№ 28017
гр. София, 09.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110117766 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба от Р. Й. П. срещу *********************
Oтветникът – ********************* е подал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
исковете, намира следното:
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за привличане на
трето лице помагач – застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя, и е
предявил обратен иск срещу него. С оглед характера на отговорността на
работодателя, респективно на органа по назначение, като гаранционно-обезпечителна
и безвиновна, обусловена от отговорността на причинителя, то по иска, предявен
срещу работодателя, той има интерес да привлече причинителя и неговия
застраховател като трети лица помагачи, за да им предяви регресните си права.
Възможно е също така работодателят (ведомството, в което се упражнява държавната
служба), който чрез заплащане на обезщетение по трудова злополука вече е
удовлетворил пострадалия работник или служител, респ. неговите наследници, да
насочи регресните си претенции за връщане в патримониума си на платеното, не
срещу делинквента, причинил трудовата злополука и увреждането, а направо срещу
неговия застраховател по застраховката „гражданска отговорност“, като отговорността
на последния също е договорна и функционално свързана с отговорността на
застрахования – делинквент (в този смисъл например Решение № 230 от 12.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1907/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 395 от 10.10.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1538/2011 г., IV г. о., ГК и др.).
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проекта за доклад по делото.
Представените към исковата молба и отговора писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищцата за допускане
изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, която, след запознаване с материалите
по делото и извършване на личен преглед на ищцата, да даде отговор на
1
формулираните в исковата молба въпроси.
Доказателствените искания на ищцата за допускане събирането на гласни
доказателства при режим на довеждане на свидетелите, за установяване на
претърпените от нея болки и страдания от една страна, и за установяване на механизма
на злополуката, от друга, следва да бъдат уважени, като се допусне по един свидетел
за установяване на всяка от двете групи обстоятелства. Исканията в останалата част за
допускане на по още двама свидетели за същите обстоятелства, следва да бъдат
оставени без уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Следва да бъде уважено и искането на ищцата за допускане изготвянето на
съдебно-психологическа експертиза, която, след събиране на допуснатите гласни
доказателства за установяване на претърпените болки и страдания, да отговори на
формулираните в исковата молба въпроси.
Доказателственото искане на ответника за задължаване на основание чл. 192
ГПК на НОИ да представи справка за наличието на трудово или служебно
правоотношение след 12.02.2024 г. във връзка с установяване на твърдяното
обстоятелство, че ищцата е продължила да упражнява трудова дейност след датата на
прекратяване на служебното правоотношение с Комисията, следва да бъде уважено,
доколкото същото има отношение за определяне на интензивността на уврежданията и
степен на възстановяне от същите.
Исканията на ищцата по реда на чл. 190 за задължаване на ответника да
представи досие на ищцата, както и по чл. 192 ГПК за задължаване на трето
неучастващо по делото лице – НОИ, да представи заверено копие на цялата преписка
по трудовата злополука, следва да бъдат оставени без уважение, тъй като същите не са
необходими за изясняване предмета на спора, предвид липсата на оспорване от
ответника злополуката да е призната за трудова по установения за това ред.
Искането на ответника за допускане на комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, която да отговори на поставените в отговора на исковата
молба въпроси, не следва да бъде уважено, доколкото същото е поначало негодно за
установяване на сочените обстоятелства – оглед към момента на изготвяне на
заключението не може да отговори на въпроса дали към минал момент превозното
средство е било оборудвано с обезопасителни колани, както къде и на кое място в
превозното средство се е намирала ищцата и дали същата към момента на
произшествието е била с поставен обезопасителен колан. Тези обстоятелства обаче
могат да бъдат установени с други допустими доказателствени средства, включително
със свидетелски показания, искане за допускане на каквито не е направено от
ответника.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като трето лице - помагач на страната на ответника по
предявения от Р. Й. П. срещу *********************осъдителен иск с правно
основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл *********, с адрес на управление, посочен в молбата за
привличане.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ при условията на евентуалност
предявения от Комисия за разглеждане на документите и за обявяване на
2
принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия срещу ********* иск с правно основание чл. 54
ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на
иска до плащането.
УКАЗВА на третото лице помагач и ответник по обратния иск възможността в
едномесечен срок от съобщението следва да подаде писмен отговор.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на СМЕ, вещото лице по която, след запознаване с
материалите по делото и извършване на личен преглед на ищцата, да даде отговор на
формулираните в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – д-р Ц. Г., специалност: медицина, тел ********.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв., платими от
бюджета на съда.
Да се призове вещото лице.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели, при режим на довеждане от страна на ищеца, един от които за
установяване на претърпените болки и страдания, а вторият за установяване на
механизма на злополуката, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията в останалата част.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-психологическа експертиза, която, след
събиране на допуснатите гласни доказателства за установяване на претърпените болки
и страдания и извършване на лична среща с ищцата, да даде отговор на
формулираните в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. С. Б., специалност: психология, тел. **********.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв., платими от
бюджета на съда.
Да се призове вещото лице.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК трето неучастващо по делото лице –
НОИ, в едноседмичен срок от съобщението, да представи справка относно наличието
на регистрирано трудово или служебно правоотношение на Р. Й. П., ЕГН **********,
след 12.02.2024 г.
Да се изпрати до третото по делото лице писмо с искане за предоставяне
на посочения документ в определения от съда срок.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата по чл. 190 и чл. 192 ГПК и
3
искането на ответника за допускане на комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ – според твърденията
в исковата молба, преквалифициран служебно от съда като иск с правно основание чл.
78, ал. 1 ЗДСл, за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука от 23.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Ищцата Р. Й. П. твърди, че е работила при ответника *********************на
длъжност „младши експерт“ въз основа на трудов договор от 22.03.2021 г. Сочи, че на
23.10.2023 г. около 08:25 ч. микробусът, в който пътувала към работното си място,
докато бил спрял на червен светофар в гр. София, бил ударен отзад от лек автомобил
марка „БМВ“, модел 525 ХД, с рег. № ***********, управляван от водача М.И.М..
Сочи, че злополуката била призната за трудова с Разпореждане № 33628 от 01.11.2023
г. на НОИ, ТП – София на основание чл. 60 КСО. Сочи, че със Заповед № СП
04/05.02.2024 г. правоотношението е прекратено по взаимно съгласие.
Твърди се, че вследствие на инцидента претърпяла следните увреждания:
открита рана на устните и устната кухина, навяхване на гръбначния стълб в шийния
отдел, натъртване на меките тъкани на главата, разкъсно-контузна рана на лигавицата
на горната устна, разклащане на три зъба вдясно горе (12, 22, 32) и кръвонасядане на
венеца в областта на същите зъби. Същите й причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота и болки и страдания, както и посттравматичен шок, като
последиците не били отшумели и до момента. Сочи, че ползвала отпуск поради
временна неработоспособност до 03.02.2024 г. включително. Твърди, че вследствие на
инцидента и до настоящия момент изпитва болки във врата, както и такива, вследствие
на разкъсно-контузната рана на устата и от разклащането на трите зъба, а движенията в
шийния отдел са силно ограничени, както и че дълго време се хранела затруднено.
Предвид тези твърдения ищцата моли съда да й присъди претендираната сума за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от посочената в исковата молба
начална дата.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че правоотношението с ищцата не било
трудово, а служебно, тъй като същата била назначена па посочената длъжност като
държавен служител, което било видно и от представената към исковата молба заповед
за прекратяване на служебно правоотношение. Не оспорва настъпилото произшествие,
както и че злополуката е призната за трудова по установения за това ред. Оспорва
обаче обема и интензивността на уврежданията. Навежда твърдение, че към момента
ищцата е с възстановена работоспособност. Релевира и възражение за съпричиняване,
като сочи, че ищцата не била с поставен обезопасителен колан, с което проявила груба
небрежност. Счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена. Сочи още, че предвид
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя, ищцата могла да
ангажира пряко отговорността на застрахователя. Поради това иска привличането му
като трето лице помагач на негова страна и предявява срещу него обратен осъдителен
иск при условията на евентуалност – в случай на уважаване на иска срещу него.
4
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят следните обстоятелства: че ищцата е работила при
ответника на длъжност „младши експерт“ към 23.10.2023 г., като на този ден е
претърпяла инцидент на път за работа, който е признат за трудова злополука по
законоустановения ред за това.
По отношение на правната квалификация на първоначалния иск, поначало
същата се определя от твърденията в исковата молба, без обаче съдът да е обвързан от
посочената от ищеца правна квалификация. Изложените в исковата молба фактически
обстоятелства безпротиворечиво се позовават на съществувало между страните
трудово правоотношение, което обосновава квалификация по чл. 200 КТ. От
представени към исковата молба доказателства (а и от такива, приложени към отговора
на исковата молба) не се установяват твърденията в исковата молба за съществувало
трудово правоотношение, а за служебно такова, което обосновава ангажиране на
отговорността по реда на чл. 78, ал. 1 ЗДСл.
По иска с правно основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл в тежест на ищцата е да
докаже, че в причинна връзка с процесната трудова злополука е претърпяла болки и
страдания в сочения интензитет.
В тежест на ответника е да докаже въведените в отговора на исковата молба
правоизключващи възражения, както и възражението за съпричиняване по чл. 79, ал. 2
ЗДСл на вредоносния резултат в резултат на проявена груба небрежност.
По обратния иск с правно основание чл. 54 ЗЗД в тежест на ищеца по него –
********************* е да установи, че увреждането е причинено противоправно от
лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника *********. При
доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на
вземането.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
5
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, на ищеца –
и препис от отговора на исковата молба, а на ответника по обратния иск – препис от
обратния иск, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него
указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.10.2024 г. от 15.00 ч., за когато да се призоват страните - с препис от
определението, като на ищеца да се връчи препис от отговора и приложенията към
него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6