Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 2037 / 30.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори декември, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ГАНЕВА
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар С. Х., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1934/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Ж.П.Ф., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.Ц. е оспорил решение №260802/27.05.2021г.,
постановено по АНД № 182/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърден
електронен фиш серия К № 4165829 на ОД на МВР - Бургас. С електронния фиш на касатора
за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от същия закон е наложена
глоба в размер на 400 лв.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменен издадения електронен фиш.
В съдебно заседание
касаторът, чрез представител по пълномощие адвокат С.Ц. поддържа касационната
жалба, представя доказателства и иска оспореното решение да бъде отменено, както
и потвърдения с него електронен фиш.
Ответникът по касация,
редовно призован, не се представлява.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Ж.П.Ф. – законен
представител на „Кар 1 Логистик“ ЕООД е наказан за това, че на 17.11.2020г. в
14:13ч. в гр.Бургас, бул.“Захари Стоянов“ до м.“Капче“ от кръстовище за
кв.“Г.Езерово“ към ж.к.“Меден рудник“, лек автомобил марка „Форд“ модел „Куга“
с рег. № СВ 67 16 НР, се е движел в населеното място със скорост 81 км/ч при максимално
допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.21, ал.1
от ЗДвП, според която при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
km/h: категория В, населено място – 50 кm/h.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място,
се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства,
е приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване
на административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил
електронния фиш.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Както наказващият орган,
така и районният съд са приели, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Ж.Ф., тъй като автомобилът, който
последният твърди, че е отдаден под наем, не би могъл да е управляван от
наемателя по договора Л.С., която към датата на нарушението не е била в
страната. Този извод е направен въз основа на справка за пътуване на лице –
чужд гражданин, според която Л.С. е излязла от Република България през ГКПП –
Аерогара София на 16.03.2020 г. и до датата на изготвяне на справката –
15.12.2020 г. не се е завръщала, а нарушението е извършено на 17.11.2020 г.
При подробно запознаване с
въпросната справка, настоящият съдебен състав установи, че в справката е
отбелязано излизане на лицето от Република България през ГКПП – Аерогара София
на 16.03.2020 г. в 13:03 часа с пътнически полет № 7W756. Според същата справка
на същата дата, 30 минути по-късно – в 13:33 часа Сапегина е влязла в Република
България през същото ГКПП с друг пътнически полет W64438, след което в 13:53
часа отново на 16.03.2020 г. е излязла от Република България през същото ГКПП с
първия пътнически полет № 7W756. Тези факти, отразени в справката, обосноват да
се изиска от органа на нова справка, която да обясни как е възможно в рамките
на 50 минути лицето да излезе с един пътнически полет от България, 30 минути
по-късно да влезе с друг пътнически полет, след което отново да излезе с първия
пътнически полет. Административнонаказващият орган, обаче представи отново
същата справка без да даде по-големи подробности, които да обяснят причините за
това отразяване. Така представените факти в справката не са убедителни, тъй
като житейски не е възможно в рамките на такъв кратък срок от време 50 минути
едно лице да напусне Република България с пътнически полет, да се върне с друг
пътнически полет и отново да напусне страната.
Същевременно още пред
районния съд е установено, че Л.С. – гражданска на Руската Федерация, притежава
разрешение за пребиваване, издадено от Латвия (л. 10 от АНД № 182/2021 г.),
което е със срок на валидност до 13.11.2020 г. Ноторен факт е, че Латвия е член
на Европейския съюз и след като Л.С. притежава такова разрешение, тя би могла
да премине държавната граница с него, а не с паспорта, който има, издаден от
Руската Федерация и в този случай преминаването й не би било регистрирано на
съответния ГКПП - Регламент (ЕС) 2017/2225 на Европейският парламент и на
Съвета от 30 ноември 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. Тези два факта - неясната и
противоречива по съдържание справка за пътуване на чужденец и обстоятелството,
че лицето притежава разрешение за пребиваване в страна - членка на Европейския
съюз, категорично разколебава тезата на наказващия орган, че наемателят по
договора за наем на автомобила не би могъл да го управлява на датата, посочена
в електронния фиш, защото не се е намирал в страната. Такъв извод може да се
направи само при наличие на несъмнено установени факти за отсъствието на лицето
от страната. Обратно, установените по делото факти по-скоро не подкрепят този
извод. След като няма категорични доказателства за отсъствието на Л.С. от
Република България на 17.11.2020 г., а същевременно е налице договор за наем №
171212 от 04.11.2020 г., сключен между „Кар 1-Логистик“ ЕООД като наемодател и Л.С.
като наемател, със срок до 22.11.2020 г., както и декларация от Ж.Ф., подадена
на основание чл.189, ал.5 от Закона за движение по пътищата на 09.12.2020 г., в
която декларира, че лицето Л.С. е управлявало на 17.11.2020 г. лек автомобил
„Форт Куга“ с рег. № СВ6716НР, то не са налице основания за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на Ж.Ф. в качеството му на законен
представител на „Кар 1-Логистик“ ЕООД за констатираното с АТСС административно
нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално допустимата скорост в
населено място, извършено на 17.11.2020 г. в 14:13 часа, в гр. Бургас на бул.
„Захари Стоянов“. При тези данни електронният фиш е следвало да бъде съставен
на Л.С..
Въз основа на изложеното
по-горе обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а по
съществото на спора да бъде отменен електронният фиш.
При този изход от спора
разноски следва да се присъдят в полза на касатора в размер на 360 лв.,
представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260802 от 27.05.2021г. постановено по
АНД № 182/2021г. на Районен съд – Бургас, вместо него постановява:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4165829 на ОД на МВР –
Бургас, с който на Ж.П.Ф. – законен представител на „Кар 1 Логистик“ ЕООД за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание
чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от същия закон е наложена глоба в
размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Ж.П.Ф.
направените по делото разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: