за 2018 година в
останалата му част.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.