О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……
гр. Варна, 21.12.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в закрито заседание, проведено на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
като разгледа докладваното от съдия
Д.Михов административно дело № 2691 по описа на съда за 2022г., намира за
установено следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 17683/28.11.2022г. на А.Щ.Д., ЕГН: **********,***, против Директора
на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с
правно основание чл.128, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Правният
интерес за завеждане на иска се обосновава с обстоятелството, че след като с
разпореждане на Министерски съвет на Република България е разпоредено
преизчисляване на пенсиите за прослужено
време и старост, пенсията на жалбоподателя не е била преизчислена. Направено е
искане да му бъде преизчислена пенсията от 01.06.2009г. до 01.10.2022г.
При преценка на заявената искова претенция с оглед
чл.128, ал.2 от АПК, според който всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно административно право или
правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита,
съдът намира предявения иск за недопустим по следните съображения:
Предявеният иск по чл.128, ал.2 от АПК е по своя
характер установителен, с оглед на което законодателят изрично е акцентирал на
наличието на интерес за ищеца и липсата на друг ред за защита, като абсолютни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му
упражняване.
Първият елемент, определящ правото на иск, е наличието
на оспорване от правен субект на претендираното от ищеца право или
правоотношение, което обуславя правния му интерес да докаже неоснователността
на оспорването. В случая такова оспорване липсва. Втората законова
предпоставка, обуславяща правото на установителен иск по чл.128, ал.2 от АПК, е
липсата на друг ред за защита. Пенсиите се отпускат по реда на Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ с издаване на разпореждане от
компетентното длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО в съответното териториално поделение
на Националния осигурителен институт. Когато компетентното длъжностно лице по
пенсионното осигуряване не се е произнесло в срока по чл.10, ал.1 от НПОС, е
налице отказ за издаване на разпореждане, който подлежи на задължително
оспорване по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение
на НОИ на основание чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. На съдебен контрол
съгласно чл.118 от КСО подлежи мотивираното решение по чл.117, ал.3 от КСО.
Липсата на двете предпоставки,
обуславящи правото на иск по чл.128, ал.2 от АПК, води до процесуална недопустимост
на предявения такъв.
Воден от горното, Административен съд
гр.Варна, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх.
№ 17683/28.11.2022г. на А.Щ.Д., ЕГН: **********,***.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2691/2022г.
по описа на Административен съд гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: