Р Е Ш Е Н
И Е № …..
гр. София, 30.06.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, ГО, IV-Д
въззивен състав в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
Здравка
Иванова |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
Мариана
Георгиева |
|
|
Калина
Станчева |
при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 1322 по описа за 2021 г.., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ГД „Пожарна безопастност и
защита на населението“ (ГДПБЗН) срещу решение № 20236565 от 27.10.2020 г. на
СРС, 70 с.в, по гр. д. № 8708/2020 г., с което последната е осъдена да заплати на Ц.И.А., ЕГН **********, на основание чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, сумата от 1 653. 54 лв., представляваща
дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2019г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1. 143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. до
окончателното погасяване, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 241. 49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.05.2017г. до 17.02.2020 г., вкл., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 399. 55 лв. - разноски по делото, сторени в производството пред
СРС, като иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 243. 64 лв. като неоснователен.
Решението в частта, в която искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер не се оспорва от ищеца
и е влязло в сила.
Жалбоподателят намира, че в
обжалваната част съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон. Според него не е налице полаган от ищец
извънреден труд като нощен труд. Счита, че по отношение заплащането на нощният
труд на служителите по ЗМВР няма празнота в закона и не намират приложение нормите на чл. 9, ал. 1, 2 и
3 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която положения 7
часа нощен труд се заплаща като 8 часов труд след умножаване с коефициент 1, 143. Излага съображения, че
отношенията между страните са уредени от специалния ЗМВР и издадените въз
основа на него Наредби, които са прилагат относно служителите на МВР, поради
което и нормите на КТ, и издадените въз основа на него Наредби, са неприложими.
Поддържа, че отчитането и заплащането на нощния труд на служителите в МВР се
регламентира от чл. 179, ал. 1 и 2 ЗМВР и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 ЗМВР, както и
от нормите на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Последните имат права и задължения по
ЗМВР, който урежда служебните им правоотношения и е специален по отношение на
КТ и подзаконовите актове по прилагането му. Моли обжалваното решение да
бъде отменено, а исковете - отхвърлени. Претендира разноски.
Ищецът Ц.И.А., в писмен отговор подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че ищецът е
със статут на държавен служител и по отношение на него, освен нормите на ЗМВР, следва да се
прилагат и тези на ЗДСл. Според последния закон, допълнителните възнаграждения,
които се изплащат на държавните служители за нощен труд в размер на 0, 25 ст.
на час, не могат да бъдат по - ниски от определените в трудовото
законодателство и НСОРЗ. Счита, че след като в законите и подзаконовите актове са
налице празноти или по - неблагоприятни разпоредби, основателно СРС е приел, че
на ищеца се дължи възнаграждение за нощен труд преобразуван с коефициента по
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ - 1, 143. Излага доводи, че КТ и нормативен акт от по –
висока степен от ЗМВР и ЗДСл, като последните не могат да уреждат
правоотношенията с адресатите им по - неблагоприятен начин. Поддържа, че в
законодателството няма обективен отговор защо за определен период липсва
механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни по отношение на
полицейските служители. Поради това съдът е длъжен да тълкува националното
право с оглед защита интересите на служителите. Позовава са на Директива
2003/88/ЕО, според която не се допуска ограничение на прилаганата закрила при
полагане на нощен труд спрямо труда на полицаите, като счита, че неприлагане
превръщането на нощния труд в дневен противоречи на европейското и национална законодателство.
Излага допълнителни съображения в хода на производството, че претенцията е за
период до 10.07.2020 г., когато е в сила разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР в
тогавашната й редакция – до ДВ, бр. 53 от 17.06.2014 г., в която липсва
уточнение за продължителността на нощния труд. След изменението на посочения
текст е добавено, че нормалната продължителност на работното време и през нощта
е 8 часа за всеки 24 часов период. Едва след процесния период и попълнена
законовата празнина по въпроса за продължителността на работното време на
служителите в МВР изразено в часове. Счита, че тълкуването,
дадено с ТР № 1/2020 от 15.0.03.2023 г. на ВКС, прието в хода на
производството, е неприложимо към случаите преди изменението на ЗМВР от 10.07.2020
г., какъвто е процесния, които касае предходен период. По тези и допълнителни
съображения моли да се потвърди решението, с което исковете са уважени.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира следното:
СРС
се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, (ред. до изм. ДВ бр. 60/2020 г.), вр. с чл. 179, ал.
1 ЗМВР, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението
се оспорва от ответника само в частта, в която исковете са уважени. В
останалата част, като неоспорено от ищеца, решението е влязло в сила.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо
постановено в обжалваната част, като при това не е допуснато нарушение на
императивни материални норми.
В производството е било
установено, че през исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. страните са били
обвързани от валидно служебно правоотношение, по което ищецът Ц.И.А. е изпълнявал
длъжността младши експерт в сектор „БПЗН" към Столична дирекция „ПБЗН -
Летище София" към Пета РСПБЗН при ГД ПБЗН - МВР.
Страните
не спорят и от представената по делото и неоспорените справки за дадени
дежурства и заключение на приетата от СРС ССчЕ се установява, че през исковия
период ищецът полагал при ответника труд на смени, по график.
Според вещото лице, за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2019 г. ищецът е положила при ответника общо 1 656 часа нощен труд, посочен по дати в
заключението, за което ответникът й заплатил възнаграждение. В случай, че
нощният труд бъде преизчислен в дневен с коефициент 1. 143, същият
възлиза на 1 892, 83 часа, като разликата е от 236, 83 часа.
Възнаграждението за това време положен извънреден (нощен) труд, съобразно
заключението, е в размер на 1 653, 54 лв. Според експертизата това
възнаграждение не е заплатено на ищеца.
СРС
е приел в атакуваното решение, че посочената сума се дължи на ищеца и е уважил
главните искове за този размер.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите
на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да
се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд
при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
По тези въпроси въззивният състав
приема следното :
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР
(ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени,
като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР
(в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).
Съгласно
чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
Подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на горната законова
делегация са съответно : Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., обн. бр. 69/14 г. ДВ, действала от 19.08.2014г. до
31.03.2015г., както и от 29.07.2016г. до 01.08.2016г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015г., обн. бр. 40/15
г. ДВ, действала от 01.04.2015г. до28.07.2016г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. бр. 60/16г. ДВ, действала от
02.08.2016 г. до 09.01.2020 г. (последната
е приложима към конкретния казус).
Следва
да се посочи, че единствено в чл. 31, ал. 2 на
първата Наредба (отменена към процесния период), е регламентирано, че, при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за съответния отчетен период се умножава по 0.143, а полученото число се събира с общия брой работни
часове за същия период (т.
е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1.143).
Преобразуване
на нощния труд в дневен с коефициент 1.143
не е предвидено нито в ЗМВР, нито в някоя от следващите
две Наредби. Само според чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата
(НСОРЗ) е предвидено, че когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 - равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
По
поставения в производството спорен въпрос за отчитане на нощния труд и преобразуването
му в дневен, към настоящият момент е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д.
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният състав намира, че в конкретния случай
следва да съобрази задължителното тълкуване дадено от ВКС във връзка с
прилагането на правната норма, независимо от досегашната практика на състава по този въпрос.
Според
даденото задължително тълкуване на ВКС на въпроса : „При отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на МВР приложими ли
са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ),
в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове?".
ВКС
е възприел по тълкувателен, т. е. задължителен за съдилищата ред становището,
че „ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на
МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и
трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде
основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ”. Прието е, освен това, че ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на
часовете при анализ на чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Според
ТР № 1/2023 г., „нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през
деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата
"тъмна" част, в последната хипотеза от 22. 00 часа до 6.00 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187,
ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по -
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР
в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по - голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните
функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и
чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и
редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се
извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната,
представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на
възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби
липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята
на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в
дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за
прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са
сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а
служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са
различни, а не сходни“.
Становището
на ВКС е, че „прилагането на
НСОРЗ към служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187,
ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на
работното време през деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през
нощта.“
Възприето
е също така, че в ЗМВР законодателят е
съобразил спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона. Прието е още, че „неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по -
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по -
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“
Като
се вземе предвид даденото от ВКС задължително за съда тълкуване, че работното време
на държавните служители в МВР се отчита по специален ред следва да се приеме, че е недопустимо към техните правоотношения по аналогия
да се приложи ЗДСл или КТ, в това число - конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с
коефициент 1, 143.
Съдът
намира, че от мотивите на ТР № 1/2020 от 15.0.03.2023 г. на ВКС не следва
извод, че даденото тълкуване е неприложимо към случаите до преди изменението на
ЗМВР ДВ, бр. 60 от 2020 г., а намира приложение само след този период, каквото
възражение поддържа ищецът в настоящото производство. Даденото от ВКС тълкуване
на нормите на ЗМВР е принципно и не касае конкретна редакция на закона.
В
заключение и като се съобразят възприетите от ВКС постановки следва, че след като
положеният нощен труд е в рамките на установеното работно време от 8 часа, той не се явява извънреден и
подлежи на
компенсиране чрез заплащане като нощен по тарифната справка, определена в
индивидуалните административни актове, каквито са заповедите на Министъра на
вътрешните работи.
Според
тълкуването в ТР № 1/2023 г. на ВКС, в случая е неприложима нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, според която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Предвид
обстоятелството, че размерът на възнаграждението за положен нощен труд е
определен от ответника ГДПБЗН по
предвидения в ЗМВР ред, исковете по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
за присъждане на по - висок размер, получен чрез преизчисляване на нощния труд с
коефициент 1. 143, са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Доколкото претенцията по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг, тя
също следва да се отхвърли.
Понеже
крайните изводи
на двете съдебни инстанции не съвпадат,
по посочените по - горе съображения (поради постановяване на ново ТР № 1/2023
г. на ОСГК на ВКС по спорния въпрос), първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, предл. 2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с
което исковете се отхвърлят.
С
оглед промяната в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в
която са присъдени разноски в полза на ищеца и на СРС - по чл. 78, ал. 1 и ал.
6 ГПК. Решението е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлена част.
По разноските пред СГС :
Право на разноски за тази инстанция има ответника
СДВР, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК. В негова полза съдът присъжда
57, 93 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20236565 от 27.10.2020 г. на
СРС, 70 с.в, по гр. д. № 8708/2020 г., с което Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ -
МВР е осъдена да заплати на Ц.И.А., ЕГН **********, на основание чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, сумата от 1 653. 54 лв., представляваща
дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.
143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. до
окончателното погасяване, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 241. 49
лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.05.2017г. до 17.02.2020г., вкл., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 399. 55 лв. - разноски по
делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете,
предявени от Ц.И.А., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР, с правно основание чл.
187, ал. 5 т. 2 ЗМВР, за заплащане на сумата от 1 653. 54 лв., представляваща
дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2019г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.
143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. до
окончателното погасяване, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 241. 49
лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.05.2017 г. до 17.02.2020 г.
РЕШЕНИЕТО в частта, в
която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, до пълния предявен размер, не се
оспорва от ищеца и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ц.И.А., ЕГН **********,
с адрес на представителя си : гр. София, ул. „*******, чрез адв. Б., да заплати на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес : гр. София, гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, разноски за
въззивната инстанция, както следва : държавна такса в размер на 57, 93 лв. и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.