№ 27
гр. М., общ. М., обл. Враца, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иванка Н. Кожухарова
при участието на секретаря Евгения Хр. Попова
като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело №
20231450101250 по описа за 2023 година
„Л М“ЕООД ,ЕИК .......................със седалище и адрес на управление
с И., общ.М.,представлявано от управителя ---------------в чпрез адв.В. Ч. ВрАК
е предявил искове против „ ПХ“ ООД,ЕИК 0000000000000000 със седалище и
адрес на управление гр.М. ,представлявано от управителя 111111111111111 за
сумата 5 844.51 лв. главница с включено ДДС,представляваща доставено
гориво за периода 21.03.2023 год.-07.04.2023 г.,но не заплатено от
ответника,както и сумата 431.70 лв. обезщетение за забава,изчислено от 15
ден след издаването на съответната фактура до 14.11.2023 год., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 15.11.2023 год. до
окончателното изплащане.Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди,че ищеца е търговец на горива,които
продава от собствена бензиностанция в с.Зверино,общ.М..Между страните
съществува договорка,ответника да закупува от ищеца горива за транспортни
средства.При зареждане на съответната колонка на бензиностанцията се
издава фактура,която се предава на шофьора на ответника,заредил съответния
вид гориво.За периода 21.03.2023 г.-07.04.2023 г. ответника е заредил гориво
за 5844.51 лв. с ДДС, за което са издадени фактури: № **********/21.03.2023
г. за 97.24 лв., № **********/21.03.2023 г. за 809.61лв., №
**********/21.03.2023 г. за 299.75 лв, № **********/23.03.2023 г. за 120.05
1
лв.№ **********/24.03.2023 г. за 133.26 лв., № **********/28.03.2023 г. за
109.02 лв., № **********/29.03.2023 г. за 771.27 лв., №
**********/29.03.2023 г. за 442.78 лв., № **********/ 30.03.2023 г. за 599.12
лв., № **********/31.03.2023 г. за 106.95 лв., № **********/31.03.2023 г. за
620.75 лв., № **********/31.03.2023 г. за 320.16 лв., № **********/
01.04.2023 г. за 135.96 л., № **********/03.04.2023 г. з 180.81 лв., №
**********/03.04.2023 г. зяа 98.04 лв., № **********/04.04.2023 г. за 335.65
лв., № **********/04.04.2023 г. за 113.90 лв., № **********/06.04.2023 г. за
98.25 лв., №**********/06.04.2023 г. за 197.73 лв.,№ **********/06.04.2023
г. за 117.90 и № 1 **********/07.04.2023 г. за 136.76 лв.Ответникът не и
заплатил продаденото в срок гориво, поради което ищеца е потърсил правата
си по исков ред. След образуване на делото на 23.11.2023 год. ответника е
заплатил на ищеца претендираната главница от 5 844.51 лв. и обезщетение за
забава – в размер на 431.70 лв. Претендират се направените по делото
разноски в размер на 1 415.05 лв. включваща 251.05 лв. д.т. и 1 164 лв.
адв.възнаграждение с ДДС.
В срок по чл131 от ГПК от ответника не е постъпил отговор. Преди
първото с.з. е постъпила молба от адв.Виктория Данкова ВрАК пълномощник
на ответника, с която се оспорва претенцията за заплащане на разноски ,като
се твърди,че с поведението си ответника не е дал повод за завеждане на
исковата молба,тъй като през този период са водени преговори между
страните.
Искът е с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.86 ал.1 ЗЗД.
Събрани са писмени доказателства.
Съдът,след като обсъди събраните по елото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за устаовено следното.
Ищеца е търговец на горива,които продава от собствена
бензиностанция в с.Зверино,общ.М..Между страните съществува
договорка,ответника да закупува от ищеца горива за транспортни
средства.При зареждане на съответната колонка на бензиностанцията се
издава фактура,която се предава на шофьора на ответника,заредил съответния
вид гориво.За периода 21.03.2023 г.-07.04.2023 г. ответника е заредил гориво
за 5844.51 лв. с ДДС, за което са издадени фактури: № **********/21.03.2023
г. за 97.24 лв., № **********/21.03.2023 г. за 809.61лв., №
**********/21.03.2023 г. за 299.75 лв, № **********/23.03.2023 г. за 120.05
2
лв.№ **********/24.03.2023 г. за 133.26 лв., № **********/28.03.2023 г. за
109.02 лв., № **********/29.03.2023 г. за 771.27 лв., №
**********/29.03.2023 г. за 442.78 лв., № **********/ 30.03.2023 г. за 599.12
лв., № **********/31.03.2023 г. за 106.95 лв., № **********/31.03.2023 г. за
620.75 лв., № **********/31.03.2023 г. за 320.16 лв., № **********/
01.04.2023 г. за 135.96 л., № **********/03.04.2023 г. з 180.81 лв., №
**********/03.04.2023 г. зяа 98.04 лв., № **********/04.04.2023 г. за 335.65
лв., № **********/04.04.2023 г. за 113.90 лв., № **********/06.04.2023 г. за
98.25 лв., №**********/06.04.2023 г. за 197.73 лв.,№ **********/06.04.2023
г. за 117.90 и № 1 **********/07.04.2023 г. за 136.76 лв.Ответникът не и
заплатил продаденото в срок гориво, поради което ищеца е потърсил правата
си по исков ред.
В срока за размяна на исковата молба ответника е заплатил на ищеца
претендираната главница в размер на 5 844.51 лв. и сумата 431.70 лв.
обезщетение за забава,видно от приложените към делото от страна ищеца 2
бр. платежни нареждания от 23.11.2023 год.,
Съдът на основание чл.235 ал.3 от ГПК,като взе предвид направеното
от ответника плащане на исковите претенции след предявяване на исковата
молба,приема,че към момента на постановяване на решението исковете за
главница и обезщетение за забава са неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските: Пълномощникът на ищеца претендира
за присъждане на разноски общо в размер на 1 415.05лв. включващи внесена
д.т. и адв.възнаграждение.,тъй като исковите суми са заплатени след
завеждане на исковата молба.Неоснователно е възражението на
пълномощника на ответника,че същият не е дал повод за завеждане на делото,
тъй като през този период са водени преговори между страните.Още с
исковата молба е представен покана до ответника за заплащане на дължимите
суми,която не е оспорена от ответника.Липсват доказателства,че между
страните преди завеждане на делото са водени преговори за доброволно
уреждане на отношенията, а доказателствената тежест е на страната, която
твърди това обстоятелство - в случая ответника по делото. По общо правило
разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
3
съответната страна вреди и в духа на закона е да се присъждат разноски в
полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си –
заплатил е дължимите суми. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай.
Водим от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л М“ЕООД ,ЕИК .......................със
седалище и адрес на управление с И., общ.М.,представлявано от управителя --
-------------в искове против „ ПХ“ ООД,ЕИК 0000000000000000 със седалище и
адрес на управление гр.М. ,представлявано от управителя 111111111111111 за
сумата 5 844.51 лв. главница с включено ДДС,представляваща доставено
гориво за периода 21.03.2023 год.-07.04.2023 г.,но не заплатено от
ответника,както и сумата 431.70 лв. обезщетение за забава,изчислено от 15
ден след издаването на съответната фактура до 14.11.2023 год., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 15.11.2023 год. до
окончателното изплащан като неоснователни.
ОСЪЖДА „ ПХ“ ООД,ЕИК 0000000000000000 със седалище и адрес
на управление гр.М. ,представлявано от управителя 111111111111111 да
заплати на „Л М“ЕООД ,ЕИК .......................със седалище и адрес на
управление с И., общ.М.,представлявано от управителя ---------------в
направените разноски в размер на 1415.05 лв.,включващи 251.05 лв. д.т. и
1164 лв. адв.възнаграждение с ДДС.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
4