№ 2497
гр. София, 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Христина Михайлова
Анелия Щерева
като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603660 по описа за 2022 година
Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243,
ал.7 от НПК и е образувано по жалба от адв.В. В. – повереник на Х. М. Я. Т..
С подадената жалба се атакува определение № 2159/19.07.2022г., постановено
по НЧД № 8877/2022г. по описа на СРС, 11 състав, с което е потвърдено
постановление от 29.06.2022 г. на СРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 473/2020г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №
26808/2020г. по описа на СРП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
постановения съдебен акт от първата инстанция. Твърди се, че в изводите си
съдът неправилно е възприел, че не е налице съставомерност на деЯ.ието
поради липса на субективната му страна. Сочи се също, че районният съдия
не е анализирал в пълнота всички доказателства по делото, респ. оставил е без
обсъждане фактическата обстановка и наличието на данни за други
престъпления. В заключение се иска отмЯ.а на атакуваното определение,
респ. постановлението на СРП и постановяване на нов акт, с който делото да
бъде върнато на прокуратурата със задължителни указания по приложението
на закона.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по
делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема
за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законно установения срок от надлежна страна,
доколкото трайната практика на ВКС показва, че е допустимо при
престъпление по чл.286 от НК да възникне фигурата на пострадало лице /Реш.
№110/2015г. на ВКС III н.о., Реш. № 87/2015г. на ВКС III н.о./, поради което и
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по
следните съображения:
Досъдебното производство е образувано с Постановление от
06.10.2020г. на прокурор при СРП и водено за престъпление по чл.286, ал.2
вр. ал.1 от НК.
В хода на наказателното производство с Постановление от
26.11.2021г. в качеството на обвиняемо лице е привлечен А.Г.П., като са му
повдигнати обвинения за престъпление по чл.286, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК, за това, че в периода от 07.04.2014 г. до 18.02.2015 г. в гр.София, при
условията на продължавано престъпление – когато две или повече деЯ.ия,
които осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, пред надлежни органи на властта – Софийска градска
прокуратура и Върховна касационна прокуратура на Република България
набедил Х. М. Я. Т. в извършване на престъпления по чл.282 ал.2, чл.201,
чл.253, чл.255 и сл. от НК, като знаел, че Х. М. Я. Т. е невинен и същият е бил
привлечен към наказателна отговорност.
От фактическа страна е установено следното:
Обвиняемият А.П. контактувайки с нидерландско дружество, за което
Т. извършвал консултации, се запознал с него и постепенно двамата решили
да развиват съвместен бизнес. Така регистрирали дружеството „О.Л.К.“ ООД.
Освен с инвестиране в земи, доразвили с идеята да предприемат и
строителство на къщи за гости, като ползват и финансиране по европейски
проекти.
През 2012 г. чрез отделЯ.е от „О.Л.К.“ ООД било създадено „С.Л.“
ООД, вписано в Търговски регистър на 03.09.2012 г. Съдружници в новото
дружество били „Г.Б.С.“ ЛТД, представлявано от А.Г.П., пълномощник на
2
изпълнителния директор, и „Ю.Т.Г.“ СА, представлявано от Х. М. Я. Т.,
действащ като пълномощник на дружеството. Управители на новото
дружество били А.П. и Х. Т., които го представлявали заедно и поотделно.
На 15.08.2013 г. било проведено Общо събрание на „С.Л.“ ООД и
тогава било взето решение дружеството да се представлява от управителите
само заедно. На Т. било възложено да извърши вписването в Агенцията по
вписване. На 18.10.2013г. Т. подал заявление в Агенцията по вписванията с
искане за вписване на промЯ.а в начина на представляване на дружеството.
На 21.10.2013 г. бил постановен отказ за вписване, мотивиран с това, че
заявител бил само управителят Т. и само от него била подадена декларация по
чл. 13, ал. 4 ЗТР. Исканото вписване е извършено на 30 декември на 2013
година след надлежно подаване на документи от двамата управители.
Новосформираното дружество „С.Л.“ наследило активи и пасиви от
старото. Счетоводната дейност в „С.Л.“ ООД се извършвала от свидетеля
А.П.. В офиса на дружеството в гр. Силистра не е имало каса като физически
обект. Водена била касова книга. При внасЯ.е на пари в брой от касата в
банковата сметката на дружеството не били съставЯ.и РКО. При теглене на
пари в брой от сметката и завеждането им на каса не са били съставЯ.и ПКО.
Всъщност в дружеството не е била установена практика за издаване на
разходнооправдателни документи.
Т., управител на „С.Л.“ ООД, в периода 11.04.2013 г. - 11.12.2013 г. е
изтеглил суми от банковата сметка на дружеството, както следва:
-на 11.04.2013 г. - 2000 лева -на 20.09.2013 г. - 1000 лева
-на 10.12.2013 г. — 5000 лева
-на 11.12.2013 г. - 13 000 евро е левова равностойност 25 434,50 лева.
