Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. Габрово, 12.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети септември,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска, като разгледа
докладваното от съдия Кирова адм. дело №
141 по описа за 2022 година на
Административен съд – Габрово и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1195 от 4.07.2022 г.,
подадена от К.М.К. ***, ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0892-000023 от 31.01.2022 г., на
началник сектор Пътна полиция /ПП/ при ОД на МВР - Габрово, с искане за нейната
отмяна.
Процесната
Заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като с нея е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача – жалбоподател, до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за извършено от него
нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. второ от същия закон.
Нарушението
се изразява в следното: На 29.01.2022 г., около 05.50 ч., на посочен общински
път в гр. Габрово, същият управлявал лек автомобил ***, собственост на друго
лице – ***, като предприема маневра завиване на дясно и спира пред жилищната
сграда, намираща се на ул. ***. Установява се, че К. управлява автомобила, но
при спиране за проверка от АПЕ той се е намирал на пасажерската седалка отпред,
като заявил, че не е управлявал същия, въпреки че при проверката е бил сам в
него. Същият е отказал да даде проба за алкохол с алкотест Дрегер, както и
проба за употреба на наркотици и аналозите им с Дръг чек, също така отказал да
получи и подпише талон за изследване № 0054356.
ИАА е
връчен на своя адресат на 24.06.2022г., видно от приложената към него разписка.
Жалбата е подадена на 4.07.2022 г., поради което като подадена в законния срок
от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно обжалване ИАА, същата се
явява редовна и допустима.
В
жалбата си К. оспорва процесната Заповед, като моли същата да бъде отменена
като незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че тя е издадена от лице, което
няма материалната компетентност да издава акт от вида на процесния. За
нарушението е издадено НП, което се обжалва. Оспорва се възприетата като
реализирана фактическа обстановка. Жалбоподателят твърди, че не е управлявал
автомобила на процесната дата и място, не е спиран за проверка от органите на
ПП. Проверката била осъществена при спрял автомобил, като самият К. се намирал
на пасажерското място и изчаквал водача, поради което счел, че неоснователно от
него се изисква да се подложи на въпросните проверки за алкохол и наркотични
вещества. ИАА е и правно немотивиран, т.к. не е посочено за коя от хипотезите
на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП става въпрос.
Съдът
намира жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, поради което подлежи
на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.
В проведено по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – началник сектор ПП - Габрово към ОД на МВР –
Габрово, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт,
на основание чл. 168,
ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0892-000023, издадена
на 31.01.2022 г. от Николай Ненчев Симеонов – началник сектор ПП - Габрово към
ОД на МВР – Габрово, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение
по пътищата, на жалбоподателя К.М.К. ***, е наложена мярка по посочената правна
норма – временно отнемане на СУМПС на същия като водач на посоченото в ИАА МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В
заповедта издателят е посочил, че описаният автомобил е собственост на друго
лице, но е управляван от жалбоподателя, който след спирането му за проверка се
е намирал на пасажерското място в предната част на автомобила и е отказал да
даде проба за употреба на алкохол, наркотични вещества и техни аналози, както и
да получи талон за изследване с посочения номер.
За допуснатото
административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП на водача е
съставен АУАН серия GA, № 551605/ 29.01.2022 г., към който препраща процесната
заповед. Този АУАН е приложен по делото и връчен на адресата, който е отказал
да го подпише, но връчването и отказът са удостоверени с подписите на двама
свидетели, посочени в акта.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадено и НП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказ
на водач да му бъде извършена проверка за алкохол, наркотици и аналози, както и
неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на такива. Няма данни НП да е влязло в сила, въпреки, че съдът е
изискал предоставяне на информация в такава насока от ответната страна.
С Определение № 695
от 15.07.2022 г. съдът е дал указания на страните и е разпределил
доказателствената тежест между тях. В тежест на ответника е да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в процесната Заповед, както
и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му,
вкл. да представи доказателства за валидността на иззетото СУМПС, за
собствеността на посочения в заповедта лек автомобил; да посочи, дали е налице
издадено НП за процесното нарушение, дали същото е връчено и влязло в сила; да
представи доказателства за материалната си компетентност, вкл. че ОД на МВР
Габрово е определена като служба за контрол по ЗДвП и че лицето, издало
процесната заповед, заема посочената в нея длъжност, че не е било в платен
годишен отпуск към датата на издаването й, не е отсъствало по други причини и е
оправомощено да издава актове от типа на процесния; да установи съдържащите се
в заповедта факти и обстоятелства, като е посочено изрично, че при
неустановяване на отразените в същата факти, те ще се считат за недоказани.
Нарушенията не се
предполагат, а се установяват както в административнонаказателното, така и в
административното производство, по което се обжалват ИАА, т.к. в него те са
предпоставка за издаване на акта и налагане на ПАМ. На основание чл. 170, ал.
1от АПК административният орган трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения
административен акт, като и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му, като същите не се
предполагат, нито се считат за установени само поради наличието на твърдения за
тях в същия ИАА. При липса на
доказване следва да се счита, че твърдяната фактическа обстановка не се е
реализирала. Още повече, че в случая именно тя се оспорва от жалбоподателя с
подадената от него жалба. Не е в негова тежест да доказва липсата на нарушение,
което съставлява отрицателен факт, неподлежащ на установяване.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
като съгласно нормата, посочена като основание за налагането на ПАМ, временно
се отнема свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен
с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. По своя характер тези
мерки са вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред. Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а предпоставка за
издаването ѝ е извършено от водача или собственика на МПС, съответно на
хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с допустими
и относими доказателствени средства пред административния съд.
Разпоредбата
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че принудителните административни мерки се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
тази връзка, ответната страна е представила по делото заповед № 264з-894/
06.04.2022 г. на директора на ОД на МВР– Габрово, който в качеството си на
ръководител на такава служба, съгласно приложена заповед № 81213-1524 от
9.12.2016 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, е оправомощил посочените в нея служители да налагат ПАМ по ЗДвП, сред
които са и началник сектор ПП Габрово към РУ на ОД на МВР – Габрово. Такъв се
явява и авторът на обжалваната ЗППАМ, поради което съдът намира същата за
издадена от надлежно упълномощен служител, в обхвата на предоставените му
правомощия.
Ответникът
не е представил доказателства, че именно лицето, подписало процесния ИАА в
качеството му на административен орган, не е ползвало отпуск за посочения
период и не е отсъствало от работа поради друга причина, въпреки направеното от
страна на жалбоподателя в тази насока оспорване и дадените от съда изрични
указания. Тъй като жалбоподателят не сочи конкретно по каква причина
намира, че лицето, подписало се като
автор на ИАА и административен орган не притежава съответните персонални
компетенции за това, няма как ответникът да оборва липсващи такива твърдения.
По отношение на
установените релевантни за случая факти съдът взе предвид и обсъди събраните в хода
на делото доказателства в тяхната съвкупност.
Процесната Заповед е
издадена за нарушението, описано по-горе, но въпреки дадените от съда изрични
указания и насоки, че за съдържащите се в акта твърдения ответникът не сочи
доказателства, поради което следва да представи такива, АСГ счита, че страната
не е провела главно доказване за наличието на релевантните факти. Не са
представени докладни записки, обяснения, не са поискани и разпитани свидетели –
очевидци, удостоверяващи с показанията си спорните факти. По тази причина съдът
следва да приеме, че твърдяното нарушение, за което е наложена процесната
мярка, не е доказано и тя е наложена без основание, при съществено нарушение на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
При това положение не е налице установена в хода на
проведеното административно производство фактическа обстановка, което е довело
до неправилност на правния извод и на възприетото административно решение,
което съставлява нарушение на чл.
35 от АПК, съгласно която правна
норма ИАА, каквато безспорно е и ЗППАМ, се издава след като се изяснят всички
факти и обстоятелства от значение за случая. Доколкото допуснатите нарушения на
административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на
волеизявлението на органа, обективирано в процесния ИАА, същите следва да бъдат
квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна на
оспорения акт, като незаконосъобразен. С оглед изложеното по-горе заповедта се
явява и издадена в нарушение на материалния закон – при липса на
материалноправните предпоставки за това и като недоказана, с оглед на което
следва да се счита и третира като незаконосъобразна и подлежи на отмяна в
условията на чл.
146, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е и в несъответствие с преследваната в закона цел. Като форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените в закона случаи
се упражнява държавна принуда, ПАМ се прилагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях /чл.
22 ЗАНН/. Следователно
принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно определен резултат. Законово
регламентираният правен резултат, който се цели с прилагането на ПАМ, е за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. В конкретния случай, предвид неустановените по
делото факти, прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само недоказано от
гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл.
171, т. 1, б. "Б" от ЗДвП, но не се основава и на необходимост от налагане на този
вид принудителна административна мярка за постигане на предвидената в закона
цел.
Предвид всичко изложено по-горе, при извършената служебна
проверка, съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл.
146 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че тя е издадена от материално, персонално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до
неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта
на закона. В случая са налице отменителните основания по чл.
146, т. 2, т.
3, т.
4 и т.
5 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е
основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При този изход на спора
жалбоподателят има право на разноски, като присъждането им се претендира от
него още с подадената жалба, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
в негова ползва следва да се присъдят направените от него такива на стойност
10.00 лв., съставляващи заплатена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ,
във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд – Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0892-000023, издадена на 31.01.2022 г. от Николай
Ненчев Симеонов, на длъжност началник сектор „Пътна полиция“ Габрово към ОДМВР
– Габрово, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171,
т. 1, б. "Б" от ЗДвП по отношение на К.М.К.
***, с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка - временно
отнемане на СУМПС на същия, като водач, до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Габрово да заплати на жалбоподателя К.М.К. ***, с ЕГН **********
деловодни разноски на стойност 10.00 лв., съставляващи платена от същия
държавна такса за разглеждане на делото.
На основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата Решението не подлежи на обжалване.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА