Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 11.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на втори
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6729
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“ 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, твърди, че на 10.10.2012г. е бил
сключен между „Вива кредит” ООД и ответника Договор за паричен заем № 5004648, по силата,
на който първият предоставил на втория паричен заем в размер на 800.00 лева при
договорна лихва от 200.00 лева или общо 1 000.00 лева, която парична сума
заемателят се задължил да върне в срок от 30 календарни дни, с падеж на плащане
14.11.2012г. В чл.7 от договора било предвидено, в случай, че заемателят забави
плащането на погасителна вноска с повече от 15 календарни дни, същият дължи на
заемодателя заплащането на 10.00 лева, представляващи направените разходи за
събиране на просрочените вземания /изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждането на телефонни разговори и лични посещения/, които се
начисляват за всеки следващ 15-дневен период, пред който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 15 календарни дни, като посочените
разходи не могат да надхвърлят 100.00 лева. Страните са договорили, че в
случай, че заемателят забави плащането на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, същият дължи на заемодателя заплащането на 100.00 лева,
представляваща разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране
дейността на лице /служител”, който осъществява и администрира дейността по
събиране на вземането. Така на Й.В. била начислена такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 200.00 лева. На ответника била начислена и
лихва за забава за периода от 14.01.2013г. до 26.04.2017г. в размер на 414.41
лева. Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение, ответникът не е
заплатил дължимия паричен заем. На 09.07.2013г. било подписано Приложение № 1
къв Рамков договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит” ООД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/,
по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем №
5004648/10.10.2012г., заедно с всички привилегии и обезпечения. „Вива Кредит”
ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер, от името на цедента и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№
УПЦ-01/В-5004648 от 09.07.2013г., изпратено чрез Български пощи на посочения му
в договора адрес. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че получателят се е
преместил на друг адрес. Били изпратени и още две уведомителни писма от
03.04.2017г. и 04.09.2018г., които били върнати със същия резултат. Ищцовото дружество за дължимите суми
по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 321/2018г. по описа на
РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и
настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена
на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 800.00 лева,
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 5004648/10.10.2012г.; 200.00 лева,
представляваща договорна лихва за периода 17.10.2012г. до 14.11.2012г.; 200.00
лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания и 414.41
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
14.01.2013г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
26.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
27.04.2012г. до окончателното й изплащане,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 321/2018г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото
дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът Й.В.В. призован по
регистрираните му постоятен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен
представител оспорва
изцяло предявения иск, като твърди, че на първо място вземанията са погасени по
давност, тъй като се касае за переодични плащания, за които е приложим
3-годишния давностен срок, т.е три годишната давност за главницата е изтекла на
10.11.2015г., а към дата 10.11.2017г. е изтекла и общата пет годишна давност.
Поради погасяването по давност на главното вземане за главница, погасени по
давност са и акцесорните за договорна лихва, лихва за забава и такса разходи.
На следващо място твърди, че клаузата за договорната лихва е нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави – договорена е с фиксиран годишен лихвен процент
от 300%. Нищожна е и клаузата за претендираните такса разходи, тъй като срещу
нея не се дължи никакво поведение от страна на заемодателя, а тази клауза
всъщност прикрива една неустойка за забава, която противоречи на чл.33, ал.1 от ЗПК съгласно която разпоредба кредиторът има право само на лихва за забава, каквато
е начислил.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2012г. е бил сключен между „Вива кредит” ООД и
ответника Договор за паричен
заем № 5004648, по силата, на който първият предоставил на втория паричен заем
в размер на 800.00 лева при договорна лихва от 200.00 лева или общо
1 000.00 лева, която парична сума заемателят се задължил да върне в срок
от 30 календарни дни, с падеж на плащане 14.11.2012г. В
чл.7 от договора било предвидено, в случай, че заемателят забави плащането на
погасителна вноска с повече от 15 календарни дни, същият дължи на заемодателя
заплащането на 10.00 лева, представляващи направените разходи за събиране на
просрочените вземания /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждането на телефонни разговори и лични посещения/, които се начисляват за
всеки следващ 15-дневен период, пред който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 15 календарни дни, като посочените разходи не
могат да надхвърлят 100.00 лева. В договора е посочено и, че в случай, че
заемателят забави плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, същият дължи на заемодателя заплащането на 100.00 лева, представляваща
разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на
лице /служител”, който осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. Така на Й.В. била начислена такса разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 200.00 лева. На ответника била начислена и лихва за забава
за периода от 14.01.2013г. до 26.04.2017г. в размер на 414.41 лева.
