Определение по дело №2486/2020 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

01.07.2020г., гр. Бургас

 

 

Бургаският районен съд                                                              46-ти наказателен състав

На първи юли                                                                     две хиляди и двадесета година

В закрито съдебно заседание в състав

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия БАЕВ НЧХД № 2486 по описа на Районен съд-Бургас за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод частна тъжба на Г.Г. Николова с ЕГН: **********, против Д.Г.Ж. с ЕГН: **********, с която спрямо последната се повдига обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

След извършена служебна справка съдът констатира, че между същите страни по повод същото обвинение (дата, място, обективна и субективна страна и правна квалификация) на 24.02.2020г. е било образувано НЧХД № 844/2020г. по описа на РС-Бургас. С Определение № 716/22.05.2020г. съдът на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК е прекратил производството по делото, доколкото тъжителят и неговият повереник не са се явили в съдебното заседание, без да имат уважителни причини за това. Определението е влязло в сила на 09.06.2020г.

С оглед горните факти, съдът счита, че частната тъжба е недопустима и производството по нея следва да се прекрати в съответствие с принципа „non bis in idem”.

 Забраната за водене на повторно производство по отношение на същите факти срещу едно и също лице е закрепена в нормата на чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК. Тя е израз на принципа “non bis in idem, който изключва наличие на повторен процес, когато вече при посочената хипотеза за „същото престъпление” има: незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Понятието „същото престъпление” има свой материалноправен смисъл и винаги се определя с оглед фактите, включени в обвинението, а не с оглед неговата правна квалификация. В конкретния случай фактите по настоящето делото и тези по НЧХД № 844/2020г. на РС-Бургас са напълно идентични. Безспорен факт е, че производството по първото дело е било прекратено, след което отново е внесена за разглеждане в съда същата тъжба срещу Д.Г.Ж. със същото обвинение. При това положение са налице предпоставките за приложение на препятстващата развитието на процеса по такова обвинение норма на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК.

Без всякакво правно значение е обстоятелството кое е било правното основание за прекратяване на първото производството и дали то е чисто процесуално такова или съдебният акт /в случая определение/ съдържа в себе си произнасяне по съществото на обвинението. Такова изискване и разграничение законодателят не е направил в нормата на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК, както и такова тълкуване не следва от нейното съдържание. От словесния израз на разпоредбата е видно, че принципът „non bis in idem“ е приложим и тогава, когато има постановено и влязло в сила разпореждане за прекратяване на делото.

Обстоятелството, че в случая частната тъжба по второто (настоящето) производство е подадена в срока по чл. 81 ал.3 от НПК, е без правно значение. Нормата на чл. 24 от НПК не съдържа изключения нито относно характера на производството /от общ или от частен характер/, нито относно основанието, послужило за прекратяване на производството. За разлика от аналогичната норма на отменения НПК – чл. 21, в която се съдържаше ал.6, позволяваща подаване на нова тъжба в шестмесечния срок, ако предходното производство е било прекратено на основание неявяване на тъжителя или неговия повереник, настоящият НПК не предвижда такава възможност. Принципът, възприет в чл. 24 ал.1 т.6 от НПК, е всеобщ и непозволяващ изключения. Следователно, макар и при наличие на неизтекъл срок по чл. 81 ал.3 от НПК, частният тъжител няма процесуална възможност за подаване на нова тъжба срещу същия подсъдим за същото престъпление, ако производството по предходно производство е било прекратено независимо на кое основание по чл. 24 от НПК. Изрично в този смисъл е константната практика на ВКС, като например - Решение № 575 от 3.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2064/2012 г., III н. о., НК, Решение № 228 от 4.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 112/2010 г., I н. о., НК и др. Първото от двете цитирани решения на ВКС е особено приложимо, защото освен че касае идентични факти, се отнася и до казус от бургаския съдебен район, поради което и е особено актуално.

Отделно от горното съдът констатира, че тъжбата не е придружена с документ за внесена държавна такса и пълномощно, но с оглед изначалната й недопустимост, не намира за нужно да дава указания на тъжителя за отстраняването на тези пороци.

 

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 6 НПК, Бургаският районен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 2486/2020г. на РС-Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 250, ал.4 НПК подлежи на обжалване по реда на Глава 21 НПК в 15-дневен срок от съобщаването му пред ОС-Бургас.

ПРЕПИС от определението да се връчи на частния тъжител, на неговия повереник и на подсъдимата - Д.Г.Ж. на посочените в делото адреси.

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: