Р
Е Ш Е Н И Е № 302
Бургас, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в открито заседание на
11.07.2017 г. в състав:
Окръжен съдия Павел Ханджиев
при
секретаря Таня Михова, като разгледа т.д.
№ 598/2016 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Делото е
получено по подсъдност от ОС Русе. Производството е било образувано по повод
исковата молба на “Обединена българска банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 5, против М.П.С.,
ЕГН **********, и С.П.С., ЕГН **********, двамата от ***.
Ищецът “ОББ” АД С исковата молба и уточняващата
молба от 20.01.2017 г. заявява следните фактически твърдения и искания.
По силата
на Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.02.2008 г. банката-ищец
предоставила на ответницата М.С. банков кредит в размер на 282000 лв.
Ответникът С.С., като съпруг на кредитополучателката, отговарял солидарно с нея
на осн. чл. 32, респ. чл. 36 СК, за задълженията, поети за задоволяване на
нужди на семейството. По силата на договор за встъпване в дълг от 25.03.2010 г.
и допълнително споразумение № 1 от 25.03.2010 г. задължението по кредита е
поето и от Т.П.Т. от гр. ***.
Кредитът
бил усвоен изцяло на 28.02.2008 г., а връщането му е следвало да стане чрез 180
анюитетни месечни вноски, платими на 28-о число на месеца, считано от
28.03.2008 г. Банката не получила от длъжниците си плащане на месечните вноски,
дължими на 28.07.2013 г. и на 28.08.2013 г.
Поради
така твърдяното неизпълнение и на осн. чл. 18 от договора за кредит банката
приема, че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем на 29.08.2013 г.
Евентуално,
ако не се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 29.08.2013 г.,
банката въвежда твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
считано от 28.01.2015 г. На тази дата ответницата М.С., като главен длъжник и
кредитополучател, била уведомена за обявената от банката предсрочна изискуемост
с нарочно писмо - Уведомление за предсрочна изискуемост, което било изпратено
на адреса на адв. Людмил Павлов в гр. Русе. Адв. Павлов бил упълномощен
представител на М.С. и като такъв е получил уведомлението на 28.01.2015 г.
Вторият ответник С.С. според банката се счита уведомен за предсрочната
изискуемост от 18.06.2015 г., на която дата по реда на чл. 47 ГПК му била
връчена нотариална покана.
По
заявление на банката било образувано ч.гр.д. № 4108/2015 г. по описа на РС
Русе, по което била издадена Заповед № 2550/20.07.2015 г. за изпълнение на
задължение за вземания за парични суми на осн. чл. 417 ГПК въз основа на
представено от банката извлечение от счетоводните й книги против тримата
солидарни длъжници за следните суми: 227208,99 лв - главница; 26277,12 лв -
договорна лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г.; 23064,62 лв -
наказателна лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г.; законната лихва върху главницата, считано от
16.07.2015 г. до изплащането и за разноските в заповедното производство.
По
образуваното изпълнително производство постъпили възражения от длъжниците М.С.
и С.С. против заповедта за изпълнение, поради което банката-ищец заявява
интерес от установяване на съществуването на вземанията по заповедта за
изпълнение на осн. чл. 422 ГПК.
В условия
на евентуалност - ако не бъдат уважени установителните й претенции - банката
приема, че длъжниците й следва да бъдат осъдени да й заплатят същите суми.
Осъдителните претенции се основават на същите фактически твърдения относно
сключването на договора, кръга на длъжниците, усвояването на кредита и
неплащане на две последователни вноски с падеж 28.07.2013 г. и 28.08.2013 г. и
на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 18.12.2015 г., когато
исковата молба, съдържаща изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, е
постъпила в съда.
Ищецът
отправя следните искания:
(1) На
осн. чл. 422 ГПК - Да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че
по Договор за ипотечен кредит 19.02.2008 г. те дължат солидарно на банката,
както следва:
-
227208,99
лв - главница;
-
26277,12
лв - договорна лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г.;
-
23064,62
лв - наказателна лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г. и
-
законната
лихва върху главницата, считано от 16.07.2015 г. до изплащането.
Претендира
разноските в заповедното и в съдебното производство.
(2) В
условия на евентуалност - ако не бъдат уважени установителните претенции - да
бъдат осъдени ответниците да й заплатят следните суми:
-
227208,99
лв - главница;
-
26277,12
лв - договорна лихва за периода от 27.07.2013 г. до 18.12.2015 г.;
-
23064,62
лв - наказателна лихва за периода от 28.07.2013 г. до 18.12.2015 г. и
-
законната
лихва върху главницата, считано от 18.12.2015 г. до изплащането
Претендира
разноските в съдебното производство.
Предявени са обективно и субективно
съединени искове в условия на евентуалност. Като първи по ред са заявили установителни искове на осн.
чл. 422 вр. чл. 417, т. 2 ГПК вр. чл. 430 и сл. ТЗ, при отхвърлянето на които
се иска разглеждане и постановяване на решение по осъдителни претенции на осн.
чл. 430-432 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ТЗ.
Ответниците М.С. и С.С. са отговорили на исковата молба.
Оспорват основателността на претенциите и повдигат следните възражения:
Не бил
описан в договора за кредит и представен от ищеца погасителен план. Такъв не
бил подписван изобщо, което с оглед неуточнения размер на месечните вноски се
явявало съществен порок.
Никъде в
договора не било посочено, че вторият ответник го подписва като длъжник и
отговаря по него солидарно. Липсвали доказателства, че задължението по договора
било поето за задоволяване на нуждите на семейството. Правилата на чл. 32,
респ. 36 СК, не намирали приложение. Бракът между страните бил сключен през
1990 г., но имуществените им отношения били преуредени с брачен договор от
04.06.2013 г. С него страните се споразумели задълженията, които всеки от тях е
поел до момента, както и поеманите в бъдеще, да се погасяват лично от него.
Договорили също да не отговарят солидарно за поетите задължения от всеки от
тях. Тези договорки породили действие, считано от 27.10.1990 г., съобразно с
волята на страните и разпоредбата на чл. 40 СК. По тези съображения не можело
да се ангажира отговорността на ответника С.С..
Встъпването
в дълга от страна на Т.П.Т. било привидно. Действителната воля на страните била Т. да замести кредитополучателя. Още
през 2009 г. ответницата-кредитополучател
решила да продаде имота, който бил ипотекиран за обезпечение на кредита,
и да намери купувач, който да я замести в кредитното отношение с банката.
Няколко купувачи не били одобрени от банката. Представители на банката, а
именно Ивайло Иванов и Ирена Божанова, препоръчали на ответницата Т.Т. и заявили, че банката я одобрява като кредитополучател,
който да замести М.С. по кредита. След седем месеца проучвания Т. решила да купи имота като поеме
задължението по кредита към банката. От банката обяснили на ответницата, че
заместването в дълга не може да се направи още от първия месец и я уверили, че
след шест месеца ще бъде оформено заместване в дълга. Ответницата се доверила
на банката и прехвърлила имота на Т.
на 17.11.2009 г., като от този момент приобретателката ефективно влязла във
владение. Четири месеца след прехвърлянето управителят на клон Приста в гр.
Русе Ирена Божанова уведомила ответницата, че може да се подпише тристранен
договор. Макар в този договор от 25.03.2010 г. да е вписано, че той е за
“встъпване в дълг”, реалните отношения между С., Т. и банката била за “заместване в дълг”. От момента на
прехвърлянето на собствеността вноските по кредита били правени единствено от Т., а кореспонденцията с банката
продължила само с Т. По този начин страните прикрили действителното си
споразумение за “заместване в дълг” д привидно такова по “встъпване в дълг”. Поради
това и на осн. чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД договорът
за встъпване в дълг бил нищожен, а вместо него следвало да се прилагат
правилата по договор за заместване в дълг, което изключва отговорността на
ответницата М.С. към банката във връзка с договора за кредит.
Не била
настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради липса на надлежно връчени
уведомления за това на ответниците. Тезата на ищеца за настъпила автоматично
предсрочна изискуемост през 2013 г. била в противоречие с чл. 60, ал. 2 ЗКИ и
т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Липсвало, по-нататък, решение на
надлежен орган на банката, да бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Наред с това на ответниците не били връчени надлежно уведомления за предсрочна
изискуемост през 2015 г. Ответницата не била упълномощавала лицето, което е
получило вместо нея уведомлението (адв. Людмил Павлов), с такова право.
Връченото на него уведомление не били достигнало до нейното знание.
Уведомлението на ответника С. не било редовно връчено, тъй като процедурата по
чл. 47 ГПК била изпълнена на адрес в гр. Русе, който ответникът бил напуснал и
то след като е бил надлежно обявен и регистриран постоянен адрес ***.
Не били
налице предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Липсвала
забава при плащане на месечните анюитетни вноски. Не отговаряло на истината
твърдението, че към 28.07.2013 г. и 28.08.2013 г. са съществували задължения по
кредита. Съобразно с размера на сумата по кредита и уговорената в чл. 5, ал. 1
от договора лихва месечната анюитетна вноска следвало да бъде в размер от
2727,60 лв. Още на падежа на първата месечна вноска ищецът едностранно начислил
по-висока лихва от договорената в размер на 8,2 % годишно. През целия договорен
период банката начислявала по-високи месечни вноски и в резултат на това била
надплатена сумата 7118,08 лв. Едностранната промяна на лихвения процент не била
договорена между страните и била предприета от банката в нарушение на чл. 143 и
146 ЗЗП и Директива № 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Неравноправна клауза била разпоредбата на чл. 5, ал.
3 от договора, която попадала в приложното поле на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12
ЗЗП. Наред с това тя не била индивидуално уговорена. Извън това липсвали
основанията, предвидени в чл. 5, ал. 3 от договора за увеличение на лихвата.
Неоснователна
била претенцията на банката за договорни и наказателни лихви в периода от
28.07.2013 г. до 15.07.2015 г. След настъпила предсрочна изискуемост на кредита
кредитополучателя изпадал в забава и дължал обезщетение за вредите в размер на
законната лихва на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но не и договорна възнаградителна
лихва. Това обезщетение според ответниците следвало да се намали на осн. чл. 83 ЗЗД, тъй като банката с бездействието си от 2013 г. до 2015 г. е допринесла за
настъпване на вредите от забавата.
Банката-ищец е представила допълнителна искова молба, с която подробно са оспорени
възраженията и правните доводи на ответниците относно редовността на исковата
молба и допустимостта на исковете. По съществото на спора е уточнено следното:
Отговорността
на ответника С. била ангажирана на осн. чл. 32 СК. Кредитът бил отпуснат за
ремонт/реконструкция на недвижим имот в гр. Русе, съсобствен между ответницата С.
като едноличен търговец и ответника С., видно от нотариалния акт за ипотека. С
кредита бил реконструиран общ на ответниците имот, който служил за извличане на
материални блага за семейството. Оспорва се възражението на ответниците за
действието на сключения между тях брачен договор по отношение на договора за
кредит.
Оспорва се
възражението на ответниците за симулативност на споразумението за встъпване в
дълг с Т.Т.
Оспорват
се възраженията на ответниците относно предсрочната изискуемост на кредита.
Заявява се, че за настъпване на предсрочна изискуемост е необходимо единствено
уведомяване на кредитополучателя, но не и на съдлъжниците.
Оспорва се
твърдението на ответниците, че банката едностраннно е увеличила лихвения
процент и се твърди, че между страните са действали първоначално уговорените
параметри на договорната лихва. Оспорва се тезата на ответниците, че месечната
анюитетна вноста е в размер на 2727,60 лв и се сочи, че съгласно чл. 12, ал .1
от договора тя е в размер на 2791,03 лв.
Оспорват
се възраженията за неравноправност на клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора за
кредит и се излагат правни аргументи.
Оспорва се
становището на ответниците за недължимост на договорна и наказателна лихва за
времето от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г. и се излагат правни аргументи.
Ответниците са представили допълнителен отговор, с който са повторили и доразвили доводите си.
Уточняват,
че имотът, ипотекиран за обезпечение на кредита, не е придобит в режим на СИО и
не представлява жилищен имот.
Във връзка
с размера на месечната анюитетна вноска оспорват представения от ищеца текста
на договора за кредит, чиито страници от 1 до 5 не били подписани от
кредитополучателя и твърдят, че
представеният от банката текст е различен от екземпляра на
кредитополучателя, в който липсват дописани ръкописни цифри.
Бургаският окръжен съд, след като
взе предвид твърденията и доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
законовите разпоредби, прие за установено следното:
Ответниците
М. и С. С. са съпрузи, чийто брак е сключен
през 1990 г. На 04.06.2013 г. те са сключили брачен договор, с който уговорили
правата върху имуществото, което се придобива по време на брака да се счита за лична
собственост на съпруга, на чието име е придобито (чл. 1); конкретен имот,
подробно описа, в гр. Несебър да се счита лична собственост на ответника С.
(чл. 1) и задълженията, които всеки един от съпрузите е поел до момента и тези
в бъдеще да се погасяват лично от него, както да не отговарят солидарно за
поетите задължения от всеки един от тях (чл. 4). Брачният договор е с
нотариално заверени подписи и е регистриран в централния електронен регистър
към АВ на 27.08.2013 г.
Ответницата
М.С. е регистрирана като Едноличен търговец с фирма “Мариане - М.С.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе 7005, ул. Юндола № 5,
бл. 109, ет. 1, с предмет на дейност: търговия на едро и дребно, експорт,
транспортни услуги, изграждане и експлоатация на търговски обекти,
хотелиерство, строителни услуги, изработване и ремонт на предмети на бита,
секостопанска дейност, животновъдство.
На
19.02.2008 г. е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит между
кредитора “Обединена българска банка” АД и кредитополучателя (длъжник) М.П.С..
С този договор банката предоставила на ответницата кредит в размер на 282000 лв
за реконструкция/ремонт на недвижим имот,
представляващ снек бар, находящ се в **********, с обща застроена площ 154,78
кв.м., с разпределение както следва: сутерен - снек-бар със застроена площ
34,78 кв.м., първи етаж, състоящ се от зала за консумация, със застроена площ
55,18 кв.м. и втори етаж - зала за консумация с вито стълбище, разположено над
столбището от сутерена към първия етаж със застроена площ 64,82 кв.м., заедно
със съответния процент идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху терена. Кредитополучателката се задължила да ползва кредита
съобразно уговорените в договора цел, условия и срокове и да го върне с
дължимите лихви. Уговорено било в чл. 5 от договора, че главницата по кредита
ще се олихвява с лихвен процент в размер на 8,2 % годишно, като олихвяването се
извършва ежемесечно. Съгласно чл. 5, ал. 3 банката има право едностранно да
променя размера на лихвения процент в
зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните
условия, като уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок за промяната или
изнася информация за това в банковите салони, без в тези случаи да е
необходим анекс към договора. Съгласно чл. 6, ал. 1 при забава на плащането на
месечните анюитетни вноски по кредита банката олихвява просрочените суми от главницата
с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения лихвен процент.
Уговорена е такса за покриване на разходите по управление и обслужване на
кредита и възможност за едностранната й промяна от банката (чл. 7). За
обезпечаване на кредита (чл. 11) в полза на банката било уговорено учредяване
на договорна ипотека върху описания в чл. 2 от договора недвижим имот.
Страните
се съгласили (чл. 12, ал. 1), че кредитът ще се издължава на 180 месечни
анюитетни вноски, чийто размер не е изрично уговорен. В преписа на договора,
представен от ищеца в заповедното производство размерът на месечната вноска и
падежното число са попълнени ръкописно, без да е ясно кога и от кого, докато в
преписа на договора, представен от ответниците, тези ръкописни допълвания липсват.
Поради това съдът приема, че размерът на месечната анюитетна вноска не е
определен, но е определяем с оглед безспорните уговорки за общия размер на
кредита, лихвения процент и таксата. Погасителен план към договора не е
изготвен и представен по делото.
В чл. 18
от договора е залегнала уговорка, че при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски кредитът става
автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван.
Договорът
е подписан от представител на банката-кредитор, от кредитополучателката и от
нейния съпруг - ответника С.С., без договорът да съдържа каквито и да е
уговорки за права и задължения за него.
С
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека ********** на нотариус Галина Филипова, рег. № 414 на НК, с район на
действие РС Русе, ЕТ “Мариане - М.С.” и ответникът С.П.С. за обезпечаване на
договора за кредит учредили в полза на банката ипотека върху имота.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********** на нотариус Румяна Лечева, рег. № 625 на НК, с район на
действие РС Русе, ответницата М.П.С., действаща в лично качество и като ЕТ
“Мариане - М.С.” продала на “Веста - Т” ЕООД, ЕИК *********, с управител Таня
Пенчева Трифонова, ипотекирания имот за сумата 45000 лв.
На
25.03.2010 г. бил сключен на осн. чл. 101 ЗЗД Договор за встъпване в дълг
между: М.П.С., уговорител, Т.П.Т., поемател, и банката-ищец, кредитор. Съгласно чл. 1, ал. 1
уговорителят и кредиторът приемат
приемателя като съдлъжник (солидарен
длъжник) при условията на чл. 101 ЗЗД за изпълнение на задълженията,
възникнали по Договора за ипотечен кредит от 19.02.2008 г., като поемателят
приема да изпълнява задълженията, произтичащи от горепосочения договор за
кредит солидарно, заедно с уговорителя (чл. 1, ал. 2). Ответницата-уговорител
се задължила да запознае поемателя с характера и особеностите на задълженията
си към кредитора (чл. 2), а поемателят се задължил да изпълнява задълженията по
начин, указан в договора за ипотечен кредит (чл. 3). Чл. 4 от договора
гласи: “Уговорителят и Кредиторът
отговарят за съществуването на задължението по време на прехвърлянето му.”
Отново на
25.03.2010 г. било подписано Допълнително споразумение № 1 към договора за
ипотечен кредит между банката, ответницата-кредитополучател и Т.Т., като “солидарен
длъжник” или “съдлъжник”. Анексът изразява в чл. 1 волята на страните като съдлъжник по кредита да встъпи Т.П.Т., като всички останали клаузи
остават в сила.
По делото
е извършена съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Т.С. с основно и
допълнително заключение. Ответниците оспорват основното заключение, но не и
допълнителното. Всъщност те изразяват недоволство от методологията на изготвяне
на заключението и приетите от експерта в основното заключение изходни данни, но
по същество не оспорват фактическите констатации, специалните знания и
компетентността на експерта. Съдът възприема неговите констатации и заключения.
Вещото лице С. сочи, че кредитът е усвоен на 28.02.2008 г. Въз основа на
уговорките за размер на кредита, лихвен процент и такса за обслужване експертът
изчислява размера на дължимите месечни анюитетни вноски. Така при параметри:
главница 282000 лв, ЛП 8,2 % и 180 броя вноски, месечната анюитетна вноска е
равна на 2727,60 лв; при параметри: главница 282000 лв, ЛП 8,2 %, 180 броя
вноски и такса за управление на кредита, месечната анюитетна вноска е равна на
2742,60 лв. На 28.02.2008 г. ответницата сключва и договор за имуществена
застраховка във връзка с ипотечния кредит, по силата на който договор тя се
задължава да внася месечна застрахователна премия в размер на 47,03 лв. Заедно
тази застрахователна премия месечната вноска е равна на 2789,63 лв.
Въз основа
на едностранно решение на банката за завишаване на лихвения процент от 8,2 % на
8,7 %, банката непосредствено след сключването на договора с ответницата
започва да осчетоводява кредита със завишения лихвен процент: главница 282000
лв, ЛП 8,7 %, такса управление 0,1 %, брой месечни вноски 180 и месечна вноска,
вкл. застрахователна премия, 2873,69 лв. Изменението на лихвения процент е
станало в съответствие с Протокол № 43 от 29.02.2008 г., с който Кредитният
комитет на “ОББ” АД е взел решение за одобряване промени в параметрите на
потребителските и ипотечни кредити.
Ответницата
С. е обслужвала кредита в периода 28.02.2008 г. - 28.02.2010 г. От 28.03.2010
г. до м. септември 2013 г. погасителните вноски по кредита се внасят от Т.П.Т.. Данните за отделните направени
вноски се съдържат в Приложение № 1 към основното заключение и в таблиците на
стр. 3 и 4 от допълнителното заключение). Последната направена вноска е от
30.09.2013 г., след което кредитът не се обслужва. След 31.10.2012 г. кредитът
е бил осчетоводяван при различни условия - гратисен период за изплащане на
главницата за срок от шест месеца и нов размер на анюитетните вноски (2915,27
лв). Това е станало по повод Допълнително споразумение № 2 от 31.10.2012 г. към
договора за ипотечен кредит, което допълнително споразумение не е прието като
доказателство по делото. Съдейки по това, че след датата на този анекс са
правени погасителни вноски в новия размер, съдът приема, че страните са
постигнали съгласие за това. Тъй като част от вноските са правени след
падежните дати, банката е начислявала наказателни лихви за просрочието и е
отнасяла следващите вноски за погасяване на просрочената главница, просрочената
договорна лихва и наказателната лихва. В резултат на това по счетоводните данни
не са били платени две последователни вноски за м.юли и м. август 2013 г.
Считано от 29.08.2013 г. банката осчетоводява кредита като предсрочно изискуем.
Банката
твърди, че е изпратила уведомления до кредитополучателката М.С. за предсрочна
изискуемост на кредита. Представя копия на документи със заглавие
“уведомление”, без дата, с идентично съдържание, л.л. 126-127, 129-130, 132-133
от делото на ОС Русе, ведно с обратни разписки. Установява се от обратните
разписки, че през м. декември 2014 г. ответницата не е била открита на адреса в
***. През м. януари 2015 г. тя отново
не е била открита на същия адрес. На 28.01.2015 г. уведомлението е било връчено
на адв. Людмил Павлов на адрес в гр. Русе. Представено е пълномощно, без дата,
с което М.С. е упълномощила адв. Павлов да получава информация и прави справки
по повод договора за ипотечен кредит и да получава молби, заявления, искания,
както и да получава и приема документи от банката, отнасящи се до нейните права
и законни интереси. Отбелязано е в пълномощното, че то важи след нотариално удостоверяване на подписа. Няма данни
пълномощното да е било нотариално заверено. В него е посочен различен постоянен
адрес на М.С.:***. Няма данни уведомлението да е било изпратено на този адрес.
Представени
са отново от ищеца копия на документи, които са изпратени на ответника, със
заглавие “уведомление”, без дата, с идентично съдържание, л.л. 136-137 и
139-140 от делото на ОС Русе, ведно с обратни разписки. Установява се от
обратните разписки, че през м. декември 2014 г. и на 28.01.2015 г. г-н С. не е бил открит на адрес: ***. На
17.06.2015 г. на ответника С. е изпратена нотариална покана-уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита, за която е удостоверено връчване чрез
залепване на уведомление на адреса в гр. Русе.
Установява
се от представените удостоверения за промени в постоянен и настоящ адрес на
двамата ответници (л. 140-144), че адресът в гр. Русе, посочен в договора, е
бил постоянен и настоящ адрес и на двамата ответници до 2011 г. След 2011 г.
адресите са променяни неколкократно, но на нито един от новите адреси не са
изпращани уведомления от банката.
На
16.07.2015 г. банката подала до РС Русе заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, било образувано ч.гр.д. № 4108/2015 г. по описа на
съда и по него била издадена заповед № 2550 за изпълнение на задължение за
парични суми въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката против
двамата ответници и Т.П.Т., солидарно, за сумите: 227208,99
лв - главница по договор за ипотечен кредит от 19.02.2008 г., допълнително
споразумение от 25.03.2010 г. и договор за встъпване в дълг от 25.03.2010 г.; законната лихва върху главницата,
считано от 16.07.2015 г. до изплащането;
26277,12 лв - договорна лихва за
периода 28.07.2013 г. - 15.07.2015 г.; 23064,62
лв - наказателна лихва за периода 28.07.2013 г. - 15.07.2015 г. и
разноските. В приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на
банката е отбелязано, че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем от
29.08.2013 г. Длъжниците подали възражения по чл. 414 ГПК в срок.
Исковата
молба, по повод която е образувано настоящото производство, е депозирана пред
ОС Русе на 18.12.2015 г. При условие че тази дата се приеме за начало на
предсрочната изискуемост на кредита, вещото лице дава заключение, че
дългът по него е в общ размер 278938 лв,
от които: 40199,55 лв - просрочени 29 вноски; 45228,05 лв - просрочени
договорни лихви; 187009,44 лв - главница към 18.12.2015 г.; 4128,84 лв -
наказателна лихва и 2372,90 лв - наказателна лихва (надбавка).
При така установените
правнорелевантни факти се налагат следните правни изводи:
Сключен
е договор за ипотечен банков кредит на осн. чл. 430 и сл. ТЗ с кредитополучател
първата ответница. При положение че договорът не съдържа уговорки за права и
задължения на ответника С., съдът приема, че подписалите го лица не са
постигнали и изразили съгласие договорът да разпростре пряко действието си и
спрямо него. Подписването на договора от страна на ответника С., съпруг на
кредитополучателката, удостоверява, че той е бил уведомен за задълженията,
които поема съпругата му.
Съобразявайки
целта на кредита (ремонт и реконструкция на недвижим имот, представляващ
търговски обект), съдът приема, че кредитополучателката не се явява в
качеството на потребител в това правоотношение. Съгласно § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП “потребител” е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Ясно е, че ответницата не е страна по договор по този закон (ЗЗП),
което означава, че тя би могла да бъде “потребител” по смисъла на ЗЗП само в
първата хипотеза: ако с договора за ипотечен кредит е придобила стоки или е
ползвала услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Доказателствата по делото сочат обратното: ответницата е ползвала банков
кредит, предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. В
подкрепа на този извод е обстоятелството, че ответницата е регистрирана и
извършва дейност като едноличен търговец и че притежава търговският обект, като
част от търговското предприятие. Това следва от нотариалния акт за продажба на
имота, по повод на който нотариус е удостоверил извършена проверка за
собствеността на продавача ЕТ “Мариане - М.С.”. От друга страна, характеристиките
на имота, видни от описанието във всички актове, изключват ползването му за
цели, различни от търговски и професионални. Имотът е описан като “снек-бар”,
което предполага, че в него по занятие се предлагат храни и напитки. Разпределението на площта
също изключва използване на имота за задоволяване на лични нужди. След като
кредитополучателката не е потребител по смисъла на ЗЗП, тя не може да се ползва
от защитата от неравноправни клаузи в потребителските договори, регламентирана
в чл. 143 и сл. ЗЗП. Всички възражения на ответниците за нищожност на отделни
клаузи от договора, като неравноправни, не следва да се обсъждат.
Имуществените
отношения между ответниците съпрузи са преуредени с брачен договор. По
отношение на банката-кредитор, обаче, избраният с брачния договор режим на
разделност, не произвежда действие на осн. чл. 40, ал. 2 СК, тъй като правата
на банката по договора за кредит са придобити преди сключването на брачния
договор. В отношенията с банката за ответниците следва да се прилага режима на
имуществена общност на осн. чл. 18, ал. 2 вр. § 4, ал. 1 СК. Въпреки това
ответникът С. не е задължен към банката-ищец. След като той не е страна по
договора за кредит, банката приема, че той отговаря на осн. чл. 36, ал. 2 СК: За задължения, поети за текущи нужди на
семейството, съпрузите отговарят солидарно. Изхождайки отново от целта на
кредита, съдът приема, че задълженията по договора за кредит не са поети от
ответницата С. за текущи нужди на
семейството - за придобиване на вещи, за ремонт, образование, лечение,
почивка и т.н. Задълженията са поети с цел подпомагане и развиване на
търговската дейност на ответницата. Въпреки дадените изрични указания ищецът не
ангажира доказателства в обратния смисъл. По арг. чл. 22, ал. 3 СК тези задължения
са лични за ответницата-едноличен търговец. След като не се установява поемане
на задължения за текущи нужди на семейството, не може да се ангажира солидарна
отговорност на двамата съпрузи.
По
тези съображения претенциите против ответника С.С. са изцяло неснователни и ще
се отхвърлят. По-надолу съдът ще се произнесе относно основателността на
исковете против М.С..
Възражението
на ответницата, че задълженията й по договора за кредит са погасени, тъй като
тя е била заместена в дълга от Т.Т., е неоснователно. Анализът на
доказателствата (договор за встъпване в дълг и анекс към договора за кредит)
разкрива, че действителната воля на страните е Т.Т. да встъпи като съдлъжник в
определено задължение по съглашение с кредитора и длъжника по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Този
извод следва от даденото наименование на договора, от изричното позоваване на
чл. 101 ЗЗД и от ясните формулировките на отделните клаузи (например уговорителят и кредиторът приемат поемателя
като съдлъжник). За да има заместване
в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД, е необходимо изрично съгласие на
кредитора, в т.ч. за освобождаване на заместения длъжник от отговорност към
кредитора. Такова няма. Волята на банката, кредитора и третото лице е ясно
изразена и не буди съмнение - третото лице да встъпи в дълга, да отговаря
солидарно наред с кредитополучателя, а банката да получи още един длъжник. Нито
обстоятелството, че след встъпването Т.
е започнала единствена да прави вноските по кредита, нито това, че тя е
придобила ипотекирания имот, нито клаузата на чл. 4 от договора за встъпване в
дълг, могат да обосноват извод за симулативност на съглашението и да разкрият
воля за заместване в дълг. При това положение кредитополучателката и Т. отговарят солидарно за задължения
по кредита.
Относно
предсрочната изискуемост: Уговорката в
18 от договора за кредит за това, че при пълно или частично неплащане на
две последователни погасителни вноски, кредитът
става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят
да бъде уведомяван, е недействителна.
Съгласно даденото от ВКС задължително тълкувание с ТР № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 18, когато това е уговорено, банката има право да обяви остатъкът от
кредита за предсрочно изискуем и е длъжна да обяви на длъжника предсрочната
изискуемост. Банката, следователно, не е имала основание да осчетоводява
кредита като предсрочно изискуем, включително да начислява наказателна надбавка
към договорената лихва преди да уведоми длъжника за обявената предсрочна
изискуемост.
Съобразно
с доказателствата по делото съдът приема, че предсрочната изискуемост следва да
се счита обявена на ответницата-длъжник с предявяването на исковата молба пред
ОС Русе, тъй като уведомленията за предсрочна изискуемост, които са били
изпращани на ответницата през 2014 г. и 2015 г. не са били връчени надлежно. Те
са били изпратени на адрес, който тя вече не е обитавала и който е заличен като
неин постоянен и настоящ адрес още през 2011 г. На кредитора е било известно,
че имотът в ***, е бил продаден от ответницата още
през 2009 г., но въпреки това на този адрес са пратени две уведомления. Не може
да се приеме за редовно връчването и чрез адв. Павлов поради липса на надлежна
представителна власт. В самото представено пълномощно се съдържа указание, че
то произвежда действие след нотариално удостоверяване на подписа, каквото няма
данни да е направено. Нещо повече - в пълномощното е посочен актуалния адрес на
ответницата, но банката не е изпратили уведомлението на него. По тези
съображения съдът приема, че към 16.07.2015 г., когато е депозирано заявлението
за издаване на заповед за изпълнение пред РС Русе, кредитът не е бил предсрочно
изискуем.
Съобразно с мотивите към т. 18 от ТР
№ 4/2013 г. “Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на
представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.” След като предсрочната
изискуемост на кредита в случая не е обявена от кредитора на длъжника преди
подаването на заявлението за заповед за изпълнение, вземането по изготвеното и
представено пред заповедния съд извлечение от счетоводните книги на банката не
е изискуемо и не е възникнало на предявеното основание. Установителните искове
на осн. чл. 422 ГПК трябва да се отхвърлят като неоснователни.
При отхвърляне на заявените като
първи по ред искове съдът дължи произнасяне по евентуално съединените
осъдителни искове. От страна на ответницата-кредитополучател и съдлъжника Т. е налице неизпълнение на поетите
задължения по договора за ипотечен банков кредит. Обслужването на кредита е
изцяло преустановено през 2013 г. Към датата на предявяване на исковата молба
пред ОС Русе, 18.12.2015 г., са били налице основания за обявяване на
предсрочна изискуемост, което е сторено с нарочно изявление в исковата молба.
На осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД ответницата дължи връщане
получения заем ведно с уговорените лихви. Към този момент според заключението
на вещото лице Т.С. дългът по кредита е в общ размер 278938 лв, от които:
40199,55 лв - просрочени 29 вноски; 45228,05 лв - просрочени договорни лихви;
187009,44 лв - главница към 18.12.2015 г.; 4128,84 лв - наказателна лихва и
2372,90 лв - наказателна лихва (надбавка). Иначе казано: 227208,99 лв - обща
главница; 45228,05 лв - договорна лихва и общо 6501,75 лв - наказателна лихва.
При това положение осъдителният иск
за главницата е основателен изцяло; искът за договорна лихва е основателен и ще
се уважи до заявения от ищеца размер (26277,12 лв), а претенцията за
наказателна лихва е основателна и ще се уважи до размер от 6501,75 лв, като до
претендирания размер от 23064,62 лв - ще се отхвърли. На осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата, считано от 18.12.2015 г. се дължи законната лихва до
изплащането.
Относно
разноските:
Ищецът
е представил списък по чл. 80 ГПК и претендира следните разноски: (1) по
исковото производство общо 16622,83 лв, от които: 5531,01 лв държавна такса,
10591,82 лв адвокатски хонорар и 543 лв за вещо лице и (2) по заповедното
производство общо 11324,92 лв, от които: 5531,01 лв държавна такса и 5793,91
лв.
Ответниците
са представили списък по чл. 80 ГПК и претендират следните разноски: (1) по
исковото производство общо 19348 лв, от които: 18800 лв адвокатски хонорар, 543
лв за вещо лице и 5 лв за удостоверение и (2) 7000 лв за заповедното
производство. Ищецът е повдигнал възражение за прекомерност на хонорара, но
възражението е неоснователно. Ответниците са се защитавали по евентуално
съединени искове с обща цена 553101,46 лв (2 х 276550,73 лв), а съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 на ВАС минималния размер на адвокатския хонорар при
тази цена на иска е 17100 лв. Съобразявайки хода на делото (производство по
подсъдност, становища по поправена искова молба, проведени заседания и пр.) и
фактическата и правна сложност на делото (брой и характер на възраженията,
предмет на доказване, сложност на експертизата и пр.), съдът приема, че
хонорар, който е приблизително 10 % повече от минималния, не е прекомерен.
Поради
отхвърлянето на исковете по чл. 422 ГПК ищецът дължи на ответниците на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
пълния размер на разноските, сторени от тях в заповедното производство (7000
лв) и половината от сторените от тях разноски в исковото производство - 9674 лв
(19348 : 2), тъй като по волята на ищеца са разгледани евентуално съединени
искове, или общо 16674 лв.
Поради
отхвърлянето на осъдителните искове против ответника С.С. ищецът му дължи и
половината от разноските, сторени от двамата ответници в исковото производство
или 4837 лв.
Поради
частичното уважаване на осъдителните искове (уважени за 259987,86 лв при
претендирани 276550,73 лв) ищецът има право на съответна част от разноските в исковото
производство, които включват 11062,02 лв държавна такса (2 х 5531,01 лв),
5295,91 лв адвокатски хонорар ( ½ х 10591,82) и 271,50 лв възнаграждение
на вещо лице (½ х 543) или общо 16629,43 лв. Съобразно с уважената част
от иска против М.С. ищецът има право на разноски от 15336,66 лв.
Мотивиран от изложеното и на осн.
чл. 422 ГПК, чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Обединена българска банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 5, против М.П.С.,
ЕГН **********, и С.П.С., ЕГН **********, двамата от ***, за установяване, че М.П.С., ЕГН **********, и С.П.С., ЕГН **********,
двамата от ***, дължат солидарно на “Обединена
българска банка” АД, по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
19.02.2008 г., както следва: 227208,99 лв - главница; 26277,12 лв - договорна
лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г.; 23064,62 лв - наказателна
лихва за периода от 28.07.2013 г. до 15.07.2015 г. и законната лихва върху
главницата, считано от 16.07.2015 г. до изплащането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 2550/20.07.2015 г. по ч.гр.д. № 4108/2015 г. по описа
на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА “Обединена българска банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 5, да заплати на М.П.С.,
ЕГН **********, и С.П.С., ЕГН **********, двамата от ***, сумата 16674 лв, разноски за заповедното и исковото
производство, поради отхвърляне на исковете по чл. 422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Обединена българска банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 5, против С.П.С.,
ЕГН **********,***, за солидарно заедно с М.П.С. заплащане на следните суми,
дължими по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.02.2008 г.:
227208,99 лв - главница; 26277,12 лв - договорна лихва за периода от 27.07.2013
г. до 18.12.2015 г.; 23064,62 лв - наказателна лихва за периода от 28.07.2013
г. до 18.12.2015 г. и законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2015
г. до изплащането.
ОСЪЖДА “Обединена българска банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 5, да заплати на С.П.С.,
ЕГН **********,***, сумата 4837 лв - разноски съобразно с отхвърлените спрямо
него осъдителни искове.
ОСЪЖДА М.П.С., ЕГН **********,***, да заплати на “Обединена
българска банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. Света София №
5, следните суми, дължими по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
19.02.2008 г.:
(1) сумата
227208,99 лв - главница;
(2) сумата
26277,12 лв - договорна лихва за времето до 18.12.2015 г.;
(3) сумата
6501,75 лв - наказателна лихва за времето до 18.12.2015 г. и
(4)
законната лихва върху главницата от 227208,99 лв за времето от 18.12.2015 г. до
окончателното изплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за наказателна лихва над присъдения размер от 6501,75 лв
до претендирания размер от 23064,62 лв.
ОСЪЖДА М.П.С., ЕГН **********,***, да заплати на “Обединена
българска банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. Света София №
5, сумата 15336,66 лв - разноски по делото съобразно с уважената част от
исковете.
Решението
може да се обжалва от страните пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Окръжен съдия :