Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.02.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 9164 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С т.н. решение, обективирано в протоколно определение от открито съдебно заседание на
08.05.2019 г. по гр.д. № 10875/2019 г.,
СРС, ГО, 62 състав е отхвърлил
изцяло иска за приемане за установено по отношение на „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ц.Т.Ц.,
чрез пълномощника по делото адвокат Д.,***, че „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***/универсален правоприемник на „О.Ф.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******/, представлявано от Изпълнителния директор И.Д.-М.и Прокуриста Е.К.дължи сумата от 420 лв./ като част парично
вземане от 750 лв./, представляваща неимуществени вреди, претърпени с факта на
заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по изп. дело № 20167390400548 по описа на ЧСИ С.С., рег. №
739. Осъдил е „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ц.Т.Ц.,
чрез пълномощника по делото адв. Д.,*** да
заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***/универсален
правоприемник на „О.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******/, представлявано от Изпълнителния
директор И.Д.-М.и Прокуриста Е.К.разноски в размер на 300 лв.
С определение от
10.06.2020 г. по гр.д. № 10875/2019 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, СРС, ГО, 62 състав е оставил без
уважение искането на „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Ц.Т.Ц., чрез пълномощника по
делото адв. Д.,*** за изменение на т.н. решение, обективирано в протоколно определение от открито
съдебно заседание на 08.05.2019 г. по гр.д. № 10875/2019 г. в частта за разноските.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ц.Т.Ц.,
чрез пълномощника по делото адв. Д.,*** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди
се, че процесното решение е лаконично „мотивирано“, неточно и непълно, постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закони. По делото е
останало неизяснено кои обстоятелства се признават от съда и кои не се нуждаят
от доказване. Съдът не е указал на ищеца, че правото му да иска обезщетение за
претърпяната вреда произтича от автентичността на подписа по оспореното от
ответника пълномощно, пълномощното, с което от ищеца са упълномощени адв. Д. и
адв. Г.. Твърди, че няма връзка между пълномощното, подписано като част от
документите при прехвърлянето на вземането с плащането на адвокатския хонорар
за воденето на изпълнителното дело. Съдът е приел, че ищецът е направил
признание, че подписът на договора за правна защита и съдействие, находящ се на
стр. 15 от дело № 12174/2018г. по описа на РС, Варна за клиент не е положен от Ю.К.,
защото ищецът е направил изявление, че „другите два документа дори и да се твърди,
че са на Ю.К. е очевидно, че това не е вярно“.
Била е допусната процедура по чл.193 от ГПК по отношение на пълномощното и
договора за цесия. Ищецът счита, че фактите относно автентичността на тези
документи са ирелевантни по отношение на спора. Същият твърди, че е представил
декларация, с която Ю.К. потвърждава упълномощаването и подписа си.
При тези данни и след
като въззивният съд се убеди, че направения от първоинстанционния съд доклад е
непълен и неточен, включително и че съдът не е изпълнил задълженията си по
чл.145, ал.1 и ал.2 ГПК, както и че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна или такава
липсва, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно
подлежащите на доказване факти, моли въззивния съд да предприеме действия по изясняване
и установяване на фактите и прилагане на правото, като даде указания относно
релевантните факти и разпределянето на доказателствената тежест и укаже на
страните необходимостта да ангажират съответни доказателства/ чл.146, ал.1 и
ал.2 ГПК./
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното решение, обективирано в протокол от
отрито съдебно заседание по гр.д. № 10875/2019 г. на СРС, ГО, 62 състав и да
бъде уважен предявения иск. Претендира присъждане на разноски за заповедното
производство, първоинстанционното и въззивното поизводства.
Въззиваемото
дружество „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***/универсален
правоприемник на „О.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******/, представлявано от Изпълнителния
директор И.Д.-М.и Прокуриста Е.К., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Т.З.Х.-Т.оспорва въззивната жалба. При условията на евентуалност ако съдът приеме, че са
налице противоправно причинени вреди, то техният размер е от 50 лв.-минималното
адвокатско възнаграждение, предвидено за изготвяне на молба по чл.6, т.5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, или евентуално в размер на 200 лв. съгласно чл.10, т.4 от
цитираната наредба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно т.н. решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание чл.49 вр.чл.45, ал.1 ЗЗД от „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* за признаване за установено, че „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* дължи на „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 420 лв./като част парично вземане от 750 лв./, представляваща неимуществени вреди, претърпени с факта на заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изп. дело № 20167390400548 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 739.
Ищецът твърди, че по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД, на основание чл.417 от ГПК, в РС-гр.Каварна било образувано ч.гр.д. № 848/2011 г. срещу С.П., П.П.и срещу Ю.С.К., в качеството му на поръчител. Съдът издал Заповед № 5/03.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, както и ИЛ.
Било образувано изп. дело № 20167390400548 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 739 на КЧСИ, с район на действие ОС-гр.Добрич, като на 17.01.2017 г. Ю.К. получил ПДИ. Същият ангажирал адвокат за сумата от 750 лв. Било подадено възражение срещу издадената ЗИ и частна жалба по чл.419 ГПК срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 5/03.01.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 848/2011 г. по описа на РС-гр.Каварна.
С определение № 204 от 27.04.2017 г. по в.ч.т.д. № 93/2017 г., ОС, гр.Добрич е отменил разпореждане, инкорпорирано в ЗИ № 5/03.01.2012г. по ч.гр.д. № 848/2011 г. на РС, гр.Каварна, с което е допуснато незабавно изпълнение на ЗИ, издадена в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника Ю.С.К., ЕГН **********, като е оставил без уважение заявление вх. № 1237/28.12.2011 г. на „Банка ДСК“ ЕАД в частта му, с която е поискано допускане по реда на чл.418 от ГПК незабавно изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение и издаване на ИЛ спрямо длъжника Ю.К.. Обезсилил е издадения по ч.гр.д. № 848/2011 г. по описа на РС, гр.Каварна ИЛ в полза на „Банка ДСК“ ЕАД спрямо длъжника Ю.К. за посочените в ИЛ суми. Осъдил е „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на Ю.К. сторени разноски в производството по чл.419, ал.1 ГПК в размер на 215 лв.
Ю.С.К., чрез пълномощника си по делото
адвокат Р.Д. е подал молба до ЧСИ С.С., рег. № 739 на КЧСИ с район на действие
ОС-Добрич за прекратяване на настоящето изп. дело № 20167390400548, за
възстановяване на всички постъпили суми по посочената в молбата банкова сметка ***
Р.Д., на основание чл.39 от ЗАд.
С постановление /за прекратяване на
изпълнително дело/ от 15.06.2017 г.
ЧСИ С.С., рег. № 739 на КЧСИ с район на действие ОС-Добрич е прекратил изпълнителното производство по изп. дело №
20167390400548 по отношение на длъжника Ю.К.,
на основание чл.433, ал.2 ГПК, вдигнал е наложените запори по делото и възбрани
върху имуществото на горепосочения длъжник.
С договор за покупка и прехвърляне на вземане/цесия/ от 08.03.2018 г., Ю.К. е прехвърлил на „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ******* гореописаното парично вземане в размер на 750 лв.
В настоящето производство ищецът „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ******* претендира сумата от 420 лв., като част от вземането от 750 лв., представляващо неимуществени вреди, претърпени с факта на заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изп. дело № 20167390400548 по описа на ЧСИ С.С., рег. № 739. Претендира разноски.
Ответникът „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***/универсален правоприемник на „О.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******/, представлявано от Изпълнителния директор И.Д.-М.и Прокуриста Е.К., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Т.З.Х.-Т.оспорва иска по основание и размер.
От правна страна:
СГС намира за неоснователно искането въззивният съд да
предприеме действия по изясняване и установяване на фактите и прилагане на
правото, като даде указания относно релевантните факти и разпределянето на доказателствената
тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства/
чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК./, тъй като направеният
от първоинстанционния съд доклад е непълен и неточен, включително и че съдът не
е изпълнил задълженията си по чл.145, ал.1 и ал.2 ГПК, както и че дадената от
първата инстанция квалификация на
предявения иск е неправилна или такава липсва, вследствие на което на страните
са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. Както е
посочено в т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно /чл.269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати
от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези
оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в
съдържанието, уредено в чл.146, ал.1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва
повторение на действията, дължими от първата инстанция. Освен това,
извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна
квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на
действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи
едва при постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд
дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по
смисъла на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства
за първи път във въззивното производство. Настоящата
инстанция намира, че първостепенния съд не е допуснал нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК,
обосноваващи събиране на доказателства, недопуснати от него. В доклада СРС е
открил производство по оспорване на подписа на Ю.К. в пълномощното, находящо се
на стр. 15 от делото пред Варненския РС № 12177/18 г. и на подписа на Ю.К. в качеството му
на цедент в Договора за цесия от 08.03.2018 г. Указал е на ищеца да вземе
становище в 3-дневен срок дали ще се ползва от тези доказателства и ако ще се
ползва да осигури на вещото лице в дадения срок сравнителен материал, както и
да внесе определения депозит от 800 лв. Ищецът не е изпълнил разпореждането на
съда, посочил е, че фактите относно автентичността на тези документи са ирелевантни по
отношение на спора, депозирал е декларация, с която Ю.К. потвърждава
упълномощаването и подписа си. Тази декларация касае цесията от 08.03.2018 г., както и пълномощно от
същата дата-08.03.2018 г., с която
цедентът Ю.К. твърди, че е упълномощил адвокат Р.Д. във връзка с вземането на Ю.К.
към „О.Ф.Б.“ ЕАД за сумата от 750 лв. Същевременно, за договора за правна
защита и съдействие от 13.06.2017 г., който
е именно във връзка с воденото дело за
неимуществени вреди по повод прекратяване
на изпълнителното производство от 15.06.2017
г., не само че няма потвърждаване, че е подписан от Ю.К., но е и взето
становище от 25.03.2019 г., според което е очевидно, че то не е подписано от Ю.К.
и не може да послужи за сравнителен материал.
Относно иска с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД за сумата от 420 лв.,
представляваща част от сумата от 750 лв., заплатен от ищеца Ю.К. адвокатски хонорар,
представляваща
обезщетение за имуществени вреди във вид на заплатен от цедента Керим адвокатски
хонорар за защита на неговите права по неоснователно образуваното срещу него
изпълнително дело, приключило с прекратяването му, СГС намира следното:
От данните по делото е
видно, че с определение № 204 от 27.04.2017 г. по в.ч.т.д. № 93/2017 г., ОС,
гр.Добрич е отменил разпореждане, инкорпорирано в ЗИ № 5/03.01.2012 г. по ч.гр.д.
№ 848/2011 г. на РС, гр.Каварна, с което е допуснато незабавно изпълнение на ЗИ,
издадена в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника Ю.С.К., ЕГН **********, като
е оставил без уважение заявление вх.
№ 1237/28.12.2011 г. на „Банка ДСК“ ЕАД в частта му, с която е поискано
допускане по реда на чл.418 от ГПК незабавно изпълнение на Заповед за незабавно
изпълнение и издаване на ИЛ спрямо длъжника Ю.К.. Обезсилил е издадения по ч.гр.д. № 848/2011 г. по описа на РС,
гр.Каварна ИЛ в полза на „Банка ДСК“
ЕАД спрямо длъжника Ю.К. за
посочените в ИЛ суми. Осъдил е „Банка
ДСК“ ЕАД да заплати на Ю.К. сторени разноски в производството по чл.419, ал.1 ГПК в размер на 215 лв.
Ю.С.К., чрез пълномощника си по делото
адвокат Р.Д. е подал молба до ЧСИ С.С., рег. № 739 на КЧСИ с район на действие
ОС-Добрич за прекратяване на настоящето изп. дело № 20167390400548, за
възстановяване на всички постъпили суми по посочената в молбата банкова сметка ***
Р.Д., на основание чл.39 от ЗАд.
С постановление/ за прекратяване на
изпълнително дело/ от 15.06.2017 г. ЧСИ С.С., рег. № 739 на КЧСИ с район на
действие ОС-Добрич е прекратил
изпълнителното производство по изп. дело № 20167390400548 по отношение на
длъжника Ю.К., на основание чл.433, ал.2 ГПК, вдигнал е наложените запори по делото
и възбрани върху имуществото на горепосочения длъжник.
По делото е депозиран Договор за правна
защита и съдействие от 13.06.2017 г. със страни Ю.К. и адвокат Р.Д. от ВАК.
Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК, разноските в изпълнителния процес са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото е прекратено на някои от основанията
посочени в чл.433 от ГПК, какъвто е конкретният случай-поради
обезсилване на изпълнителният лист /чл.433,
ал.1, т.3 от ГПК/. Но в същото време, в ГПК не е предвидена възможност и
право на длъжника, когато изпълнителното производство е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.3 от ГПК да претендира направените в хода на
производството разноски, нито се съдържат разпоредби, уреждащи въпроса за
разноските направени от длъжника. Липсата на процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в изпълнителния процес налага извод, че
изразходваните средства в хода на принудителното изпълнение, прекратено в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, представляват имуществени
вреди за лицето, привлечено като длъжник по принудително изпълнение, за което
не са налице материални предпоставки и за които вреди взискателят дължи
обезщетение по реда на непозволеното увреждане.
Съгласно чл.49, ал.1 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази
работа. Отговорността по чл.49, ал.1 от ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия; има обезпечително-гаранционна функция; не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата. Възникването на тази отговорност
е обусловена от установяване на следните предпоставки: че натовареното лице е
причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод
на възложената му работа. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите, приложение ще намери разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
В конкретния случай,
деликтната отговорност на въззиваемото юридическо лице „О.Ф.Б.“ ЕАД, явяващо се цесионер на „Банка ДСК“ е обоснована с твърдение за
причиняване на вреди от неоснователно
образувания срещу Ю.С.К. изпълнителен процес, като Ю.С.К. се явява цедент на
ищеца “Т.“ ЕООД. Твърди се, че търсените разноски се явяват необходим разход
във връзка със защитата/адвокатското възнаграждение/ на правата и законните
интереси по неоснователно образувания спрямо Ю.С.К. изпълнителен процес.
По делото няма представени писмени доказателства, но е
безспорна позицията на страните, че е било образувано изп. дело №
20167390400548 по описа на ЧСИ-С.С. по молба на цесионера „ОТП Факторинг“ ЕАД
въз основа на издадения ИЛ в полза на „Банка ДСК“ ЕАД/ цедента/ срещу длъжника Ю.С.К.
за главница от 7515,40 лв. и посочените в него размери на договорна лихва,
наказателна лихва и внесена държавна такса. Ето защо следва да се приеме, че е
налице налице
възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД. Като възложител на
работата, ответникът „ОТП Факторинг“
ЕАД, е носител на
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД при
противоправно и виновно поведение на органният му
представител Изпълнителния
директор и Прокуриста, както и упълномощения от него юрисконсулт.
Това изпълнително производство е било прекратено с
Постановление за прекратяване на изпълнително дело от 15.06.2017 г. от ЧСИ С.,
на основание чл.433, ал.1, т.3, а именно поради обезсилване на изпълнителния
лист.
За да се уважи иск за деликтна
отговорност по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието си,
действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е
налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент
от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване
на противното. Трябва да се установи дали е налице увреда, противоправност като обективен признак от състава на деликтната отговорност,
съответно дали е налице причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на деликвента, за което отговорност носи ответникът, и претендираните
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. На
този въпрос въззивната инстанция намира, че следва да се
отговори отрицателно по следните съображения:
По делото не е доказано настъпването на увреда на
физическото лице Ю.С.К. в качеството му на цесионер на ищеца „Т.“ ЕООД.
Действително, спрямо него е отменено разпореждането, с което е допуснато
незабавно изпълнение на ЗИ и е бил
обезсилен издадения ИЛ спрямо длъжника Ю.К., но това е временно, касаещо само
допуснатото незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД. По делото липсват
данни как се е развило производството и дали има подаден иск по реда на чл.422 ГПК за издадената ЗИ, а това е в доказателствена тежест на ищеца.
При тези данни въззивната инстанция намира, че ищецът не е доказал пълно и
главно всички елементи от състава на деликтната отговорност, която претендира, поради което искът му се явява неоснователен.
По делото е подадена частна жалба на „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу определение от
10.06.2020 г. по гр.д. № 10875/2019 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с което СРС, ГО, 62 състав е оставил без
уважение искането на „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Ц.Т.Ц., чрез пълномощника по
делото адв. Д.,*** за изменение на т.н. решение, обективирано в протоколно определение от открито
съдебно заседание на 08.05.2019 г. по гр.д. № 10875/2019 г. в частта за разноските. Посочено е, че размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. е прекомерен и предвид размера на
претенцията от 420 лв. Моли да бъде намален на 100 лв.
Ответникът по частната
жалба „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***/универсален
правоприемник на „О.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от Изпълнителния
директор И.Д.-М.и Прокуриста Е.К.не взема становище по нея.
СГС намира частната
жалба за основателна. Юрисконсултското възнаграждение се определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр.с чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.. 37. (1) Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ (Предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в
сила от 15.12.2015 г.) За защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът е
определил горната граница, но настоящата инстанция, отчитайки обстоятелството,
че производството не се отличава с фактическата и правна сложност, както и че размерът на претенцията е 420 лв. Намира,
че определеният размер на юрисконсултско възнагаждение от 300 лв. е прекомерен
и следва да бъде намален на 100 лв.
Обжалваното определение от 10.06.2020 г. по гр.д. № 10875/2019г., постановено по реда
на чл.248, ал.1 ГПК, с което СРС, ГО, 62 състав е оставил без уважение искането на „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ц.Т.Ц., чрез
пълномощника по делото адв. Д.,*** за изменение на т.н. решение, обективирано в
протоколно определение от открито съдебно заседание на 08.05.2019 г. по гр.д. №
10875/2019 г. в частта за разноските. определение следва да бъде отменено, а т.н. решение, обективирано в протоколно определение от открито съдебно заседание на
08.05.2019 г. по гр.д. № 10875/2019 г. следва да бъде изменено в частта на разноските, като бъде отменено за присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение
за сумата над 100 лв. до 300 лв.
В останалата част
решението следва да бъде потвърдено, но поради гореизложените мотиви.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото
дружество направените разноски за настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
определение
от 10.06.2020 г. по гр.д. № 10875/2019г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, на СРС, ГО, 62 състав.
ИЗМЕНЯ т.н. решение, обективирано в протоколно определение от открито съдебно заседание на
08.05.2019 г. по гр.д. № 10875/2019 г. на
СРС, ГО, 62 състав в частта на присъдените разноски в полза на „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК ******* за юрисконсултско възнаграждение като отменя присъдените
разноски за сумата над 100 лв. до
присъдените 300 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
т.н. решение, обективирано в
протоколно определение от открито съдебно заседание на 08.05.2019 г. по гр.д. №
10875/2019г. на СРС, ГО, 62 състав в
останалата част.
ОСЪЖДА „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Ц.Т.Ц., чрез пълномощника по делото
адв. Д.,*** да заплати на „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***/универсален правоприемник
на „О.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******/, представлявано от Изпълнителния директор И.Д.-М.и
Прокуриста Е.К., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Т.З.Х.-Т.направените
разноски за настоящата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.