Решение по дело №360/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 204
Дата: 18 юли 2021 г. (в сила от 18 юли 2021 г.)
Съдия: Аглика Гавраилова
Дело: 20214500500360
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Русе , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова

Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500360 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК000694286, гр.София,
представлявано от изп.директори Н.Ч. и К.Р., е обжалвало решение №260277
от 19.03.2021г. на Русенския районен съд по гр.д.№728/2020г., с което е
отхвърлен предявения от него суброгационен иск с правно основание чл.410
от КЗ за сумата в размер на 168,80 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска и е осъдено да заплати разноски по делото. Излага
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Моли въззивния
съд да го отмени решението и да постанови друго, с което да уважи иска, при
законните последици.
Ответникът по жалбата Агенция „Пътна инфраструктура“-София, чрез
процесуалния представител юр.Р.П., изразява становище, че решението е
правилно.
1
Третото лице- помагач „Пътинжинеринг“ АД- гр.Русе намира жалбата за
основателна и иска отмяна на решението като неправилно.
Третото лице – помагач „Хидрострой“ АД-гр.София не взема становище
по жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“- гр.София против жалбоподателя
суброгационен иск с правно основание чл.410 от КЗ.
От събраните в производството доказателства е установено, че със
застрахователна полица № 4704170600001233 между ЗАД „Булстрад Виена
иншуранс груп“- гр.София и „Порше мобилити БГ“-ЕООД, на 02.08.2017г. е
сключен валиден застрахователен договор „Каско“ за лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ Р 40 88 ВС.Водачът на застрахованият
автомобил С.С. е подал декларация до застрахователното дружество, в която
е заявил, че на 07.03.2018г. при управление на застрахованото МПС на пътя
посока с.Червена вода – гр.Русе, на 500м преди м-н Джъмбо попаднал в
дълбока дупка, покрита от локва и не се виждала. В резултат на инцидента
върху МПС били причинени материални щети- срязана гума, счупено парче
от подкалник, огъната джанта.Декларирал е, че събитието-ПТП, е
регистрирано в КАТ с рег.№55102 от 07.03.2018г.-вж.л.7 от гр.д.№728/20г. В
декларацията като свидетел на събитието Д.С. е потвърдил удостовереното в
декларацията изявление на водача на МПС.
Въз основа на декларацията застрахователят е съставил опис на
претенция №50-07000-00346/18/07.03.2018 г. и на 25.04.2018 г. с платежно
нареждане на лизингополучателя „ПОЛИСАН ТРАНС“-ООД е била
изплатена сумата 168,80лв.
2
По делото е установено, че пътят, на който е станало събитието, е част от
републиканската пътна мрежа.Съгласно чл.30 от ЗП и чл.48, т.1, б.”а” от
ППЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на този път се осъществява и
е задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В първоинстанционното производство са разпитани лицата, декларирали
настъпването на ПТП пред застрахователя – С.С. и Д.С.. От показанията им е
установено, че през м.март 2018г. работили близо до Образцов чифлик.
Пътували с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№40 88 ВС. В района на
участъка Джъмбо-Образцов чифлик попаднали в дупка. Не е било възможно
да избегнат дупката, защото там по принцип имало много дупки и пътят е в
много лошо състояние. Вследствие на инцидента спукали гума и я сменили с
резервна.
Като свидетел е разпитан и Д.Й., който към датата на произшествието
7.03.2018г. работел в Агенция „Пътна инфраструктура“ на длъжност „главен
специалист“ в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности. В този период били
в режим на зимно поддържане и извършвали снегопочистване.И този
свидетел установява, че по пътя има много неравности, надлъжни и напречни
пукнатини и понякога се появявали дупки. През периода 2015-2018г.
периодично запълвали дупките.Във връзка с неравностите имало поставени
пътни знаци А12 – предупредителен пътен знак за неравности по платното за
движение.
Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, стойността на имуществените вреди с отчитане овехтяване на
гумата, е 232,96лв.В съдебно заседание вещото лице заявява, че е посетило
мястото и извършил оглед и замервания.Констатирал, че посоченото място
действително се намира на 500м от пътния възел и в снимковия материал,
който е предоставен от застрахователя фигурира същата сграда, пред която
вещото лице направило и огледа.Самите увреждания отговарят на такъв тип
механизъм на ПТП- попадане в пътна неравност - дупка или друг вид
неравност с остри ръбове.Според експерта скоростта на автомобила е била
по-ниска от максимално допустимата в участъка, поради лошото състояние
на пътя.При по-висока скорост би имало увреждане и по предното окачване
на автомобила.
3
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира
искът основателен и доказан,по следните съображения :
По делото е установено, че процесното ПТП е в резултат на проявеното
от жалбоподателя бездействие по осигуряване на необходимите условия за
безопасно движение, като поддържа пътищата изправни с необходимите
маркировки и сигнализация.Поставянето на знака за пътна неравност само по
себе си не отстранява неравностите, а указва на водачите на автомобилите да
съобразяват скоростта с неравностите по пътя, което в случай е сторил водача
на процесния автомобил – според експертизата, скоростта явно е била по
ниска от максимално допустимата за пътя, тъй като при по-висока скорост би
имало увреждания и по предното окачване на автомобила.Показанията на
свидетелите С. и С. са конкретни и непротиворечиви. В декларацията е
посочено, че събитието е регистрирано в КАТ.В случая се касае за
произшествие, при което са настъпили само имуществени вреди и законът не
предвижда задължително посещения на мястото на инцидента от органи на
МВР. Неоснователни са твърденията, че свидетелите са заинтересовани от
изхода на делото, поради което да не бъдат ценени изнесените от тях факти.
Към момента на разпита им застрахователното обезщетение е било вече
изплатено и изхода на настоящия спор по никакъв начин не би им се отразил,
нито на лизингополучателя, нито собственика на процесния автомобил.
Показанията на свидетеля на жалбоподателя не опровергават показанията на
водача на автомобила и не изключват наличието на дупки по процесния пътен
участък към датата на която е настъпило произшествието, а напротив –
потвърждават факта, че пътят е бил в лошо състояние.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу 1. причинителя на вредата, в това
число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, или 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
Следователно, за да възникне в полза на застрахователя по имуществена
4
застраховка суброгационно право срещу причинителя на вредите, следва да са
налице следните елементи от фактическия състав на цитираната правна
норма: наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен с
увреденото лице с период на покритие към момента на настъпване на
застрахователното събитие, възникнало право на застрахования срещу
причинителя на вредата и извършено валидно плащане от застрахователя. В
процеса в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма, което е налице в настоящият случай.По делото е установено е по
категоричен начин, че в резултат на преминаване през несигнализирана
дупка, е настъпило ПТП, в резултат на което са причинени имуществени
вреди на МПС, по отношение на което е сключена застраховка при ищцовото
дружество.
С оглед на горепосочените факти, следва да се приеме, че е настъпило
застрахователното събитие по покрит застрахователен риск, поради което в
полза на увреденото лице е възникнало правото на обезщетение и
законосъобразно същото е било изплатено- в случая директно на поправилия
щетите. След изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят
се суброгира в неговите права- чл.410 от КЗ, срещу жалбоподателя, който е
задълженото лице по ЗП, ППЗП и ЗДВ да осигурява нормалните пътни
условия за движение и да поддържа пътищата в нормално експлоатационно
състояние.Искът за заплащане на обезщетение следва да се уважи в
претендирания размер.
Като аксесорна по своя характер, основателна е претенцията за
присъждане на законна лихва върху главницата.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца разноските по
делото за двете инстанции – 610лв за първата инстанция и 325лв. за
въззивната инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.3 ГПК Окръжният
съд

5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260277 от 19.03.2021г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№ 728/2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура – ЕИК000695089, със
седалище и адрес на управление гр.София, да заплати на „Булстрад Виена
Иншурънс груп“, ЕИК000694286, със седалище и адрес на управление
гр.София сумата 168,80лв. изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ на МПС, при законната лихва върху главницата, считано
от 07.02.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура – ЕИК000695089, със
седалище и адрес на управление гр.София, да заплати на „Булстрад Виена
Иншурънс груп“, ЕИК000694286, със седалище и адрес на управление
гр.София 935лв. разноски по делото за двете инстанции.

Решението е постановено при участието на трети лица, подпомагащи
ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК ********* - „Хидрострой”
АД със седалище и адрес на управление: гр.София и „Пътинженеринг” АД със
седалище и адрес на управление гр.Русе.

Решението е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7