Р Е Ш Е Н И Е
№ 4069
27.11.2018г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На
двадесет и седми ноември две хиляди
и осемнадесета година
В открито заседание на пети
ноември 2018г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 3297 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, твърди, че между него и ответника,
бил сключен договор за потребителски кредит № ****** от ***** г. Предмет на
договора било отпускане на паричен заем в размер на 250лв. Било подписано и
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги. Заемополучателят се
задължил да върне отпуснатия кредит в срок от 9 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 58,62лв. и падежна дата всяко 15-то число на
месеца. Общото задължение възлизало на 527,58лв., включващо 250лв. – сума на
кредита, срок на кредита 9 месеца, размер на месечната вноска 32,76лв., дата на
погасяване на вноска по време на изплащане на заема 15-то число на месеца, ГПР
49,93%, ГЛП 41,17%, лихвен процент на ден 0,11, общо дължима сума по кредита
294,84лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 232,74лв.,
размер на вноската по този пакет 25,86лв. Било уговорено задължението на
ответника да се разсрочи и да се погасява в рамките на погасителния план.
Заемополучателят не направил нито едно плащане по договора. На основание
чл.12.3 от ОУ към договора предвид просрочие на вноска над 30дни, договорът бил
прекратен и задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на
18.10.2016 г., но впоследствие настъпил и крайният падеж, уговорен в договора,
а именно м.април 2017 г. Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и се снабдил
със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14634/ 2017 г. на ПРС, но длъжникът бил
уведомен по чл.47, ал.5 от ГПК.
С оглед изложеното моли съда да признае
съществуване на вземане на ищеца от ответника в размер на 527,58лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответника. В първото съдебно заседание исковете се оспорват.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № ***** от ***** г., се установява, че ищецът
е сключил с ответника договор за потребителски
кредит, по който се задължил да върне получената от заемодателя парична сума от
250лв. Бил
определен ГПР в размер на 49,93%, който формирал надбавка и ГЛП в размер на 41,17%. Към договора било сключено споразумение за
предоставяне на допълнителен пакет от услуги, свързани с усвояването и
управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Възнаграждението за пакета било 232,74лв. Общо
дължимата сума по кредита била в размер на 527,58лв. и
следвало да се върне с изплащането на 9 месечни погасителни вноски, всяка
от 58,62лв. с падеж 15-то число на съответния месец. Липсва спор между страните, че ответникът не погасил нито
една от погасителните вноски.Предвид неплащане на вноските и на основание
чл.12.3 от Общите условия към договора договорът е прекратен автоматично, а
задълженията по него са обявени за предсрочно изискуеми на ***** г. Настъпил е
крайният падеж на задълженията през м.април 2017 г.
Ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****
от 18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 14634/ 2017 г. по описа на ПРС, ХІ гр.с. срещу
ответника за сумата от 527,58лв. – главница, както и за мораторна лихва в
размер на 4,38лв., която не се претендира в настоящото прозивдоство, както и за
разноски. Предвид връчване на препис от заповедта на длъжника на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявил иск за установяване съществуване на
вземане в размер на главницата.
Установената съдебна
практика по чл. 290 ГПК
/р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 22 от ЗПК,
освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.
За процесния е
неприложим чл. 12 от ЗПК,
тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
По отношение на него
следва да се установи дали са спазени изискванията на чл. 11 от ЗПК.
В случая получаването на
преддоговорна информация от ищеца за параметрите на кредита е установено с
представения по делото стандартен европейски формуляр от **** г.
Установено е и
изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на ищеца,
ведно с договора за потребителски кредит на **** г.
Съгласно чл. 11 от ЗПК
задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По
процесния договор ГПР е в размер на 49,93 %, а ГЛП в размер на 41,17%.
Към датата на
сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите
нрави.
Съгласно установената
съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр.
3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения
и при конкретна преценка на обстоятелствата.
Във всеки отделен
случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното
дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя
чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.