На 07.04.2014 год. в гр.София, в сградата на Софийска градска
прокуратура, находяща се в гр.София, бул. ****, А.П. подал жалба с вх.№
6677/14 от 07.04.2014 год., в която отразил, че Х. М. Я. Т. е извършил
престъпления по чл.201, чл.282, ал.2 и чл.220 от КОК /в качеството му на
управител на „ С.Л. “ ООД, ЕИК ****, присвоил сумата от 33 579.34 лихва,
собственост на дружеството, превишил правата си и сключил неизгодни
договори с цел имотна облага за представлявани от него дружества и във
вреда на „ С.Л. “ ООД!
3
На 18.02.2015 год. в гр.София, в сградата на Върховна касационна
прокуратура, находяща се в гр.София, бул. ****, А.П. подал жалба с вх.№
1845 от 18.02.2015 год., в която отразил ,че Х. М. Я. Т. е извършил
престъпления по чл.253 и чл.255 и сл. /в качеството му на управител на „
С.Л. “ ООД, ЕИК **** превел на свое офшорно дружество „Ю.Т.Г.“ СА без
основание сумата от 130 000 лева с цел да узакони приходите си и използвал
това дружество, за да контролира дружествата „Е.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД,
с които сключвал договори за заем от името на „ С.Л. “ ООД с цел избягване
на данъчно облагане, плащане на данъци и пране на пари чрез поредица
сделки с цел сумите да бъдат преведени по сметка на контролирани от него
офшорни и български дружества/.
Било образувано досъдебно производство № 5082/2015г. по описа на
СДВР,пр. пр. № 6677/2014г. по описа на СГП, в хода на което Х. М. Я. Т. бил
привлечен в качеството на обвиняем - с постановление за привличане на
обвиняем от 02.02.2016 год. за престъпления по чл. 202, ал.2, т.1, вр. чл.201,
вр. чл.26, ал.1 и чл.220, ал.1 от НК и прецизирано обвинение на 21.04.2017
год. с постановление за привличане на обвиняем от 15.03.2017 год. за
престъпления по чл. 202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 и чл.220, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
На 23.05.2017г. СГП внесла в СГС, НО досъдебно производство №
5082/2015г. по описа на СДВР,пр. пр. № 6677/2014г. по описа на СГП, заедно
с обвинителен акт срещу Х. М. Я. Т. за престъпления по чл. 202,ал.2,т.1,вр. чл.
201,вр. чл. 26,ал.1 от НК и по чл. 220,ал.1,вр. чл. 26,ал.1 от НК.
Било образувано НОХД № 2383/2017г. по описа на СГС, НО, 18
състав, по което с Присъда от 28.03.2018 г. Х. М. Я. Т. бил признат за виновен
по повдигнатите му обвинения и осъден да изтърпи едно общо наказание
лишаване от свобода за срок от три години, като изпълнението на така
наложеното наказание било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от четири години. Освен това Т. бил лишен от право да
упражнява търговска дейност за срок от две години.
Така постановената присъда била обжалвана от Т. и било образувано
ВНОХД № 833/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, II състав, по
което на 31.01.2019г. била постановена присъда, с която се отменя изцяло
осъдителната присъда на СГС и Х. М. Я. Т. бил обявен за невинен по
4
повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 202,ал.2,т.1,вр. чл. 201,вр.
чл. 26,ал.1 от НК и по чл. 220,ал.1 ,вр. чл. 26,ал.1 от НК.
Въззивният съд е приел, че не е безспорно доказано от обективна
страна Х. М. Я. Т. да е реализирал съставите на престъпления по чл.
202,ал.2,т.1,вр. чл. 201,вр. чл. 26,ал.1 от НК и по чл. 220,ал.1,вр. чл. 26,ал.1 от
НК, като е посочено ,че досежно престъплението по чл. 202,ал.2,т.1,вр. чл.
201,вр. чл. 26,ал.1 от НК , сумата от 35 457.10 лева е била заведена на каса в
дружеството, както и че липсата й не е несъмнено установена. Относно
престъплението по чл. 220,ал.1,вр. чл.26,ал.1 от НК, съдът е приел, че не е
доказана неизгодността на сделките сключени от Т., за „ С.Л. “ ООД.
След извършване на всички възможни действия по разследването, с
постановление от 29.06.2022г. наблюдаващият прокурор е прекратил
воденото наказателно производство, приемайки, че е налице
несъставомерност на извършеното деЯ.ие от субективна страна, респ. не е
осъществен съставът на престъпление по чл.286, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
НК. В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с
което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в
правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и
законосъобразност. За да се прекрати едно наказателно производство поради
липса на престъпление, следва да са изчерпани всички доказателствени
способи, относими към разкриване на обективната истина.
Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на
разследването, Софийски районен съд се е солидаризирал изцяло с доводите
на прокурора, посочени в постановлението от 29.06.2022г., приемайки, че е
спазено изискването за провеждане на обективно, всестранно и пълно
разследване, като на база събраната доказателствена съвкупност на свой ред е
достигнал до заключение, че не е осъществен посоченият по-горе състав на
престъпление по чл.286 от НК поради субективна несъставомерност.
Съдът счита, че атакуваното определение на СРС е правилно,
обосновано и законосъобразно. Приема изнесената фактология,
кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и направените
правни изводи, които се споделят изцяло от тази инстанция.
Настоящият състав се солидаризира с изводите на първата
инстанция, че е извършено пълно и всестранно разследване, за да се установи
5
приетата фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че са установени и
разпитани в качеството на свидетели всички лица, имащи отношение към
случая, назначена и изготвена е графическа експертиза на инкриминираните
два броя жалби, приобщени са огромен обем писмени доказателства. В тази
връзка настоящият състав не приема възражението на адв.В., че
първоинстанционният съд не е съобразил съдържанието на приложените
материали от НОХД № 2383/2017г. по описа на Софийски градски съд.
Съдът намира, че заключението на прокурора за липса на
осъществен състав на престъпление е правилен, тъй като след събирането на
всички възможни доказателства, не би могъл да се формира извод за
извършване на соченото престъпление от общ характер. Съставът на
престъплението по чл.286 от НК изисква набедяване в извършване на
престъпление лице, за което извършителят знае, че е невинно, като алинея 2
на разпоредбата урежда квалифицирания случай, при който е необходимо
лицето да е привлечено към наказателна отговорност. От субективна страна
набедяването е умишлено престъпление - деецът трябва да осъзнава, че
приписва престъпление на лице, за което знае, че е невинно. Субективната
страна отразява определено психическо състоЯ.ие на дееца, изразяващо
неговото отношение към общественоопасния характер на извършеното и
общественоопасните последици. ДеЯ.ието би било несъставомерно от
субективна страна, ако при оценката на съзнанието на дееца се установи, че
той смята за вярна съобщената информация или за истински представените
доказателства
Обстоятелствата, че обвиняемият А.П. е предприел действия по
изключване на Т. като съдружник от „С.Л.“ ООД, иницииране и на търговско
дело от името на дружеството срещу Х. Т., е допълнителна индиция, че П. е
извършвал действията си със съзнание и налични данни за съмнения в
посегателство. По делото е приложено копие от влязло в сила решение по т.д.
№ 1204/2018г. по описа на СГС, по силата на което Т. е осъден да заплати
обезщетение за причинени вреди при упражняване дейността му на
управител, на „С.Л.“ АД.
Съдът намира, за необходимо да се отбележи, че твърдЯ.ото в
жалбите на П. пред две прокуратури, са дали основание за образуване на
наказателно производство и постановяване на осъдителен съдебен акт пред
6
първата инстанция. Наред с това следва да се подчертае, че въззивния съд е
приел не категорична недоказаност на обвинителната теза, а степен на
недоказаност, непокриваща минималните процесуални стандарти, съгласно
чл.303 ал.2 НПК.
Относно отбелязването, че установените факти с влязлата в сила
присъда са обвързващи, то следва да се отбележи, че оправдателната присъда
на Т. по ВНОХД № 833/2018г. по описа на САС е постановена на 31.01.2019
г., т.е. няколко години след подаване на процесните жалби от страна на А.П.,
поради което съдът приема, че към момента на извършване на деЯ.ието
липсва умисъл в действията на П..
Съдът не приема и доводите, изложени в жалбите на адв.В., че
набедяването е извършено с подаване на шест последователни жалби до
прокуратурата, тъй като от материалите по делото, включително и
постановлението за привличане на обвиняем безспорно се установява, че
инкриминираните жалби са два броя.
Що се касае до твърденията в жалбата на адв.В. за осъществен
състав на други престъпления, то няма спор, че единствено прокуратурата
разполага с правомощието да повдига обвинения и преценка съответно за
какво престъпление.
С оглед гореизложеното, съставът на СГС намира за неоснователни
възраженията, залегнали във въззивната жалба, а именно, че постановеното
определение от първият съд е неправилно, незаконосъобразно и с неправилни
правни изводи. Въззивната инстанция счита, че са събрани в необходимия
обем и пълнота доказателства, от които делото да е изяснено пълно и
всестранно, както от фактическа, така и от правна страна, за да се стигне по
категоричен начин до залегналия извод в постановения прокурорски акт.
По тези съображения, Софийският Градски съд счита, че
определението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.7 от НПК, СГС, НО, 10-
ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2159/19.07.2022г., постановено по
НЧД № 8877/2022г. по описа на СРС, 11 състав, с което е потвърдено
постановление от 29.06.2022 г. на СРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 473/2020г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №
26808/2020г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8