РЕШЕНИЕ
№ 2001
гр. София, 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря А. Б. К.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110203003 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23-4332-
026834/06.11.2023г. на Началник „Сектор“ при ОПП на СДВР,
упълномощен със Заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи., с който на основание чл.53 от ЗАНН за административно
нарушение по състава на чл.21, ал.2 вр. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Н. П. Б.,
ЕГН: ********** са й наложени – 1.). административно наказание
парична „глоба“ в размер на 700.00 лева и 2.). административно
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 3 (три) месеца“.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно
нарушение и се релевират твърдения за допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска се отмяната на НП. Заявява се, че за същото нарушение е
било издадено друго НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призована, не се явява, като
се представлява от надлежен процесуален представител, релевиращ
допълнителни съображения в подкрепа на въззивната жалба. Претендират се
разноски.
ВъззиваЕ.та страна е редовно уведомена, не се представлява от
процесуален представител, който да вземе становище по жалбата. Не се
1
заявява претенция за разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 05.02.2024г. (дата на предаването
на пратката на куриерската фирма) в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на
20.01.2024г. (събота) (началото на срока започва да се брои от първия
работен ден и завършва в първия работен ден – 05.02.2024г.) – виж
разписка на л.43 гръб от СП, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите
по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на обжалване в административно-наказателното производство
пред СРС, НО, 9-ти състав е издадено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23-4332-026834/06.11.2023г. на Началник
„Сектор“ при ОПП на СДВР, упълномощен със Заповед с рег. № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи., с който на основание
чл.53 от ЗАНН за административно нарушение по състава на чл.21, ал.2 вр.
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Н. П. Б., ЕГН: ********** са й наложени – 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 700.00 лева и
2.). административно наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 3 (три) месеца“.
Съгласно описаните факти в АУАН серия АД с бл. №
129044/28.08.2023г., въз основа на който е и обжалваното НП с № 23-4332-
026834/06.11.2023г. на Началник „Сектор“ при ОПП на СДВР е прието, че
жалбоподателя Б. на 22.04.2023г., около 18:03 часа в гр.София , по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към ул.
„Околовръстен път“ и до № 200 е управлявала лек автомобил „БМВ 530 Д
ГТ“ с рег. № *************със скорост на движение от 104.00 км/ч (след
приспадане на 3% толеранс) или със скорост от 54.00 км/ч над разрешената
такава от 50.00 км/ч за населено място, въведена с пътен знак В 26.
Нарушението е било заснето с АТСС „CORDON – M” 2 с № MD 1197.
При същите факти срещу същия нарушител същият административно-
наказващ орган издал друго (предмет на обжалвано в друго съдебно
производство пред друг съдебен състав на СРС) и НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23-4332-028276/24.11.2023г. на Началник
„Сектор“ при ОПП на СДВР, упълномощен със Заповед с рег. № 8121з-
2
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи., с който на основание
чл.53 от ЗАНН за административно нарушение по състава на чл.21, ал.2 вр.
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Н. П. Б., ЕГН: ********** са й наложени – 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 700.00 лева и
2.). административно наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 3 (три) месеца“
Съгласно описаните факти в АУАН серия АД с бл. № 69135/11.10.2023г.,
въз основа на който е и обжалваното НП с № 23-4332-028276/24.11.2023г. на
Началник „Сектор“ при ОПП на СДВР е прието, че жалбоподателя Б. на
22.04.2023г., около 18:03 часа в гр.София, по бул. „Цариградско шосе“ с
посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към ул. „Околовръстен път“
срещу № 200 е управлявала лек автомобил „БМВ 530 Д ГТ“ с рег. №
************* със скорост на движение от 106.00 км/ч (след приспадане на
3% толеранс) или със скорост от 56.00 км/ч над разрешената такава от 50.00
км/ч за населено място, въведена с пътен знак В 26. Нарушението е било
заснето с АТСС „CORDON – M” 2 с № MD 1197.
Административно-наказващият орган е връчил на жалбоподателя
Б. и двете НП, с което за едно и също нарушение два пъти е ангажирал
при едни и същи факти административно-наказателната й отговорност.
Изложената фактическа обстановка се установява на основание чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН от събраните по делото писмени доказателства, въз
основа на които е издаден обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло,
като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия
доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Съдът отчита, че свидетелите С. и Б. нямат спомени
за нарушението. АУАН е съставен от тях по писмени доказателства. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Б., като неопровергани от останалите
писмени доказателства.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Административно-наказващият орган е нарушил принципът “non bis in
idem”, като е издал за едно и също нарушение спрямо един и същ нарушител
два санкционни акта с две наложени му административни наказания. За едно
нарушение два пъти е ангажирана юридическата отговорност на
жалбоподателя. За първото НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с
№ 23-4332-026834/06.11.2023г. на Началник „Сектор“ при ОПП на СДВР
липсват надлежни доказателства да е анулирано (отменено) от
административно-наказващия орган. Отмяната на НП от административно-
наказващия орган се извършва с писмен акт. С връчването му на
жалбоподателя Б. административно-наказващия орган е приел, че липсва
3
основания да го отмени. При това положение съдът приЕ., че са издадени два
валидни санкционни акта НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с №
23-4332-026834/06.11.2023г. на Началник „Сектор“ при ОПП на СДВР и
НП с № 23-4332-028276/24.11.2023г. на Началник „Сектор“ при ОПП на
СДВР за едно и също нарушение при едни и същи факти спрямо един и същ
наказан субект. Административното нарушение е само едно, характеризиращо
се с дата, място и обстоятелства, които попълват елементите от фактическия
състав. Административно-наказващият орган неправилно е образувал две
административно-наказателни процедури срещу едно и също лице за едно и
също нарушение – порок, който не може да бъде отстранен във въззивното
производство. Съставянето на две наказателни постановления за едно и също
административно нарушение нарушава правото на защита на наказаното лице,
тъй като го поставя в положение да организира защитата си по две
административно-наказателни производства за едно нарушение.
Административно-наказателният процес е строго формален. „Не е допустимо
във въззивната инстанция да се уточнява изпълнителното деяние и да се
индивидуализира наказанието, като по преценка на съда се остави само едно
от трите наказателни постановления в сила“. В тази насока е Решение № 7176
от 10.12.2020г. на АССГ по КНАХД № 7236/2020 г., Решение № 7491 от
22.12.2020 г. по КНАХД № 5881/2020 г., Решение № 4844 от 14.07.2022 г. на
АССГ по КНАХД № 3011/2022 г. и др.
По идентичен казус съдът се позова и на Решение № 1553/09.03.2023г.
на АССГ по КНАХД № 11258/2022г., според което съгласно разпоредбата на
чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, приложима в производството по дирене на
отговорност по административно-наказателен ред, не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за
същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в
сила присъда, постановление или влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване на делото. Прилагането на посочения принцип
се обуславя от идентичността в предмета на образуваните административно
наказателни производства, който предмет, определен от вида на извършеното
нарушение и нарушителя, се очертава от АУАН (в случая от НП).
Налице е противоречие с установената в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК
забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и също
лице, за същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в
административно-наказателния процес (по аргумент и от разпоредбата на чл.
33, ал. 2 от ЗАНН).
При наличието на висящо производство или надлежно прекратено
такова, второ производство поначало не следва да се образува, а ако все пак е
образувано, следва да се прекрати, като на наказващия орган не е
предоставена възможност за избор в това отношение.
При това положение образуването на ново административно-
наказателно производство срещу същото лице, на същото основание е
недопустимо.
Предвид изложеното, незаконосъобразно е било самото съставянето на
4
второто (по реда на номерацията им) НП с № 23-4332-028276/24.11.2023г. на
Началник „Сектор“ при ОПП на СДВР, за вече установеното с първото НП
деяние, като развилата се въз основа на него процедура по санкционирането
на същото за втори път, представлява едно изначално опорочено
производство, (опорочеността започва още с първото НП), проведено при
съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя
незаконосъобразност на издаденото и обжалваното в настоящото
производство НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23-4332-
026834/06.11.2023г. на Началник „Сектор“ при ОПП.
Нарушен е един от правните принципи, които изрично са закрепени в
правната норма. Неспазването на принципа „non bis in idem” винаги води до
неспазване на закона и до заобикаляне на принципа за законоустановеност за
цялата административно-наказателна процедура. Наказването на едно лице за
едно и също деяние повече от един път също нарушава и принципа на
справедливостта.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното НП
като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63д от ЗАН, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора съгласно договор за правна помощ в
размер на 600.00 лева. Според тази процесуална норма – когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази
връзка, съдът кредитира приложените от жалбоподателя доказателства –
договор за правна помощ, при което съдът следва да му присъди сумата от
600.00 лева за дължим адвокатски хонорар в производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 23-4332-
026834/06.11.2023г. на Началник „Сектор“ при ОПП на СДВР,
упълномощен със Заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи., с който на основание чл.53 от ЗАНН за административно
нарушение по състава на чл.21, ал.2 вр. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Н. П. Б.,
ЕГН: ********** са й наложени – 1.). административно наказание
5
парична „глоба“ в размер на 700.00 лева и 2.). административно
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 3 (три) месеца“.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕ.ТА СТРАНА СДВР чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Антим I“ № 5 да заплати на
ВЪЗЗИВНИКА Н. П. Б., ЕГН: ********** на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 600.00 лева за дължимо адвокатско
възнаграждение за представителство в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6