О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ........... 02.08.2019 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти състав, в закрито заседание на 02.08.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина
Пейчева
като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева
т.д. № 35 по описа за 2018г. на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от Национална
агенция за приходите (НАП), гр.София, за изменение на постановеното решение №13.19.04.2019г.
по т.д.№ 35/2018г. на ЯОС, в частта за разноските. В молбата се твърди, че НАП
е кредитор с приети и одобрени публични вземания в производството по
несъстоятелност на "Страгите"АД и като
кредитор с публични вземания е предявила установителния
иск по чл.693, ал.3 от ТЗ. Позовава се на разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК
като я смята приложима на основание чл.621 от ТЗ. Моли съда да измени решението
си в частта за разноските, с която НАП е осъдена да заплати по сметка на ЯОС държавна
такса за разглеждане на иска, като иска съдът да постанови, че НАП не дължи
посочената сума.
В срока за отговор по чл.248,
ал.2 от ГПК, е постъпил писмен отговор от "ИНВЕСТБАНК"АД, с който се
оспорва молбата като неоснователна и се излагат съображения.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
ЯОС намира, че молбата за
допълване на решението по делото в частта му за разноските за допустима, тъй
като е подадена по пощата в срока по чл.248, ал.1, предл.2-ро от ГПК. По
същество, молбата е неоснователна.
С решение №13.19.04.2019г. по
т.д.№ 35/2018г. на ЯОС е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от Националната агенция за
приходите, гр.София, ул."Княз Дондуков"№52, срещу: 1)
"СТРАГИТЕ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
област Благоевград, община Банско, гр.Банско 2700, ул."Страгите"№ 2;
2) „ИНВЕСТБАНК"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
област София, община Столична, гр.София 1404, район Триадица. бул."България"№ 85; 3) В.Л.Б.
- постоянен синдик на "СТРАГИТЕ"АД, с адрес: гр.София,
ул."Ивайло" № 23, ап.3, иск по чл.694, ал.3 от ТЗ за установяване
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.12 от Търговския закон на
прието вземане на „ИНВЕСТБАНК"АД за такси, разноски и адвокатско
възнаграждение в размер на 139 992 лв. в трети допълнителен списък на предявени
вземания на кредиторите на „Страгите”АД, обявен в Търговския регистър на
04.05.2018г. с № 20180504101036, и иск да бъде установено, че приетото
вземане не е обезпечено с договорни ипотеки, учредени с Нотариален акт вх.peг.№
5736 от 18.10.2006г., акт № 190, том II, дело № 5185/2006г. на Служба по
вписванията Разлог и Нотариален акт вх.peг.№ 3890 от 27.09.2005г., акт № 134,
том II, дело № 3382/2005г. на Служба по вписванията Разлог. С оглед
изхода на делото, на основание чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът НАП е осъден да
заплати държавна такса в размер 1399.92лв. по сметка на ЯОС. Съгласно чл.694, ал.7 от ТЗ, при
предявяване на установителен иск по чл.694 от ТЗ не
се внася предварително държавна такса, а ако искът бъде отхвърлен, разноските
са за сметка на ищеца. В чл.620 от ТЗ, са регламентирани правилата за
държавните такси и разноските в производството по несъстоятелност. Тази
разпоредба е включена в раздел І „Общи разпоредби” на част ІV
„Несъстоятелност” на ТЗ. В раздела са уредени освен материалноправните
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност и процесуални
въпроси: компетентен съд, обжалваемост на актовете на
съда по несъстоятелността, призоваване и съобщения в производството по
несъстоятелност, таксите и разноските. Според разпоредбата в чл.621 от ТЗ за субсидиарно приложение, доколкото в тази част няма особени
разпоредби, прилагат се разпоредбите на ГПК. Следователно субсидиарното
приложение на разпоредби на ГПК е за неуредените в част ІV
„Несъстоятелност” на ТЗ процесуални въпроси. Разпоредбата на чл.694, ал.7, изр.трето от ТЗ е от процесуален характер и урежда
отговорността за разноски за държавна такса, ако искът бъде отхвърлен. В случая
искът на НАП е недопустим поради липса на процесуалните предпоставки за него по
чл.694, ал.3 и ал.6 от ТЗ. Прекратяването на производството поради недопустимост на иска
не обуславя наличие на основание за връщане на внесената при подаване на
молбата за отмяна държавна такса, нито несъбирането ù по реда на чл.694
ал.7 изр.3 от ТЗ. В този смисъл е възприетото в определение № 56/26.01.2018 г.
по ч.т.д. № 3078/2017 г. на I ТО на ВКС. Неоснователно е позоваването от НАП на разпоредбата
на чл.84, т.1 от ГПК, тъй като предмет на иска не са публични държавни вземания,
а вземане на „ИНВЕСТБАНК"АД за такси, разноски и адвокатско
възнаграждение.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата от
Национална агенция за приходите (НАП), гр.София, за изменение на постановеното
решение №13.19.04.2019г. по т.д.№ 35/2018г. на ЯОС, в частта за разноските, с
която ЯОС осъжда
Националната агенция за приходите,
гр.София, да заплати по сметка на ЯОС държавна такса 1399.92лв..
Определението подлежи на
обжалване пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: