№ 561
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503280 по описа за 2021 година
С решение от 07.06.2021 г., постановено по т. дело № 83/2019 г.,
Кюстендилският окръжен съд е осъдил ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД на осн. чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на С. С. В., П. С. Н. и Н. Ф. С. /наследници на починалия
по време на производството ищец С. Н. С./ общо сумата 15 000 лева, както и отделно
на Н. Ф. С. 15 000 лева обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на Н. А. В..
В останалата им част исковете, предявени в размер на 50 000 лева от
наследниците на С. С. и отделно за 50 000 лева лично от Н.С., са отхвърлени като
неоснователни.
Недоволни от първоинстанционното решение са останали както ищците, така и
ответното застрахователно дружество, които са подали въззивни жалби срещу него.
В жалбите на С. С. В., П. С. Н. и Н. Ф. С. се твърди, че необосновано съдът е
приел, че съпричиняването на загиналия за настъпване на ПТП е в размер на 2/3.
Подробно се обсъждат данните за механизма на ПТП и поведението на участниците в
него. Изразява се становище, че при влязла в сила присъда, постановена срещу водача
на застрахованото превозно средство, е нелепо да се приеме, че загиналият е имал по-
1
голям принос за произшествието от загиналия мотоциклетист.
Иска се отмяна на решението в частта, с която исковете са отхвърлени за
разликата над 15 000 до 45 000 за всеки един от първоначалните ищци.
Ответникът ЗД „ЕВРОИНС“ АД обжалва решението на окръжния съд в частта, с
която исковете са уважени. Излагат се съображения, че не са налице предпоставките на
ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС за присъждане на обезщетение, тъй като не е
доказана изключителност на връзката между загиналия Н. В. и неговите баба и дядо –
С. С. и Н.С.. Оспорват се и изводите на съда за неприложимост на ограничението,
въведено с § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Твърди се, че определеното от окръжния съд
обезщетение в размер на 45 000 лева за всеки от бабата и дядото е прекомерно
завишено и не съответства на изискванията за справедливост, съдържащи се в чл.52 от
ЗЗД.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният съд е допуснал всички поискани от страните
доказателства и подробно ги е обсъдил в решението си.
Установено е, че на 15.07.2014 г. в гр. Кочериново – Кюстендилска област, е
настъпило пътно-транспортно произшествие между колесен трактор с прикачено
ремарке и мотоциклет „Ямаха“, при което е загинал 15-годишният Н. В. – управлявал
мотоциклета.
Видно от приложения към исковата молба препис от присъда, постановена на
14.03.2017 г. по НОХД № 491/2016 г., Кюстендилският окръжен съд, Наказателно
отделение, е признал за виновен водача на трактора с рег. № КН 1446 ЕВ – В. С. С. за
виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК, а именно – поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата по непредпазливост причинил
смъртта на Н. А. В..
По делото не се спори, че към датата на ПТП тракторът е бил валидно
застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно
дружество.
От представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че Н. В. е
внук на С. С. и Н.С. – дете на тяхната дъщеря С.В..
За установяване на неимуществените вреди, които бабата и дядото на загиналия
Н. са претърпели в резултат от неговата смърт, окръжният съд е допуснал до разпит
трима свидетели. Свидетелката Р. В. /сестра на съпруга на С.В./, свидетелката Ц. Ф.
2
/племенница на Н.С./ и свидетелката Ц. М. /кума на С.В. и съпруга й/, са разказали
пред съда, че Н. бил много добро и лъчезарно дете. Въпреки че живеел с родителите си
в ***, редовно посещавал своите баба и дядо в с. ***, което се намира близо до ***.
Помагал на баба си и дядо си, пазарувал им, грижел се за С. С., който бил инвалид и се
придвижвал с инвалидна количка. Н. се чувствал мъж и се опитвал да замести дядо си,
помагал за тежка работа. Бабата и дядото му съдействали да осъществи мечтата си да
стане ветеринарен лекар – свързали го с училище в Костинброд по ветеринарна
медицина. Бабата и дядото го подкрепяли и разчитали на него в бъдеще.
Те знаели, че Н. управлява мотор, но не одобрявали това.
Смъртта му понесли много тежко, на погребението не били на себе си. Редовно
говорели за него и плачели. Мъката им не е намаляла въпреки изтеклите години.
Въпреки че бабата и дядото имали и други внуци, Н. им бил любим като първо
момче. А сестрата на Н. – С., починала от левкемия 7 години преди него.
По делото е допусната и приета съдебно-психологична експертиза, изготвена от
вещото лице Е. В.. Поради смъртта на ищеца С. С., лично изследване е проведено от
психолога само на Н.С.. В заключението е посочено, че след внезапната смърт на
внука й, ищцата е изпаднала в състояние на силен стрес, психическото й състояние е
било подчертано дезадаптивно, не е могла да функционира нормално в ежедневието.
Възстановяването протича трудно, налице е емоционално напрежение, изтласкване на
травматичните спомени, емоционални блокажи и соматизация /физически симптоми,
които не могат да бъдат обяснени със състоянието на тялото/. Събитието е променило
начина й на живот – в негативен аспект. Налице е състояние на тревожност,
безполезност и безперспективност.
Към момента на изследването ищцата още не е преодоляла психичната травма,
но не се наблюдава и задълбочаване на проблема.
По отношение на С. С. вещото лице е обосновало изводи само на базата на
свидетелските показания – сходни на тези за ищцата Н.С..
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., постановено по т. дело №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък освен
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение обезщетение може да
3
претендира всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Следователно, за да бъде
уважена претенция за обезщетяване на нематериални вреди, претърпени от баба и дядо
в резултат от смъртта на техния внук, следва да са установени такива обстоятелства,
които да обосновават изключението.
В съобразителната част на цитираното Тълкувателното решение е разяснено, че:
„Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“
В решение № 92 от 17.11.2020 година, постановено по реда на чл.290 от ГПК по
касационно т. дело № 1275/2019 г. от ВКС, ІІ т.о., се приема, че за да се приложи
цитираното изключение, е необходимо да са налице следните предпоставки:
1. Да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и
2. Да са претърпени действително такива неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка.
В същото решение се посочва още, че „за да се приеме, че между изброените
роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка.
В настоящия случай от показанията на свидетелите се установява, че
отношенията между загиналия Н. и неговите баба и дядо са били много близки,
отличаващи се с обич, уважение и взаимна подкрепа. Несъмнено внезапната смърт на
4
любимия внук е причинил силно страдание на С. и Н. С., мъката им не е отслабнала с
годините – за дядото включително до смъртта му. Тези нематериални вреди, които
несъмнено са тежки, са обичайни при загуба на близък, обичан човек, още повече
внуче. Но дори и от изводите на вещото лице психолог не може да се направи извод, че
интензитетът на тези вреди надхвърлят нормално присъщите за връзката между баба и
дядо от една страна и внук от друга.
Не са установени такива обстоятелства, които да са сходни на примерно
изброените в цитираното решение на ВКС и които да обусловят изключението по
смисъла на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. По делото няма данни, Н. да е бил
отглеждан от баба си и дядо си, той да е бил единственият им родственик, на когото да
разчитат в живота си и старостта си.
Въззивният съд намира, че поради недоказване на обстоятелствата, които могат
да обосноват изключението от кръга на легитимираните лица съгласно Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че жалбата на ищците
е неоснователна, а жалбата на ответното застрахователно дружество – основателна.
Поради липса на материалноправните предпоставки за присъждане на
обезщетение, останалите доказателства, събрани в първоинстанционното производство
– относно механизма на ПТП и съпричиняването от страна на загиналия, не следва да
бъдат обсъждани.
С оглед изхода на въззивното производство, решението на окръжния съд следва
да бъде изменено и в частта за разноските. За него ответникът е документирал
разноски в размер на 635 лева, отделно е заявил и претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Окръжният съд е присъдил 654,50 лева /включително
юрисконсултско възнаграждение/, поради което с настоящото решение в полза на
„Евроинс“ следва да се присъдят още 430,50 лева.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на процесуалния
представител на ищците – адв. П. К., е присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 1 716 лева, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати 1 322,70 лева
държавна такса и разноски, заплатени от бюджета на съдебната власт.
За въззивната инстанция застрахователното дружество е заплатило 600 лева
държавна такса, претендира и 1 100 лева юрисконсултско възнаграждение – за двата
иска. Съдът, като взе предвид, че производството пред апелативние съд е приключило
в едно съдебно заседание, в което пълномощник на застрахователя не се е явил,
5
намира, че в полза на „Евроинс“ АД следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева – общо разноски в размер на 800 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260034/07.06.2021 г. на Кюстендилския окръжен съд,
постановено по т. дело № 83/2019 г. В ЧАСТТА, с която ЗД „ЕВРОИНС“ АД е осъдено
на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на С. С. В., П. С. Н. и Н. Ф. С. общо сумата
15 000 /петнадесет хиляди/ лева, както и отделно на Н. Ф. С. 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на С. С. В., П. С. Н. и Н. Ф. С. /наследници на С. Н.
С./ за общо сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева и за 15 000 /петнадесет хиляди/ лева
само за Н. Ф. С..
ОСЪЖДА С. С. В., П. С. Н. и Н. Ф. С. – тримата с адрес на призоваване: гр.
***, ул. „***“ № 6, офис 10 – адв. П. К., да заплатят на ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“
№ 43 още 430,50 /четиристотин и тридесет лева и 50 ст./ разноски за производството
пред Кюстендилския окръжен съд.
ОТМЕНЯ решение № 260034/07.06.2021 г. на Кюстендилския окръжен съд,
постановено по т. дело № 83/2019 г. В ЧАСТТА, с която ЗД „ЕВРОИНС“ АД е осъдено
да заплати на адв.П. Д. К. от АК – София, адвокатско възнаграждение в размер на 1 716
/хиляда, седемстотин и шестнадесет/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 260034/07.06.2021 г. на Кюстендилския окръжен съд,
постановено по т. дело № 83/2019 г. В ЧАСТТА, с която ЗД „ЕВРОИНС“ АД е осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 1 322,70 /хиляда, триста
двадесет и два лева и 70 ст./.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Кюстендилския окръжен съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА С. С. В., П. С. Н. и Н. Ф. С. – тримата с адрес на призоваване: гр.
***, ул. „***“ № 6, офис 10 – адв. П. К., да заплатят на ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“
№ 43 разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 800
/осемстотин/ лева.
6
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7