и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 131/02.03.2005 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 35/2005 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Райчо Йорданов Ханджиев от гр.Кърджали за невиновен в това, че на 10/11.05.2001 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – 1 бр. юношески велосипед марка “ВМХ акцион 20000”, на стойност 153.27 лв. от владението на Маргарита Кирилова Георгиева от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.302 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК. Постановил е с присъдата вещественото доказателство – 1 бр. велосипед марка “ВМХ акцион 20000”, червен на цвят, след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика Маргарита Кирилова Георгиева. Против така постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура – Кърджали, в който се твърди, че същата е необоснована и неправилна. Излагат се съображения, че по делото са събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че подсъдимия Райчо Йорданов Ханджиев е извършил виновно деянието, за което му е повдигнато обвинение. Прокуратурата предлага въззивният съд да постанови решение, с което да отмени протестираната присъда и да осъди оправдания подсъдим Райчо Йорданов Ханджиев по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства. Ответника по протеста – подсъдимият Райчо Йорданов Ханджиев от гр.Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, като моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед доводите на прокурора, изложени в протеста, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протеста е основателен, макар и по различни от изложените в него доводи и съображения. За да постанови оправдателната си присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият Ханджиев и св.Кирилова се познавали, тъй като били съседи, като двамата си вършели взаимно услуги. Св.Кирилова често отправяла молби към подсъдимия да й помогне, когато някоя вещ трябвало да се ремонтира или да я пренесе на нейния таван, а в замяна му поправяла зъбите или му вършела други малки услуги. Свидетелката нееднократно споделяла с подс.Ханджиев, че вещите на тавана й били за продан и ако последният чуе някой да проявява интерес, да й каже, без обаче да му възлага сам да продава тези вещи. На 11.05.2001 год. около 08.30 часа подсъдимият се срещнал със свой приятел – св.Йордан Стайков пред блока, в който живеел, пили кафе и двамата отишли до блока на св.Кирилова, където подсъдимия отворил вратата на таванското помещение с ключ и взел намиращият се там юношески велосипед марка “ВМХ акцион 20000”. След това двамата отишли на пазара при познат на подсъдимия – св.Стойчо Найденов, на когото подс.Ханджиев казал, че продава колело. Св.Найденов му казал да попита кръчмаря в махалата, който имал внук. Подсъдимия и св.Стайков намерили св.Али, на когото подсъдимия предложил да закупи велосипеда, като му поискал 25-30 лв. Св.Али решил да закупи велосипеда, като дал на подсъдимия 18 лв. и една бутилка ракия, казвайки му, че повече не може да даде. Подсъдимият се съгласил, взел парите и ракията и оставил колелото, след което почерпил с ракията св.Найденов и неговата компания. На следващият ден подсъдимия Ханджиев заминал за с.Книжовник, без да съобщи на св.Кирилова, че продал колелото й. Същият ден - 11.05.2001 год., около 10.00 часа св.Кирилова се качила на тавана, където забелязала, че резето на вратата било дръпнато, а катинарът бил непокътнат. Установила, че велосипедът и други вещи липсват, за което уведомила полицията. След известно време се видели с подсъдимия, който й признал, че взел велосипеда, тъй като бил пиян, но имал намерение да й каже. След разкриване на престъплението св.Али предал с протокол за доброволно предаване отнетия от подсъдимия велосипед. Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена от обясненията на подсъдимия Ханджиев, който давал подробни обяснения за механизма на извършеното; от показанията на св.Али Найденов, Кирилова и Стайков, които е кредитирал като логични и непротиворечиви; от заключението на вещото лице Димитров по назначенатÓ стоково-оценителна експертиза и показанията на експерта в съдебно заседание; както и от останалите писмени доказателства, приобщени по делото. Въз основа на събраните доказателства и така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че деянието на подсъдимия е несъставомерно. За да направи този извод, съдът е приел, че подс.Ханджиев и св.Кирилова се намирали в близки отношения на взаимопомощ, като св.Кирилова нееднократно възлагала на подсъдимия да извършва различни битови дейности, както и му поръчала да я уведоми, ако негов познат прояви интерес за закупуване на някои от вещите от таванското й помещение. Според първоинстанционният съд именно тези по-топли отношения били причината на 11.05.2001 год. подсъдимия да реши сам да предложи една от тези вещи, обявени за продан от св.Кирилова – велосипеда марка “ВМХ акцион 20000”, на свои приятели и познати. Това поведение на подсъдимия съдът е квалифицирал като известния от гражданското право институт на водене на чужда работа без пълномощие, уреден в чл. 60-62 от ЗЗД. Поради изложеното е направил извода, че действията на подсъдимия не са общественоопасни, нито са обявени от закона за наказуеми и следователно не представлявали престъпление, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК. Настоящата инстанция намира, че при разглеждане на делото и постановяване на протестираната присъда, ведно с мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Така, въпреки че в хода на съдебното следствие са били констатирани съществени противоречия между обясненията на подсъдимия Ханджиев, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия от РС – Кърджали и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.277 ал.1 т.1 от НПК, очертаващи коренно различна фактическа обстановка, от една страна, и обясненията му в съдебно заседание, от друга, в мотивите към протестираната присъда съдът не е извършил анализ и оценка на дадените обяснения от подсъдимия на досъдебното производство, като не е изпълнил задължението, вменено му от императивната разпоредба на чл. 303 ал.3 от НПК – при противоречие на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. При положение, че бе извършил такива анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и на приобщените по надлежния ред към доказателствените материали обяснения на подсъдимия, дадени на по същото дело на досъдебното производство пред съдия от РС – Кърджали, съдът би могъл да достигне до други правни изводи относно квалификацията на деянието на подсъдимия, като липсата на съображения защо съдът е кредитирал обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие, респ. защо не е дал вяра на тези, дадени на досъдебното производство, правят невъзможна проверката на обосноваността и законосъобразността на правните изводи на съда от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила. С обвинителният акт на подс.Ханджиев е било предявено обвинение в извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК - за това, че на 10/11.05.2001 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. юношески велосипед марка “ВМХ АКЦИОН”, 1 бр. голяма газова бутилка и 1 бр. електрическа отоплителна печка марка “ЕЛВА”, всичко на обща стойност 212.45 лв., от владението на Маргарита Кирилова Георгиева от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои. В съдебното заседание, проведено на 02.03.2005 год., след събиране на исканите и посочени от страните доказателства, прокурорът от Районна прокуратура – Кърджали е направил изменение на обвинението по реда на чл. 285 ал.1, предл.1-во от НПК, като е заявил: “...В хода на съдебното следствие се установи изменение на обстоятелствената част на обвинителният акт, а именно: няма разбиване на прегради и част от инкриминираните вещи не са отнети. Обвинението отново е за опасен рецидив, но по-лекия текст.” След изслушване на становището и на подс.Ханджиев, съдът е постановил определение, с което е допуснал изменение на обстоятелствената част на обвинението, като същото “...се счита предявено за това, че: На 10/11.05.2001 год. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, подсъдимия Райчо Йорданов Ханджиев отнел чужда движима вещ – 1 бр. юношески велосипед марка “ВМХ АКЦИОН”, на стойност 153.27 лв. от владението на Маргарита Кирилова Георгиева от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК”, като именно по това обвинение е постановил протестираната присъда. При това положение и с оглед така формулираното най-общо изменение на обвинението от прокурора /посочено по-горе/, не е ясно как първоинстанционният съд е стигнал до извода, че следва да отпаднат от обвинението инкриминираните с първоначалното такова 1 бр. електрическа отоплителна печка и 1 бр. голяма газова бутилка, а да остане обвинението за кражба на велосипеда.Или, видно е от изложеното, че по същество изменението на първоначалното обвинение по чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК в такова по чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК е извършено не от прокурора, а от първоинстанционният съд – именно съдът е конкретизирал с определението си предмета на престъплението и правната квалификация на деянието /каквито липсват в направеното от прокурора изменение на обвинението/, сам очертавайки по този начин предмета на доказване по делото, което е недопустимо. Това е така, тъй като при направеното изменение на обвинението прокурора не е изпълнил задължението си да оформи новото обвинение по такъв начин, че да е напълно ясно в какво точно се състои промяната. В тази връзка следва да се отбележи, че само и единствено прокуратурата е органът, в чиито правомощия е да повдига и поддържа обвинение срещу лица за извършени престъпления от общ характер, респ. единствено прокурора по свой почин може да измени повдигнато обвинение в съдебната фаза на наказателното производство пред първоинстанционния съд, когато счете, че са налице предпоставките по чл. 285 от НК, като няма основания за намеса на съда относно съдържанието на формулировката на обвинението, в т.ч. и относно правната квалификация на деянието. Съдът е длъжен да се произнесе по събраните по делото факти в рамките на внесената с обвинителния акт обстоятелствена част на обвинението и правна квалификация на деянието, като може сам да я измени едва с присъдата само при наличие на основания да приеме квалификация за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление от това, внесено с обвинителния акт, и то без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Пак във връзка с изложеното по-горе, и с оглед ненадлежното изменение на обвинението от прокурора по настоящото дело, с основание се поставя и въпроса дали така постановената оправдателна присъда е съответна на предявеното на подсъдимия обвинение, респ. какво точно е обвинението. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че като не е изложил съображения в мотивите към протестираната присъда кои от противоречивите доказателствени материали приема и кои отхвърля; както и като по същество сам е формулирал изменение на обвинението по отношение на подс.Ханджиев в хода на съдебното следствие, по което ново обвинение се е произнесъл с присъдата, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 352 ал.3 т.1 от НПК, тъй като е ограничил и нарушил процесуалните права на прокуратурата като страна в процеса – ограничил е основополагащото правомощие на прокурора да повдига и поддържа обвинението срещу подсъдимия Ханджиев като лице, извършило престъпление от общ характер, както и да реализира това свое правомощие чрез постигане на неговото осъждане. Тези съществени процесуални нарушения препятствуват проверката от настоящата инстанция на правилността - обосноваността, законосъобразността и справедливостта, на постановената присъда, като същите не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но могат да бъдат отстранени при връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от изложеното, и на основание чл. 332 т.1, във вр. с чл. 333 ал.2 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 131/02.03.2005 год. по Н.о.х.дело № 35/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. ВРЪЩА делото на Районен съд – Кърджали за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |