РЕШЕНИЕ
№ …..../23.04.2018 г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК,
ГО, 27 с-в, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при секретаря Иванка Панчева,
като разгледа гр. дело № 1845/2017 г.
по описа на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от Л.В.В., ЕГН **********, срещу Н.Г.Л.,
ЕГН **********, с която са предявени при условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 576, вр. чл. 579 ал. 2 ГПК и чл.
31 ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е
дъщеря и единствен наследник на В.Г. В., починал на 10.04.2017 г. Посочва, че с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109 от 14.03.2017 г., том
II, рег. №2661, н. д. №252/2017г., на Нотариус с рег. №423 на НК, на
14.03.2017 г. починалият В.в качеството на продавач, е прехвърлил на ответника, в качеството на
купувач, притежаваното от него право на собственост върху недвижим имот с
идентификатор № 03592.502.1157, недвижим имот с идентификатор №
03592.502.1157.1 и недвижим имот с идентификатор № 03592.502.1157.2, за сумата
от 5000,00 лева срещу задължението на
купувача да гледа продавача лично или чрез трето лице докато е жив. Твърди се, че нотариалният акт не е подписан от починалия В., а вместо това
е положен отпечатък от палец на дясна ръка с отбелязване, че същото е сторено
поради болест. Поддържа се, че приживе бащата на ищцата е живеел в продадените
имоти. От 2002 г. покойният В.страдал от епилепсия, като му е поставена
диагноза „органично разстройство на личността- енцефалопатия“. Дълги годнини В.системо
злоупотребявал с алкохол, като при медицинските прегледи е констатирана
психофизическа зависимост от алкохол, както и психична лабилност, мисловна
забавеност, паметово-интелектуални болестни промени, психични и поведенчески
разстройства. Посочва се, че до началото на 2017г. за починалия се грижела В. К.,
негова майка и баба на ищцата. На 27.02.2017г . В. К. починала, след което
състоянието на В. В.силно се влошило –
проявявал признаци на психическо разстройство, раздразнителност и гневни
реакции. Починалият отказвал да приема медикаменти, да се лекува и да заживее
заедно с ищцата в дома й в гр. София. Отказал и да му бъде извършен медицински
преглед и не желаел да бъде настанен в лечебно заведение. Това принудило ищцата
да се обърне към РП-Пазарджик, за да бъдат взети мерки по Закона за здравето.
При извършен от специалист преглед на починалия на 16.03.2017 г. било констатирано,
че същият не можел да се грижи за себе си, като с оглед конкретното му
състояние не е приет в медицинско заведение за стационарно лечение. Посочва се,
че след прегледа амбулаторният лист е подписан на 16.03.2017г. лично от
починалия. Твърди се, че след смъртта на
баба й и възползвайки се от нестабилното състояние на баща й, в дома му се
настанили да живеят ответника Л. и неговите родители. Те
възпрепяствали контактите на ищцата с починалия, гонили са я от дома му, не се
грижили за него и ежедневно му давали да употребява алкохол. В този период до
смъртта на В., последният многократно посетил болнични заведения. Твъди се, че
на 01.03.2017 г. поконият подписал две пълномощни в полза на ответника Л.- да
се разпорежда с банковата му сметка, както и да го представлява пред
Община Б. и СГКК гр. Пазарджик. Посочва
се, че в пълномощните починалият е положил подпис и изписал собственоръчно
трите си имена. Ответникът изтеглил различни суми от сметката на бащата на
ищцата. Твърди се, че отношенията й с покойния се влошили по вина на ответника,
като под неговото давление В. В.подал на
17.03.2017г. жалба до органите на МВР срещу дъщеря си, която се поддържа, че е
подписана от него. Твръди се, че с искова молба вх. №2987 от
28.03.2017 г., по описа на ОС – Пазарджик, ищцата, за да защити интересите на
своя баща, инициирала производство по чл. 336 и сл. от ГПК, вр. чл. 5 от ЗЛС.
По молбата й било образувано гр. дело №227/2017 г. на ОС – Пазарджик, което
поради настъпилата му смърт е прекратено.
Твърди се, че починалият към
момента на сключване на сделката с ответника за продажба на имотите му не е
можел да разбира свойството и значението на постъпките си, и да ги ръководи.
Освен това, ищцата счита, че болестното състояние на баща й не е било пречка да
положи подпис и изпише имената си пред нотариуса. Ищцата сочи, че продажната
цена по договора не е заплатена и не са полагани грижи за баща й. Предвид това,
поддържа, че нотариалното удостоверяване и договорът за
покупко-продажба са нищожни поради липса на предписаната от закона форма, тъй
като починалият е бил в състояние да се подпише, вместо да полага отпечатък от десен
палец. Претендира се, в условията на евентуалност, унищожение на договора
поради невъзможност на продавача да разбира свойството и значението на
действията при неговото сключване.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден
отговор на исковата молба, с който ответната страна изцяло оспорва исковите
претенции и моли да бъдат отхвърлени. Посочва се, че от твърденията в исковата
молба се потвърждава факта, че ищцата не е гледала покойния си баща и
ответникът е този, който е полагал грижи за него. Твърди се, че праводателя по
сделката В.е бил правоспособен към момента на изповядването й и участвал лично.
Поддържа се, че нотариусът е извършил необходимата проверка по чл. 578, ал. 4
от ГПК и е спазен реда по чл. 579, ал. 2 от ГПК. Няма нарушения на интелекта и
психичните качества на продавача, които да водят до умствена недоразвитост или
разстройство на съзнанието – краткотрайно или продължително, което да го лишава
от годността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Твърди се, че многократно ответникът, лично или чрез трети лица, е търсел медицинска помощ за В., грижел се за
него и му помагал при нужда.
РС – Пазарджик,
като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Удостоверение за
наследнициа изх. №АО-769/12.04.2017г. на В.Г. В.и препис-извлечение от Акт за
смърт №004/11.04.2017г. на В.Г. ***, се изяснява, че същият е починал на
10.04.2017г. в гр. Б., като е оставил за свой
наследник по закон ищцата Л.В.В., негова дъщеря.
От пълномощно, с
нотариална заверка на подпис извършена под № 73/01.03.2017г. и пълномощно, с
нотариална заверка на подпис извършена под № 74/01.03.2017г., и двете от
длъжностното лице-Цветозара Блажева при Община Б., се установява, че починалият
В.Г. В.е упълномощил ответникът Н.Л. да се разпорежда с банковата сметка в
банка ДСК, притежавана от упълномощителя, както и да го представлява пред
Община Б. – техническа и данъчна служба, и пред СГКК-Пазарджик, като има право
да подава и получава документи от името на упълномощителя касаещи имот с
идентификатор № 03592.502.1157. В. В.под текста е изписал трите си имена и
положил подпис.
От Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 109 от 14.03.2017 г., том II, рег.
№2661, н. д. №252/2017г., на Нотариус с рег. №423 на НК, се установява, че на
14.03.2017 г. ответникът е придобил от В.Г. В.правото на собствественост върху
поземлен имот с идентификатор № 03592.502.1157, находящ се в гр. Б., ул. „Ю.“
№65, с площ от 381,00 кв. м; сграда с идентификатор № 03592.502.1157.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 03592.502.1157, с площ от 74,00
кв.м, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор №
03592.502.1157.2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 03592.502.1157,
с площ от 24,00 кв.м, с предназначение: постройка на допълващо застрояване;
както и сграда с идентификатор № 03592.502.1157.3,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 03592.502.1157, с площ от 21,00
кв.м, с предназначение: хангар, депо, гараж, за сумата от 5000,00 лева, която
продавачът заявил, че получил
предварително, и срещу задължението на
купувача-ответник да гледа продавача лично или чрез трето лице, като продавача
си запазва правото на ползване на една стая и сервизни помещения от жилищната
сграда докато е жив. Нотариалният акт е подписан от купувача с изписани три
имена-Н.Г.Л., а продавачът е положил отпечатък от палец на дясна ръка поради
болест, съобразно удостоверното от нотариуса.
От Определение №
228 от 27.04.2017 г. по гр. дело
227/2017 г. на ОС – Пазарджик, ценен като официален документ по арг. от
чл. 179 от ГПК, се установява, че производството по делото е образувано по
искова молба вх. №2987 от 28.03.2017г. на ищцата Л.В.В. за поставяне под пълно запрещение на
нейния баща. Делото е прекратено поради настъпилата на 10.04.2017 г. смърт на В.Г.
В..
Разпитана като свидетел А.И.,
нотариусът, съставил процесния нотариален акт, посочва, че при сключването на
сделката починалият В.й казал, че е получил предварително продажната цена, тъй
като е болен и имал нужда от средства за лечение. Според св. И., В. В.бил слаб
и изглеждал видимо, физически, болен. Свидетелката посочва, че след като
прочела нотариалния акт на страните обяснила на продавача, че се налага да се
подпише на редица документите по сделката, вкл. декларации, наред с изписване
на трите имена. В. В.й заявил, че не се чувствал добре и най-много на две-три
места ще може да се разписва. При това нотариусът приел, че следва да приложи
редът по чл. 579, ал. 2 от ГПК-съгласието за сделката да се обективира с
отпечатък от дясна ръка, вместо с подпис. За св. И.В. В.бил адекватен, не
констатирала и нямала съмнение за умствени проблеми според това, което е
възприела при срещата.
Представената по делото триажна
документация за проведена спешна медицинска помощ по отношение на В.Г. В.за
периода 01.12.2016г.-11.04.2017г., както и представеното експертно решение №
2936/18.07.2016г. са изследвани от допуснатата и приета от съда послесмъртна
съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че
според вещото лице д-р Р.Ц. покойният В. В.е страдал приживе от разстройство на
личността и поведението, поради болест, увреждане и дисфункция на главния му
мозък, алкохолна съобусловеност, епилепсия, токсична енцефалопатия и
полиневропатия, корова атрофия, поради които не е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и не е могъл да ги ръководи към датата на сключване
на договора за продажба - 14.03.2017г. Вещото лице е приело, че вследствие на
дългогодишна алкохолна злоупотреба са настъпили снижение на интелекта и паметта
на покойния, повърхностно мислене, нарушение на вниманието, неспособност
за планиране и предвиждане, бил е с
повишена внушаемост и епизодични слухови, и зрителни халюцинации, получавал е
гърчове. Според експерта, видът и характера на констатираните заболявания не
нарушават възможността на болния да се подписва. В съдебното заседание вещото
лице пояснява, че констатираната трудна подвижност, т. нар. степажна походка,
действително се дължи на основното заболяване на починалия-органичното мозъчно
увреждане, при което са увредени нервите на долните крайници. Това обаче не
влияе на движението на ръцете и не води до крайната им отпадналост. Вещото лице
уточнява, че в нито един от медицинските документи не е констатирана липса на
моторика с ръцете, въпреки че подробно са описани настъпилите тежки тропични
промени по тялото на В.. Вещото лице уточнява, че при изследването се е запознало
с показанията на свидетелите, в частност на нотариус И.. Те действително не
съответстват на изводите на експерта, за което последният при защитата на
заключението поддържа, че това се дължи на обстоятелство, че нотариусът не е
лекар и няма психиатрични познания. Според вещото лице, анализът на медицинската документация касаеща здравето
на починалия В. В., сочи, че дълги години е злоупотребявал с алкохол и това е
довело да заболее от епилепсия и полиневропатия, които датират от година преди
смъртта му, като симптомите на мозъчното му увреждане-органичен мозъчен
психосиндром и разстройство, установени през 2016 г. са станали по-изразени при
прегледите през 2017г., един от които два дена след 14.03.2017г. Мозъчното
увреждане било трайно и задълбочаващо се състояние, като вещото лице посочва,
че констатираната с решение на ТЕЛК от 18.07.2016 г. атрофия на мозъчната кора
означава, че са били увредени мозъчните клетки, които произвеждат висшите мисли
и емоции, и е налице напреднал дементен процес.
От показанията на св. И.А.,***,
който поради работата си посещавал сградата на Община Б., посочва, че видял как
ответникът бил заедно с бащата на ищцата в общината, за да се изготви
пълномощно в полза на Н.Л.. Св. А. забелязал, че В. В.се движел трудно и бил
много разсеян, когато му дали пълномощното за подпис. Преди това свидетелят
срещал покойният по улиците, който докато върви си говорел сам. В.му споделил,
че страда от алкохолна полиневропатия и не можел да си движи крайниците. Свидетелят
посочва, че В.живеел с неговата майка, която се грижела за него. В тази насока
са и показанията на св. П.Н., св. В.И. и
св. В.В., които потвърждават, че покойният бил трудноповдижен. От съвкупната
преценка на гласните доказателства се изяснява, че поради постоянна употреба на
алкохол, здравословното състояние на покойния се влошавало през годините, което
наложило възрастна му майка да се грижи за него. Показанията на свидетелите А.,
Н., И. и св. В.са еднопосочни за това,
че след смъртта на бабата на Л.В.-на 27.02.2017 г., състояние на баща й се
влошило – паднал духом, залежал на легло, наложило се да ползва памперси и имал
рани от залежаването. Всички свидетели, с изключение на св. Г.Ю.и св. Н. Т.,
изясняват, че бърза помощ-Б. се налагало често да посещават дома на В. В.поради
влошеното му здраве.
От показанията на св. П.Н., майка
на ищцата и бивша съпруга на починали В. В., се изяснява, че той е страдал от
епилепсия, злоупотребявал с алкохол и разговарял с въображаеми приятели. Два
пъти се наложило с дъщеря й да го водят в психиатрия, но така и не го приели –
не установили какво е заболяването и не бил спешен случай. В тази насока са и
показанията на св. В.И., на когото това му е известно от работата като полицай.
Съдът, при условията на чл. 172
от ГПК, възприема изцяло показанията на свидетелите А.И., И.А., П.Н., които преценени
заедно и поотделно намира за достоверни, тъй като кореспондират със събраните писмени доказателства, както и с
показанията на св. Г.Ю., който потвърждава, макар при две инцидентни срещи с В.,
че същият е бил неадекватен и „изглеждал като призрак“. Те се подкрепят и от послесмъртната съдебно-психиатрична експертиза, която се
цени от съда с предпочитание, тъй като е доказателствен
източник от обективен характер и е много по-сигурна и надеждна опора за
фактическите изводи на съда, отколкото свидетелските показания, които имат
поначало субективен характер и се определят от конкретните възприятия на
свидетеля според ситуацията, в която се е оказал. В тази връзка, съдът, при условията на чл. 202 от ГПК, възприема с решението си изцяло
направените от вещото лице доказателствени изводи. Те се подкрепя еднопосочно
от събраните писмени и кредитирани гласни доказателства. Експертизата е
изготвена компетентно и добросъвестно, вещото лице е изследвало в пълнота
представената по делото медицинска документация и е отговорило изцяло на
поставените задачи. Наистина, два дни след изповядване на сделката, видно от
фиш за спешна медицинска помощ от 16.03.2017 г. е удостоверено от лекаря
посетил дома на покойния, че същия е трудноподвижен, със степажна походка и е
поставена диагноза:психично разстройство, алколна полиневропатия. В тази насока
е и експертно решение от 18.07.2016 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Пазарджик“ АД, ценено
от съда като официален документ по арг. от чл. 179 от ГПК, според което още от
1989 г. е известна злоупотребата с алкхол от починалия, която той неглижирал, и
довела до увреждане и дисфункция на главния мозък, и 88% трайно намалена
работоспособност. Ето защо не се възприемат показанията на св. В.И., св. В.В.
и св. Н. Т.досежно изложените от тях обстоятелства, че В. В.се държал нормално,
адекватно и не употребявал алкохол. По отношение на психичното му здраве,
следва да се отбележи, че поначало никой свидетел няма медицинско образование и
единственото, което може да отрази са неговите възприятия от поведението на
личността на В.. В настоящия случай, тези свидетели описват състоянието на
починалия като адекватно и нормално, тоест със здрав ум, ако са вложили
обичайното значение на думата „нормален“ за човек и в контекста на казуса. Показанията
им, че покойния е бил психически здрав,
обаче се явяват изолирани и опровергани от писмените доказателства и
останалите гласни, които възпроизвеждат детайли от поведението на починалия и се
подкрепят от изводите на вещото лице. Освен това, от една страна, св. И.
посочи, че не е виждал починалият да пие, което съвсем не означава, че не е консумирал
алкохол, а от друга- самата св. Вандева, противоречиво посочи, че починалият не
е употребявал алкохол, но бира си е купувал и употребявал.
Съгласно чл. 576 от ГПК, нотариалното действие е нищожно, когато при неговото извършване е нарушен
чл. 579 от ГПК, което би довело до нищожност на договора, съобразно чл. 26, ал.
2 от ЗЗД поради това, че е сключен при липса на предписаната от закона форма. Съгласно чл. 18 от ЗЗД, доколкото процесния договор,
сключен между ответника и наследодателя на ищцата, има за предмет прехвърляне
на вещно право върху недвижими имоти, формата му за действителност е писмена и следва да е обективиран в нотариален акт.
Съгласно чл. 580,
т. 6 от ГПК, подписът и изиписано пълно име на страната по сделката е
императивно съдържание на нотариалния акт. Правилото може да бъде преодоляно
само в хипотезата и по реда на чл. 579, ал. 2, вр. чл. 189 от ГПК, а именно: в
случай, че при издаване на нотариален акт някое от участващите лица не може да
го подпише поради неграмотност или недъгавост, вместо подпис се полага отпечатък
на десния му палец, като актът не се приподписва от свидетели.
За да възникне
спорното право в полза на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 26 ал.
2 от ЗЗД, във връзка с чл. 576, чл. 579 ал. 2 от ГПК следва да установи
наличието на соченото основание на
нищожност на процесния нотариален акт, а именно: вместо да положи подпис
под изявлението си В.Г. В.е положил пръстов отпечатък и не са били налице условията за това, с оглед на
което да докаже, че като продавач по обективираната в нотариалния акт сделка е имал възможността да се подпише, бил
е грамотен, здрав, или ако е страдал от болест е имал недъзи, но те не са
пречили за полагане на подпис.
Трайна е практиката
на върховната съдебна инстанция (Решение
№ 75 от 15.06.2017 г. по гр. д. № 2750/2016 г, ІV г. о. на ВКС, Решение №
313/22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г., IV г. о., Решение № 621/13.07.2011
г. по гр. д. № 1195/2009 г., I г. о. и др.), че „недъгавост“ като понятие е
по-стар термин за инвалидност и представлява синоним на слабост, неспособност,
несръчност, недееспособност, неумелост. Касае всякакъв вид заболявания, които
имат за последица недъг и трайно
увреждане на здравето, което води до невъзможност
да се положи подпис или идентифицируем такъв. С полагането на отпечатък от
палеца, характеризиращ се с уникалните за всеки човек дактилоскопски линии, се
удостоверява автентичността на направеното от лицето изявление, което за
разлика от почерка в много по-висока степен може да идентифицира автора.
Категорично по делото
се изясни, че към деня на процесната сделка -14.03.2017г., продавачът е страдал
от редица заболявания, които са довели до органично мозъчно увреждане,
изразяващо се в разстройство на личността и поведението, поради което не е
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, и да ги ръководи. Вещото
лице изясни, че психичното разстройство не е пречка на болния да се подписва и
напише имената си, но поради увреждане нервите, то е довело до засягане тялото,
вкл. с т. нар. степажна походка.
Установи се, че при
издаването на нотариалния акт св. И. е обяснила на продавача В. В., че е нужно върху
редица документи да се подпише и изпише три имена. Тогава той е изразил воля за
сключване на сделката, но е заявил, че не се чувства добре и не може да разпише
всички книжа. По преценка на нотариуса, с оглед физическата отпадналост на В.,
е положен отпечатък от десния му палец.
Съдът, като взе
предвид изложеното, намира, че в случая формата на изповядания нотариален акт е
спазена, респективно и формата за действителност на прехвърлителната сделка с
предмет вещни права. Нотариусът е взел предвид физическото състояние на
продавача, съобразил се е с неговите изявления, удостоверил е от кой пръст е
отпечатъка, както и причината да бъде положен. При издаване на нотариалния акт,
след проверка по реда на чл. 578 и сл. от ГПК, нотариусът следва да удостовери
волята на явилите се и да се съобрази с нея, доколкото не противоречи на закона.
Обективното болнаво състояние на продавача в случая е дало повод на нотариуса,
за да гарантира неговите интереси да приложи нормата на чл. 579, ал. 2 от ГПК,
която както се посочи дава много по-голяма сигурност за авторството на
изявлението. Преценката за точното прилагане на процесуалния закон принадлежи
на нотариуса и то според направените и потвърдени пред него изявления от
страните. Дали те са валидни и формирани при верни представи нотариусът няма
как да изследва, защото, както посочи вещото лице, той нормативно не разполага
с медицински познания. Приложението на
чл. 579, ал. 2, вр. с чл. 189 от ГПК не изисква провеждане на доказване, от
което нотариуса да направи извод, че сключващия безспорно е или не е в
състояние да положи подписа си. Този ред, съдът счита, че е приложим, когато е необходимо
да се потвърди писмено външно изявената воля на страната в случай, че обективно
е налице болест препятстваща да се извърши необходимия обем от движения на
ръката за четлив ръкопис или според субективната преценка на страната за
собственото й здраве, когато според обективираното й изявление съществуват
пречки да пише, но безспорно има съгласие за сключването на
договор. Предвид изложеното искът по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, във
връзка с чл. 576, чл. 579 ал. 2 от ГПК следва да бъде отхвърлен.
Следва да се
отбележи по поддържаното от ищцата твърдение, че продажната цена на
прехвърлените имоти не е заплатена, че неплащането й не е основание за недействителност
на договора, а единствено касае изпълнението му и вътрешните отношения между
страните по него, което не е предмет на спора, с оглед петитумът на исковата
молба.
Приетото по главния
иск налага разглеждането на евентуално съединения иск с правно основание по чл.
31, ал. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да установи качеството му на
наследник на В.Г. В., която недееспособност е установена по надлежния ред, или
е поискано от наследниците му поставяне под запрещение преди смъртта му (чл.
31, ал. 2 от ЗЗД), както и че наследодателят В.Г. В.към момента на сключването
на процесната сделка, с която е прехвърлил на ответника притежаваното от него
право на собственост върху посочените недвижими имоти с исковата молба, не е
могъл да разбира или да ръководи действията си.
За ответника тежестта на доказване се изразява в установяване на
насрещните му фактически твърдения за
това, че В.Г. В.е бил в такова психофизично състояние към момента на процесната
сделка, което му е позволявало да разбира или да ръководи
действията си, както и свързаните с това
фактически твърдения относно полаганите от ответника грижи.
По делото не е
спорно, че ищцата е дъщеря и законен наследник на починалия В. В., както че
същият на 14.03.2017 г. е продал собствените си имоти на ответника, което е
обективирано в процесния нотариален акт. Изясни се, че преди смъртта му (10.04.2017
г.) – на 28.03.2017 г. тя е поискала
поставянето под пълно запрещение на баща й. В тази връзка, настъпили са първите
три фактически условия за възникване на потестативното право за унищожаване на
сделката.
Основанието за
унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и формално
дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да
разбира или да ръководи действията си. Приетата по делото послесмъртна СПЕ
изясни, че починалият В.е страдал от душевна болест, която не му е позволила да
действа съзнателно и разумно, тъй като са засегнати неговите интелект и воля. Според
Решение № 813 от 07.09.2011 г. по гр. д. № 256/2010 г., ІV г. о. на ВКС, в
хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, съгласието е опорочено, тъй като е
несъзнавано, защото лицето, което го е изразило, макар да е било дееспособно,
не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги
ръководи, и тази неспособност се дължи на слабоумие /тежка или дълбока
олигофрения или деменция/ или на душевна болест, които обуславят поставянето на
лицето под запрещение. Събраните по делото доказателства, включително
показанията свидетелите и на двете страни, са в насока, че починалият не е
могъл фактически сам да се грижи за своите работи и интереси, както преди, така
и след смъртта на неговата майка и баба на ищцата. Вещото лице е установило, че
при починалия е имало разстройство на съзнанието, емоциите и възприятията
(халюцинаци, които и св. А. и св. Н. са възприели). Ето защо съдът намира, че
претендираното основание за унищожаемост на сделката е съществувало към момента
на сключването й, когато починалият не е могъл да контролира действията си, бил
е неспособен да действа разумно и при условията на информиранo съгласие. При
това положения фактическият състав по 31, ал. 1 от ЗЗД е осъществен и искът сe
явява основателен.
Ищецът претендира съдебни
разноски общо за 1529,50лева (1200,00 лева възнаграждение за правна помощ,
129,50 лева, платена държавна такса, и 200, 00 лева възнаграждение за вещо лице).
Съгласно,
чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори
и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими
имоти, се определя съобразно интереса на представляваната страна, според
правилата на ал. 2, но не по-малко от 600,00 лв. Общата данъчна оценка на недвижим имот с
идентификатор № 03592.502.1157, недвижим имот с идентификатор № 03592.502.1157.1
и недвижим имот с идентификатор № 03592.502.1157.2, видно от приложеното за
това удостоверение на л. 64 от делото, е
сумата от 5432,20 лева. В настоящия случай, отговорността за разноски следва да
се определи от изхода на спора по евентуалния иск (в този смисъл Определение №
477 от 04.11.2016 г. по ч. т. д. № 1218/2016 г., І т.о. на ВКС). С оглед чл. 7,
ал. 6 от Наредбата, възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
основателно. При това положение, с
оглед изхода на делото, съобразно уважения евентуален иск и фактическата и
правна сложност на делтоо, претенцията на ищеца за адвокатско възнаграждение следва
да се уважи за сумата от 700,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Л.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Н.Г.Л., ЕГН **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 576 и чл. 579, ал.
2 ГПК за обявяване нищожност поради липса на форма на сключения между и В.Г. В., ЕГН **********, и Н.Г.Л., ЕГН **********,
договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор № 03592.502.1157, недвижим
имот с идентификатор № 03592.502.1157.1 и недвижим имот с идентификатор №
03592.502.1157.2 по КК и КР на гр. Б., обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 109 от 14.03.2017 г., том II, рег. №2661,
н. д. №252/2017г., на Нотариус с рег. №423 на НК.
УНИЩОЖАВА по
иска с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД на Л.В.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Н.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сключения между В.Г. В.,
ЕГН **********, като продавач, и Н.Г.Л., ЕГН **********, като купувач, договор
за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор № 03592.502.1157, недвижим
имот с идентификатор № 03592.502.1157.1 и недвижим имот с идентификатор №
03592.502.1157.2 по КК и КР на гр. Б., обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 109 от 14.03.2017 г., том II, рег. №2661,
н. д. №252/2017г., на Нотариус с рег. №423 на НК.
ОСЪЖДА Н.Г.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 700,00 лева – съдебни
разноски пред РС – Пазарджик.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис
от настоящото Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Десислава Тодорова