С оглед тази конкретна
преценка, съдът прави извод дали договорът е нищожен поради накърняване на
добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг.
Ако уговорените
престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен
принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете
престации.
В случая по процесния договор за
потребителски кредит на ищеца е предоставена в заем сума от 250 лв., при
уговорен ГЛП в размер на 41,17 % и ГПР в размер на 49,93 %. Лихвата по договора
е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал.4 и ал.5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от **** г., според които годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори,
надвишаващи този размер, се считат нищожни.
Договорената между страните годишна лихва
в размер 41,17 % и ГПР от 49,93%, като последният не надхвърля петкратно
размерa на законната такава за времето на сключване на договора от 10,00 %, при
определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка.
Към датата на сключване на договора за
кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на
възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се
приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на
законната лихва). В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д.
1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г.
на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2
г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.
Следователно при преценка съответствието
на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен
процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора
размерът на законната лихва е 10,00 %. Следователно, уговорената с процесния
договор възнаградителна лихва в размер на 41,17 % годишно е повече от
четирикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът
намира, че уговорката противоречи на добрите нрави и се явява нищожна.
Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице е нарушение на разпоредбата на чл. чл. 10а, ал.2 ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Нормата е в сила от
23.07.2014 г. и се явява приложима в процесния случай. Нито законът, нито
договорът и общите условия дават легално определение на понятието
"управление на кредита", но изхождайки от общоприетия му смисъл,
както и от целта на самия закон, както и това какво е основното право на
заемодателя по договора за кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като
дейност, извършвана от заемодателя по фактическото реализиране на задължението
по договора за кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и
събиране на информация за движението на сумите по сметката на заемополучателя,
проследяване на постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужването
на задължението и събирането на вземането. Като се има предвид това, следва да
се приеме, че и таксата за допълнителни услуги е такава по управление на
кредита, без значение е, че е наименувана по този начин. От представеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не се установява
конкретното съдържание на вида, размера и действието, за което е начислено
допълнителното възнаграждение, като единствено за услугата приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит е посочено, че е в размер на
15% от общото възнаграждение. Липсва посочване в договора, споразумението или
общите условия на конкретно договорените допълнителни услуги. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В този смисъл посоченото допълнително
възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма,
поради което се явява недължимо.
От друга страна, включването на допълнителното
възнаграждение по своя характер представлява допълнително плащане, дължимо от
ищеца, като същото се отразява и на ГПР, макар формално да не е включено в
него. Именно с посоченото допълнително възнаграждение ГПР надхвърля петкратния
размер на законната лихва, поради което и в тази част договорът се явява
нищожен на основание чл.21, ал.1 от ЗПК - поради противоречие с императивна
правна норма.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит, съгласно която, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, съдът
намира, че искът се явява основателен да размер на чистата сума на кредита, а
именно 250лв. Ето защо
установителният иск следва да се уважи до посочената сума, а за разликата до
пълния предявен размер от 527,58 лв. – следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ищецът
претендира разноски в настоящото производство, като на същия ще се присъди
сумата от 475лв. – разноски, от които 25лв. –
държавна такса, 300лв. – депозит за о.п., 150 лв. – юрк. възнаграждение, а за
заповедното производство – 75лв. Ответникът не претендира
разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, в
отношенията между страните, че М.Д.А., ЕГН **********,*** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53е, вх.В, сумата от 250 лева –
главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит „Профи
кредит стандарт“ № ******** от **** г., ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.09.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** от 18.09.2017 г. по
ч.гр.д. № 14634/ 2017 г. по описа на ПРС, ХІ гр.с., като за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 527,58лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53е, вх.В, сумата от 75
лв./седемдесет и пет лева/ - разноски
по ч. гр. д. № 14634/ 2017 г. по описа на ПРС, ХІ
гр.с., както и
сумата от 475 лв./четиристотин седемдесет и пет
лева/ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване
на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