Р Е Ш Е Н И Е № 229
гр. Сливен, 24.10.2019 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 347 по описа за 2019 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда
на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на
ЕТ “Е.88 - П.И.“ гр. Сливен против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-359-0404922/12.08.2019 г., издадена от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с която по отношение на ЕТ“Е.88 - П.И.“
е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, от ЗДДС
- „Запечатване на търговски обект – м.
за о., н. се в к.к. „С. б.“, ул. „К.“, х. „Г.“, след
„Л.“, ст. от ЕТ“Е.88 - П.И.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна. Заявява, че не оспорва
факта, че не е издал касова бележка за осъществена контролна покупка, за същото
нарушение щяла да бъде заплатена имуществената санкция. Друго нарушение не бил
извършил нито сега, нито през годините. От дейността била реализирана печалба,
като не било вярно, че същата е малка, касаело се за павилион, който работел
сезонно. Откритите в обекта 530 лева били от вчерашен оборот. Друго нарушение
не бил извършил. Счита, че заповедта е немотивирана. Срещу него нямало издадено
НП. Същото умишлено се бавело, като се нарушавало правото на защита на
оспорващия. Счита, че деянието представлява маловажен случай и не следвало да
бъде налагана ПАМ. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваната
заповед. Претендира за направените разноски.
В съдебно заседание оспорващият
редовно и своевременно призован, не се явява.
Ответната страна, чрез
пълномощник юриск. Д. Ж. счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваната ЗПАМ, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало по
инициатива на административния орган, във връзка с извършена проверка на 02.08.2019
г. в 15:30 часа на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - м. за
о., находящ се в: к.к. С.
б., ул. „К.", х. „Г.", след „Л.“, ст. от ЕТ „Е.- 88 П.И." с ЕИК ………..,
при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.
При проверката е
установено, че на 02.08.2019 г. в 15:15ч. от органите по приходите е извършена
контролна покупка на д. ч. на стойност 15.00лв., заплатени в брой от
проверяващия екип. За извършената продажба не е издадена фискална касова
бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, ИН на ФУ:ZК095472
и ФП № 50104215, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при
плащането на стоката.
Сумата е заплатена в брой,
преди легитимация на органите по приходите, с 1бр. банкнота от 20 лв. и 1 бр.
банкнота от 5 лв. от Д. М. М.- и. по п., като плащането е прието от П.И. Т. с
ЕГН ********** - представляващ търговеца. След плащането е върнато ресто от
10.00 лв. В хода на проверката е разпечатан дневен финансов отчет № 000592 от
02.08.2019г. от ФУ, от който е видно, че горепосочената продажба в 15:15ч. не е
отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Установено е наличие
на касова разлика в размер на 530,00 лв. между наличните парични средства в
касата и тези, маркирани във ФУ с ИН:ZК095472 и ФП № 50104215.
Въз основа на извършената
проверка, обективирана с ПИП сер. АА № 0404922/02.08.2019г,
началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП е издал атакуваната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-359-0404922/12.08.2019 г., с която е
наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"д" от ЗДДС – "запечатване на търговски обект" – м. за о., находящ се в: к.к. С. б., ул. „К.",
х. „Г.", след „Л.“, ст. от ЕТ „Е.- 88 П.И." с ЕИК …………. и забрана за
достъп до него за срок от четиринадесет дни.
Заповедта е съобщена на
оспорващия на 13.08.2019 г. видно от отбелязване на самия административен акт.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства. По делото не се установи, че констатираната
разлика в касовата наличност установена от контролните органи и отразена в
отчета на фискалното устройство се дължи на останал от предния ден оборот.
Такива доказателства по делото не са ангажирани. Освен това проверката е
извършена в 15.30 ч., а работното време на обекта е започнало в 10 ч. видно от
отразеното в ПИП, като е нелогично за период от 5 часа и половина от работата
на търговския обект да не е реализирана нито една продажба..
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима -
подадена е по пощата на 14.08.2019 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от
лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо
правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Атакуваната заповед за
налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – началник отдел
"Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 2106/30.03.2018 г. за преназначаване,
в рамките на предоставените му правомощия, при условията на обвързана
компетентност.
Съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б."а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал.1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна
мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на
лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се
отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за
обекта или обектите, където са установени нарушения.
В конкретния случай по
делото е установено, че от ЕТ „Е.- 88 П.И." не е изпълнено задължението за
регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от
работещото в обекта фискално устройство. Заповедта е мотивирана с
констатираното на 02.08.2019 г. нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС,
а именно – неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за
извършената продажба. Извършването на нарушението е документирано с протокол за
проверка, изготвен от двама инспектори по приходите и подписан от работещото в
търговския обект лице. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено,
съответно – опровергано. Напротив, констатациите в него се подкрепят от
приложените писмени доказателства.
Процесната принудителна
административна мярка се прилага независимо от ангажиране
административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ
съответства на чл. 22 ЗАНН – налага се за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях.
При налагането на ПАМ по
чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. В
тежестта на административния орган е да докаже, че нарушението е извършено, тъй
като именно това е основанието за налагането на ПАМ според текста на закона,
който не му предоставя възможност за свободна преценка относно това дали да
наложи или не ПАМ в този случай. В случая административният орган не действа в
условията на оперативна самостоятелност, а в условията на обвързана
компетентност. Той прави не преценка, а проверка за това дали са налице
условията и предпоставките, визирани в правната норма, и действа в съответствие
с нормативно предписания начин. От изложеното следва, че административният
орган не извършва преценка относно целесъобразността на наложената ПАМ и не е
длъжен да излага мотиви в тази връзка, когато действа при условията на
обвързана компетентност. Преценка за съответствието на административния акт с
целта на закона той дължи, когато действа при условията на оперативна
самостоятелност, защото само тогава законодателят му предоставя възможност да
избере между няколко (поне две) възможни решения, всяко от които е в различна
степен целесъобразно.
С налагането на ПАМ не се
гарантира преустановяване извършването на нарушения от същия вид от търговеца,
а съгласно чл. 12 ЗАНН с налагането на административните наказания се цели да
се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и
да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани. На
практика обаче като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва
предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на
неизпълнените задължения. Специфичната цел на ПАМ по чл. 186 ЗДДС не е свързана
с издаването и изпълнението на НП за нарушението, за която е издадено. Това
следва от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, според който ПАМ се налага независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции. (Решение № 12620 от 26.09.2019
г. по адм. дело № 4641/2019 г. първо отделение на
ВАС) В този смисъл дали е издадено НП за извършеното нарушение и дали ще бъде
заплатена административнонаказателната санкция е без значение за законосъобразността
на издадената ПАМ. Именно поради това, обстоятелството, че търговецът е
заплатил наложената му с НП имуществена санкция не го лишава от правен интерес
да обжалва заповедта за налагане на ПАМ. В случая за извършеното нарушение е
съставен АУАН, като сроковете за издаване на НП въз основа на него са посочени
в чл.52 ал.1 от ЗАНН и краен срок за произнасяне по чл.34 ал.3 от ЗАНН. По
делото липсват данни, че тези срокове са изтекли.
Преценката на
административния орган относно срока, за който следва да се наложи ПАМ, а
именно 14 дни от допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни е в
съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които тя се прилага, т.е. в
съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Изложените
в акта мотиви относно продължителността на срока на налагане на процесната ПАМ
в достатъчна степен конкретизират съображенията на административния орган при
определянето на срока на налагане на ПАМ. Действайки при условията на
оперативна самостоятелност относно срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал.1 ЗДДС максимум до 30 дни,
издателят на заповедта изрично е посочил, че продължителността на срока е
съобразена с начина и вида на организиране на отчетността на търговеца и
степента на обществената опасност на деянието. Отчетено е обстоятелството, че вида
на извършваната търговска дейност, наличието на непогасени публични задължения,
разликата в касовата наличност на обект, както и обстоятелството, че липсват
отчетени продажби с наличното в обекта фискално устройство, както и, че
констатираното нарушение цели отклонение от данъчно облагане. Изрично е
посочено, че срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
нарушенията, както и, че при тази му продължителност няма да се засегнат права
и законни интереси на търговеца в по- голяма степен от необходимото за целта,
за която актът се издава. Тези мотиви са достатъчно конкретни и логически
обосновани, поради което позволяват да се извърши преценка на съответствието на
заповедта с целта на закона. Оспорената заповед не е в колизия с преследваната
от закона цел, както и с основния принцип на съразмерност в административния
процес, залегнал в чл. 6 АПК. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който
е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. (Решение
№ 5447 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 78/2019 г.
осмо отделение на ВАС)
С оглед изложеното,съдът
намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са
допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни
норми, поради което жалбата следва да се остави без уважение.
Предвид изхода от спора,
като основателно следва да бъде уважено искането на пълномощника на ответника
за присъждане на разноски (юрисконсултско
възнаграждение) в размер на 100лв.
Водим от горното и на
основание чл. 172 ал. 2, предл. пето от АПК,
Административен съд Сливен,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “Е.88 - П.И.“,
ЕИК ………., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Ш.“ № …. против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-359-0404922/12.08.2019 г., издадена
от Началник на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ “Е.88 - П.И.“, ЕИК …………….,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Ш.“ № ….. да заплати на ЦУ на
НАП сума в размер на 100 лв. (сто лева) направени по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: