РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2413
Град Пловдив,
23.12.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в открито заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен съдия: Милена Несторова-Дичева
при секретар Дарена Йорданова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 1369 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Х.Д.С., ЕГН **********,***, против
извършено изменение на кадастралния регистър и добавяне на Държавата чрез МОСВ
като собственик по отношение на имот с идентификатор 067066 по КККР на
гр.Калофер.
Според жалбоподателя оспореното
изменение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения в процедурата:
1) заявлението на директора на НПЦБ е подадено след изтичане на преклузивния
срок за обжалване на заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с която е одобрена КККР на неурбанизираната територия на
землището на град Калофер; 2) в картата на възстановената собственост, въз
основа на която е създадена кадастралната карта, държавата не фигурира като
собственик; 3) не е спазена процедурата по чл.51 ЗКИР; 4) налице е неприключил
спор за собственост пред Карловския районен съд, поради което началникът на
СГКК Пловдив е следвало да откаже исканото изменение. Иска се отмяна на
обжалваното изменение на кадастралния регистър относно собствения на
жалбоподателя поземлен имот. Представя се и
подробно писмено становище по съществото на спора.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли като неоснователна. Счита извършеното изменение за правилно с оглед
нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР и нейният императивен характер.
Заинтересованата страна, държавата чрез
МОСВ, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата като неоснователна и
моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в писменото становище,
постъпило на 23.09.2020 г. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
лице с правен интерес, чиито права неблагоприятно са засегнати от оспореното
изменение, и в 14-дневния преклузивен срок с оглед липсата на доказателства за
датата и начина на съобщаване на изменението на жалбоподателя. Всичко изложено
налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик съгласно договор за
доброволна делба на недвижими земеделски имоти (л.68) на процесния поземлен
имот с идентификатор 35496.67.66 по КККР
за неурбанизираната територия в землището на град Калофер, одобрена със заповед
№ РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, стар № 067066,
в местността „Параджика”, съгласно договор за доброволна делба на недвижими
земеделски имоти (л.68).
Производството по изменение на
кадастралния регистър на недвижимите имоти е започнало въз основа на заявления
от 08.10.2019 г. и вх.№ 01-469272 от 17.10.2019 г., подадени от директора на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, с което е поискано от СГКК Пловдив
да нанесат настъпили промени в подробно описаните в заявлението имоти, между
които и поземлен имот с идентификатор 35496.67.66 , като се запише държавата
като собственик на тези имоти, находящи се в землищата на град Карлово и град
Калофер и попадащи на територията на „Национален парк Централен Балкан” (НПЦБ).
Към заявленията са приложени акт № 1 за
изключителна държавна собственост от 16.01.1997 г. на недвижим имот Народен
парк „Централен Балкан”, планински масив с обща площ 73261,8 ха, от които
44079,8 ха горски фонд и 29182 ха високопланински пасища и ливади; заповед №
843 ат 31.10.1991 г. на министъра на околната среда, обн. ДВ, бр.93 от 1991 г.,
с която е обявен Народен парк „Централен Балкан”, и заповед № РД-396 от
15.10.1999 г. на министъра на околната среда и водите, с която е
прекатегоризиран Народен парк „Централен Балкан” в национален парк, намалена е
площта на парка с 323,1 ха в общините Тетевен, Троян и Априлци и са определени
териториите от горския фонд с обща площ 44000,8 ха и високопланински пасища и
ливади с обща площ 27668,7 ха. Съгласно заповедта от 1999 г. НПЦБ обхваща
11780,8 ха високопланински пасища и ливади на територията на община Карлово.
Към заявленията са приложени също списък
на имотите, попадащи на територията на НПЦБ от землищата на град Карлово и град
Калофер и справка за възстановените
имоти в НПЦБ, в които фигурира процесният поземлен имот с идентификатор 35496.67.66
, т.е., може да бъде направен категоричен извод, че процесният имот
действително попада на територията на националния парк и този факт е безспорно
доказан.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че цитираните документи не са достатъчен титул за собственост на
държавата. Вярно е, че със заповедта от 1999 г. е отменена предходната заповед
от 1991 г., защото с новата заповед се прекатегоризира парка и се определя
отново територията му, т.е., новата заповед пререшава, преурежда цялата материя
от въпроси – предмет на старата заповед, която по този начин е загубила своето
правно действие. Отмяната на заповедта от 1991 г. не означава, че в правния мир
не съществува изключителната държавна собственост „Национален парк Централен
Балкан”, защото обявяването на парка през 1991 г. е продължило действието си
чрез новата заповед от 1999 г.
Противно на застъпеното от жалбоподателя
становище, правното основание за издаване на акт № 1 за изключителна държавна
собственост от 16.01.1997 г. е чл.18, ал.1 от Конституцията, съгласно който подземните богатства, крайбрежната плажна
ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално
значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са
изключителна държавна собственост. Значението на заповедта от 1991 г. за
издаване на акт № 1 се състои единствено в това, че с тази заповед е определен
статутът на парка и неговият териториален обхват. Както се каза по-горе, паркът
продължава да съществува като национален парк, изключителна държавна
собственост, и след отмяната на заповедта от 1991 г., а доколкото новата
заповед от 1999 г. е издадена след акта за изключителна държавна собственост е
практически невъзможно тя да бъде отразена в графа 2 на акта.
Вярно е, че със заповедта от 1999 г. е
намален териториалният обхват на парка, но с оглед представените справки за
възстановените имоти, попадащи на територията на НПЦБ от землищата на град
Карлово и град Калофер, както това вече се каза, по безспорен начин е
установено, че имотът на жалбоподателя попада на територията на парка и към
настоящия момент. В този смисъл възражението на жалбоподателя за липса на
индивидуализация на територията на парка с граници и номера на имотите или
масивите се явява напълно необосновано и противоречащо на събраните писмени
доказателства.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е
правен относно правилното приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че
оспореното изменение на кадастралния регистър на град Калофер относно
собствения на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор 35496.67.66 е законосъобразно.
Съгласно
чл.53, ал.2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на
носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и
същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за
всички лица и документи.
Настоящият
случай е именно такъв – жалбоподателят е собственик съгласно договор
за доброволна делба на недвижими земеделски имоти (л.68) на процесния поземлен
имот с идентификатор 35496.67.66,
а държавата е изключителен собственик на Национален парк „Централен Балкан”, в
чиято територия попада имота на жалбоподателя, въз основа на акта за
изключителна държавна собственост и заповедта на министъра на околната среда,
цитирани по-горе.
Доколкото
нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР е императивна, началникът на СГКК няма право на
преценка относно действието, което дължи, а следва задължително да направи
записване на данните на всички лица и документите им, удостоверяващи право на
собственост или друго вещно право за един и същ имот, в кадастралния регистър
на недвижимите имоти.
Искането
за изменение на данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти може да
бъде направено във всеки момент, не е обвързано със срок, поради което
неоснователно и неотносимо към предмета на делото е възражението на
жалбоподателя за пропускането на срока от страна на МОСВ да иска изменение на
заповед №
РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е
одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната
територия в землището на град Калофер, доколкото настоящата процедура не
представлява такова изменение.
Съгласно чл.53, ал.3 ЗКИР за измененията по ал.1, т.2 и ал.2 се
съобщава по реда на Административнопроцесуалния
кодекс на всички заинтересовани лица в тридневен срок от
извършването им. Нормата изисква лично съобщаване на заинтересованите лица,
което им гарантира навременно узнаване за направените изменения и пълно
реализиране на правото на защита, включително чрез обжалване на измененията по
административен и съдебен ред. Разпореденият от закона начин на съобщаване е
спазен, като за настоящия случай е неприложим редът по чл.51, ал.4 ЗКИР.
Неоснователно
е също възражението за неспазване на изискването на чл.51, ал.6 ЗКИР, което е
неприложимо към настоящия казус, тъй като не е извършено изменение на
кадастралната карта с промяна на границите на поземлените имоти. Извършеното
изменение касае единствено кадастралния регистър на недвижимите имоти в частта
относно данните за собственика на недвижимия имот и за акта, от който
новозаписаният собственик черпи правото си, като заедно с досегашния собственик
е добавена държавата.
В този
смисъл съществуващият между жалбоподателя и държавата спор за собственост е без
правно значение за законосъобразността на извършеното изменение, защото не са
променени границите на имота. Както се каза вече, нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР е
императивна и изисква от началника на СГКК точно определено действие, а
наличието на материален спор за собственост има значение единствено в случаите
на отстраняване на непълнота или грешка, какъвто настоящият случай не е.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото и направеното от процесуалните представители на МОСВ
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно
следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на МОСВ сумата 100
лева на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.С., ЕГН **********,***, против
извършено изменение на кадастралния регистър по отношение на имот с
идентификатор 35496.67.66 по КККР за неурбанизираната територия в
землището на град Калофер, одобрена със заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, стар № 067066 в местността „Параджика”, с което
изменение е добавена държавата чрез МОСВ като собственик съгласно акт за
изключителна държавна собственост № 1 от 16.01.1997 г., без да се заличават
записаните в кадастралния регистър собственици.
ОСЪЖДА Х.Д.С., ЕГН **********,***, да заплати на
Министерството на околната среда и водите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия: