№ 157
гр. Варна , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900293 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба рег. №20210429160900 , подадена от „Снекерсервиз А.С.
Ексклузив“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Подвис“ №28, вх. В, ет.7, ап.65, чрез адв. А.Г., против отказ с рег. №20210422120802-
2/28.04.2021г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен
по заявление с вх.№20210422120802 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата
на „Снекерсервиз А.С. Ексклузив“ ЕООД, ЕИК ********* в Търговския регистър, а именно
заличаване на А. Д. Н. като съдружник и управител, вписване на Т. Л. като едноличен
собственик на капитала и управител, както и преименуване на дружеството от ООД в
ЕООД.
В жалбата се поддържа, че отказът е неправилен. Сочи се, че към първоначалното
заявление е представен протокол с решение за поемане на дружествените дялове на
починалия съдружник с формата, предвидена в чл.137, ал.4 ТЗ с нотариално удостоверени
съдържание на подпис и съдържание, както и нотариално заверено съгласие с образец на
подписа на Т. Л.. По указанията на дл. лице, заявителят е посочил, че още с първоначалното
заявление е представил протокол от ОС от 12.02.2021г., декларация – съгласие по чл.143,
ал.3 ТЗ на Т. Л. и пълномощно към адв. Г.. Трите документа били съставени на английски
език, като бил заверен подписът на Т. Л. от нотариус в Норвегия, а подписът на нотариуса,
заверен с „Апостил“ на Губернатора на Окръг Инландет, Норвегия. Заявителят се позовал на
Конвенцията за премахване изискванията за легализация на чуждестранни публични актове,
съгласно която удостоверението „Апостил“ е достатъчно за валидността на документа.
Последвал отказ, а отказът, предмет на настоящата жалба е втори, което жалбоподателят
счита за недопустимо. Сочи се, че отказът е постановен извън преклузивния срок по чл.19,
ал.2 ЗТРРЮЛНЦ и е недопустим. По същество се поддържа, че отказът не отчита
предимството на Конвенцията за премахване изискванията за легализация на чуждестранни
публични актове съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията. Сочи се, че завереният от нотариус
документ е официален, а в печата на норвежкия нотариус е отбелязано, че не се извършва
удостоверяване на съдържание, тъй като няма такава възможност по норвежкия закон.
Поддържа се, че удостоверението „Апостил“ е единствено изискуемото от страните по
1
Конвенцията, за да се признае валидността на чуждестранни публични документи. Счита се,
че правомощията на дл. лице по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ не предвиждат преценка на
чуждестранен публичен акт. Задължението по чл.21, т.8 ЗТРРЮЛНЦ се отнася за заверени
от български нотариуси документи. Настоява се, че волята на лицето е удостоверена и от
наличието на декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа се и че чл.18, ал.2
ЗТРРЮЛНЦ дава възможност чуждестранен документ да се представи на един от
официалните езици на ЕС, като в този случай е необходим само заверен превод на български
език, а подписът на преводача в случая е удостоверен от нотариус. Сочи се, че с приетия
учредителен акт от 12.02.2021г. е предвидено решенията от компетентността на ОСС, за
които чл.137, ал.4 ТЗ изисква едновременно нотариално удостоверяване на съдържанието и
подписите на протокола, да се вземат в писмена форма. Счита се, че чл.56, ал.1 КМЧП е
неприложим, тъй като става въпрос за чуждестранни юридически лица, а в случая се касае за
физическо лице – норвежки гражданин. Поддържа се, че е недопустимо отказът да се
постановява на осн. чл.21, т.3, 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ, след като нито в указанията, нито в първия
отказ, нито в обжалвания, става въпрос за неизпълнение на задължения по тези точки.
Представя се и потвърждение на взетите решения на едноличния собственик само в писмена
форма, взето след приемане на учредителния акт, допускащ писмена форма на решенията по
чл.137, ал.4 ТЗ. Моли се за отмяна на обжалвания отказ и вписване на заявените
обстоятелства. Към жалбата е приложено потвърждение от едноличния собственик на
капитала от 28.04.2021г. на решенията по протокол от ОС от 12.02.2021г.
Агенция по вписванията е изпратила отговор на жалбата по чл.25, ал.2, изр. посл.
ЗТРРЮЛНЦ, чрез гл. юрисконсулт Д. Бишурова, с който се изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа се, че съобразно чл.137, ал.4 ТЗ, решението за избор
на нов управител, следва да бъде удостоверено с протокол с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието, извършени едновременно, което в случая не е спазено. Сочи се,
че съгласно чл.56, ал.1 КМЧП, юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в
която са регистрирани, а приложеният протокол с решение на ЕСК, не удостоверява
спазването на особените повелителни норми на приложимото българско право. Обръща се
внимание, че на осн. чл.140, ал.3 ТЗ, пар.1 от новоприетия учредителен акт не е влязъл в
сила. Сочи се, че Конвенцията за премахване изискванията за легализация на чуждестранни
публични актове е приложима в регистърното производство само по отношение
удостоверяване истинността на подписа на дл.лице върху документи, представени на чужд
език и заверени от орган извън РБ, нуждаещи се от заверен превод по чл.18 ЗТРРЮЛНЦ.
Моли се за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски в полза на АвП за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима.
След преценка на представените при регистрацията на заявлението доказателства и
въз основа на справка с данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от
Агенцията по вписванията, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Със заявление с вх.№ 20210422120802 е поискано вписване на промени в
обстоятелствата по партидата на „Снекерсервиз А.С. Ексклузив“ ООД, ЕИК ********* в
Търговския регистър, а именно заличаване на А. Д. Н. като съдружник и управител, поради
нейната смърт, вписване на Т. Л. като едноличен собственик на капитала и управител, както
и преименуване на дружеството от ООД в ЕООД. Към заявлението са представени
декларации по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и чл.142 ТЗ от Т. Л., документ за внесена държавна
такса, изпълнителен лист за изплащане на равностойността на дела на починалия съдружник
на наследника Ж. Г. Г., документ за прекратяване на изпълнителното дело по молба на
2
взискателя, вносна бележка от 22.04.2021г. за внасяне от Т. Л. на сумата от 2500лв. по
сметка на дружеството за поемане на дружествени дялове; препис – извлечение от акт за
смърт на съдружника и управител А. Д. Н., поч. на 29.03.2018г., декларация по чл.129, ал.2
ТЗ., декларация по чл.141, ал.8 ТЗ, учредителен акт от 12.02.2021г. на „Снекерсервиз А.С.
Ексклузив“ ЕООД. На английски език, придружени с превод на български език с нотариална
заверка на подписа на преводача, са представени протокол на общото събрание на
съдружниците на „Снекерсервиз А.С. Ексклузив“ ООД от 12.02.2021г., декларация по
чл.141, ал.3 ТЗ и пълномощно от Т. Л. към адв. А.Г.. Съобразно протокола от 12.02.2021г.,
поради смъртта на управителя и съдружник А. Д. Н. и осъждане на дружеството за
изплащане на наследствения дял на наследник на А. Н., вторият съдружник Т. Л. поема
дружествените дялове на починалия съдружник и се задължава да внесе сумата от 2500лв.
по банкова сметка на дружеството. Взето е решение за преименуване дружеството от ООД
на ЕООД, както и управител на дружеството да е Т. Л.. Приет е и нов учредителен акт от
12.02.2021г. Описаните документи на английски език носят удостоверяване, че са подписани
от Т. Л.. Заверката е извършена от Нотариус на Глемдал на 09.03.2021г. и носи Апостил от
Губернатор на окръг Инландет.
С указания №20210422120802/23.04.2021г. на заявителя е указано, че следва да се
представи протокол с решение за поемане на дяловете и промяна с нотариално
удостоверяване на подписи и съдържание. С отказ 20210423130357/23.04.2021г.
длъжностното лице е постановило отказ по подаденото заявление Ж1, който е предмет на
отделно търговско дело.
С обжалвания отказ с рег. №20210422120802-2/28.04.2021г., предмет на настоящото
производство, длъжностно лице по регистрация е приело, че решението за избор на нов
управител следва да бъде удостоверено с протокол с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието, извършени едновременно. Позовало се е на чл.56, ал.1 КМЧП,
както и на съдебна практика и на обстоятелството, че в случая протоколът е само със
заверка на подписа на Т. Л., а предвидената писмена форма с новоприетия учредителен акт
не е влязла в законна сила при приложение на чл.140, ал.3 ТЗ.
При така установените факти, настоящият съдебен състав счита, че отказът на
длъжностното лице по регистрация е незаконосъобразен. За да достигне до този извод,
съдът съобразява, че при смъртта на единия съдружник, който е бил и управител на
дружеството с ограничена отговорност, заявлението за промяна в подлежащите на вписване
обстоятелства, е подадено от легитимирано лице след поемането на всички дялове в
дружеството и явяващ се едноличен собственик на капитала, чрез изрично упълномощен
адвокат по смисъла на чл.15 ЗТРРРЮЛНЦ.
Към заявлението са представени всички изискуеми и гореописани документи
съобразно чл.21 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, необходими
да бъдат представени при заявяване за вписване на промени в обстоятелствата по групи
„основни обстоятелства“ и „капитал“.
По отношение на основния спорен в производството въпрос дали следва да се
представи протокол за решение, което да е в изискуемата от чл.137, ал.4 ТЗ форма, а именно
с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно, настоящият
съдебен състав намира следното: В процесния случай промяната в обстоятелствата,
подлежащи на регистрация, се е наложила с оглед настъпилата смърт на единия от общо
двамата съдружници, който е бил и управител и представляващ дружеството. Смъртта на
съдружника е прекратила членството му в дружеството ex lege – чл.125, ал.1, т. 1 ТЗ, и това
обстоятелство, както и заличаването на починалия управител, подлежат на вписване и
3
следва да бъдат заявени на осн. чл.6 ЗТРРЮЛНЦ и е следвало да бъдат вписани при
заявяването им от другия съдружник независимо от останалите изводи на длъжностното
лице по отношение на представените документи за новия управител.
Формалното изискване на чл.137, ал.4 ТЗ, касае взети решения по чл.137, ал.1, т.2, 4,
5, предл.1 и т.7 ТЗ.
С представеното в регистърното производство решение на ОС от 12.02.2021г. не е
вземано решение по чл.137, ал.1, т.2 ТЗ за приемане, или изключване на съдружници, или
прехвърляне на дружествен дял на нов член. Видно е от представения изпълнителен лист, че
равностойността на дружествения дял подлежи на изплащане на наследника на А. Н.. С
решението на ОС от 12.02.2021г. е взето решение за поемане на дружествените дялове на
починалия съдружник от другия съдружник Т. Л., за което са представени и доказателства за
внасяне на номиналната им стойност по банкова сметка на дружеството, каквото е
изискването на чл.21, ал.4, т.5 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. В този смисъл, не е вземано и
решение за намаляване, или увеличаване на капитала по чл.137, ал.1, т.4 ТЗ. Единственият
съдружник валидно е взел решения за поемане на дяловете на починалия съдружник, по
който начин е станал едноличен собственик на капитала, както и за преименуване на
дружеството в ЕООД, също и за приемане на нов учредителен акт на дружеството, за което
не се изисква квалифицираната форма по чл.137, ал.4 ТЗ, и е представил нужните за това
документи в регистърното производство, поради което и обстоятелствата, че Т. Л. е
едноличен собственик на капитала и дружеството е ЕООД, както и новият учредителен акт,
е следвало да бъдат вписани поради липса на отрицателни предпоставки за това.
На последно място, съдът намира и че решението на едноличния собственик на
капитала не обективира същински избор на управител по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 ТЗ.
Всъщност, от мотивите към отказа на длъжностното лице, може да се направи извод, че
нотариалната заверка на съдържанието на решението на ОС е изискана именно заради
избора на нов управител. В случая обаче, решението е управител на дружеството да бъде
именно едноличният собственик на капитала Т. Л., а не трето за дружеството лице. За това
не е необходимо изрично протоколно решение на едноличния собственик на капитала, тъй
като по силата на закона, а именно разпоредбата на чл.147, ал.1 ТЗ, едноличният собственик
на капитала поначално управлява и представлява дружеството лично. Цитираната
разпоредба предоставя възможност алтернативно, едноличният собственик на капитала да
определи друго лице за управител. Т.е., „определяне“ е нужно, само ако управляващ и
представляващ ще бъде трето лице. В случая е възприето законовото положение
представителството да се осъществява от едноличния собственик на капитала, като не е
прилаган избор/определяне/назначаване на друг управител, различен от представляващия по
закон дружеството, за което да е необходимо да се състави протокол по реда на чл.147, ал.2
ТЗ, вр. с чл.137, ал.4 ТЗ. Настоящият съдебен състав намира, че не отговаря на целта на
закона изискването от длъжностното лице на нарочно формално решение от едноличния
собственик на капитала сам да представлява дружеството, чийто капитал е изцяло негова
собственост. При това положение, за вписването следва да се представят само изискуемите
от управителя декларации, ведно със заявлението, в което да се посочи, че легитимираният
по закон едноличен собственик на капитала ще упражнява функциите на управител
съобразно чл.147, ал.1 ТЗ, за да бъде това обстоятелство вписано и обявено на третите лица.
Представянето на нарочно решение за избор би било необходимо само в хипотезата на
определяне на различно от едноличния собственик на капитала лице, което да управлява и
представлява дружеството, какъвто не е процесният случай.
При гореизложеното, неотносими се явяват аргументите, касаещи спазването на
формата по чл.137, ал.4 ТЗ.
4
Така мотивиран, съдът намира, че в случая не е следвало да бъде прилагано
изискването на чл.137, ал.4, вр. с чл.137, ал.1, т.2, 4 или 5 ТЗ и са били налице всички
предпоставки, изискуеми от ТЗ, ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/ 14.02.2007 гoд., за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър за извършване на исканите вписвания,
респективно че атакуваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като на
основание чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията следва да бъдат дадени
задължителни указания за извършване на вписването, заявено със заявление с вх.
№20210422120802.
От жалбоподателя не е отправено искане за разноски, поради което съдът не
присъжда такива. С оглед резултата от обжалване, не се дължат претендираните разноски от
Агенция по вписванията.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ с рег. №20210422120802-2/28.04.2021г. на длъжностно лице по
регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№20210422120802
за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Снекерсервиз А.С. Ексклузив“
ООД, ЕИК ********* в Търговския регистър.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване на заявените
обстоятелства със заявление с вх.№20210422120802 на „Снекерсервиз А.С. Ексклузив“
ООД, ЕИК *********, по партидата на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в 7-дневен срок от
съобщаването му на Агенцията по вписванията и на жалбоподателя.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5