РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 30.11.2017 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА
КИРОВА като изслуша
докладваното от съдия МИТЕВА гражданско дело № 389 по описа за 2017 година, за да
се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл. 124, вр. чл. 110 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 5028/ 27.06.2017
година от А.П.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в качеството й на
законен представител на Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н.,
ЕГН **********, срещу Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН **********, и Г.Б.Н.,
ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: *** , и „ОСЪМ
КОМЕРС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Х.К.С., с посочено правно основание: чл. 110 ГПК, във вр. с
чл. 124 ГПК,
с искане да се признае за установено по отношение на
ответниците, че всяка една от малолетните наследнички на Б. Н. - Б. Б. Н., Б.
Б. Н. и П. Б. Н. притежават всяка от тях по 968 броя поименни акции от капитала
на дружеството.
Посочва, децата й Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. след смъртта на баща им Б. Г. Н.,
ЕГН **********, б.ж. на гр. Ловеч, починал на 14.05.2014г. в ***, Акт за смърт № 670/15.05.2014г. от гр. София,
Столична община район Триадица, приели оставеното им
наследство по опис съгласно изискванията на чл.61 ал.2 от ЗН вр. с чл. 49 ал.1
от ЗН, с решение № 147 от 14.10.2014г., постановено по гр.д.39313/14 по описа
на 86-то състав на PC -София. Твърди, че същите са
наследници на ½ ид. част от притежаваното от
баща им имущество, наследственият им дял е 1/6 за всяко от децата. Другите
трима наследници, съгласно удостоверение за наследници с изх. №
1250/19.05.2014г., от гр. Ловеч са: Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н..
Част от полученото наследство са общо 5811 броя
поименни налични акции с право на глас, за които са издадени временни
удостоверения, с номинална стойност на всяка една от по 2 лева, на обща
стойност от 11 622 лв. от капитала на ответното дружество.
С приемането на наследството, върху наследниците преминават всички права, които
е притежавал наследодателят (материални и нематериални) и встъпват в
членствените правоотношения с дружеството, в които е бил наследодателят.
Твърдят, че упражняването на права върху тяхната реална част от
наследството, се оказва невъзможно, поради това, че ответниците, използвайки
превратно законовата празнота и разпоредбата на чл. 177 от ТЗ, смесвайки
категориите неделими и съсобствени акции, приемат, че общият брой на
наследените акции е неделим, тъй като е съсобствен, макар едното обстоятелство
да не води право пропорционално до другото.
От своя страна това води до пълна невъзможност за
упражняване на акционерните права, които носят притежаваните съвместно акции -
неимуществени права, състоящи се в право на глас, информация и имуществени
права даващи право на дивидент и ликвидационен дял. Невъзможно се оказва и постигането
на съгласие за доброволна делба с ответниците на притежаваните съвместно акции.
Недопустим, поради неприложимост на реда за акции е искът за делба, както
приема задължителната практика на ВКС (Определение №94 от 09.03.2011г. по
ч.гр.д. №24/2011г., I ГО; Определение №604 от 26.09.2013г. по ч.т.д. №3860/201
Зг, I ТО; Определение №469 от 30.09.201 Зг. на ВКС по гр.д. №3749/201 Зг., I ГО
и други). Това ни поставя в ситуация да притежаваме значителен брой акции от
капитала на дружеството и същевременно да сме лишени от правата, които са
инкорпорирани в тези акции.
Считата, че наследените акции са съсобствени, но делими, както
следва: от 5811 броя наследени поименни акции, наследственият дял на всеки от
наследниците - ищци е 1/6 от общия брой, т.е. всеки от ищците притежава реална
част от наследените акции в размер 968 броя. Неделими в съпритежание остават 3
/три/ броя поименни акции от капитала на дружеството.
Поради всички изтъкнати до тук причини, единствената им възможност за защита е да сезират съда с настоящия иск по чл. 110 ГПК, с искане съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че всяка
една от ищците е притежател на 968 броя поименни акции от капитала на „ОСЪМ
КОМЕРС” АД.
Позовават се на практика на ВКС, съгласно която при спор между наследниците за размера на притежаваните акции, няма пречка този спор да бъде разрешен
предварително по съдебен ред, чрез предявяване на иск за наследство - чл. 110,
ал. 1 от ГПК. Въз основа на това решение могат да бъдат разкрити персонални
партиди на всеки от наследниците, а в случай на остатък, който не е поделен
чрез доброволна делба, само той да остане под режима на чл. 177 от ТЗ, както и
че предварителното установяване на наследствените права
на ищеца и на ответниците - физически лица в самостоятелно съдебно производство
по чл. 110 ГПК е предпоставка за допустимост на исковете, насочени към
регистриране на индивидуални права върху наследените акции. При наличие на неделим остатък между наследниците,
както в случая това са 3 /три/ броя акции, само за този неделим остатък всички
наследници следва да упражняват правата си съвместно. Представени са писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е
представен отговор на исковата молба, който посочват, че предявените искове по чл. 110 вр. с чл. 124 от ГПК следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация за
Ищците, както и липса на пасивна легитимация на ответниците и да бъде прекратено производството
по него. В случай че се приеме, че
предявените искове за допустими, молят да бъде постановено решение, с
което да ги оставите без уважение като неоснователни. Претендират направените по
делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
На първо място развиват
съображения за недопустимост на претенциите, поради липса на правен интерес,
тъй като липсва правен спор относно правата, а е налице спор само по отношение
на упражняването им, като по отношение на дружеството защитата им като акционери може да се търси единствено
чрез предявяване на иск по чл. 71 от ТЗ, а не с иск по чл. 110 от ГПК.
Считат, че производство е недопустимо и на още едно самостоятелно
основание - Ищците и ответниците не са надлежни страни по предявените искове,
защото предмета на правния спор (изведен от основанието и петитума) е да се
установи по отношение на ответниците, че Ищците притежават конкретен брой акции
от капитала на Дружеството, за да могат да установят качеството си на акционери
и да упражняват правата по акциите. Това обаче е предмет на иск за установяване
на членствено правтоотношение на Ищците в Дружеството по чл. 71 от ТЗ, който се
явява специален и дерогира приложението на установителния иск по чл. 110, ал. 1
от ГПК. Т.е. правният спор е само между всеки един от наследниците и
търговското дружество, между самите наследници такъв спор не може да има,
защото ще е между ненадлежни страни и няма да се формира сила не пресъдено нещо
по отношение на Дружеството.
В случай, че се приеме, че настоящият иск е
такъв за защита на членствени права по чл. 71 от ТЗ, то отново е недопустим, тъй като се изисква като процесуална предпоставка ищецът да
установи качеството акционер върху определен брой акции. В случая Ищците (както и всеки един от останалите наследници) е
придобил не отделни акции в съвкупност, а идеална част от правото на
собственост върху всяка отделна акция, притежавана приживе от техния
наследодател. Поради това Ищците не могат да се легитимират в настоящия процес
като отделни акционери в Дружеството, притежаващи самостоятелни права по чл.
181, ал. 1 от ТЗ, включително не могат самостоятелно да участват в Общите
събрания на Дружеството, съответно не могат самостоятелно да предявяват искове
срещу него за установяване на членственото си правоотношение. Към настоящия
момент подобни права те биха могли да упражняват единствено по предвидения в
закона ред за упражняване правата върху съсобствени акции, а именно по реда на
чл.177 изр.2. от ТЗ - заедно с останалите съсобственици на процесиите акции,
като определят общ пълномощник по реда на чл. 177 от ТЗ. Тъй като по делото не
са представени доказателства, а и не се твърди от Ищците, че е постигнато общо
съгласие по чл. 177 от ТЗ за определяне на пълномощник, който да упражнява
правата на наследниците по акциите, както и не се твърди да е извършвана делба
на акциите между наследниците, предявеният иск за установяване факта на броя на
притежаваните от Ищците акции на основание - защита на членствените права е
недопустим поради липса на активна процесуална легитимация.
Относно неоснователността на предявените искове по чл.
110, вр. с чл. 124 от ГПК. Считат, че по същество
установителните искове са неоснователни, на първо място защото в качеството си
на наследници на Б. Н. те притежават по 1/6 ид.ч. от всяка една акция от капитала на Дружество, притежавана
приживе от общия
наследодетл Следователно след смъртта на
общия им наследодател и на основание чл. 177 изр. 1. от ТЗ, всеки един от
Ищците (както и всеки един от останалите наследници) е придобил не отделни
акции в съвкупност, а идеална част от правото на собственост върху всяка
отделна акция, притежавана приживе от техния наследодател. Прекратяването на
съсобствеността върху наследените акции между наследниците на Б. Н. и
придобиването на самостоятелно право на собственост върху определен брой акции
изисква съгласие на наследниците относно индивидуализиращите белези на акциите,
които се придобиват от всеки един от наследниците, а именно акциите следва да
бъдат индивидуализирани по вид, клас, брой, пореден номер и т.н. Считат, че тази съсобственост не може да бъде прекратена по друг
начин, освен чрез доброволна делба. Развиват подробни
съображения в тази насока, като цитират съдебна практика, а именно, че предявеният иск е неоснователен и доколкото като негов
резултат се търси съдебна делба на наследените акции, което както се установи
от представеното от Ищците Определение № 94 от 09.03.2011 г. по ч.гр.д. №
24/2011 г. I Т.О., ТК на ВКС е недопустима при наследяване на
акции.
Считат, че при преценка на основателността не предявените искове
по чл, 110 от ГПК не следва да се кредитират съдебните актове, цитирани от
Ищците, включително и Определение № 94 от 09.03.2011 г. по ч.гр.д. № 24/2011
г., I Т.О., ТК на ВКС. С цитираното определение ВКС е допуснал до касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК и се е произнесъл единствено
по въпроса -допустима ли е съдебна делба на акции. Задължителният характер на
определението се отнася единствено до отговора на този въпрос, а именно, че
съдебна делба на акции е недопустима.
Посочват, че правната теория напълно подкрепя разбирането, че при
наследяване на акции от повече от един наследници възниква отделно съпритежание
върху всеки самостоятелен обект от тази еднородна съвкупност,
съставена от всички притежавани от общия наследодател акции преди неговата
смърт, както и че в този случай носители на правата по всяка една акция са
всички нейни съпритежатели. В този смисъл посочват статия на проф. Иван Русчев „Върху наследяването на налични акции и на
членствено правоотношение" (списание „Норма", бр. 3/2017 г.)
Изтъкват още, че съгласно чл. 65 от ТЗ учредителите на търговски
дружества задължително трябва да са дееспособни лица, от което следва че е
налице законова забрана малолетни лица, каквито се явяват Ищците, да бъдат
съдружници или акционери в търговски дружества. Цитират съдебна практика и теория. Считат, че
българското законодателство не позволява малолетните деца да притежават
качеството акционер, какъвто е и желаният резултат от тяхната майка с воденето
на настоящото дело и диспозитива на Обжалваното решение. С оглед на всичко изложено молят да бъде постановено определение, с
което да
бъдат оставени предявените искове по чл.
110 вр. с чл. 124 от ГПК без разглеждане като недопустими, поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация за
Ищците, както и липса на пасивна легитимация на ответниците и да бъде прекратено производството
по него. В случай че съдът приеме,
че предявените искове са допустими, молят да бъде постановено решение, с което да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Претендират направените по
делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Съдът с определение № 694/ 20.09.2017 година на основание чл. 210, ал.2 от ГПК е разделил
производството
по иска, предявен от А.П.Д., в качеството й на
законен представител на Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., срещу Ю.П.Н., Б.Б.Н., Г.Б.Н. и „ОСЪМ
КОМЕРС" АД, ЕИК *********, с посочено правно основание: чл. 110 ГПК, във
вр. с чл. 124 ГПК, с искане да се признае за установено по отношение на
ответниците, че всяка една от малолетните наследнички на Б. Н. - Б. Б. Н., Б.
Б. Н. и П. Б. Н. притежават всяка от тях по 968 броя поименни акции от капитала
на дружеството, като настоящото производство продължава по иска за установяване
наследствените права на ищците и ответниците – физически лица.
В съдебно заседание за ищците се явява адв. Караминчева, поддържа
предявените искове и моли да бъде постановено решение да бъдат уважени, като
основателни, обосновани и доказани, като се признае за установено спрямо ответниците,
че ищците притежават реален дял акциите от капитала на „Осъм Комерс” АД.
Претендира присъждане направените по делото разноски, като в тази връзка на
осн.чл. 80 от ГПК представя списък с разноски, сторени от ищците. Прави искане за намаляване претендирания от
ответната страна размер на изплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като
считат, че същото е прекомерно. В срок представя писмени съображения.
Ответниците се представляват от адв. Б., който от името на доверителите си
моли да бъде постановено, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като
недопустими и неоснователни, въз основа на аргументите, изложени към отговора
на исковата молба. Изтъква, че по настоящото дело не е налице наследствен спор
между страните по делото, доколкото същите имат еднакви права върху наследените
акции и тяхното упражняване зависи главно от дружеството, от който капитал са
тези акции. Каквото е правното положение на едните наследници, такова и на
другите. Представя в срок писмена защита.
От събраните по делото доказателства: Удостоверение за
раждане серия ЛЗЦР № 110301/14.06.2011 г. на Б.Б.Н.; Удостоверение за раждане №
**********/22.02.2014 г. на Б.Б.Н.; Удостоверение за раждане №
**********/22.02.2014 г. на П.Б.Н.; Удостоверение за наследници изх. №
1250/19.05.2014 г. от Община - гр.Ловеч; Препис-извлечение от Акт за смърт №
670/15.05.2014 г. от гр.София, Столична община район Триадица; Решение №
147/14.10.2014 г., постановено по гр.д. № 39313/2014 г. по описа на 86-ти
състав на РС-София, с което наследството е прието по опис; Пълномощно от
14.10.2014 г. по чл. 177 от ТЗ; Алонж № 1 към книгата за акционерите на
Дружеството и удостоверение, както и от становището на страните, преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено
следното:
Страните по делото са
наследници на Б. Г. Н., починал на 14.05.2014 година, видно от приложеното
удостоверение за наследници изх. № 1250/ 19.05.2014 година на Община Ловеч.
Ищците Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., и ответниците Б.Б.Н. и Г.Б.Н., са деца на починалия, а
ответника Ю.П.Н. – негова съпруга. С решение № 147/ 14.10.2014 година на
РС – София, постановено по гр. дело № 39313/ 2014 година наследството, останало
от Б. Н. е прието от наследниците му по опис, в това число и 5 811 акции
(всяка с номинална стойност от 2 лева) от капитала на „Свинекомплекс
Боздуганово” АД, ЕИК *********, (сега „Осъм Комерс”–промяната вписана в ТР на
03.08.2015 година).
Представен е Алонж № 1
към Книгата на акционерите на „Свинекомплекс Боздуганово” АД, ЕИК *********,
(сега „Осъм Комерс”) и удостоверение, издадено ответното дружество, от което е
видно, че от 14.04.2014 година страните по делото, в качеството им на
наследници на Б. Г. Н., вписан в Книгата за акционерите като акционер,
собственик на 5 811 поименни акции от
капитала на дружеството, притежават заедно, по смисъла на чл. 177 от ТЗ,
акции от капитала на дружеството всеки от тях по 1/ 6 ид.ч.
С оглед установените факти по
делото, съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 124, вр. чл. 110
от ГПК, за установяване наследствените
права на Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н.,
ЕГН **********, като малолетни, представлявани от майка си и законен представител А.П.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу Ю.П.Н.
с ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН **********, и Г.Б.Н., ЕГН **********, тримата с
постоянен адрес: ***.
В настоящото производство с оглед дадената
квалификация, в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване на иска и факта от който произтича вземането му.
Съдът счита, че предявения иск за установяване на
наследствените права на ищците върху притежаваните от
наследодателя им акции в „ОСЪМ КОМЕРС" АД – Ловеч, по отношение на ответниците, е допустим, поради следните съображения. Действително
съгласно чл. 177 от ТЗ ациите са неделими и когато акцията принадлежи на
няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник.
В конкретния случай от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба,
между наследниците не е постигнато съгласие за съвместно упражняване на общите
им права върху наследените акции, както и за доброволна делба, в този смисъл
между страните е налице спор относно наследствените права върху акциите, поради
което производството е допустимо. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл. 172 и чл. 172а от Правилник за дейността на „Централен депозитар” АД,
съгласно която за прехвърляне на акции чрез наследяване по закон, следва да
бъде представен и договор за доброволна делба между всички наследници по
удостоверение за наследници, с нотариална заверка на подписите, а в случаите на
липса на воля от страна на наследниците за доброволна делба - влязъл в сила
съдебен акт за установяване на наследствени права и/или друг документ, въз
основа на който може да бъде определен броя финансови инструменти, които
наследника следва да придобие по наследство. В цитираната от ответниците
статия на проф. Иван Русчев, също е прието, че разпределението на акциите при
липса на съгласие за съвместното им упражняване, се извършва доброволно – чрез
доброволна делба, или при спор – чрез иск за наследство по смисъла на чл. 110
от ГПК.
Относно възражението, че е налице законова
забрана за малолетни лица, каквито са ищите да бъдат съдружници, респ.
акционери по аргумент от чл. 65 от ТЗ, поради което не са активно легитимирани
да предявят настоящите искови претенции. Съдът счита това възражение за
неоснователно по следните съображения: Действително съгласно чл. 65 от ТЗ за
относно физическите лица-учредители на дружеството се изисква те да са
дееспособни, такова изискване няма за акционерите. В тази насока, аргумент
настоящият състав черпи и от разпоредбата на чл. 125, ал.1, т.1 от ТЗ, в която
е предвидено, че участието на съдружника се прекратява със смъртта му, такова
прекратяване законът не е предвидл за акционера. В този смисъл акциите, като
съвкупност от имуществени и членствени правоотоншения, могат бъдат наследени на
общо основание, включително и от недееспособните, което им придава качеството -
ационер.
Разгледана по
същество исковата претензия е основателна. Съображенията за това са следните:
Безспорно
установено по делото е, че страните са наследници по закон на Б. Г. Н., който
приживе е притежавал 5 811
поименни акции от капитала на „Свинекомплекс Боздуганово” АД, ЕИК *********,
(сега „Осъм Комерс”). Предвид разпоредбата на чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 от
Закона за наследството, всеки един от наследници притежава по 1/6 ид.ч. от
имуществото на общия наследодател.
С оглед характера на
акциите, като ценни книги, които притежават белезите по-скоро на вземанията,
отколкото на вещите, съдебната практика приема, че при липса на спорове относно
размера на наследствените дялове, акциите могат да бъдат поделени доброволно
между наследниците. Приема се още, че спор този спор може да бъде разрешен по
съдебен ред, чрез предявяване на иск за наследство по реда на чл. 110, ал.1 от ГПК.
В конкретния случай,
с оглед заявената от ответника позиция въпреки, че няма спор за размера на
дяловете от съсобствеността, не е постигнато съгласие за доброволна делба. При
това положение настоящата инстанция счита, че при липса на такава доброволна
делба и по арг. от чл. на чл. 172 и чл. 172а от Правилник за дейността на
„Централен депозитар” АД, следва да бъде извършено разпределение между страните
на притежаваните в съсобственост акции, съобразно наследствените им дялове –
1/6 ид.ч. за всеки от съсобствениците.
От данните по делото се установява, че общият размер на
съсобствените акции е 5 811 броя,
които с оглед равните дялове на шестимата наследници, следва да бъдат
разпределени по 968 броя за всеки един от тях, като по отношение на остатъка от
три броя поименни акции, съсобствени между страните, следва да бъде приложен
режима на чл. 177 от ТЗ.
В този смисъл исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора ответникът следва да понесе направените от ищците разноски в
производството, които са в размер на 232.32 лева, д.т. съобразно определената
по реда на чл. 70 от ГПК цена на исковата претнция.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Ю.П.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН **********, и Г.Б.Н.,
ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***, че Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н.,
ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********,
като малолетни представлявани от своята майка си и законен представител А.П.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, притежават
по 968 (деветстотин шестдесет и осем) броя поименни акции с номинална стойност
всяка от 2 лева, от капитала на „ОСЪМ КОМЕРС" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителния
директор Х.К.С.. По отношение на остатъка от три броя поименни акции, съсобствени
между страните, се прилага режимът на чл. 177 от ТЗ.
ОСЪЖДА
Ю.П.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН **********, и Г.Б.Н., ЕГН **********, тримата с
постоянен адрес: ***, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, да заплатят на Б.Б.Н.,
ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН **********
и Б.Б.Н., ЕГН **********, като
малолетни представлявани от своята майка си и законен представител А.П.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, разноски по делото в размер на 232.32 (двеста тридесет и два 0.32) лева.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: