№ 1542
гр. София, 03.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604629 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 270, ал. 4 от НПК.
Постъпила е частна жалба от 18.11.2021 г., подадена от упълномощения защитник на
подсъдимия ЦВ. В. П. – адвокат К.С., срещу протоколно определение от 16.11.2021 г.,
постановено по НОХД № 14754/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 114 – ти състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение на подсъдимия от „задържане под стража“ в по – лека такава.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното определение. Поддържа се взетата по отношение на подсъдимия П. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ да е прекомерно тежка предвид липсата на данни за
недобросъвестност в процесуалното поведение на последния в качеството му на подсъдим
по НОХД № 14754/2014 г. по описа на СРС. Твърди се, че вземайки отношение по въпроса
за наличие на обосновано предположение за извършване на инкриминираното деяние от
подсъдимия, районният съд е допуснал нарушение на неговото право на защита. Бланкетно
се сочи, че не е налице реална опасност от укриване на подсъдимия. Поддържа се също
липса на реална опасност П. да извърши престъпление, като се оспорват изводите на СРС за
наличие на подобна опасност по изложен от съда аргумент, че процесното деяние се явява
такова, извършено в изпитателния срок на предходно осъждане на подсъдимото лице.
Навеждат се доводи за прекомерност на задържането на П. във връзка с разглеждането на
първоинстанционното наказателно производство, като се изтъква същият да е бил задържан
за срок около 3 г. в Хашемитско кралство Йордания и Република Ливан именно с оглед
екстрадирането му в Република България и продължаване хода на НОХД № 14754/2014 г. по
описа на СРС. При изложените съображения се прави искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и постановяване на нов, с който на подсъдимия да бъде определена по – лека
мярка за неотклонение.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVII – ти въззивен състав, след като
се запозна с доводите, изложени в подадената жалба, и с доказателствата по делото, намира
от фактическа страна следното:
С постановление от 06.08.2013 г. по ДП № 15146/2012 г. по описа на 04 РУ – СДВР,
пр. пр. № 13762 г. по описа на СРП, ЦВ. В. П. е привлечен в процесуалното качество на
обвиняем за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
С протоколно определение от 11.08.2013 г., постановено по ЧНД № 14288/2013 г. по
1
описа на СРС, 18 – ти състав, спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „домашен
арест“. Посоченото определение е отменено по реда на инстанционния съдебен контрол с
протоколно определение от 16.08.2013 г., постановено по ВНЧД № 3811/2013 г. по описа на
СГС, НО, VI – ти въззивен състав. С цитираното определение на СГС по отношение на ЦВ.
В. П. е взета мярка за неотклонение „подписка“.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 30.07.2014 г., Софийска
районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия ЦВ. В. П. обвинение за извършване на
престъпление с правна квалификация чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 14754/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 114 – ти състав.
В хода на първоинстанционното производство, на насроченото на 10.10.2018 г.
открито съдебно заседание, подсъдимият, редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се е явил. С протоколно определение от същата дата и на основание чл. 66, ал.
1 от НПК, Софийски районен съд е изменил взетата спрямо него мярка за неотклонение
„подписка“ в „задържане под стража“, предвид недобросъвестното му процесуално
поведение – редовно призоваване, неявяване и липса на уважителни причини за това. Съдът
е обявил Ц.П. за местно и общодържавно издирване. С определение от 24.10.2018 г.,
постановено по ВНЧД № 4592/2018 г. по описа на СГС, НО, XVII – ти въззивен състав,
първоинстанционното определение е потвърдено.
Считано към 10.10.2018 г. по първоинстанционното дело са проведени 19 открити
съдебни заседания, по 11 от които подсъдимият П. не се е явил и е станал повод за отлагане
на делото. За 6 от тези заседания последният е представил доказателства за наличие на
уважителни причини за отсъствието му.
От приложени пред СРС справки е установено, че на 03.10.2018 г. Ц.П. е напуснал
пределите на Република България през ГКПП „Аерогара София“, с полет № W64301, и
крайна дестинация летище „Лутън“ – гр. Лондон, Обединено Кралство Великобритания.
На 20.12.2018 г. Софийски районен съд, НО, 114 – ти състав, е издал Европейска
заповед за арест и ЦВ. В. П. е обявен за международно издирване. Видно от материалите по
делото – писмо рег. № А – 6903/08.03.2019 г., изходящо от Дирекция Международно
оперативно сътрудничество, по данни на Посолството на Република България в Аман,
Йордания, подсъдимият П. е бил задържан от местните власти на 02.03.2019 г. при опит за
манипулиране на АТМ машина. С последващо писмо рег. № А – 8248/20.03.2019 г.
българският съд е бил уведомен относно привеждането на Ц.П. в затвора Juweida, след като
на същия са били предявени обвинения за извършване на кибер престъпления, документна
измама и кражба, както и за фалшифициране на банкови карти.
С искане рег. № 99-Н-Е-56/29.06.2020 г. до министъра на правосъдието на Република
България, на основание чл. 23, т. 2 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за
арест, председателят на 114 – ти състав на Софийски районен съд, НО, е поискал
компетентния български орган да отправи молба до органите на Хашемитско кралство
Йордания за екстрадиция на подсъдимия П. с оглед продължаване хода на воденото срещу
него наказателно производство по НОХД № 14754/2014 г.
С решение от 28.10.2020 г. по дело № 5-3-13069/2020 г. / л. 591 и сл. от
първоинстанционното дело/ съдът в Хашемитско кралство Йордания е оставил без уважение
искането за екстрадиция на ЦВ. В. П. поради липса на действаща конвенция или
споразумение между Република България и Хашемитско кралство Йордания.
Видно от открита грама с изх. № Ко-09-51/08.06.2021 г., изпратена от Посолството на
Република България в Аман, Йордания, считано към тази дата, Ц.П. е следвало да бъде
експулсиран от Хашемитско кралство Йордания, като същият е изразил желание да отпътува
за Бейрут, Ливан. Съобщено е, че П. е заявил информираност относно наличие на
постановена в Република България мярка „задържане под стража“ по отношение на него и
потенциална възможност при влизане на българска територия да бъде задържан и предаден
на българските съдебни власти. От писмо рег. № А-16930/21.06.2021 г. и писмо рег. № А-
2
17001/22.06.21 г. се установява, че на 16.06.2021 г. при пристигането на П. на територията
на Бейрут, Ливан, същият е бил задържан.
С ново искане рег. № 99-Н-Е-58677/24.06.2021 г. председателят на 114 – ти състав на
Софийски районен съд, НО, на основание чл. 23, т. 2 от Закона за екстрадицията и
европейската заповед за арест, е поискал компетентния български орган да отправи молба до
органите на Република Ливан за екстрадиция на Ц.П. с оглед разглеждане на воденото
срещу него производство по НОХД № 14754/2014 г. Искането е уважено и лицето е
предадено на компетентните български власти на 04.11.2021 г. и незабавно е приведено в
Затвора – гр. София.
На 05.11.2021 г. е постъпила молба от подсъдимия П., чрез защитника адвокат К.С., с
искане по чл. 270, ал. 1 от НПК за изменение на определената му мярка за неотклонение.
Последната е разгледана в открито съдебно заседание на 16.11.2021 г., като с обжалваното
определение съдът е оставил без уважение искането, мотивирайки отказа си с липсата на
промяна в обстоятелствата по делото, касаещи мярката за неотклонение, и съществуваща
реална опасност от укриване на подсъдимия и от извършване на престъпление.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира от правна страна
следното:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е допустима и редовна,
като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна по делото, която има
интерес от неговото обжалване, и в преклузивния за това срок по чл. 342, ал. 1 от НПК, при
спазване изискванията на процесуалния закон.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оглед предмета на настоящото производство и във връзка с направените от
защитата възражения в частната жалба, въззивният съдебен състав счита, че не се релевират
съображения, които да обуславят различен от формирания от Софийски районен съд краен
извод.
Извършвайки преценката си за наличие на обстоятелства, обосноваващи изменение
на мярката за неотклонение, настоящата инстанция отбелязва, че първоинстанционният
съдебен състав е обсъдил по изискуемия начин законовите предпоставки, а именно: дали
продължава да е налице първата, изискуема от закона предпоставка за прилагането на
процесуалното ограничение – обоснованото подозрение за участие на подсъдимия в
деянието, за което му е повдигнато обвинение; продължава ли да е налице и другата
предпоставка – реална опасност от укриване и/или извършване на престъпление и в какъв
интензитет; налице ли са нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата МНО.
Към настоящия момент въззивният съд намира, че не е оборено наличието на
предпоставките, съставляващи основание за вземане на МНО „задържане под стража“ по
отношение на подсъдимия ЦВ. В. П..
На първо място, на подсъдимия е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Престъплението, за което е ангажирана
наказателната му отговорност се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй
като за него е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до десет години. Същото
обуславя задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните заседания съгласно чл.
269, ал. 1 от НПК, респ. неявяването му без наличието на уважителна причина или
напускането на адреса, без да уведоми съдебните органи за това, би могло да бъде
санкционирано от съда чрез вземане на МНО, респ. наложената такава би могла да се
измени в по – тежка.
На следващо място, по делото не са налице данни, разколебаващи приетото от
Софийски районен съд обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към
инкриминираното деяние, който извод на този етап се подкрепя от събраните в
производството доказателствени източници, годността на които подлежи на преценка
единствено от съда, разглеждащ делото по същество и не може да бъде обсъждана в
настоящото частно производство. При произнасянето си по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК
3
първостепенният съд законосъобразно не е взел отношение по въпроса за вината, което е
осигурило както минималния стандарт на чл. 5, пар. 4 от ЕКЗПЧОС, така и обезпечаване на
правото на подсъдимия по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за разглеждане на делото от
безпристрастен съд, именно доколкото съдът не се е произнесъл с оценка за годността на
събрания доказателствен материал и неговата достатъчност. В този смисъл въззивният съд
счита за несъстоятелни възраженията на защитата досежно процесуалната възможност на
първия съд да вземе отношение касателно въпроса за наличие на обосновано подозрение за
вероятна съпричастност на подсъдимия към деянието, за което му е повдигнато обвинение,
без това да накърнява правото му на защита. Подобна преценка съдът дължи във всички
случаи на депозирано пред него искане по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК.
На следващо място, въззивната инстанция се солидаризира и с извода на Софийски
районен съд за наличие на продължаваща опасност от извършване на престъпление с
интензитет, оправдаващ продължаването на задържането. Видно от свидетелството за
съдимост на подсъдимия, същият е бил многократно осъждан за разнородна престъпна
дейност. Правилно първоинстанционният съд е изтъкнал като обстоятелство, относимо към
преценката за наличие на реална опасност за извършване на престъпление, и това, че
твърдяното в обвинителния акт деяние по своята правна квалификация се явява тежко
умишлено престъпление, при това извършено в изпитателния срок на предходни осъждания
на П.. Отчитането на последното обстоятелство, което се установява от приложената по
делото справка за съдимост, противно на изложеното от защитата, не разширява рамката на
повдигнатото обвинение, тъй като то не е относимо към правната квалификация на
процесното деяние, а има значение единствено при преценката за наличие на визираната
процесуална предпоставка по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, както и за начина на
изтърпяване на евентуално наложено на подсъдимото лице наказание лишаване от свобода.
На последно място, въззивният съд счита, че продължава да е налице и втората
реална опасност – подсъдимият да се укрие, като намира за необходимо да изложи следните
съображения:
На първо място, следва да се посочи, че при установяване недобросъвестност в
процесуалното поведение на подсъдимия, основание за вземане спрямо него на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, е разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НПК. Поради това
възникналият в хода на производството въпрос досежно процесуалния статус на
подсъдимия, следва да бъде преценен и разрешен в контекста на неговото процесуално
поведение, необходимостта от осигуряване на личното му участие и съответно
гарантирането на разумен срок на първоинстанционното съдебно производство.
В процесния случай, в хода на производството пред Софийски районен съд са
проведени общо 19 открити съдебни заседания, считано към 10.10.2018 г. – датата, на която
е постановено определение, с което на основание чл. 66, ал. 1 от НПК спрямо Ц.П. е взета
МНО „задържане под стража“. Разглеждането на делото в открито съдебно заседание е
многократно отлагано поради причини, свързани с процесуалното поведение на подсъдимия
- общо 11 пъти. Видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания е, че Ц.П.
не се е явил в проведените на 25.03.2015 г. /нередовно призован/, на 07.10.2015 г., на
11.03.2016 г. /поради медицински причини/, на 18.05.2016 г., на 09.12.2016 г. /поради
отнемане на личните му документи от полицейски органи в гр. Съсекс, Великобритания/, на
14.02.2017 г./ поради отнемане на личните му документи от полицейски органи в гр. Съсекс,
Великобритания/, на 03.05.2017 г., на 13.10.2017 г./поради задържането му във
Великобритания за извършване на сексуално посегателство – съгласно писма от 06.03.2017
г. и 07.03.2017 г. на ДМОС – МВР/, на 20.12.2017 г. /поради медицински причини/, на
18.05.2018 г., на 10.10.2018 г. Констатирайки поредно неявяване на подсъдимия П. в
проведеното на 10.10.2018 г. открито съдебно заседание, за което същият е бил редовно
уведомен от предходно съдебно заседание – на 29.06.2018 г., на което е присъствал лично, с
протоколно определение на СРС от 10.10.2018 г., на основание чл. 66, ал. 1 от НПК,
Софийски районен съд е взел на последния мярка за неотклонение „задържане под стража“,
като със същото определение е обявил Ц.П. за общодържавно издирване.
4
Видно от материалите по делото подсъдимият не е информирал съда за промяната на
местонахождението си, като подобна информация не е била предоставена на
първостепенния съд и от защитника – адв. К.С.. В резултат на предприети от съда
необходими действия за установяване местонахождението на подсъдимия, е установено, че
същият не се намира на територията на страната, като 7 дни преди проведеното на
10.10.2018 г. открито съдебно заседание – на 03.10.2018 г., той е напуснал България през
ГКПП „Аерогара София“, с полет № W64301, и крайна дестинация летище „Лутън“ – гр.
Лондон, Обединено Кралство Великобритания. Впоследствие спрямо него е издадена и
Европейска заповед за арест. Данни за конкретното му местонахождение
първоинстанционният съд е получил едва на 08.03.2019 г. чрез писмо рег. № А-
6903/08.03.2019 г. от ДМОС – МВР, според което Посолството на Република България в
Аман, Йордания, е уведомило българските власти за задържането на лицето ЦВ. В. П. от
местните власти на дата 02.03.2019 г. при опит за манипулиране на АТМ машина. Съгласно
последващо писмо от ДМОС – МВР рег. № А – 8248/20.03.2019 г. П. е бил приведен на
13.03.2019 г. в затвора Juweida, поради предявени му обвинения за извършване на кибер
престъпления, документна измама и кражба, както и фалшифициране на банкови карти.
Считано от датата на задържането му от органите на Хашемитско кралство Йордания, до
датата на неговото експулсиране – 16.06.2021 г., подсъдимият П. е бил задържан от
йорданските власти с оглед воденото срещу него наказателно производство на територията
на тази държава. В периода от 16.06.2021 г. до 04.11.2021 г. П. е бил задържан в център за
задържане на територията на Република Ливан с оглед екстрадирането му в Република
България, като на 04.11.2021 г. е предаден на българските власти и е приведен в
следствения арест.
При установената продължителност на времето, в което местонахождението на
подсъдимия не е било известно на съда – считано от 03.10.2018 г. до 08.03.2019 г., и при
липса на проявена от негова страна активност да информира ръководно-решаващия орган
относно конкретни причини за отсъствието си, не може да се възприеме като убедителен
аргументът, поддържан от защитата, че първостепенният съд във всеки един момент от
делото е бил известен за местонахождението на П.. За посочения почти 6 - месечен период
липсват каквито и да е уважителни причини, които да оправдават отсъствието на
подсъдимото лице. При така проявеното от негова страна недобросъвестно процесуално
поведение, взетата на основание чл. 66, ал. 1 от НПК мярка за неотклонение „задържане под
стража“ правилно е била преценена като необходима и пропорционална намеса в правата
му, тъй като същата гарантира постигането на легитимната цел да се осигури лично участие
на Ц.П. в производството по делото, от което той продължително се отклонява. В това
отношение въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата досежно
прекомерност на срока на задържане на лицето с оглед производството по НОХД №
14754/2014 г. по описа на СРС. Това е така, тъй като периодът, през който същият е бил
задържан в Хашемитско Кралство Йордания, не може да бъде счетен за период на
задържане във връзка в производството пред СРС. Видно от материалите по делото П. е
признат за виновен и осъден на ефективно наказание лишаване от свобода за престъпление,
извършено на територията на тази държава. Срокът на задържането му в Йордания се явява
обусловен от обстоятелството, че наказателното производство срещу него е било разгледано
на три съдебни инстанции. Периодът на задържане на подсъдимия в Република Ливан – от
16.06.2021 г. до 04.11.2021 г., в действителност е обвързан с инициирано от българската
държава производство по екстрадицията му с оглед разглеждане на НОХД № 14754/2014 г.
по описа на СРС. Настоящият съд обаче не счита, че продължителността на това задържане
може да послужи като основание за изменение на взетата спрямо него МНО, тъй като тя не е
резултат от забавяне в действията на българските власти и най - вече през времето на
задържането на лицето в Република Ливан за българския съд не е съществувала реална
възможност да извършва активни процесуални и/или процесуално – следствени действия с
участието на подсъдимото лице, респ. фактическото задържане там не е допринесло за
разглеждане на производството по НОХД № 14754/2014 г., а единствено за осигуряване
личното участие на лицето в цитираното производство.
5
В допълнение към изложеното е необходимо да се отбележи, че с оглед проявеното
до момента процесуално поведение на подсъдимия, който е ставал основание за
многократно отлагане на първоинстанционното производство, бил е в неизвестност на съда
в продължение на повече от пет месеца, а след това е бил задържан в трета държава с оглед
осъществена от него престъпна дейност, няма съмнение, че по - лека мярка за неотклонение
не би могла да осигури постигане на преследваните легитимни цели. Поради всичко
посочено въззивният съдебен състав намира, че към настоящия момент единствено
посредством МНО „задържане под стража“ би могло да се осигури разумна
продължителност на наказателното производство в съответствие със стандарта, установен в
чл. 22 от НПК и чл. 6 от КЗПЧОС, представляващ неизменна част от правото на справедлив
процес. Този извод на съда не се разколебава и от наведените от подсъдимия съображения
за наличие на обстоятелства от личен и семеен характер, а именно продължителна
невъзможност същият да осъществява контакт със своята малолетна дъщеря.
Обстоятелството, че подсъдимият П. е предприел пътуване извън страната, както и
осъществените от него престъпни деяния на територията на друга държава, сочат, че фактът
на родителството не е бил достатъчен, за да го мотивира да се въздържа от подобни
действия, поставящи го в поддържаната невъзможност да общува непосредствено със
семейството си, поради което и това обстоятелство не може да е основание за промяна на
мярката за неотклонение спрямо П..
Поради гореизложените мотиви въззивният съд счита, че към момента не са налице
предпоставки за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение в по –
лека, тъй като определената „задържането под стража“ се явява законосъобразна и
пропорционална намеса в правата му, гарантираща личното му участие в производството по
делото и своевременното развитие и приключване в разумен срок на наказателния процес.
Не е налице промяна на обстоятелствата, налагаща отпадане на опасностите от укриване
или извършване на престъпление, послужили за вземане на най – тежката мярка за
неотклонение. Не са налице и други, нови обстоятелства, обуславящи нейното изменение.
Ето защо подадената частна жалба е неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт
като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
Предвид гореизложените съображения, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, XVII – ти въззивен състав, намира подадената частна жалба за неоснователна, а
атакуваният с нея съдебен акт – за правилен и законосъобразен, поради което и на основание
чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.11.2021 г., постановено по НОХД
№ 14754/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114 – ти
състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
на подсъдимия ЦВ. В. П. от „задържане под стража“ в по – лека такава
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6