На 09.07.2013г. било подписано Приложение № 1 къв
Рамков договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит” ООД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си по Договор за паричен заем №
5004648/10.10.2012г., заедно с всички привилегии и обезпечения. С пълномощно
„Вива Кредит” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /сега
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер, от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№
УПЦ-01/В-5004648 от 09.07.2013г., изпратено чрез Български пощи на посочения му
в договора адрес. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че получателят се е
преместил на друг адрес. Били изпратени и още две уведомителни писма от
03.04.2017г. и 04.09.2018г., които били върнати със същия резултат. Тези
уведомителни писма са приложени към исковата молба и връчени на назначения
особен представител на ответника, на 16.04.2019г., съгласно приложеното на л.43
от делото съобщение.
Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 321/2018г. по описа на РРС, както и че издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където
не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47,
ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е
направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че от Приложение № 1 от
09.07.2013г. към рамков договор за цесия от 22.01.2013г. е видно, че на
цесионера е прехвърлено вземане по процесния договор за паричен заем № 5004648
в размер на сумата от 1 200.00 лева, представляваща както следва: 800.00
лева главница; 200.00 лева договорна лихва за периода 10.10.2012г. до
10.11.2012г. и 200.00 лева разходи за събиране на просроченото вземане по чл.7,
ал.2 и чл.7, ал.3 от договора. След датата на цесията 09.07.2013г. до датата на
образуване на заповедното производство – 28.04.2017г. ответникът не е направил
никакви плащания към настоящия кредитор. Лихвата за забава върху дължимите и неплатени
суми за главница и договорна лихва по погасителната вноска на процесния договор
в размер на 1 000.00 лева за периода 14.01.2013г. до 26.04.2017г. е в
размер на 435.14 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В производството по иск с правно
основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а
ответника – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват вземането,
предмет на заповедта за изпълнение.
По делото е доказано, че на 10.10.2012г.
е бил сключен между „Вива кредит” ООД и ответника Договор за паричен заем № 5004648, по силата,
на който първият предоставил на втория паричен заем в размер на 800.00 лева при
договорна лихва от 200.00 лева или общо 1 000.00 лева, която парична сума
заемателят се задължил да върне в срок от 30 календарни дни, с падеж на плащане
14.11.2012г.
На 09.07.2013г. било подписано
Приложение № 1 къв Рамков договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между „Вива
кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД/, по силата на което първия прехвърлил на втория вземането си
по Договор за паричен заем №
5004648/10.10.2012г., заедно с всички привилегии и обезпечения.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в
сключения договор, съгласно която кредиторът има право да прехвърля, изцяло или
частично, правата си по договора, включително и да заложи вземането в полза на
трето лице, като впоследствие информира заемателя за това.
Няма законова пречка първоначалния кредитор по
договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
е представено пълномощно, от което е видно, че с пълномощно „Вива Кредит” ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ-01/В-5004648
от 09.07.2013г., изпратено чрез Български пощи на посочения му в договора
адрес. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил
на друг адрес. Били изпратени и още две уведомителни писма от 03.04.2017г. и
04.09.2018г., които били върнати със същия резултат. Тези три уведомления са
приложени към исковата молба и са връчени на назначения на ответника особен
представител заедно с исковата молба и приложенията към нея на 16.04.2019г.,
видно от приложеното съобщение на л.43 от делото. Уведомление приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този
смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по
т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на
предходния чл.290 от ГПК и други. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът
намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответника,
последният е бил надлежно уведомен за извършените цесии и те са породили
действие спрямо него.
Съдът на Европейския съюз
многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива
93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, а аргументи в този смисъл са изложени в решенията по делата
С-243/08, т.3; С-40/08, т.32; С-168/05, т.38 и други. И в по-нови дела на СЕС
се преповтарят и доразвиват посочените разбирания, като в подкрепа на
необходимостта от служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи се
сочи аргумента, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика, както от гледна точка на възможността да преговаря,
така и от степента на информираност, което може да го накара да приеме
условията установени предварително от продавача или доставчика /дела С-32/14 и
С-377/14/. Сочи се практиката на СЕС също така /решение по дело С-497/13/, че
съществува не малък риск поради незнание, потребителят да не се позове на
правна норма предназначена да му предостави защита, а това би довело до липса
на ефективна защита на потребителя, ако националния съд не преценява служебно
спазени ли са изискванията, произтичащи от нормите на Съюза в областта на
защитата на потребителите. От цитираните решения на СЕС следва недвусмислено,
че националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори и когато установят такива да не ги прилагат. Освен
това с последните изменения на ГПК вече и в националното законодателство
изрично беше включено задължение на съда да следи служебно за неравноправни
клаузи – чл.7, ал.3 от ГПК.
Възражението на назначения особен
представител на ответника, че вземането за претендираната главница по договора
е погасено по давност, тъй като се касаело за переодични плащания, за които бил
приложим 3-годишния давностен срок, т.е три годишната давност за главницата е
изтекла на 10.11.2015г., а към дата 10.11.2017г. е изтекла и общата пет годишна
давност, съдът намира за неоснователно. Вземането по договора за главницата не
е переодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД. Касае се за паричен
заем в размер на 800.00 лева, който е бил предоставен на ответника по процесния
договор за паричен заем № 5004648/10.10.2012г., която парична сума заемателят се
задължил да върне в срок от 30 календарни дни, с падеж на плащане 14.11.2012г.
За паричните вземания по заем важи общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД,
която започва да тече от датата на падежа на задължението – в случая това е
договорения падеж 14.11.2012г. 5-годишната погасителна давност за главницата
изтича на 14.11.2017г., а заявлението за издаването на заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК е било подадено преди изтичането й – на 27.04.2017г., с което
същата е била прекъсната. Ответникът не е представил по делото доказателства,
да е заплатил тази главница по договора, а доказателствената тежест за това е
негова, както му е било указано и с доклада по делото. Доказателствата за
плащането следва да са и писмени, тъй като паричното задължение е установено с
писмен акт. Поради изложеното съдът намира, че ответникът дължи по договор за паричен заем № 5004648/10.10.2012г. главницата в размер на
800.00 лева.
По отношение на претендираната
договорна лихва в размер на 200.00 лева за периода от 17.10.2012г. до
14.11.2012г. и за претендираната лихва за забава върху главницата за периода
14.01.2013г. до 26.04.2014г. включително в размер на 170.33 лева, съдът намира,
че същите са погасени по давност. Съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Тригодишната давност за
договорната лихва е изтекла на 14.11.2015г., като тя е изтекла и за лихвата за
забава върху главницата за периода 14.01.2013г. до 26.04.2014г. включително.
Назначеният на ответника особен представител е направил своевременно и в
законовоопределения срок – с отговора на исковата молба, възражение за изтекла
давност на тези вземания, което се явява основателно. Поради гореизложеното
искът в частта за претендираната договорна лихва в размер на 200.00 лева за
периода от 17.10.2012г. до 14.11.2012г. и за претендираната лихва за забава
върху главницата за периода 14.01.2013г. до 26.04.2014г. включително в размер
на 170.33 лева, следва да се отхвърли като погасен по давност.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че ответникът не
е извършил никакви плащания по процесния договор за заем, а и той не е
представил доказателства за това по делото. Поради това Й.В. е изпаднал в
забава и дължи лихва за забава върху главницата от 800.00 лева. По изложените
по-горе съображения, лихвата за забава върху главницата се дължи само за периода
27.04.2014г. до 26.04.2017г. За размера й липсват доказателства по делото. Тъй
като искът обаче в тази му част е доказан по правното си основание, съдът
намира, че на основание чл.162 от ГПК следва да определи размера му по своя
преценка и след ползване на компютърна програма за изчисляване на лихва за
забава, а именно в размер на 244.08 лева. До този размер искът в тази му част
следва да се уважи.
В чл.7 от договора било
предвидено, в случай, че заемателят забави плащането на погасителна вноска с
повече от 15 календарни дни, същият дължи на заемодателя заплащането на 10.00
лева, представляващи направените разходи за събиране на просрочените вземания
/изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на
телефонни разговори и лични посещения/, които се начисляват за всеки следващ
15-дневен период, пред който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 15 календарни дни, като посочените разходи не могат да надхвърлят
100.00 лева. В договора е предвидено, че в случай, че заемателят забави
плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, същият дължи на
заемодателя заплащането на 100.00 лева, представляваща разходи за събиране на
просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице /служител”, който
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
Според чл.143, т.14 вр.
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправна и следователно нищожна ще е тази клауза в
потребителския договор, която налага на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. Съдът намира, че тези договорни
клаузи за сумата от 200.00 лева, представляваща такса разходи за събиране на
просрочени задължения се явяват неравноправни на основание чл.143, т.14 вр. чл.146,
ал.1 от ЗЗП, а от там и
нищожни. Макар тези вземания да са наименувани „такса“, то срещу тях не се
дължи никакво поведение от страна на заемодателя, а точно обратно –
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. По делото липсват както твърдения, така и доказателства
такива разходи да са били действително извършени. При това положение следва да
се приеме, че тази клауза всъщност прикрива една неустойка за забава, а
съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на мораторна лихва каквато е начислил и
претендира в настоящото исково производство. По изложените съображения съдът
намира, че сумата от 200.00 лева, представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания не се дължи от ответника, поради което искът в тази му част
следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното следва да
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумите от 800.00
лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №
5004648/10.10.2012г. и 244.08 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 27.04.2014г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 26.04.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.04.2012г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 321/2018г. по описа на
РРС.
Искът в частта да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 200.00
лева, представляваща договорна лихва за периода 17.10.2012г. до 14.11.2012г. и
170.33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
14.01.2013г. до 26.04.2014г.
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 321/2018г. по описа на РРС,
следва да се отхвърли като погасен по давност.
Искът в частта да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от
200.00 лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 321/2018г. по описа на РРС,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 321/2018г. по описа на РРС, разноски съразмерно с
уважената част от иска, а именно 25.00 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Частичното
отхвърляне на настоящия иск по никакъв начин не влияе на разноските по
заповедното производство, тъй като същите са присъдени в минимален размер.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е направил по делото разноски в общ размер на 668.00
лева за заплатени държавна такса, възнаграждения на вещото лице и назначения
особен представител, а съразмерно с уважената част от иска следва да му се
присъдят разноски от 432.01 лева, както и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, които ответникът бъде осъден да му заплати.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Й.В.В., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и
настоящ адрес:*** и друг посочен адрес по делото: гр.София, ж.к.”Христо
Смирненски”, ул.”Мъдрен”, бл.18, вх.В, ет.8, ап.69, че дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов, сумите от 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща дължима главница
по Договор за паричен
заем № 5004648/10.10.2012г. и 244.08 лева /двеста четиридесет и четири лева и осем стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 27.04.2014г.
до 26.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2012г. до окончателното й изплащане,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 321/2018г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, против Й.В.В., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ
адрес:*** и друг посочен адрес по делото: гр.София, ж.к.”Христо Смирненски”,
ул.”Мъдрен”, бл.18, вх.В, ет.8, ап.69,
положителен установителен иск, в
частта да се признае за установено, че дължи сумите от 200.00 /двеста/ лева,
представляваща договорна лихва за периода 17.10.2012г. до 14.11.2012г. и 170.33
лева /сто и седемдесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 14.01.2013г. до 26.04.2014г. по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 321/2018г. по описа на РРС,
като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, против Й.В.В., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ
адрес:*** и друг посочен адрес по делото: гр.София, ж.к.”Христо Смирненски”,
ул.”Мъдрен”, бл.18, вх.В, ет.8, ап.69,
положителен установителен иск, в
частта да се признае за установено, че дължи сумата от 200.00 /двеста/ лева,
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 321/2018г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.В.В.,
с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:*** и друг посочен
адрес по делото: гр.София, ж.к.”Христо Смирненски”, ул.”Мъдрен”, бл.18, вх.В,
ет.8, ап.69, да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите от 25.00 /двадесет и пет/ лева – заплатена държавна такса за
заповедното производство и 50.00 /петдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение- направени по заповедното производство
– ч.гр.дело № 321/2018г. по описа на РРС разноски.
ОСЪЖДА Й.В.В.,
с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:*** и друг посочен
адрес по делото: гр.София, ж.к.”Христо Смирненски”, ул.”Мъдрен”, бл.18, вх.В,
ет.8, ап.69, да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите от 432.01 лева /четиристотин тридесет и
два лева и една стотинка/
- направени по настоящото
дело разноски съразмерно с уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: