Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.12.2020 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На шестнадесети декември Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 3030 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалван
е ЕФ (електронен фиш), серия
Г, № 0021900 на ОД на МВР гр.С.З..
Жалбоподателят “Х.“ ООД град С.З. твърди,
че ЕФ е незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен. Претендира за
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна ОД на МВР град С.З., редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложено административно
наказание “имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.638, ал.4
от КЗ – Кодекс за застраховането (“Когато с автоматизирано техническо средство или система
е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал.1) във връзка ал.1, т.2 на същия член (“На лице по чл.483, ал.1, т.1,
което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за
физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо
лице или едноличен търговец“), във
връзка с чл.461, т.1 от КЗ (“Задължителни застраховки са: "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, наричана по-нататък…“) за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
(“Договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България
и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно
от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор“).
Според съдържанието на ЕФ на 16.09.2020 год.
в 10:53 часа на път III-503 в с.О., област С.З., било
установено управление на МПС (моторно превозно средство) товарен автомобил
марка “М.“, с рег. № ***, за което нямало сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите и което
не е било спряно от движение, като нарушението било заснето с АТТС
(автоматизирано техническо средство или система) Tuin* CAM № SD2D0025, а автомобилът е бил собственост на “Х.“ ООД С.З., със
законен представител Ж.Д.Ан..
В случая, видно от снимковия материал
(извлечение от клипа, заснет от АТСС) – л.12,13 от делото, на 16.09.2020 год. в
10:53 часа на път III-503 в с.О., област С.З. е
бил управляван лек автомобил марка “М.“,
с рег. № ***, собственост на “Х.“ ООД С.З., със законен представител Ж.Д.Ан.
според справката на л.15 от делото, като техническата изправност на процесното АТСС се установява от приложените на л.17 – 19
от делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване, писмо и протокол
от проверка на БИМ.
Същевременно, доколкото липсата на валиден (действащ) договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесния автомобил към датата и часа, когато е било
заснето управлението му от АТСС, съставлява отрицателен факт, в тежест на
жалбоподателя, като собственик на автомобила е да докаже, че към въпросната
дата и час такъв договор е бил сключен и действащ. Жалбоподателят обаче не
ангажира доказателства в тази насока, поради което и съдът намира за
установено, че към посочените в ЕФ дата и час, когато е било заснето чрез АТСС
управлението на собствения на жалбоподателя лек автомобил не е имало валиден
(действащ) договор за ГО. Ето защо съдът намира административнонаказателното
обвинение за доказано от фактическа страна по несъмнен и безспорен начин.
Относно правната квалификация на
нарушението: нормата на чл.638, ал.1
във вр. с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ касае неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи
договор за ГО, който състав на
нарушение се явява довършен, независимо от това
дали МПС е в движение,
докато чл.647, ал.3 от КЗ предвижда налагане на санкция
с електронен фиш при хипотеза, когато
с АТСС
е установено и заснето управление на МПС, за което няма
сключен и действащ такъв договор, при което субект
на нарушението е собственика на автомобила, в каквато насока е и хипотезата
на чл.638,
ал.4 от КЗ, визираното
от която изпълнително деяние
е управление на МПС без валидно сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, като субект на
нарушението е също собственикът на МПС. Ето
защо, когато се
касае за неизпълнение
на задължението на собственика на МПС по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, ангажирането
на отговорността му следва да става на
основание чл.638, ал.1 от КЗ по общия ред на
ЗАНН с издаване на АУАН и
НП, а когато се касае за управление на МПС, без сключен договор за ГО,
установено чрез АТСС, правилната квалификация е чл.638,
ал.4 във с чл.638, ал.1, т.1 или 2 (в зависимост от това дали
собственикът на МПС е физическо или юридическо лице) от КЗ, като
препращането към ал.1 на чл.638 от КТ е единствено във връзка с вида и размера
на наказанието, а не е тази по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във връзка с чл.638,
ал.4 от КЗ. В обжалвания ЕФ обаче наказващият орган е посочил, че е допуснато нарушение на чл.483, ал.1, т.1 във връзка с чл.638, ал.4 от КЗ, поради
което не е посочено правилно основанието на налагане на административното
наказание. В този смисъл е решение № 140 от
24.08.2020 год. по к. а. н. дело № 10130/2020 год. на Административен съд
Велико Търново.
Освен това, видно от съдържанието му в
обжалвания ЕФ не е изрично посочен и недвусмислено конкретизиран субекта, който
е бил санкциониран с него – дали това е ООД-собственик на автомобила, на
какъвто извод навеждат правната квалификация на нарушението и видът на
наложеното административно наказание – имуществена санкция, или е физическото
лице, представляващо ООД-собственик на автомобила.
При тези данни съдът намира, че обжалваният
ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) въззиваемата
страна следва бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на сумата от 400 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение на представлявалия го упълномощен защитник съобразно
представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
електронен фиш, серия Г, № 0021900 на ОД
на МВР град С.З..
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. С.З. да заплати на “Х.“ ООД със седалище и адрес на управление град
С.З., ул***, с ЕИК ***сумата в размер на 400 (четиристотин)
лева, представляваща направени разноски по а.н.дело № 3030/2020 год. по описа на
Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен
съд С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: