Решение по дело №161/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Г. Н. П. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670-000018 от 21.01.2025 г. на младши полицейски инспектор в РУ [област] при ОДМВР [област], с която на Г. Н. П., [ЕГН], от [населено място], [област], [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска нейната отмяна и присъждане на направените разноски.

Ответникът в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и счита за доказано наличието на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, поради което се иска потвърждаване на оспорената заповед.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и е в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя на 21.01.2025 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От съставения АУАН (л.13) се установява, че на 21.01.2025 г. в 16,15 часа в [населено място] жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер] и е спрян за проверка, тъй като нивото на шума от двигателя е превишавало допустимото съгласно изискванията в СРМПС U1 U2 – 87 децибела при 4425 оборота, докато в случая след замерване със шумомер децибелите са били 98,4 при 4425 оборота, с което виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП.

Въз основа на тези факти е издадена процесната заповед, с която на основание чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на моторното превозно средство до отстраняване на неизправността.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е разпитана свидетелката А. М., чиито показания съдът не кредитира поради близката емоционална връзка на свидетелката с жалбоподателя, което прави показанията й пристрастни и необективни. Свидетелката явно искаше да помогне на своя приятел, но от показанията й, дори да бъдат кредитирани, не могат да се извлекат нови факти от значение за настоящия правен спор, доколкото свидетелката не е специалист в областта на двигателите с вътрешно горене, поради което собствените й възприятия за неспазване на начина на замерване на шума от двигателя не установяват каквито и да било конкретни нарушения в тази насока, извършени от контролните органи. Освен това, свидетелските показания противоречат на събраните писмени доказателства – актът за установяване на административно нарушение (л.13) и докладната записка от 24.01.2025 г. (л.14), които са официални документи и като такива се ползват с материална доказателствена сила, която не беше оборена от свидетелските показания.

Следователно в хода на съдебното производство не се събираха нови доказателства, които да сочат на наличие на нови факти, имащи значение за законосъобразността на оспорената заповед.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен да издава заповеди от категорията на оспорената въз основа на заповеди № 343з-39 от 07.01.2022 г., № 343з-1516 от 05.06.2023 г. и № 343з-3473 от 18.12.2024 г., всички на директора на ОДМВР [област].

Заповедта е издадена в писмена форма на мотивирано решение съгласно чл.59 АПК. Ясно са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка, и са посочени правните норми, представляващи основание за издаването на заповедта. Налице е официален писмен документ – АУАН, в който са изложените установените по случая факти и обстоятелства. Както вече се каза, в хода на настоящото съдебно производство доказателствената сила на този официален писмен документ не е оборена при доказателствена тежест за жалбоподателя. Следователно фактът, че водачът е управлявал технически неизправен автомобил, следва да се приеме за безспорно доказан.

Констатираната неизправност попада в обхвата на т.8.1.1 от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, приложение № 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, приложима съгласно чл.101, ал.4 ЗДвП – част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Наредбата предвижда, че тази неизправност се установява чрез субективна оценка в общия случай, освен когато техническият специалист прецени, че нивото на шума може да е на границата на допустимото, в този случай може да бъде извършено измерване на шума, излъчван от неподвижно превозно средство, като се използва шумомер. В настоящия случай е извършено измерване със шумомер, за който са представени доказателства (л.23-26), че е технически годно средство за измерване. Съгласно представеното свидетелство за калибриране шумомерът, с който е извършено измерване в настоящия случай, е демонстрирал съответствие с изискванията на стандарта БДС EN 60942:2003 и е оценено според процедура П 7.8 на ЛИК в съответствие с Ръководство 98-4 на ISO/IEC, поради което напълно неоснователно и недоказано се явява възражението на жалбоподателя, че нивото на шум не е установено със сертифициран уред, преминал техническа проверка и въведен в експлоатация в МВР. От друга страна, констатираната неизправност съгласно наредбата и методиката представлява във всички случаи най-малко значителна техническа неизправност на съответното МПС.

Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е фактът, дали и кога автомобилът на жалбоподателя е преминал годишен технически преглед и какво е било състоянието на шумозаглушителното устройство на автомобила към момента на този преглед, защото устройството може да бъде манипулирано във всеки следващ момент след извършване на годишния преглед или по други причини да е било в неизправност към момента на установяване на административното нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП. Поради тези причини не беше допуснато направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за представяне на протокола за извършения технически преглед, което искане целеше единствено шиканиране на процеса, тъй като е изцяло неотносимо към предмета на делото.

Доколкото в текста на заповедта са възпроизведени обстоятелствата, включени в хипотезата на нарушената правна норма, и е извършена препратка към съставения на водача АУАН, следва да се приеме, че са изложени в достатъчна степен конкретни и обосновани, подкрепени от доказателствата мотиви и заповедта кореспондира с установеното административно нарушение по ЗДвП.

Съгласно чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

Приложението на цитираната норма е обусловено от няколко алтернативно предвидени хипотези. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава право на административния орган да упражни правомощието си и да издаде заповед за временно спиране от движение на МПС с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи мярката административният орган се е позовал на наличието на шум над установените норми – 98,4 децибела при допустими 87 за процесното МПС. Този правнорелевантен факт не е оборен в хода на съдебното производство от жалбоподателя при негова доказателствена тежест. Следователно оспорената заповед е издадена при осъществяването на фактите, визирани в хипотезата на нормата на чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП – шум над установените норми. След като посочените предпоставки за прилагането на процесната принудителна административна мярка са безспорно установени и са били налице към момента на издаване на оспорената заповед, то същата е материално законосъобразна. Още повече, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка заповед с какво съдържание трябва да издаде, а задължително следва да издаде заповед за временно спиране от движение пътното превозно средство до отстраняване на неизправността.

Изцяло неотносима към настоящия правен спор е Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, но която се е позовал жалбоподателят в жалбата си. Цитираната наредба урежда показателите за шум в околната и жизнената среда, граничните стойности на показателите за шум в околната и жизнената среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната и жизнената среда и на вредните ефекти от шума върху човешкото здраве; граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, и методите за оценка на нивата на проникващ шум, като създава възможност за оценки и прогнози за състоянието на шумовото натоварване в урбанизираните територии и в тихите зони извън тях, за разработването на стратегически карти за шум и планове за действие с оглед защита здравето на населението и подобряване качеството на живот. Съответно тази наредба не урежда начина за проверка на техническата изправност на МПС, включително на шума, който създава двигателя на автомобила.

По принцип действието на принудителната административна мярка се разпростира върху превозното средство и цели да принуди собственикът да извърши необходимите действия за отстраняване на неизправността, ако иска да ползва процесния автомобил и занапред. Друга принуда мярката не цели и не преследва, съответно спазена е целта на закона – по пътищата да се движат само технически изправни МПС.

Предвид всичко изложено жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд [област], І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Н. П., [ЕГН], от [населено място], [област], [улица], срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1670-000018 от 21.01.2025 г. на младши полицейски инспектор в РУ [област] при ОДМВР [област].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.