Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. ***, 19 март 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 20.02.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А.П.
като
разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 3161 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на А.Р.П. с ЕГН ********** ***
срещу П.С.П. с ЕГН ********** *** и „Ц.-М“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***6.
В исковата молба се твърди, че ищцата А.П. притежава по
силата на нотариален акт за дарение *** на нотариус Снежана Петкова с рег. №
006 в Нотариалната камара самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1024.18.3.2 по кадастралната карта на гр. ***, одобрена със заповед №
РД-18-43/16.09.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър, с административен ***, а нейният баща Р.П.С.е ползвател с вещно
право на ползване на същия имот и развива в него медицинска дейност –
Медицински център „Санита“. На 04.03.2019 г. сутринта Р.С. бил уведомен от своя
служителка, че в имота е възникнал пожар. Пристигналите на място пожарникари
съобщили на С., че пожарът е започнал от паркирана до пострадалата сграда
каравана, ползвана от работниците, които извършвали строително-монтажни
дейности в съседния обект, разположен от лявата страна на сградата, като тези
работи били възложени от първия ответник П.П. и изпълнявани от втория ответник ***,
съгласно разрешение за строеж № 134/20.12.2016 г. на Община В.. Разполагането
на караваната било извършено без знанието и съгласието на ищцата-собственик и
нейния баща-ползвател с вещно право на ползване, строителната площадка не била
обезопасена чрез заграждения, които ограничават достъпа на трети външни лица до
караваната, а в близост до караваната били разположени множество автомобилни
гуми, които били потенциално запалими. По случая било образувано досъдебно
производство № 309/2019 г. по описа на РПУ гр. ***, а ищцата провела
производство по чл. 207 от ГПК за обезпечаване на доказателства по настоящите
искове, за което било образувано ч. гр. дело № 1498/2019 г. на Врачански
районен съд.
Искането към съда е да осъди солидарно ответниците (първия
ответник на основание чл. 49 от ЗЗД, а втория ответник на основание чл. 45 от ЗЗД) да заплатят на ищцата
сумата 5 470,67 лева, представляваща сбор от сумата 4 065,67
лева-стойността на повреди по фасадата на сградата, в частта засягаща
горепосочения имот с *** (стопена топлоизолация, обгорени външни тела и
климатици, изгоряла и деформирана ПВЦ дограма със стъклопакет, увредена
водосточна тръба) и сумата 1 405,00 лева-стойността на подлежащите на
подмяна движими вещи, находящи се в същия имот
(печка-духалка, стенни шкафове, шкаф с мивка, гардероб двукрилен, бюро
за компютър, претапициране с изкуствена кожа на диван, кресло, компютърен стол,
четири обикновени стола), всички щети причинени от възникнал на 04.03.2019 г.
пожар в имота, вследствие на неспазване на технологичните правила от
възложителя П.С.П. при извършване на строително-монтажни работи от изпълнителя
„Ц.-М“ ЕООД, както и от разполагане от страна на ….ЕООД в непосредствена
близост до увредения имот на каравана, от която е започнал пожара и необезопасяване
(оставяне отключена) на караваната. Претендират се направените по настоящото
дело и по ч. гр. дело № 1498/2019 г. на Врачански районен съд разноски.
Ответникът „Ц.-М“ ЕООД и ответникът П.С.П. са оспорили в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК предявените искове със следните доводи: за
разполагането на каравана в съседния на сградата имот не е било необходимо
съгласието на ищцата и нейния баща, тъй като имотът е общинска собственост;
оспорва се наведеното с исковата молба твърдение, че караваната е била
незаключена към момента на възникване на пожара; навеждат се твърдения, че
всички щети са причинени вследствие на поведението на трето за делото лице,
поради което никой от двамата ответници не носи имуществена отговорност. Искането
на ответниците към съда е да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Ответниците също претендират направените по
настоящото дело и по ч. гр. дело № 1498/2019 г. на Врачански районен съд
разноски.
По отношение на възражението за нередовност на исковата
молба поради непосочване на формата на неправомерно поведение на ответниците
(действие или бездействие).
Съдът счита така направеното възражение за неоснователно. В
исковата молба е посочено, че вредите, чиито обезщетяване се претендира са
причинени от бездействия (липса на искане на съгласието на ищцата-собственик и
нейния баща-ползвател за разполагане на строителна каравана в непосредствена
близост до процесния имот, непоставяне на заграждения, лишаващи достъпа на
трети външни лица до строежа и караваната, неспазване на технологичните правила
от възложителя П.С.П. при извършване на строително-монтажни работи от
изпълнителя „Ц.-М“ ЕООД и липса на действия за преместване на струпаните до караваната
автомобилни гуми), т.е. исковата молба е редовна.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Видно от нотариален акт *** на нотариус С. П. с рег. № 006 в
Нотариалната камара, ищцата А.П. е придобила по силата на договор за дарение
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1024.18.3.2 по кадастралната карта на гр. ***, одобрена със заповед №
РД-18-43/16.09.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с административен ***, с предназначение: за здравни и
социални услуги, състоящ се от три лекарски кабинета, две
помещения-манипулационна, чакалня и регистратура и съответните сервизни
помещения, с площ по документ 120,18 кв.м., заедно с прилежащи части: мазе с
полезна площ 10 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, като дарителят Р.С.си
е запазил пожизненото право на ползване върху същия имот.
С инвестиционно предложение с вх. №
94000-11719/27.07.2016 г. ответникът П.П. *** за намерението си да извърши
преустройство, реконструкция и надстройка на съществуващ търговски обект с
идентификатор 12259.1024.18.1 по кадастралната карта на гр. ***, с
предназначение: за магазин за промишлени стоки, находящ се в УПИ I, квартал
307, ***Установява се от разрешение за строеж № 134/20.12.2016 г. на Община ***,
че инвестиционното предложение на П.П. е прието и му е разрешено за строителна
площадка да се използват тротоари, свободни обществени площи, както и части от
улични платна, съгласно ПОИС, разпоредбите на наредбата на Общински съвет гр. ***
и след заплащане на определените такси, със задължението да огради строителната
площадка и да се поставят информационни табели, съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗУТ
(т. 7).
Не е спорно между страните и се
установява от представените писмени доказателства, че възложителят П.П. е
възложил на *** привеждането в изпълнение на горепосоченото строително
разрешение и именно това дружество е извършвало строителните работи в
поземления имот.
По делото бяха събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите В.П., Д.П., Г. М. и Г. Г..
От показанията на свидетелката В.П.
се установява, че същата работи като медицинска сестра в медицинския център,
находящ се на втория етаж на сградата, построена в процесния поземлен имот. През
нощта, когато възникнал пожара, около 4 часа сутринта, свидетелката получила
обаждане от представители на фирмата, която охранявала лекарските кабинети в
медицинския център на втория етаж в имота, като същите я уведомили, че в
сградата е възникнал пожар. Свидетелката отишла на място и заварила
пожарникари, които почти били загасили пожара. Пожарът бил възникнал извън
сградата, откъм страната на строежа, където имало паркирана каравана.
Караваната била напълно изгоряла, а около нея имало обгорени автомобилни гуми.
Между строежа и медицинския център нямало ограда, а вече след пожара там била
поставена мрежа. Вторият етаж от сградата бил най-силно пострадал. Първият
кабинет (ъглов лекарски кабинет), бил само опушен отвън, но със здрави стъкла и
дограма. Вторият кабинет бил с апаратура, на него били напукани стъклата,
обгорена дограмата, като стъклата си били на мястото, а стената била малко
опушена. В третия кабинет стъклата не били засегнати. Външните тела на
климатиците и на трите кабинета били изгорели, но вътрешните им тела били само
опушени. Апаратурата във втория кабинет като цяло не била пострадала.
Свидетелят Д.П. дава показания,
че е един от наемателите на част от втория етаж от сградата, където се
помещават кардиологичните кабинети. След като свидетелката В.П. му се обадила
по телефона, П. отишъл на място и заварил пожарникари, полицаи и хора от
охранителната фирма, от които разбрал, че пожарът е възникнал в каравана,
паркирана на строежа до сградата. Караваната била напълно изгоряла, а край нея
имало гуми, които тлеели и пушели. Ползваните под наем помещения не били
сериозно пострадали, включително апаратурата в тях, само прозорецът бил обгорял
и се бил напукал. Съседната стая обаче била почти изгоряла, мебелите в нея също
били опушени и изгорени. Когато строежът започнал, свидетелят направил
забележка на работниците да преместят караваната по-далече от сградата и
караваната била преместена, но отново била на не повече от 2-3 метра от
стената. Автомобилните гуми се появили в близост до караваната откакто започнал
строежът. Между сградата и строежа нямало заграждения, такива имало откъм ул. ***,
но от същата улица можело да се мине към строежа. Обикновено строителната
техника спирала да бръмчи и да пречи на свидетеля около 17.00-17.30 часа.
Свидетелят Г. М.-служител на ответното
дружество *** дава показания, че на следващия ден след пожара е получил
обаждане от управителя ***, който го уведомил, че на строежа е възникнал пожар
и поради това е невъзможно там да се работи. На строежа била разположена
каравана, използвана от строителните работници да си поставят дрехите, предпазните
средства и други вещи и да се преобличат в нея. Строителната площадка била
оградена от всички страни с метална ограда, както и със зелена и оранжева
мрежа. При приключване на работата за деня се затварял обектът с металната
ограда, за да няма достъп, но оградата можела да бъде преместена. В караваната
не се нощувало, същата не била електрифицирана. Караваната не се заключвала,
нямала ключалка, а се отваряла и затваряла с резе. Между сградата, където се
намира медицинския център и строителната площадка имало разстояние около 3,5-4
метра, покрито с плочки. Когато започнал строежа, на строителната площадка
имало автомобилни гуми, които работниците събрали на купчина и струпали в
пространството между строителния обект и медицинския център, за да не им пречат.
На обекта работели от двама до деветима строителни работници, в зависимост от
работата, която е необходимо да се свърши. Във фирмата нямало текучество и в
нея не работел човек на име С.Н.. Работата на строителния обект приключвала
около 16.30 през зимата, съответно около 17.00 часа през лятото.
Свидетелят Г. Г. – служител на ***
дава показания, че откакто той работи там, във фирмата не е постъпвал нов човек
и не познава човек на име С.Н.. Не е имало и случай някой да дойде за кратко да
помага на строителните работници на фирмата, всички работещи били на трудов
договор и сами изпълнявали цялата работа, свързана със строежа, включително и
общата такава.
Съдът възприема показанията на
всички разпитани свидетели, при отчитане на разпоредбата на чл. 172 от ГПК по
отношение на свидетелите Г. М. и Г. Ц., като намира, че същите са добросъвестно
дадени, вътрешно логични и безпротиворечиви. Липсва противоречие и между
показанията на Д.П. и Г. М., тъй като металната ограда, за която говори
последния не е трайно прикрепена към земята и може да бъде преместена.
По делото е присъединено в
заверен препис досъдебно производство №
309/2019 г. по описа на РПУ гр. ***, по което е извършен оглед на
местопроизшествие и е изготвена пожаро-техническа експертиза.
От два броя протоколи от 12.03.2019 г. за оглед на
местопроизшествие се установява, че в нощта на 11 срещу 12.03.2019 г. в
посочения в исковата молба поземлен имот е възникнал пожар, при който е
изгоряла каравана, разположена в близост до находящата се в имота четириетажна
сграда, като фасадата на сградата значително е пострадала от пожара. Трите
прозореца на втория етаж били със стопена дограма и напукани стъкла, а четирите
помещения на същия етаж били силно опушени, като най-силно пострадали били
двата кабинета, гледащи към вътрешния двор.
Заключението на пожаро-техническата експертиза не е
приложено по делото, но същото е възпроизведено в постановление от 08.08.2019
г. по досъдебно производство № 428/2019 г. на Окръжна прокуратура гр. *** и
съдът приема за установено неговото съдържание, като от заключението се
установява, че пожарът е започнал от строителна каравана, разположена в
поземления имот и се е разпрострял към изградената в имота сграда, както и че могат
да се изградят три версии за причината за пожара – самозапалване, късо
съединение и внесен външен огнеизточник. Мнението на експертите е, че липсват
данни за самозапалване и късо съединение и следователно най-вероятната версия
е, че за възникването на пожара е бил внесен външен огнеизточник.
По досъдебното производство са извършени множество разпити
на свидетели, включително на свидетеля С.П.Н., но тъй като същите не са дадени
непосредствено пред първоинстанционния съд, тези показания не могат да бъдат
ценени като доказателства по делото. Призоваването на този свидетел беше
поискано и в настоящото исково производство, но тъй като се събраха данни, че
на единствения известен адрес на свидетеля не живее никой, съдът на основание
чл. 158, ал. 1 от ГПК не събра това доказателство.
В производство за обезпечаване на доказателства с правно
основание чл. 207 от ГПК, за което е образувано ч. гр. дело № 1498/2019 г. на
Врачански районен съд е назначена и приета съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която дава заключение, че по цялата южна фасада на построената в
поземления имот сграда има поражения от пожар, включително на втория етаж, като
е стопена топлоизолацията, обгорели са външни тела на климатици, изгоряла и
деформирана е ПВЦ дограма със стъклопакет, увредена е водосточната тръба.
Пострадали са и намиращите се на втория етаж помещения, както и намиращите се в
тях мебели и вещи, като повредите са подробно описани в заключенията. За
отстраняване на последиците от пожара е необходимо извършването на
строително-монтажни работи на стойност 4 065,67 лв. с ДДС, както и подмяна
и ремонт на вещи на стойност 1 405,00 лв.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
Съобразно разпределената
доказателствена тежест в процеса, ищцата следваше да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че на 04.03.2019 г., вследствие на неправомерно
поведение на *** (липса на искане на
съгласието на ищцата-собственик и нейния баща-ползвател за разполагане на
строителна каравана в непосредствена близост до процесния имот, непоставяне на
заграждения, лишаващи достъпа на трети външни лица до строежа и караваната,
неспазване на технологичните правила при извършване на строително-монтажни
работи и липса на действия за преместване на струпаните до караваната
автомобилни гуми), на което дружество П.П. е възложил извършването на
определена работа, са причинени описаните в исковата молба щети.
Противоправното поведение следва да нарушава определени норми и да е при или по
повод на изпълнението на възложената работа.
По отношение на отговорността по чл. 45 от ЗЗД на ***.
Поддържаното в исковата молба противоправно поведение е
бездействие, въпреки наличието на задължение за извършване на определени
действия. В тази връзка се поддържа, че изпълняващото строително-монтажни
работи в поземлен имот 12259.1024.18 *** е следвало да поиска от ищцата, в
качеството на собственик на самостоятелен обект в сградата, построена в същия
имот, както и от баща й, в качеството на ползвател, разрешение за разполагане
на строителна каравана в непосредствена близост до сградата. На л. 117 от
делото е приложена скица на същия поземлен имот, от която се установява, че в
имота освен четириетажната сграда, в която е разположен медицинският център е
налична и друга сграда, т. нар. „френска фурна”, като от гласните доказателства
е видно, че именно за преустройството и реконструкцията на другата сграда е
издадено разрешение за строеж № 134/20.12.2016
г. на Община ***. Между двете сгради има няколко метра разстояние. Със
строителното разрешение е указано ограждането на строителната площадка, която
може да бъде разположена и върху тротоари, свободни обществени площи и части от
улични платна. При това положение съдът намира, че строително-монтажните работи
са надлежно разрешени от компетентния за това орган и засягат сграда, построена
в същия имот, където ищцата притежава самостоятелен обект, заедно с отстъпеното
право на строеж и следователно за изпълнителя на тези работи не е било налице
задължение да иска изрично разрешение от ищцата. От показанията на свидетеля Г.
М. съдът приема за безспорно установено, че караваната, в която е възникнал
пожара, впоследствие разпространил се и върху четириетажната сграда, е била
разположена върху строителната площадка, която при приключване на работното
време за обекта е била плътно ограждана с метална ограда, за да се предотврати
достъпът на външни лица. Свидетелят даде показания, че са използвани стандартни
за строителните площадки ограждения, които могат да бъдат преместени и
следователно е изпълнено изискването на Закона за устройството на територията строителната
площадка да бъде оградена. По отношение на намиращите се в близост до
четириетажната сграда автомобилни гуми се установява от показанията на Г. М.,
че същите са били налични на мястото, където е открита строителната площадка,
като строителните работници са ги събрали на купчина извън строителната
площадка, за да не им пречат и са ги разположили между строителната площадка и
сградата. При това положение съдът счита, че за *** не е било налице задължение
да премести, съответно незабавно след откриване на строителната площадка да
изхвърли при спазване на приложимите правила автомобилните гуми, тъй като не е
било техен собственик, а в издаденото строително разрешение е указано
отпадъците да се извозят в общинското депо след приключване на строителните
работи. Твърдението за неспазване на технологичните правила е направено общо и
не се подкрепя от събраните по делото доказателства, тъй като не е установено
конкретно действие или бездействие на ***, което е в разрез с технологичните
правила.
При липсата на противоправно поведение на ответника ***
съдът намира, че не следва да обсъжда наличието на останалите елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, тъй като отговорността на същия ответник
не може да бъде ангажирана на основание цитираната разпоредба.
По отношение на отговорността по чл. 49 от ЗЗД на П.П..
Освен поради липсата на противоправно поведение на ***,
отговорността на П.П. не може да бъде ангажирана и поради следното:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя възниква
когато виновно са причинени вреди на лице, на което е възложена определена
работа.
Отговорността на възложителя е обективна,
гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Съгласно дадените с Постановление №
7/1958 г. на Пленума на Върховния съд разяснения, това е отговорност за чуждо,
противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и
цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо пострадалия. Тя е функционално
обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител – вреда, противоправно поведение
(действие или бездействие), вина, причинно-следствена връзка между поведението
и вредата.
Задължителна предпоставка за отговорността по чл. 49 от ЗЗД
е възлагането на определена работа. В правната доктрина и съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че възлагането на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД представлява натоварването на едно лице с извършване на определени
действия, свързани с дейността на възложителя, която може да бъде стопанска,
търговска, управленска и т.н., но при всички случаи правомерна дейност.
Отговорността на възложителя на работата по
чл. 49 от ЗЗД възниква, когато изпълнителят й причини вредите при или по повод
изпълнението на тази работа.
Според Постановление № 9/1966 г. на Пленума на
Върховния съд вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа,
когато те са резултат от действия, които съставляват извършване на тази работа,
независимо от това дали извършването й става в течение на определеното работно
време или извън него.
Под по повод възложената работа се разбират
действия, с които се причиняват вреди по време и след осъществяването й –
действия по подготовка на извършването на възложената работа, по улесняването
на извършването на същата, за запазването на резултатите от нея, а така също и
действията, с които не се цели пряко изпълнението на възложената работа, но са
пряко свързани с нея.
Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД
се ангажира само когато изпълнителят не е излязъл извън естествените и нормални
рамки на възложената работа. За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да
съществува връзка между вредоносното деяние и изпълнението на възложената
работа, при която са причинени вредите. С горепосоченото постановление № 9/1966
г. е прието, че не може да се счита, че увреждането е настъпило по повод на
извършването на работата, когато макар и да има между тях някаква връзка, тя не
е пряка.
В разглеждания случай липсват доказателства,
от които да се приеме, че било ***, било П.П. са възлагали на лице на име С.Н.
извършването на определена работа. Нещо повече, дори това обстоятелство да беше
категорично установено по делото, следва да се има предвид, че от
доказателствата по делото следва извод, че пожарът е възникнал през нощта в
каравана, разположена на строителната площадка, след приключване на работното
време на строителния обект и гласните доказателства по делото установяват, че
караваната е била използвана от строителните работници през деня и на никого не
е давано разрешение да спи в караваната нощно време. Следва също да се
отбележи, че поначало запалването на открит огън в караваната е неправомерно
поведение, нарушаващо общоприетите правила за пожарна безопасност и
следователно такова поведение не може да бъде при или по повод на възложена
работа, както и че същото поведение не би могло да е в пряка връзка с
извършваните на обекта строително-монтажни работи. За запалването на открит
огън в караваната евентуалният извършител би могъл да носи лична отговорност за
непозволено увреждане. Неоснователен е изтъкнатият от ищцата довод, че
караваната е следвало да бъде заключвана, което не е сторено. Служителите на ***
са положили дължимата грижа, като след приключване на работното време са
поставяли плътно метална ограда по границите на строителната площадка, в която
е била разположена караваната. Оставянето на караваната отключена не е
неправомерно поведение, тъй като предназначението на металната ограда е да
предотврати достъпа на трети лица, а също така липсва нормативно предписано задължение
за собственика на караваната да заключва същата, когато не я ползва.
По разноските:
При този изход на делото ищцата А.П. следва да бъде осъдена
да заплати на ответника П.П. сумата 800,00 лева-разноски за внесено адвокатско
възнаграждение с ДДС по гр. дело № 3161/2019 г. на Врачански районен съд, както
и да заплати на ответника *** сумата 960,00 лева-разноски за внесено адвокатско
възнаграждение с ДДС по гр. дело № 3161/2019 г. на Врачански районен съд и
сумата 960,00 лева-разноски за внесено адвокатско възнаграждение с ДДС по ч.
гр. дело № 1498/2019 г. на Врачански районен съд.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявените от А.Р.П. с ЕГН ********** *** срещу П.С.П.
с ЕГН ********** *** и „Ц.-М“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***6
искове по чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД за солидарно осъждане на двамата ответници да
заплатят на ищцата сумата 5 470,67 лева, представляваща сбор от сумата
4 065,67 лева-стойността на повреди по фасадата на сградата, в частта
засягаща собствен на ищцата самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1024.18.3.2 по кадастралната карта на гр. ***, одобрена със заповед №
РД-18-43/16.09.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с административен ***, с предназначение: за здравни и
социални услуги, състоящ се от три лекарски кабинета, две
помещения-манипулационна, чакалня и регистратура и съответните сервизни
помещения, с площ по документ 120,18 кв.м., заедно с прилежащи части: мазе с
полезна площ 10 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото (стопена топлоизолация,
обгорени външни тела и климатици, изгоряла и деформирана ПВЦ дограма със
стъклопакет, увредена водосточна тръба) и сумата 1 405,00 лева-стойността
на подлежащите на подмяна движими вещи, находящи се в същия имот
(печка-духалка, стенни шкафове, шкаф с мивка, гардероб двукрилен, бюро за
компютър, претапициране с изкуствена кожа на диван, кресло, компютърен стол,
четири обикновени стола), всички щети причинени от възникнал на 04.03.2019 г.
пожар в имота, вследствие на неспазване на технологичните правила от
възложителя П.С.П. при извършване на строително-монтажни работи от изпълнителя
„Ц.-М“ ЕООД, както и от разполагане от страна на „Ц.-М“ ЕООД в непосредствена
близост до увредения имот на каравана, от която е започнал пожара и
необезопасяване (оставяне отключена) на караваната.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 от ГПК А.Р.П. с ЕГН ********** *** да заплати на П.С.П. с ЕГН ********** *** сумата 800,00 лева-разноски за внесено
адвокатско възнаграждение с ДДС по гр. дело № 3161/2019 г. на Врачански районен
съд.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 от ГПК А.Р.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „Ц.-М“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***6 сумата 960,00 лева-разноски
за внесено адвокатско възнаграждение с ДДС по гр. дело № 3161/2019 г. на
Врачански районен съд и сумата 960,00
лева-разноски за внесено адвокатско възнаграждение с ДДС по ч. гр. дело №
1498/2019 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: