Решение по дело №1329/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и следв. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П. С. С. от [населено място], [улица], против Решение № 675/14.05.2024 г., постановено по АНД № 1322/2024 г., по описа на Районен съд - Пловдив, V - ти н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1030-007057/13.12.2023 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на касатора, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

По изложени доводи в жалбата, се иска отмяна на оспорваното решение, като постановено без да е установено и доказано по несъмнен начин извършеното от касатора административно нарушение.

Ответникът – ВПД Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.

Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районния съд е обжалвано НП № 23-1030-007057/13.12.2023 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на П. С. С. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

От фактическа страна е установено, че на 19.11.2023 г. в [населено място] жалбоподателят С. управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № [рег. номер], собственост на Г. М. Т., като достигайки до кръстовището на [улица]с [улица](в близост до № 218 на [улица]/, посока – запад, автомобилът на С. навлезнал и преминал през кръстовището на забранителен сигнал на светофара /червен/, при работеща в нормален режим на работа светофарна уредба. Посоченото било възприето от свидетелите - служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, които изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението в района на същото кръстовище. Водачът бил спрян на местонарушението и му бил съставен и връчен срещу подпис акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, срещу който в последствие възразил. Въз основа на АУАН било издадено оспорваното пред първоинстанционния съд НП.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че безспорно е осъществено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като на 19.11.2023 г. на посоченото в акта и в НП място К. Н. Й., не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и е навлязъл и преминалл на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, което било потвърдено от свидетелите. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя в тази връзка, изискани са доказателства по делото за работата на светофарната уредба в процесния ден и час и въз основа на разясненията на свидетеля В. относно работата ѝ, съдът е формирал извод за извършено от С. нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Установено е от РС, че не се сочат доказателства, оборващи констатациите в съставения на лицето АУАН, които от своя страна кореспондират с посочените в НП. Съдът не е констатирал допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си районният съд подробно е изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на ищеца и правните изводи на РС се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователни се явяват изложените доводи от касатора, че районният съд не е изследвал събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да потвърди НП, решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяние в рамките на повдигнатото обвинение, съответно приложение на санкционните разпоредби, спрямо установеното нарушение и липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление. Изводите на съда, видно от мотивите на решението му са направени на база всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Нарушението, което е извършил С. е възприто непосредствено от актосъставителя и другият свидетел и неговото извършване не е опровергано пред първоинстанционния съд със съответните доказателства, а е потвърдено чрез анализ на представените по делото доказателства за работата на светофарната уредба на процесната дата и час.

По отношение на изложените в касационната жалба доводи, е необходимо да се посочи следното:

Според чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съответно, според чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Съобразно, чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, червена светлина на светофара означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. В чл. 31, ал. 7, т. 4. от ППЗДвП е указано, че жълта светлина на светофара означава „Внимание, спри!“. Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Тази хипотеза е посочена от С. като реализирана в процесния ден и час, но без да са представят доказателства за това негово твърдение, както пред предходната, така и пред настоящата инстанция. В този смисъл трябва да се посочи, че правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на твърдения и предположения, а на конкретно установени факти, обстоятелства и данни. В този смисъл, в случая ,не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон, както правилно е преценил районния съд.

Същият правилно е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН - за НП. В този смисъл районният съд е изградил обосновани и законосъобразни изводи за извършено нарушение на посочената в АУАН нормативна разпоредба. Правилно е преценено от въззивния съд, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По делото не са представени доказателства, които да оборват направените констатации от проверяващите относно установеното с АУАН и НП нарушение, поради което правилно съдът го е потвърдил. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 675/14.05.2024 г., постановено по АНД № 1322/2024 г., по описа на Районен съд - Пловдив, V-ти н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.