Р Е Ш Е Н И Е
Номер 39
06.03.2020
г. град
Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Ч. ПЪРВИ СЪСТАВ
На единадесети февруари две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АНД № 436 по описа за 2019 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от К.И.А., ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 19-0375-000632/30.10.2019
г. издадено от И.Д.Д., на длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора,
РУ - Ч., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, му е била наложена глоба в размер на 50 лева и на основание чл.
185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, му е била наложена глоба в
размер на 20 лева.
Жалбоподателят
твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна РУ - Ч., редовно призована, не изпращат представител в съдебно заседание
и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), серия GA, № 37169/10.09.2019 г жалбоподателят К.И.А., ЕГН ********** е
санкциониран за две нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
извършени на 10.09.2019 г. в 16.14 часа в гр. Ч., на ул. „В.Л.“,
до дом **, при управление в посока от юг на север на
собствения му лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № ***.
По
т. 1 от НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП („Наказва се с глоба
50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан
или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан или носене на каска"), за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от същия закон („Водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“),
изразяващо се в това, че по време на движение не е използвал обезопасителния
колан, с който е било оборудвано превозното средство.
По
т. 2 от НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
185 от ЗДвП („За нарушение на този закон и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните
се наказват с глоба до 20 лв.“), за нарушение на чл. 70, ал. 3
от ЗДвП („През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини
за движение през деня или с къси светлини), изразяващо се в това,
че по време на движение не е използвал задължителните за движение през деня, къси
или дневни светлини на превозното средство.
Фактическите
констатации (управление на процесното превозно средство от санкционираното лице
без обезопасителен колан и без включени светлини, през деня), отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателствени средства, и не се оспорват от жалбоподателя,
поради което съдът намира същите за доказани, и няма да обсъжда събраните в
тази насока доказателства.
От
показанията на актосъставителя Ц.К.Д., свидетеля по акта Н.С.К. и полицейския
служител Г.П. И., всички присъствали на проверката се установи също така, че
след като са спрели автомобила, управляван от жалбоподателя, последният заявил,
че му е лошо, видимо личало, че не се чувства добре, поради което полицаите
извикали бърза помощ. Пристигналия на място екип на ЦСМП констатирал, че А. е с
високо кръвно, след което бил откаран в здравно заведение, където му била
оказана медицинска помощ (л. 46-47 и л. 49 от делото). Показанията на
свидетелите, кореспондират напълно с приобщените в хода на съдебното следствие
писмени доказателствени средства – страници от дневник за повиквания и фиш за
спешна медицинска помощ за извършена визита на 10.09.2019 г. (л. 37 – 39 от
делото), поради което съдът им дава пълна вяра.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказани твърденията на жалбоподателят, че на посочената дата се отправил с лекия си автомобил към ЦСМП – Ч., за да потърси медицинска помощ, поради повишено кръвно артериално налягане, затруднено дишане и болки в сърдечната област, и тъй като физическото му състояние не позволявало, не е използвал обезопасителен колан.
В
ал. 2 на чл. 137а от ЗДвП е регламентирано кои лица могат да не използват
обезопасителен колан. Една от хипотезите касае лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан. За физическо
състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва
обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради
обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е
невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило
здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред
за удостоверяване на физическото състояние на водача.
В
настоящия случай, съдът приема, че относно нарушението по т. 1 от обжалваното
НП, е налице хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като здравословното
състояние на лицето не е позволявало (несъвместимо е било с опазване на
здравето на водача), ползването на обезопасителен колан. Налице е изключение от
правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което не е бил осъществен от
обективна страна състава на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
По
т. 2 от обжалваното НП, съдът счита, че от събрания по делото доказателствен
материал безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС,
без включени дневни светлини или къси светлини, което не се оспорва и от самия
него. Административното обвинение е формулирано ясно и точно,
както от фактическа, така и от правна страна, поради което съдът приема, че не
са налице твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения. Т.е.
жалбоподател формално е осъществил нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият
орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление
(в конкретния случай административно нарушение), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В
настоящия случай е повдигнато административнонаказателно обвинение за две на
брой нарушения. Същите са формални, поради което факторът „липса на вредни
последици“ не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самите деяния обаче, разкриват други смекчаващи обстоятелства
(жалбоподателя е привел в движение превозното средство за да потърси медицинска
помощ в здравно заведение, тези действия са били извършени, поради влошаване на
здравословното му състояние), които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
При преценка степента на обществената опасност, съдът прецени и
обстоятелството, че санкционираното лице е водач от 10.01.1987 г., т.е. повече
от 32 години, като до приключване на съдебното следствие, не е бил санкциониран
с влязло в сила НП, за нарушения по ЗДвП. От приложената по делото справка за
нарушител/водач се установява, че на жалбоподателя са издадени две НП, първото
на 09.08.2018 г., изпратено за връчване, второто – предмет на настоящото дело и
един електронен фиш, съставен на 26.08.2013 г. регистриран в системата, за
който няма данни дали е бил връчен (л. 35 от делото).
По
изложените мотиви, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на
обжалване по настоящото дело се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
В
хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в
размер на 300 (триста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е
било заплатено, удостоверено с вписване на направеното плащане в договора за правна
защита и съдействие (л. 6 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
С
оглед изхода на делото, както и изрично стореното от процесуалния представител
на жалбоподателя искане (л. 53 от делото), при липсата на възражение за
прекомерност от насрещната страна, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва
да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 19-0375-000632/30.10.2019 г. издадено от И.Д., на
длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, РУ – Ч., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Стара Загора да заплати на К.И.А., ЕГН **********, представляван от
адв. С.Ж.П. ***, съдебен адрес:***, пл. „С.“ № **, ет. **, офис **, сумата от 300
(триста) лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд
гр.Стара Загора, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: