Решение по дело №123/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 131

гр. Велико Търново, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА

 

при участието на секретаря С.А. и в присъствието на прокурор от Великотърновска окръжна прокуратура В.К., изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 123 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Производството е образувано по искова молба от „К.В.К.Инвест“ АД, с. Вишовград, община Павликени, чрез адв. Б.Д.З. *** против Национална агенция за приходите, гр. С.с цена на иска 48 427.34лв., имуществени вреди, представляващи адвокатски разноски в административното производство по оспорване на РА № Р-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП Пловдив, обявен за нищожен с Решение № 568/11.11.2021г. по адм. дело № 807/2021г. на Административен съд Хасково, оставено в сила с Решение № 470 от 16.01.2023г. по КАД № 516/2022г. по описа на ВАС, както следва: 17 000лв., както и 3400лв. ДДС върху нея за изготвяне и подаване на възражение против РД  № Р-16002620005355-092-001 от 05.03.2021г. на главен инспектор по приходите ТД на НАП Пловдив;  17 000лв., както и 3400лв. ДДС върху нея за изготвяне и подаване на жалба до директора на ДОДОП Пловдив против РА  № Р-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП Пловдив;  лихви за забавено изпълнение в размер на 3813.67лв. за периода от 27.04.2021г. (датата на издаване на РА) до 28.02.2023г. (датата на подаване на исковата молба) върху сумата 20 400лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение с включен ДДС за изготвяне на възражение против РД; лихви за забавено изпълнение в размер на 3813.67лв. за периода от 27.04.2021г. (датата на издаване на РА) до 28.02.2023г. (датата на подаване на исковата молба) върху сумата 20 400лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение с включен ДДС за изготвяне на жалба против РА, както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението от 48 427.34лв. 

Претенцията е основана на разходите за адвокатско възнаграждение по отменен с Решение № 568/11.11.2021г. по адм. дело № 807/2021г. по описа на Административен съд Хасково ревизионен  акт, оставено в сила с Решение № 470/16.01.2023г. по КАД № 516/2022г. по описа на ВАС. Ищецът твърди, че са налице всички елементи от отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вкл. имуществена вреда (извършени разходи за адвокатско възнаграждение) и причинно-следствена връзка. Позовава се на практика на ВАС. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове по съображения изложени в ИМ. Счита, че разпоредбите на чл. 78 от ГПК и Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения не са пряко приложимо в настоящото производство. Размерът на вредите е доказан и въпросът, по който следва да се произнесете е дали справедливо приходната администрация репарира пълния обем на вреди, или е справедливо да обезщети по-нисък размер на вредата. В тази връзка иска прилагане на действащата понастоящем Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, защото днес разбирането за справедливост е променено – не е от значение какво е било общественото разбиране към момента на осъществяване на състава на вредата или някой от неговите елементи. Моли за уважаването им, ткато доказани по основание и размер. Претендира разноски в размер на 5425 лв., за които представя списък.

 

 

Ответникът по делото – Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по основание и размер по съображения, изложени в писмен отговор. Накратко същите са съсредоточени върху това, че разноски в производство по ДОПК се присъждат единствено в съдебно фаза, а при обжалване по административен ред такава възможност не е предвидена. На следващо място, противно на твърденията на представителя на ищеца, счита, че при определяне на отговорността на държавата и нейният размер следва да бъдат взети предвид възнагражденията в уредбата такива, каквито са били при възникването и моли съда да ги определи справедливо. Приспадането на начисления платен данък съответния размер по фактурите счита, че при евентуалното присъждане на обезщетение, включващо начисления ДДС върху предоставените услуги, би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, което не е целта на законодателната уредба за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове за имуществени вреди и законна лихва като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на разноски в размер на 360лв. и възразява за прекомерност на поисканите такива от ищеца.

 

Окръжна прокуратура – В. Търново, чрез участващия в делото прокурор, дава заключение за частична основателност на предявените искове за имуществени вреди. Счита, че основателна се явява претенцията за присъждане на обезщетението в размер на данъчната основа на заплатения адвокатски хонорар във връзка с подаването на възражение срещу РД и обжалване по административен ред на РА, но като се съобрази направеното възражение на ответника за прекомерност на това адвокатско възнаграждение. За изцяло неоснователна намира претенцията за обезщетение в частта на заплатения ДДС по издадените данъчни фактури за заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като видно от представените от ответника писмени доказателства, за този размер на платен данък е ползван данъчен кредит, поради което реална вреда не е настъпила за дружеството. Предлага да се постанови решене в този смисъл.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено следното по фактите:

В ревизионно производство срещу ищцовото дружество „К.В.К. Инвест“ АД е издаден Ревизионен доклад № Р-16002620005355-092-001/05.03.2021г., изготвен от Т.И.К., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и Х.И.Р., главен инспектор по приходите.

За  за правна помощ и съдействие е сключен Договор № ПП-КВК-134/2021г. с Адвокатско дружество „Б.З. ***.

От страна на ищеца, чрез Адвокатско дружество „Б.З. ***, е подадено възражение против РД с вх.№ 70-00-4557/19.04.2021г. по описа на ТД на НАП-гр. Пловдив.

Впоследствие срещу него е издаден Ревизионен акт № Р-16002620005355-091-001/27.04.2021г., издаден от Иван Кръстев Кръстев, възложител на ревизията, и Т.И.К., ръководител на ревизията.

„К.В.К. Инвест“ АД, представлявано от Адвокатско дружество „Б.З. ***, подава жалба против PA с вх. № 70-00-5464/20.05.2021г. по описа на ТД на НАП-гр. Пловдив.

В административно производство по оспорване на РА № Р-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП Пловдив, обявен за нищожен с Решение № 568/11.11.2021г. по адм. дело № 807/2021г. на Административен съд Хасково.

С Решение № 470 от 16.01.2023г. по КАД № 516/2022г. по описа на ВАС решението на Административен съд Хасково е оставено в сила.

За изготвяне и подаване на възражение против РД  № Р-16002620005355-092-001 от 05.03.2021г. на главен инспектор по приходите ТД на НАП Пловдив от страна на ищеца са направени разходи в размер на 20 400лв., от които 17 000лв. главница и 3400лв. ДДС върху нея, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Договор за правна помощ и съдействие № ПП-КВК-134/2021г.

За изготвяне и подаване на жалба до директора на ДОДОП Пловдив против РА  № Р-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП Пловдив са направени разходи 20 400лв., от които 17 000лв. главница и 3400лв. ДДС върху нея, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Договор за правна помощ и съдействие № ПП-КВК-134/2021г.

От събраните по делото писмени доказателства е видно, че за разхода са издадени Фактура № 580/16.04.2021г. и Фактура № 585/17.05.2021г.

 Видно от Платежно нареждане с уникален регистрационен номер BORD04356306 сумата по Фактура № 580/16.04.2021г. е заплатена по банков път. Същото е видно от разпечатка от системата за електронно банкиране на адвокатско дружество „Б.З. и партньори", удостоверяваща извършено на 16.04.2021г. плащане.

Видно от Платежно нареждане с уникален регистрационен номер BORD04356306 - заверен препис, сумата по Фактура № 585/17.05.2021г. е заплатена с Платежно нареждане с референция B2105145104774320PBISERA. Същото се доказва с разпечатка от системата за електронно банкиране на адвокатско дружество „Б.З. и партньори", удостоверяваща извършено на 17.05.2021г. плащане, с уникален регистрационен номер М161477432 - заверен препис.

Видно от Справка Дневник покупки за месец 04.2021г. на „К.В.К. ИНВЕСТ" АД. ЕЖ ...; Справка Дневник покупки за месец 07.2021 г. на „К.В.К. ИНВЕСТ" АД, ЕИК ...; Справка-декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период месец 4/2021 г. на „К.В.К. ИНВЕСТ" АД; Справка-декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период месец 7/2021 г. на „К.В.К. ИНВЕСТ" АД е упражнено правото на данъчен кредит за ДДС в размер 3400лв. и по двете фактури.

 

Като писмени доказателства по делото се приобщени Ревизионен доклад № Р-16002620005355-092-001/05.03.2021г., изготвен от Т.И.К., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и Х.И.Р., главен инспектор по приходите - заверен препис. Възражение против РД с вх.№ 70-00-4557/19.04.2021г. по описа на ТД на НАП-гр. Пловдив - заверен препис. Ревизионен акт № Р-16002620005355-091-001/27.04.2021г., издаден от Иван Кръстев Кръстев, възложител на ревизията, и Т.И.К., ръководител на ревизията - заверен препис. Жалба против PA с вх. № 70-00-5464/20.05.2021г. по описа на ТД на НАП-гр. Пловдив - заверен препис. Договор за правна помощ и съдействие № ПП-КВК-134/2021 - заверен препис. Платежно нареждане с уникален регистрационен номер BORD04356306 - заверен препис; Фактура № 580/16.04.2021г. - заверен препис. Разпечатка от системата за електронно банкиране на адвокатско дружество „Б.З. и партньори", удостоверяваща извършено на 16.04.2021г. плащане, с уникален регистрационен номер BORD04356306 - заверен препис. Платежно нареждане с референция B2105145104774320PBISERA - заверен препис; Фактура № 585/17.05.2021г. - заверен препис. Разпечатка от системата за електронно банкиране на адвокатско дружество „Б.З. и партньори", удостоверяваща извършено на 17.05.2021г. плащане, с уникален регистрационен номер М161477432 - заверен препис. Решение № 568/11.11.2021г. постановено по адм.д. № 807/2021г. по описа на Административен съд - гр. Хасково - заверен препис.Решение № 470/16.01.2023г. постановено по адм.д. № 516/2022г. по описа на Върховен административен съд - заверен препис, писмо изх. № 12505/05.08.2021 година относно представяне на доказателства във връзка със съдебното обжалване на РА видно от което има 4 папки приложения съдържащи 694 листа; Справка Дневник покупки за месец 04.2021г. на „К.В.К. ИНВЕСТ" АД. ЕЖ ...; Справка Дневник покупки за месец 07.2021 г. на „К.В.К. ИНВЕСТ" АД, ЕИК ...; Справка-декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период месец 4/2021 г. на „К.В.К. ИНВЕСТ" АД; Справка-декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период месец ' 7/2021 г. на „К.В.К. ИНВЕСТ" АД.

 

 При така установените факти, безспорни между страните и подкрепени от приложените писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Искът е допустим, предявен е от правоспособен субект на правото срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205, ал.1 от АПК. НАП е ЮЛ, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП, а органите по приходите, действат в структурата на тази администрация и именно упражняването на тази власт от името на НАП е основание за ангажиране отговорността на агенцията по реда на ЗОДОВ. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на Решението на съда, с което е отменен административния акт. Тези въпроси не са спорни между страните, както впрочем и обстоятелството, че във връзка със задължителното административно обжалване дружеството е заплатило уговореното в ДПЗС адвокатско възнаграждение.

Производството по оспорване на РА в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило във фазата на оспорването по съдебен ред. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в чиято систематично място имат разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Разпоредбата на чл. 161 от ДОПК, чието систематично място е в глава деветнадесета "Съдебно обжалване на ревизионния акт", предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един ***за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски, ако ги прецени за прекомерно завишени или ако поведението на страната е било процесуално некоректно - ал. 2 и 3 на същия текст. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред" този въпрос изобщо не е засегнат. Налице е законова празнота и в ДОПК и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. Издаденият административен акт - решение на директора на дирекция "ОДОП" не съдържа разпореждане относно разноските. В конкретния случай съдебно производство по оспорване на ревизионния акт е проведено, но в него не може да намери отговор претенцията за направените разноски във фазата по административното оспорване.

За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл искът е допустим при предпоставките по чл. 203-204 от АПК, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са допустими за разглеждане. Към този ред препраща и изричния текст на чл. 19, ал. 1 от ЗНАП, съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 от същия член. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна.

В случая актът на администрацията е признат за нищожен от съда. Това удовлетворява изискването на АПК, предвидено в чл.204, ал.1 от АПК. Безспорно е и това, че  административното обжалване е задължително по силата на специалния процесуален закон (чл. 156 ДОПК). Съгласно ДОПК и константната съдебна практика в съдебното производство по оспорване на актове на органите по приходите не се присъждат разноски, направени за обжалване на тези актове по административен ред. ДОПК не предвижда възможност за възстановяването им, както и общия процесуален АПК. Безспорно на настоящия етап не съществува друг ред за възстановяване на разноски, направени във връзка с обжалването по административен ред на акт на АО. При това се касае за обжалване, посочено в специалния кодекс като  абсолютна процесуална предпоставка за съдебното такова.

Следователно направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение по повод административното обжалване не подлежат на възстановяване от администрацията, издала незаконосъобразния акт по нито един от предвидените в ДОПК и АПК възможности, което обуславя приложението на исковата защита по чл.1 от ЗОДОВ. Аргумент в тази посока е разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСС на ВАС. Същото е произнесено по аналогичен проблем, свързан с липсата на процесуален ред за възстановяване на разноските за адвокатско възнаграждение по повод обжалване на НП, в хипотезата преди промяната в чл.63, ал.3 от ЗАНН с ДВ бр.94 от 2019г. Това ТР застъпи принципа, че когато не е предвидена друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати направените разноски при обжалването, включващи и адвокатски хонорар, то това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

Взаимовръзката между производството по издаване на ревизионен акт и потърсената от ищеца адвокатска защита е пряка и непосредствена. Те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е образувано производство, приключило с акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от възразяването срещу ревизионния доклад и оспорване констатацаиитена ревизионен акт пред ДОДОП, което е законово регламентирано като задължителна предпоствака и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от актове или действия административния орган.

В административното производство по повод възражението срещу РД, респ. жалба срещу РА пред ДОДОП дружеството е ползвало адвокатска защита, защото управляващият го не притежава необходимите знания и умения. Хонорарът, платен на ***за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е пряка последица от обявения за нищожен акт на администрацията. От една страна, адресатът на акта не разполага с правото на избор за оспорване пред съд или административен орган, тъй като в производствата по ДОПК е задължителен административния контрол. От друга страна, полагането на дължима грижа от управителя на търговското предприятие, чрез ангажиране на специалист за защита на интересите на дружеството, не следва да води до увреда на предприятието, чрез понасяне на разноските при благоприятен изход на спора.

Съдът намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание. Ищецът доказа, че незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност е довел до намаляване на имуществото му. Договорът за правна защита и съдействие и уговореното адвокатско възнаграждение безспорно са свързани именно със защитата срещу РД и РА при обжалването му по адм. ред пред директора на ДОДОП. Това е изрично записано в ДПЗС. При това причинената от обявения за нищожен акт на администрацията вреда за имуществената сфера на дружеството е пряка последица от нищожността на РА. Предвид това,  настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение при административно обжалване е доказана по основание.

В мотивите на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от защитата по обявения впоследствие за нищожен РА, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на РД/РА, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Обжалването по административен ред, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ.

Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на ***за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с обявения за нищожен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е образувано производство по издаване на ревизионен акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица и от издадения ревизионен доклад, тъй като възражението срещу този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не дължи данъчни задължения и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

По отношение на размера на иска, съдът приема следното:

Съгласно приетото по т.1 от диспозитива на Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. В случая Договорът за правна помощ и съдействие от 12.03.2021г. (л. 160 – 162 от делото) урежда заплащането на 17 000лв., без ДДС върху нея за изготвяне и подаване на възражение против РД, както и 17 000лв., без ДДС за изготвянето и подаването на жалба срещу РА до директора на ДОДОП.  Плащането е по банков път, какъвто се доказа по делото. В тази връзка съдът счита за доказано, че ищецът е ангажирал ***за защита срещу ревизионния доклад и му е платил адвокатско възнагрждение в пълния уговорен размер – 20 400лв. (17 000лв.+ 3400лв.) с ДДС за изготвяне на възражение против РД и 20 400лв. (17 000лв.+ 3400лв.) с ДДС за изготвяне и подаване на жалба до ДОДОП против ревизионния акт. С това имуществената сфера на ищеца е накърнена. Това е достатъчно съдът да приеме, че ищецът е понесъл имуществена вреда под формата на загуба в размера на платения адвокатски хонорар.

В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Действащата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и фактическо реализиране на защитата е  редакцията (ДВ, бр. 68 от 31.07.2020г.) на чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 предвиждаща възнаграждение при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. Материалният интерес по установените задължения по ревизионното производство е 308 892.91лв., при което на ищеца се следва адвокатско възнаграждение в размер на 7707.86лв. Тази сума се следва както при защитата срещу ревизионния акт (РА), така и при изготвянето на възражението срещу ревизионния доклад (РД). Според мативите към Решение № 2342/19.02.2021г. по адм. дело № 7700/2020г., трето о. на ВАС, РД е последица от извършената дейност на ревизиращите органи, която е административна по своя характер и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не дава основание за ограничено тълкуване, чрез което приложното поле на нормата да се сведе само до ИАА и да се изключат останалите актове, издадени в резултат на административна дейност. За ангажиране на отгвоворността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е не правната същност на акта, а правния характер на дейността на органа, който го е издал. Също така в мотивите на Решение № 10973/15.07.2019г. по адм. дело № 4132/2019г. ВАС, трето отделение е приел, че въпреки, че ревизионният доклад не е административен акт, то същият представлява констативен акт, с две основни функции в ревизионното производство – сезираща и доказателствена и е част от дейността по издаването на ревизионен акт. Ревизионният доклад е последица от извършената дейност на ревизиращите органи, която е административна по своя характер, още повече, че обжалването на издадения впоследствие РА е законово регламентирано и е средство за защита на адресата на РА. В този смисъл е и Решение № 11419/12.12.2022г. по адм. дело № 7248/2022г. ВАС

Страните по договорите за правна защита и съдействие естествено са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения (в случая 17 000лв., без ДДС и съответно 20 400лв. с ДДС), независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава. Свободната воля на страните обаче не може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски или отговорността на държавата за вреди и не може да бъде основание за злоупотреба с право. При реализиране на тези отговорности, тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост.Това ще гарантира принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост. В този смисъл Решение № 451/14.01.2021г. по адм. дело № 7099/2020г. ВАС, трето отделение.

Неоснователно е позоваването на ответника, че не следва да бъде присъждан размерът на данъка за добавената стойност. Обезщетението по ЗОДОВ следва да включва и начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС. Доводите на ответника, дружеството е ползвало право на приспадане на данъчен кредит са неотносими, тъй като при формиране размера на обезщетението за имуществени загуби съдът преценява реално настъпилата имуществена липса в патримониума на увредения. Настъпили след осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ обстоятелства не са от естество да прекъснат вече развилата се причинно-следствена верига. В този смисъл са Решение № 451/14.01.2021г. по адм. дело № 7099/2020г. ВАС; Решение № 4535/12.05.2022г. по адм. дело № 11364/2021г. ВАС; Решение № 1233/06.02.2023г. по адм. дело № 6144/2022г. ВАС и редица др. Неоснователно в този смисъл е възражението за липса на преки и непосредствени вреди по съображения, че адвокатското дружество, с което дружеството – ищец е сключило договорите за правна защита и съдействие, е регистрирано по ДДС и има право на данъчен кредит. Начисленият ДДС по представените по делото фактури представлява за ищеца вреда и същата следва да се обезщети в настоящото исково производство. Дружеството е заплатило начисления данък върху данъчната стойност на услугата по приложените към делото фактури и същата следва да се присъди в исковото производство по чл. 1 , ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е и Решение № 11419/12.12.2022г. по адм. дело № 7248/2022г. ВАС. Към определеното намаленото адвокатско възнаграждение от 7707.86лв. следователно следва да бъде добавен  20% ДДС, при което същото възлиза на 9249.43лв.

Частично основателни предвид всичко гореизложено са и останалите претенции на ищеца за лихви за забавено изпълнение за периода от 27.04.2021г. (датата на издаване на РА) до 28.02.2023г. (датата на подаване на исковата молба) върху сумата, представляваща справедливо адвокатско възнаграждение с включен ДДС за изготвяне на възражение против РД и за подаване на жалба срещу РА до директора на Дирекция „ОДОП“. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по тълкувателно дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС върху сумата на обезщетението за претърпени имуществени вреди се дължи лихва за забавено изпълнение, като началният момент при постановени за нищожни административни актове е датата на тяхното издаване. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени лихва в размер на 1729.13 лв. за периода от издаването на РА - 27.04.2021г. до датата на подаване на ИМ – 28.02.2023г. върху сумата 9249.43лв. за адвокатското възнаграждение за изготвянето на възражение против РД и 1729.13 лв. за периода от издаването на РА - 27.04.2021г. до датата на подаване на ИМ – 28.02.2023г. върху сумата 9249.43лв. за изготвяне на жалба против РА пред ДОДОП. Дължима е и лихвата от 28.02.2023 г., когато е подадена исковата молба от дружеството до окончателно изплащане на главниците.

 

Предвид изложените мотиви, доколкото за заплатеното адвокатско възнагрждение, свързано с административното обжалване не е налице друг процесуален ред за възстановяването му, то исковете се явяват доказани по основание и следва да бъдат уважени в определените по горе намалени размери. Основателно е и искането за присъждане на за законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на ИМ, като акцесорно вземане. В останалата част, до пълните им претендирани размери, исковете следва да бъдат отхвърлени.

 

При този изход на делото частично основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноски по делото. Дължими са разноските за платената ДТ в размер на 25лв. Претендирането адвокатско възнаграждение предвид материалният интерес по делото не се явява прекомерно определено в претендирания му размер от 5400лв. с ДДС, за заплащането на което са приложени доказателства. Възражението на ответника в този смисъл е неоснователно – уговореният хонорар съответства на минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредбата. Съдът следва да осъди ответника, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, да заплати на ищеца възнаграждение за един ***съразмерно с уважената част от иска. В процесния случай,  съразмерно с уважената част (21 956.94лв.) от исковата претенция за общо 48 427.34лв., възнагржданието възлиза на 2448.36лв. Ведно със заплатената държавна такса от 25лв., дължимите разноски са 2473.36лв.

Според разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, при частично отхвърляне на иска, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника в полза на юридическите лица възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответникът е защитаван от юрисконсулт, като предвид разпоредбата на чл.37 от ЗПП във връзка с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му се присъдят разноски от 360 лв. Този размер се обосновава с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.), съгласно който за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. В случая няма такова искане, а се претендират 360лв.

 

Воден от изтъкнатите мотиви, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК Административен съд – В. Търново, V-ти състав

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София да заплати на „К.В.К.Инвест“ АД, ЕИК: ..., с. В.сумата от 9249.43лв. (девет хиляди двеста четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки), представляващи обезщетение за причинена имуществена вреда – заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение против РД № Р-16002620005355-092-001 от 05.03.2021г. на ТД на НАП Пловдив по договор за правна помощ и съдействие от 12.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 1729.13 лв. (хиляда седемстотин двадесет и девет лева и тринадесет стотинки) за периода от 27.04.2021г. до 28.02.2023г., както и законната лихва за забава от момента на депозиране на исковата молба (28.02.2023г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София да заплати на „К.В.К.Инвест“ АД, ЕИК: ..., с. В.сумата от 9249.43лв. (девет хиляди двеста четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки), представляващи обезщетение за причинена имуществена вреда – заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба против РА № Р-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г. на ТД на НАП Пловдив по договор за правна помощ и съдействие от 12.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 1729.13 лв. (хиляда седемстотин двадесет и девет лева и тринадесет стотинки) за периода от 27.04.2021г. до 28.02.2023г., както и законната лихва за забава от момента на депозиране на исковата молба (28.02.2023г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ исковете на „К.В.К.Инвест“ АД, ЕИК: ..., с. В.срещу Националната агенция за приходите гр. София за разликата до пълния им предявен размер.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София да заплати на „К.В.К.Инвест“ АД, ЕИК: ..., с. В.разноски по делото в размер на 2473.36лв (две хиляди четиристотин седемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА „К.В.К.Инвест“ АД, ЕИК: ..., с. В.да заплати на Националната агенция за приходите гр. София разноски по делото в размер на 360лв. (триста и шестдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: