О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 30.11.2020 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори
въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на 30.11.2020 г. в
състав:
Председател:
Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Ваня
Иванова
разгледа докладваното от съдия
Георгиев частно гражданско
дело № 727 по описа на ОС - София за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от А.Д.Д. срещу протоколно определение от 23.09.2020 г. по гр. д. № 78/2020 г.
по описа на РС-Пирдоп, с което е спряно производството по делото, образувано по
предявени от частния жалбоподател искове с правна квалификация чл. 187, ал. 6
вр. ал. 5, т. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР-София за заплащане на сумата 1482,10 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 18.02.2017 г.
– 18.02.2020 г., както и сумата от 181,54 лв. – мораторна лихва за периода
18.03.2017 г. – 17.02.2020 г. (след изменение на исковете по реда на чл. 214 от ГПК спрямо първоначалните им размери съответно от 1500 лв. и 220 лв.), ведно
със законната лихва, считано от 18.02.2020 г. до изплащане на задължението.
Производството по делото е било спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4, вр. чл. 633 от ГПК до постановяване на решение по дело №
С-262/2020 г. на СЕС по отправено преюдициално запитване на РС-Луковит по гр.д.
№ 606/2019 г.
Жалбоподателят счита, че определението е
незаконосъобразно, тъй като сред изчерпателно изброените основания за спиране,
уредени в чл. 229, ал. 1 от ГПК, не фигурира наличието на висящо производство
по преюдициално запитване, както и че не е налице обуславящо спорно
преюдициално правоотношение. Позовава се на Тълкувателно решение № 8 от
07.05.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 8/2013г. Прави аналогия с тълкувателните
решения на ВКС. Сочи, че, наистина, съгласно чл. 631, ал. 1 от ГПК националният
съд, който е отправил запитването, е длъжен да спре производството по делото,
но липсва законова разпоредба, която задължава останалите съдилища в страната
да спрат производствата пред себе си на същото основание. Намира, че спирането
на производството би представлявало временен отказ от правосъдие. Моли съда да
приеме, че не са налице предпоставки за спиране, както и да отмени обжалваното
определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК
ответникът не е изразил становище по частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С молба от 21.09.2020г. ответникът по делото е поискал
спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради
наличие на висящ преюдициален спор от значение
за правилното решаване на делото, във връзка с който е образувано дело №
С-262/20 на СЕС.
В подкрепа на искането за спиране са представени
писмени доказателства – преюдициалното запитване и кореспонденция във връзка с
образуваното преюдициално дело № С-262/20 г. на СЕС.
Молбата е докладвана от ПРС в откритото съдебно
заседание по делото на 23.09.2020г. и, след преценка на приложените към нея
доказателства, съдът е достигнал до извод, че пред РС- Луковит е образувано
идентично дело срещу същия ответник. По това дело съдът е отправил преюдициално
запитване до СЕС, по което е било образувано дело № С-262/2020г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
От
документите по делото (както и от служебна справка в интернет-сайта на СЕС) се
установява, че действително пред СЕС е висящо дело № С-262/2020г., образувано
по преюдициално
запитване, отправено от Районен съд Луковит (България) на 15 юни 2020
година. Ответник по делото е Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи, а
поставените преюдициални
въпроси са:
1. Ефективната
защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО (1) изисква ли нормалната
продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от
установената нормална продължителност на труда през деня?
2. Принципът
на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на
Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се
прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?
3. Ефективното
постигане на целта по § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи
продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично
да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на
заетите в публичния сектор?
Видно е, че тези
въпроси са практически идентични с основните спорни въпроси, от които зависи
правилното решаване на гр.д. № 78/2020г. по описа на РС-Пирдоп и касаещи
съответствието на условията за
разграничаване на нощен и извънреден труд в ЗМВР с Директива № 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, включително по въпроса за начина на
компенсиране на положения нощен труд, респ. съотношението между нощен и извънреден
труд.
От една страна, с
решението на СЕС по преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на
норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на присъдено
нещо, поради което националният съд не може да постанови спиране на производството
пред себе си поради наличие на връзка на преюдициалност между делата.
От друга страна,
разпоредбата на чл. 628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС
е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1 изр. 1 от ГПК), а след
произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 от ГПК).
Следва да се има
предвид обаче, че решението на СЕС по преюдициалното запитване ще бъде
задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и
учреждения в Република България (арг. от чл. 633 от ГПК). Следователно, когато
е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка, а пред
друг съд на същата държава се поставят за разрешаване същите въпроси, за
правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото
на ЕС, вторият съд също трябва да спре производството по делото пред себе си на
основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 изр. 1 от ГПК. Безпредметно е от него да се изисква да
отправи ново преюдициално запитване (тъй като СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси), но това не изключва
задължението му по чл. 631, ал. 1 от ГПК, доколкото той се намира в аналогично
положение на отправилия запитването съд. От тази гледна точка, предпоставката
за спиране на производството до получаване на отговор по преюдициалното
запитване по- скоро следва да се квалифицира по чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК, но, независимо от
дадената й правна квалификация, тя е годно основание за предприетото от
първоинстанционния съд спиране.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че правилно ПРС е спрял производството по гр.д. № 78/2020г. на
основание чл. 631, ал. 1 изр. 1 от ГПК до произнасяне на СЕС по дело №
С-262/2020 г., а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.09.2020
г. по гр.д. № 78/2020 г. по описа на РС-Пирдоп за спиране на производството по
делото до постановяване на решение по дело № С-262/2020г. на СЕС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване,
по аргумент от чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.