РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Белоградчик, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20251310200151 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Производството е образувано по Жалба на В. К. К. от с. Д., общ. Ч., обл.
В., чрез адв. П. С. от АК Видин, против Наказателно постановление № 25 –
0242 – 000235 от 04.08.2025 г. на Началника на РУ Белоградчик, с което на
осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания: “Глоба” в
размер на 200.00 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.
С депозираната Жалба се моли, съда да отмени Наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни
съображения за недоказаност на нарушението и недоказана вина на
нарушителя, тъй като същия не е имал умисъл да извърши нарушението за
което е наказан. Пълномощникът на жалбоподателя твърди, че последния не е
знаел, че управлявания от него автомобил е дерегистриран служебно, тъй като
МПС – то не е негова собственост, а на дружеството „Торлаци“ ЕООД. При
така изложените в Жалбата доводи, се моли съда да отмени обжалваното
Наказателно постановление. Претендират се разноски за адвокатско
1
възнаграждение на жалбоподателя.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на
жалбоподателя. Поддържа жалбата и пледира съда да отмени Наказателното
постановление, поради това, че доверителя му не е знаел, че автомобила е бил
дерегистриран, тъй като не е негова собственост. Подробни доводи за исканата
отмяна излага в хода по същество.
Представител на въззиваемата страна не се явява в съдебно заседание. В
писмено становище молят съда да потвърди издаденото Наказателно
постановление. Правят и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя и молят същото да бъде редуцирано до
минималния такъв, в случай, че се претендира заплащането на такова.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата
страна – Н. А. А. – актосъставител и З. К. З. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта.
За нуждите на делото е изискана и приложена Прокурорска преписка №
2419/ 2025 г. по описа на РП – Видин.
Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата
е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред
компетентния съд и в законния срок.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Съображенията на съда са следните :
С показанията си, разпитаните по делото свидетели на въззиваемата
страна – полицейски служители в РУ – Кула, установиха следната фактическа
обстановка: На 18.06.2025 г. свидетелите Н. А. и З. З. извършвали линеен
контрол в района на гр. Белоградчик, обл. Видин. Около 13.40 часа в гр.
Белоградчик по бул. "Съединение" забелязали, че водач на товарен автомобил
„Пежо Партнер“ с рег. № СВ 0372 НН, не спрял на знак Д2 – „Стоп“. Поради
това, контролните органи го спрели за проверка. Установили, че водач на
автомобила бил жалбоподателят В. К. К.. Полицейските служители поискали
от водача да им представи свидетелство за управление на МПС и
свидетелство за регистрация на МПС, но водача не ги представил, тъй като не
ги носел в себе си. Водачът не бил поставил и обезопасителния си колан, с
който автомобила е оборудван. При извършена проверка от страна от
полицейските служители в системата РСОД, се установило, че горепосоченото
2
МПС е с прекратена служебна регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП, считано от 22.01.2025 г. От извършената справка, свидетелите на
въззиваемата страна констатирали, че товарния автомобил е собственост на
„София Франс Ауто – Оказион“ ЕООД и ползвател - предстоящ собственик
"Торлаци" ЕООД, ЕИК *********, с управител Ц. Р. К., ЕГН **********.
За нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, св. Н. А., съставил на
жалбоподателя В. К. К., АУАН серия GA № 3934163 18.06.2025 г.
Била образувана Пр. Преписка № 2419/ 2025 г. по описа на РП – Видин,
като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
10.07.2025 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП за престъпление по чл.
345, ал. 2 НК. Материалите са изпратени на РУ – Белоградчик и е издадено
процесното Наказателно постановление № 25 – 0242 – 000235 от 04.08.2025 г.
на Началника на РУ Белоградчик, с което на жалбоподателя К., на осн. чл. 175,
ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания: “Глоба” в размер на
200.00 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на
осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното :
Безспорно е, че от събраните по делото доказателства – в частност
показанията на свидетелите на въззиваемата страна, се установи, че на
инкриминираната, жалб. В. К. е управлявал автомобил, чиято регистрация е
прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради това че в
двумесечния срок от придобиване на правото на собственост върху
автомобила, собственика не е изпълнил задължението си да го регистрира в
КАТ. От материалите по делото се установява, че МПС – то управлявано от
жалбоподателя, е собственост на „Торлаци“ ЕООД, ЕИК *********, с
управител Ц. Р. К.. Датата на която, дружеството е придобило собствеността
върху процесния автомобил е 20.11.2024 г. В двумесечния срок от
придобиването му, собственика не го е регистрирал в КАТ. Поради това и на
осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регистрацията му е била служебно прекратена от
Отдел „Пътна полиция“ на СДВР, считано от 22.01.2025 г.
Съдът приема, че констатациите, обективирани в съставения АУАН и
издаденото Наказателно постановление отговарят на действителната
фактическа обстановка.
3
От определящо за изхода на делото значение е обаче, виновно ли е
извършено административното нарушение от страна на наказаното лице.
В случая, регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн.
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В представената и приобщена по делото
административно – наказателна преписка, се съдържат данни, че
управлявания от жалбоподателя В. К. автомобил, е собственост на трето лице
– дружеството „Торлаци“ ЕООД, ЕИК *********. Това обстоятелство
потвърдиха и разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна.
За да достигне до крайния извод, съдът приема, че по делото липсват
каквито и да доказателства, че жалбоподателя К., като водач на товарния
автомобил, е знаел за прекратената регистрация на същото, поради
нерегистрирането му в КАТ в двумесечния срок от придобиване на
собствеността, съгл. чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Това е заявил жалбоподателя и пред
контролните органи – че не е знаел за дерегистрацията на автомобила, тъй
като той не е негова собственост.
Предвид изложеното, се налага правния извод, че нарушението не е
доказано от субективна страна. От доказателствата по делото се установи, че
към датата на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, той няма как да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае
или да е бил длъжен да предположи за прекратената регистрация на
автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство.
Поради това, липсват каквито и да е било доказателства за наличието на
субективната страна на нарушението под формата на умисъл или
непредпазливост.
Недоказан е волевият момент на вината, като субективен елемент на
соченото противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в
случая се касае за незнание на факт от обективната действителност /за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи
към състава на административното нарушение по 140, ал. 1 от ЗДвП.
В приобщената по делото Прокурорска преписка № 2419/ 2025 г. по
описа на РП – Видин, също не се съдържат доказателства, жалбоподателя да е
бил уведомен по какъвто и да било начин за прекратената служебна
4
регистрация на управлявания от него автомобил.
Всички тези обстоятелства, категорично изключват съзнателното и
субективно отношение на наказаното лице към извършеното от него
нарушение. Липсва какъвто и да е било субективен елемент за извършване на
административно нарушение, което изключва и носенето на
административнонаказателна отговорност.
При така изложените мотиви, се налага извода за несъставомерност на
санкционираното деяние от субективна страна, поради недоказаност на
неговото виновно извършване, което дисквалифицира това деяние като
административно нарушение по смисъла на чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН и
представлява основание за отмяната на издаденото Наказателно
постановление, като незаконосъобразно и по същество.
При горните съображения, съдът отменя Наказателното постановление.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна е тази, която следва да понесе в своя
тежест направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. В случая,
се претендират такива в размер на 550.00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие № 152 от
12.08.2025 г., от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е
в размер на 550 лв., и има отбелязване, че същото е изплатено в брой, което
служи за разписка. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По смисъла на чл. 143, ал.
1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Поради това, съдът намира, че предвид изхода на делото, следва да
присъди в полза на жалбоподателя претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, за които има надлежни доказателства, че са платени и реално
направени. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
5
възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Поради това, по направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че редукция на размера не се налага, тъй като
същия е 550 лв., не е прекомерен и е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото, както и с минималните размери на възнагражденията в
този вид производства, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 – 0242 – 000235 от
04.08.2025 г. на Началника на РУ – Белоградчик, с което на В. К. К. от с. Д.,
общ. Ч., обл. В., ул. „....................“ № ... ЕГН **********, на осн. чл. 175, ал. 3,
предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания: “Глоба” в размер на 200.00
лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн.
Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД МВР – Видин, РУ – Белоградчик, ДА ЗАПЛАТЯТ на
В. К. К. от с. Д., общ. Ч., обл. В., ул. „..................“ № ..., ЕГН **********,
представляван от адв. П. С. от АК – Видин, направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 (петстотин и петдесет)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6