№ 117
гр. Оряхово, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Л.К.
при участието на секретаря А.Б.А..
като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100099
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
„ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“
Витоша „ №89Б, представлявано от КК.Ч. – главен изпълнителен директор и
Б.В. – изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител адв.Н. Б. –
АК – Монтана срещу И. М. И., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.
„ Иван Вазов „ №2, ет.6, ап.19 иск с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 975.80 лева /
деветстотин седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки /, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета №43082211700191 за ПТП
на 31.01.2017г. и ликвидационни разноски, 208.98 лева / двеста и осем лева и
деветдесет и осем стотинки /, представляваща обезщетение за забавено
изплащане, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 18.02.2022г. / видно от пощенското клеймо /
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства – уведомление за щета №43082211700191 от 03.02.2017г. и
приложение; протокол за ПТП №1532467 от 31.01.2017г.; проверка за
сключена застраховка „ ГО „; регистрационен картон по застрахователна
полица; опис заключение по щета №43082211700191 от 03.02.2017г.; опис
заключение по щета №43082211700191 от 10.02.2017г.; документи на
автомобила и водача; оценка на действителната стойност към претенция
№43082211700191 от 03.02.2017г.; калкулация по претенция
№43082211700191 от 17.02.2017г. – 3 стр.; ликвидационен акт по щета
№43082211700191 от 17.02.2017г.; нареждане за групово плащане от
20.02.2017г.; два броя регресни покани и справка от епи онлайн калкулатор.
1
В исковата молба се твърди, че на 31.01.2017г. около 16.30 часа на
главен път I1, при километър 188, с посока на движение от с.Скравена към
с.Нови хан, ответникът И. И. е управлявал лек автомобил марка „ Опел „,
модел „ Вектра „ с ДКН:ВР 4757 ВР, собственост на ЦЦ.Г.Ц., както и, че на
кръстовище е блъснал готвещия се да направи ляв завой пред него лек
автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Пасат „ с ДКН:СО 5783 АХ,
собственост на „ ТНП – Експрес „ ЕООД, ЕИК:*********, управляван от
Николай Къчев Гергов.
Отразено е, че за събитието е бил съставен протокол за ПТП №1532467
от дата 31.01.2017г. от младши автоконтрольор от РУ – Ботевград –
Венцислав Кънчев Василев, в който протокол са отразени констатациите на
компетентния орган относно настъпилото ПТП, наличието на вина за
настъпването на ПТП от страна на ответника като участник №1.На
ответникът бил съставен АУАН №564802 за допуснато нарушение по чл.23,
ал.1 от ЗДвП.Установено било още, че ответникът няма валидно свидетелство
за управление на МПС.
Сочи се, че към датата на ПТП за МПС лек автомобил марка „ Опел „,
модел „ Вектра „ с ДКН:ВР 4757 ВР е била налице активна застраховка „
Гражданска отговорност на автомобилистите „, съгласно комбинирана
застрахователна полица №BG/06/117000182931 от 05.01.2017г. валидна от
06.01.2017г. до 05.01.2018г., съгласно вписванията в протокола за ПТП,
справка от електронната система на ГФ и регистрационен картон по
застрахователната полица.
Твърди се още, че след постъпило уведомление в ищцовото дружество е
била образувана преписка по щета №43082211700191, по която били събрани
доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, като
е бил определен и неговия размер.Сочи се, че повредите по лек автомобил
марка „ Фолксваген „, модел „ Пасат „ с ДКН:СО 5783 АХ са били
констатирани с опис, а именно – заключение по щета №43081411802383 и
калкулация по щета №43081411802383 от застрахователя „ ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ „, ЕАД, както следва – панел заден десен калник 5 врата,
капачка резервоар, стоп десен, облицовка задна броня, престилка задна,
джанта стоманена задна дясна, праг десен, греда заден мост, амортисьор
заден десен.Общата стойност на нови части и детайли, и ремонтни дейности
били на стойност 960.80 лева, от които – 673.48 лева – подмяна на детайли и
материали; 142.40 лева – демонтаж и монтаж; 14.40 лева – ремонт; 130.50
лева – труд и материали за боядисване.Бил съставен ликвидационен акт по
щета №43082211700191 от застрахователя, с общ размер на обезщетението –
960.80 лева.
Сочи се, че на 20.02.2017г. с нареждане за групово плащане,
застрахователят е изплатил на собственика на увредения автомобил - „ ТНП –
Експрес „ ЕООД, ЕИК:*********, управляван от Николай Къчев Гергов,
сумата от 960.80 лева – обезщетение по щета №43082211700191.
Сочи се, че с изплащането на обезщетението по щета №43082211700191,
„ ЗДИ Общо Застраховане „ ЕАД е встъпило в правата на увредения против
прекия причинител, поради което има право да получи от ответника
платеното обезщетение на основание чл.500, ал.2 от КЗ.
Посочено е, че на ответника била изпратена регресна покана изх№92-
42/09.01.2020г., получена на 10.01.2020г. и изх.№0-92-3359 от 10.03.2020г.,
2
получена на 11.03.2020г., но въпреки това до момента на депозиране на
исковата молба възстановяване на платеното обезщетение и ликвидационните
разноски не било извършено.
Твърди се също, че от датата на получаване на регресната покана
ответникът е изпаднал в забава, като дължимото обезщетение за забавено
плащане върху сумата от 975.80 лева за периода от 10.01.2020г. до
18.02.2022г. е в размер на 719.58 лева.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен
такъв.Счита се, че по отношение на регресния иск на застрахователя
приложение намирала общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, считано
от датата на плащане на застрахователното обезщетение – 20.02.2017г.,
поради което предявения иск следвало да бъде отхвърлен поради изтекла
абсолютна погасителна петгодишна давност.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На дата 31.07.2017г., около 16.30 часа на главен път I1, при километър
188, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „ Опел „, модел „
Вектра „ с ДКН:ВР 4757 ВР, собственост на ЦЦ.Г.Ц., движещ се в посока от
с.Скравена към с.Нови хан и управляван от ответника И., е блъснал готвещия
се да направи ляв завой пред него лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел
„ Пасат „ с ДКН:СО 5783 АХ, собственост на „ ТНП – Експрес „ ЕООД,
ЕИК:*********, управляван от Николай Къчев Гергов.Произшествието било
посетено на място от младши автоконтрольор при РУ - Ботевград –
Венцислав Василев, който съставил Протокол за ПТП №1532467/31.01.2017г.,
в който начертал скица на ПТП, описал е времето, мястото, обстоятелствата и
причините, при които е възникнало ПТП, участниците в него и конкретния
резултат от него, а именно, че управляваният от ответника автомобил е
застигнал и ударил отзад лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Пасат
„ с ДКН:СО 5783 АХ.Като причини и условия за настъпилото ПТП с
причинени материални щети по двата автомобила в протокола било посочено
следното – че управляваният от ответника автомобил не е спазил
дистанция.Описани били и ударените части на двата автомобила.На
ответникът бил съставен АУАН №24 от дата 31.01.2017г. за допуснато
нарушение по чл.23, ал.1, чл.150А и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.Установено
било още, че ответникът управлява лек автомобил с изтекъл срок на СУМПС.
Въз основа на съставения на ответника АУАН било издадено НП №17-
0246-000024 от дата 17.05.2017г., за това, че на 31.01.2017г. около 17.00 часа
в община Ботевград, на път Първи клас №1-1, като неправоспособен водач на
лек автомобил „ Опел Вектра „, с ДКН:ВР 47 57, е извършил следните
нарушения:
- движейки се по главен път 1-1, посока с.Скравена за с.Новачене,
застига и удря отзад л.а.“ Фолксваген Поло „, с ДКН:СО 57 83 АХ, който е
спрял и се престроява за на ляво / неспазва дистанция / и реализира ПТП с
материални щети, т.е. като водач на ППС не се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар
в него, когато то намали скоростта или спре рязко – нарушение по чл.23, ал.1
от ЗДвП;
- управлява автомобила с изтекъл срок на СУМПС, т.е.управлява МПС,
3
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство – нарушение по
чл.150А, ал.1 от ЗДвП;
- не представя контролен талон, т.е. не носи контролния талон от
свидетелството за управление – нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
За извършените нарушения на ответника са били наложени следните
административни наказания – за нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лева; за нарушението по чл.150А, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е било наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и за нарушението
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
било наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 лева.
НП е било връчено на жалбоподателя чрез съпругата му на
12.08.2017г..Видно от приложената справка за водач, НП е влязло на
30.08.2017г..
От приложената по делото справка от СДВР, отдел „ ПП „ се установява,
че ответникът И. се води на отчет като водач на МПС в СДВР, с издържан
изпит за придобиване на правоспособност с Протокол №404/1998г. за
категория „ В „ от ОД на МВР – Пазарджик, Протокол №505/1990г. за
категория „ А „ от ОД на МВР – Враца и последно издадено СУМПС
№*********, валидно от дата 03.04.2002г. до 03.04.2012г. / изтекъл срок на
валидност / за категории:“ А В АМ „ и статус:“Валиден „.От втората
приложена справка от СДВР, отдел „ ПП „ се установява, че ответника към
31.01.2017г. не е бил лишаван от право да управлява МПС и не му е отнемано
СУМПС.
От приложените по делото материали се установява, че ответникът е
управлявал лекия автомобил със сключена застраховка „ Гражданска
отговорност „, която била сключена с ищцовото дружество.Последното е
видно от приложената по делото справка, изготвена от Гаранционния фонд от
базата данни на Информационния център към ГФ.
След постъпило уведомление в ищцовото дружество е била образувана
преписка по щета №43082211700191, по която били събрани доказателства за
наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, като е бил определен
и неговия размер.Повредите по лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „
Пасат „ с ДКН:СО 5783 АХ са били констатирани с опис, а именно –
заключение по щета №43081411802383 и калкулация по щета
№43081411802383 от застрахователя „ ДЗИ ОБЩО ДАСТРАХОВАНЕ „,
ЕАД, както следва – панел заден десен калник 5 врата, капачка резервоар,
стоп десен, облицовка задна броня, престилка задна, джанта стоманена задна
дясна, праг десен, греда заден мост, амортисьор заден десен.Общата стойност
на нови части и детайли, и ремонтни дейности били на стойност 960.80 лева,
от които – 673.48 лева – подмяна на детайли и материали; 142.40 лева –
демонтаж и монтаж; 14.40 лева – ремонт; 130.50 лева – труд и материали за
боядисване.Бил съставен ликвидационен акт по щета №43082211700191 от
застрахователя, с общ размер на обезщетението – 960.80 лева.
На 20.02.2017г. с нареждане за групово плащане, ищцовото дружество в
качеството си на застраховател е изплатило на собственика на увредения
автомобил - „ ТНП – Експрес „ ЕООД, ЕИК:*********, управляван от
4
Николай Къчев Гергов, сумата от 960.80 лева – обезщетение по щета
№43082211700191.Последното се установява и от приложения по делото опис
към платежно нареждане за масов превод на ищцовото дружество.
С изплащането на обезщетението по щета №43082211700191, „ ДЗИ
Общо Застраховане „ ЕАД е встъпило в правата на увредения против прекия
причинител, поради което за дружеството възникнало правото да получи от
ответника платеното обезщетение на основание чл.500, ал.2 от КЗ.В тази
връзка до ответника била изпратена регресна покана изх.№92-42/09.01.2020г.,
получена на 10.01.2020г. и изх.№0-92-3359 от 10.03.2020г., получена на
11.03.2020г., с които му е бил даден 15-дневен срок за плащане на ищцовото
дружество на дължимата сума, но въпреки това до момента на депозиране на
исковата молба възстановяване на платеното обезщетение и ликвидационните
разноски не било извършено.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл.500, ал.2 от КЗ, застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „
Гражданска отговорност “ на автомобилистите спрямо виновния водач се
урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този
момент е настъпването на застрахователното събитие по риска „ Гражданска
отговорност “ на автомобилистите, като в случая следва да се приеме, че това
е действащия КЗ.Наличието на предвидените в чл.500 от КЗ основания за
възникване на регресното право, не освобождава застрахователя от
отговорността по риска „ Гражданска отговорност “ към третото увредено
лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него,
като моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя
не възникването, а изискуемостта на регресното притезание.Задължението на
застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и
регресното му право срещу деликвента, възникват по силата на закона и са в
корелативна връзка.
Регресното право по чл.500, ал.2 от КЗ на застрахователя срещу
отговорния за деликта е обусловено от наличието на определени
правопораждащи факти - наличието на валиден договор за застраховка "
Гражданска отговорност на автомобилистите " между страните по делото и
освобождаване на застрахователя от необходимостта да извърши
застрахователно плащане поради причинен от застрахования деликт по време
на управление на МПС, когато законът определя неговото поведение като
укоримо и той трябва да понесе реално гражданската си отговорност / в
конкретния случай поведение, което се е изразило в управляване на МПС без
за притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС
/; възникване на застрахователно събитие - ПТП в срока на покритие на
застраховката; застрахованият при настъпване на ПТП виновно да е
управлявал МПС без да притежава СУМПС и изплащане на дължимото
5
застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото
лице.Регресното право е средство за наказание на виновния причинител и той
понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от
него, като водач на МПС, който не е притежавал свидетелство за
управление.В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна
премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение,
застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.С
изплащане на обезщетението, застрахователното дружество встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредите до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне и има
право да претендира този размер от ответника.Обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението,
което отговорното лице дължи на застрахования.Следователно, регресното
право на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди.
Застраховател по смисъла на тази разпоредба е застрахователното
дружество, при което е сключена застраховка " Гражданска отговорност " на
МПС, управлявано от лице, което не е притежавало свидетелство за
управление, а застраховани лица са собственикът на МПС, както и всяко
лице, което ползва МПС на законно основание.
В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на регресния иск по чл.500, ал.2 от КЗ срещу ответника.
От приложената по делото извадка от електронния регистър за проверка
за сключена застраховка „ Гражданска отговорност „ се установява, че към
датата на причиняване на процесното ПТП за увреждащия автомобил марка „
Опел „, модел „ Вектра „ с ДКН:ВР 4757 ВР, собственост на ЦЦ.Г.Ц. е имало
сключена валидна застраховка „ Гражданска отговорност „, валидна от
06.01.2017г. до 05.01.2018г., т.е. процесното ПТП с горепосочения автомобил
е станало в срока на действие на договора за застраховка „ Гражданска
отговорност „ на автомобилистите, сключен с ищцовото дружество.
Установи се също, че в срока на действие на застрахователния договор
ответникът е причинил вреди на трето за спора лице, като поведението му
разкрива признаците на деликта по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД – налице е
противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно
средство без свидетелство за правоуправление, като е налице несъмнена
причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и
понесения от третото лице неблагоприятен имуществен резултат.
За настъпилото ПТП е съставен протокол, приет като доказателство по
делото, от който протокол за ПТП се установява, че на посочената в него дата
и място, е настъпило ПТП, установяват се и участниците в него,
констатираните щети по МПС – тата, както и механизмът на настъпване на
ПТП.Следва да се отбележи, че по своята правна същност приложеният
протокол представлява подписан частен свидетелстващ документ и като такъв
се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл.180 от ГПК, т.е.
съставлява доказателство, че обективираните в него изявления изхождат от
подписалите го лица.Доколкото този документ формално носи подписа на
ответника и удостоверява неизгодни за него факти, то документът има и
материална доказателствена сила, че тези факти са се осъществили, така както
са посочени.Възражения, че протокола не е подписан от ответника не са
6
правени.От ответника не са ангажирани доказателства, оборващи
доказателствената сила на този протокол относно отразените в него
обстоятелства, а и същият не ги оспорва.С оглед противоправното му
поведение, изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП, на ответника е
съставен АУАН, подписан от него без възражения, въз основа на който в
последствие е било издадено НП.
От гореизложеното съдът приема, че се установява наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ Гражданска
отговорност „ за увреждащия автомобил, сключена с ищцовото дружество,
при управлението на който автомобил, виновния водач – в случая ответника,
е причинил ПТП, в следствие на което по лек автомобил марка „ Фолксваген
„, модел „ Пасат „ с ДКН:СО 5783 АХ, собственост на „ ТНП – Експрес „
ЕООД, ЕИК:********* са настъпили мателиални щети.Установен от
протокола за ПТП и съставените АУАН и НП, неоспорени от ответника, е и
механизмът на настъпване на ПТП, като са посочени именно действията на
ответника като водач – ответникът, управлявайки процесното МПС, не се е
движел на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да избегне удар в него, когато то намали скоростта си или спре
рязко / нарушение на чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП /.По отношение на вината на
ответника за ПТП е налице влязло в сила НП.
Също така безспорно се установи, че собственикът на увредения лек
автомобил, е предявил до ищцовото дружество претенция за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на което е била
образувана преписка по щета №43082211700191, по която били събрани
доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, като
е бил определен и неговия размер, който видно от издаденият на дата
03.02.2017г. ликвидационен акт е в размер на 960.80 лева.
От представената по делото писмени доказателства е видно, че за
вложените материали и труд за възстановяване на щетите по увреденото
МПС е необходима сумата от 960.80 лева.Във връзка със застрахователното
правоотношение са реализирани и обичайни разноски, направени от
ищцовото дружество за определяне на застрахователното обезщетение -
изготвени са описи по щета, оценки и заключения по определяне стойността
на ремонтните дейности, на използваните материали и на детайлите,
подлежащи на подмяна.Тези разходи са обичайни, свързани с определяне на
застрахователното обезщетение, като същите са изрично включени в
регресната претенция по чл.500, ал.2 от КЗ.Тези разходи не се установяват по
размер, но с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, няма пречка същите да
бъде определен по преценка на съда, във връзка с което съдът намира, че
вземането следва да се определи в размер на посочената в исковата молба
сума от 15.00 лева.
От представените по делото платежни документи се установява, че
ищцовото дружество е изпълнило задължението си за плащане на
застрахователно обезщетение чрез превеждане на определената в
ликвидационния акт сума на застрахованото лице на дата 20.02.2017г..По този
начин ищцовото дружество е встъпило в правата на увреденото лице спрямо
прекия причинител на вредата, а именно спрямо ответника.
Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор на основания,
7
посочени в закона.То възниква спрямо застрахования от момента на деликта,
тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл.500, ал.1 и
ал.2 от КЗ именно с този момент.Наличието на предвидените в чл.500 от КЗ
основания за възникване на регресното право не освобождава застрахователя
от отговорността по риска " Гражданска отговорност " към третото увредено
лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от
него.Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя
не възникването, а изискуемостта на регресното притезание, което
застрахователят има към виновния водач.
Следва да се има предвид, че вземането на застрахователя по регресния
иск срещу деликвента произтича от закона и възниква от момента, когато
застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице, но не е
предвидена конкретна дата за това, т.е. то не е срочно.Ето защо, за да
настъпят последиците на забавата, не е достатъчно само да се извърши
плащане, а трябва и длъжникът да бъде поканен да изпълни.В случая от
представеното известие за доставяне е видно, че ответникът е получил две
покани от ищцовото дружество за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение на 10.01.2020г. и на 11.03.2020г., поради което
и с оглед дадения с тях 15 - дневен срок за доброволно изпълнение,
ответникът е изпаднал в забава след изтичането му, т.е. на 26.01.2020г..
На следващо място, обстоятелството, че към датата на процесното ПТП
ответникът не е притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство се установява от приложените по
делото справки от органите на МВР, от които е видно, че ответникът е
издържал изпит за придобиване на правоспособност с Протокол №404/1998г.
за категория „ В „ от ОД на МВР – Пазарджик, Протокол №505/1990г. за
категория „ А „ от ОД на МВР – Враца и е притежавал последно издадено
СУМПС №*********, което е било валидно от дата 03.04.2002г. до
03.04.2012г., на която дата е изтекъл срока му на валидност за категории:“ А
В АМ „.В случая в съставения за процесното ПТП АУАН, освен другите
описани нарушения в него на ЗДвП, контролния орган е установил и
извършено нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, а именно, че същият на
процесната дата е управлявал МПС, без да притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.Както
беше посочено, издаденото в последствие от наказващия орган НП, с което
тези нарушения са установени и са наложени съответни наказания, е влязло в
сила на 30.08.2017г..
От гореизложеното се установява, че към датата на настъпване на ПТП,
издаденото на ответника СУМПС е било невалидно, тъй като срокът му на
валидност е бил изтекъл още на 03.04.2012г..Предприемайки действия по
управление на МПС на 31.01.2017г., ответникът не е изпълнил задължението
си по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, а именно да управлява МПС, само ако
притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него превозно средство.Правоспособността на водача се установява с
надлежно издадено СУМПС по съответния ред от компетентните органи на
МВР, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и
не е достатъчно само водачът да е преминал курс за водач на МПС и да е
положил изпит, тъй като това са само част от условията, които следва да
бъдат изпълнени, за да му бъде издадено СУМПС.Правоспособността да се
8
управлява МПС не се поражда от притежаването на свидетелството, а от
наличието на съвкупност от правно регламентирани факти - възраст,
образование, физическа годност, издържан изпит - чл.150 – чл.164 от
ЗДвП.Когато тези юридически факти са осъществени по начин, посочен в
закона, лицето придобива правоспособност, а свидетелството за
правоуправление удостоверява този факт.Дори да е налице придобита
правоспособност обаче, тази правно регламентирана дейност – управление на
МПС, не може да се упражнява без свидетелство за управление - чл.150а, ал.1
от ЗДвП, поради което по своята правна същност свидетелството за
правоуправление е документ от значение за упражняване на права - правото
да се управлява моторно превозно средство.Именно с липсата на такъв
документ законът в разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ свързва възникването
на регресното право на застрахователя, изплатил дължимото застрахователно
обезщетение, да претендира възстановяването му от застрахования водач.В
постановеното от ВКС Решение №44/19.02.2013г. по наказателно дело
№2161/2012г. е прието, че водачите на МПС осъществяват престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК, ако в едногодишен срок от наказването им по
административен ред, продължават да управляват МПС без „ подновено „
СУМПС, т.е. в цитираното решение СУМПС с изтекъл срок на валидност, се
приравнява на липсващ такъв.
Също така ответникът не твърди и не установява, че към датата на
произшествието е бил правоспособен водач, респективно, че е управлявал
процесното МПС със свидетелство за управление, като това е в неговата
доказателствена тежест, тъй като е твърдение за положителен факт.Същият не
оспорва и размерът на заплатеното застрахователно обезщетение, покрило
причинените от ПТП вреди.
Съгласно чл.378, ал.6 от КЗ, давността за предявяване на
суброгационния иск срещу причинителя на вредата е пет години, считано от
датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото
увредено лице.В случая както беше отбелязано, застрахователното
обезщетение е било изплатено на 20.02.2017г., а исковата молба / видно от
пощенското клеймо, поставено върху плика, с който е изпратена исковата
молба и приложенията към нея / е била депозирана на 18.02.2022г., т.е. преди
изтичане на петгодишния давностен срок.С оглед горното съдът намира
възражението на ответника, че искът се явява погасен по давност за
неоснователно.
От гореизложеното съдът прави своето заключение, че към датата на
процесното ПТП ответникът е бил неправоспособен водач, управлявал е МПС
без да притежава правоспособност за управление на процесното МПС, което е
достатъчно основание за възникване на регресното право на застрахователя,
изплатил застрахователното обезщетение да претендира неговото
възстановяване от водача на увреждащия застрахован автомобил.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на претендираната с исковата молба
сума от 975.80 лева, от които 960.80 лева - представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по щета №43082211700191 за ПТП на
31.01.2017г. и 15.00 лева – ликвидационни разноски, доколкото по делото се
установяват предпоставките за възникването на регресното право на
ищцовото дружество и поради липсата на доказателства за извършено
9
плащане от страна на ответника към ищцовото дружество, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
18.02.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на
сумата.В тази му част предявеният иск се явява доказан по основание и
размер, и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
Съгласно чл.84 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора, когато няма определен ден за изпълнение.С оглед
установеното съществуване на главното задължение, настъпилата му
изискуемост и неизпълнението му на падежа, на ищцовото дружество се
дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва,
считано от датата, на която длъжникът е изпаднал в забава до датата,
предшестваща подаването на исковата молба – 17.02.2022г., което има
акцесорен характер по отношение на главното вземане.Както беше
отбелязано, от представеното известие за доставяне е видно, че ответникът е
получил покана от ищеца за възстановяване на платеното застрахователно
обезщетение още на 10.01.2020г., а в последствие и на 11.03.2020г., като тези
обстоятелства не се оспорват от ответника, поради което и с оглед дадения с
тях 15 - дневен срок за доброволно изпълнение, ответникът е изпаднал в
забава след изтичането на срока, считано от връчване на първата покана, т.е.
на 26.01.2020г..Размерът на дължимото обезщетение, определен от съда
съгласно чл.162 от ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна
програма за изчисляване на законна лихва, върху уважената главница в
размер на 975.80 лева за периода от 26.01.2020г. до 17.02.2022г. възлиза на
сумата от 204.37 лева / двеста и четири лева и тридесет и седем стотинки /.В
този случай иска за лихва за забава следва да се уважи до този размер, а за
горницата над този размер до предявения от 208.98 лева следва да се
отхвърли.
На основание чл.86 от ЗЗД ответникът дължи законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2022г. до
окончателното й заплащане.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
704.00 лева / седемстотин и четири лева и нула стотинки /, както следва –
100.00 лева / сто лева и нула стотинки / – държавна такса и 604.00 лева /
шестстотин и четири лева и нула стотинки / - адвокатско възнаграждение.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска, а именно в размер
696.96 лева / шестстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки /, като до пълния предявен размер от 704.00 лева / седемстотин и
четири лева и нула стотинки / претенцията следва да бъде отхвърлена.
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.„
Иван Вазов „ №2, ет.6, ап.19 ДА ЗАПЛАТИ на „ ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“ Витоша „ №89Б, представлявано от КК.Ч. –
10
главен изпълнителен директор и Б.В. – изпълнителен директор, сума в размер
на 975.80 лева / деветстотин седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки /,
представляваща главница по изплатено застрахователно обезщетение по щета
№43082211700191 за ПТП на 31.01.2017г. и ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 18.02.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 204.37 лева / двеста и четири
лева и тридесет и седем стотинки /, представляваща обезщетение за забавено
изплащане за периода от 26.01.2020г. до 17.02.2022г..
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша
„ №89Б, представлявано от КК.Ч. – главен изпълнителен директор и Б.В. –
изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител адв.Н. Б. – АК –
Монтана в частта му, в която се иска И. М. И., ЕГН:********** от
гр.Оряхово, обл.Враца, ул.„ Иван Вазов „ №2, ет.6, ап.19 да бъде осъден да
заплати на „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София сума в размер 04.61 лева / четири
лева и шестдесет и една стотинки /, представляваща претендираното
обезщетение за забавено плащане за горницата над 204.37 лева / двеста и
четири лева и тридесет и седем стотинки / до пълния претендиран размер от
208.98 лева / двеста и осем лева и деветдесет и осем стотинки /.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. М. И., ЕГН:********** от
гр.Оряхово, обл.Враца, ул.„ Иван Вазов „ №2, ет.6, ап.19 ДА ЗАПЛАТИ на „
ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“ Витоша „ №89Б, представлявано от
КК.Ч. – главен изпълнителен директор, сумата от 696.96 лева / шестстотин
деветдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки /, представляваща
сторените в исковото производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията на „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София за осъждане на И. М. И. да
плати разноски за исковото производство в размер на 07.04 лева / седем лева
и четири стотинки /, представляващи разликата над 696.96 лева до пълния
предявен размер от 704.00 лева / седемстотин и четири лева и нула стотинки /.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението .
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
11