Определение по дело №403/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 504
Дата: 29 ноември 2022 г.
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20222000500403
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 504
гр. Бургас, 29.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500403 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 12443/31.08.2022г. на БОС от
„Царско село - Симеоново“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Несебър 8200, област Бургас, КК Слънчев бряг, бизнес
център „Корал сити“ ет.4, ап./ офис С5, представлявано от управителя Иван
Христов Стоянов, чрез пълномощник адв. И. Б. от АК - Б., против
определение № 1870 от 12.08.2022г. по гр.дело № 20212100100744 по описа
за 2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството
по делото, поради липса на правен интерес от заведения иск. Твърди, че
атакуваното определение на БОС не е правилно, понеже съдът погрешно е
преценил правните последици на вписаната в негова полза ипотека върху
СОС с идентификатор 51500.502.447.5.1 по КККР на Б. с адрес на имота: гр.
Н., ул. „И. В.“ № *, бл. *, ет. *, ап. *, който СОС се намира в сграда 5 в ПИ с
ид.51500.502.447 с предназначение – жилище, апартамент, бр. нива на обекта:
1, с площ от 227.13 кв.м., с прилежащи части 36.12 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата, при граници: подробно описани по исковата молба и по
делото. Поддържа становище за наличие на правен интерес от търсената
защита. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото – върнато
на БОС за продължаване на процесуалните действия.
Препис от жалбата е връчен на първия ответник по исковата молба
О. К. Н. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. В., община Н., ул. „Ч.“ № ** и на
третия ответник по исковата молба „Есекс прим“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, бл. 22,
ап. 44, представлявано от управителя Д. Б. Н., но не е връчен на втория
1
ответник - „Гранит импорт Кина увод извод Дооел Струмица“, вписано в
Търговския регистър на Република Северна Македония с ЕМБС 6660983,
данъчен № 4027010513227, със седалище и адрес на управление:
РСМакедония, гр. Струмица, ул. „Киро Абрашев“ № 49, както на същия
ответник не е връчван и препис от исковата молба.
По този повод съдът съобрази, че въпреки разпореденото връчване
на преписи от исковата молба на ответниците, тя е счетена за нередовна от
окръжния съд и на ищеца неколкократно са давани указания за изправяне на
пороците й, основен от които е именно спорният по настоящото производство
въпрос – относно наличието на правен интерес от водене на процеса. При това
положение съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 129, ал.2 ГПК и по
правилото на чл.129, ал.3, изр.ІІ ГПК, невръчването на препис от нея на
ответниците и на преписи против прекратителното определение и частната
жалба по делото на ответните страни, не съставлява процесуално нарушение,
доколкото още при проверка на редовността на иска е констатиран порок,
който според съда, не е отстранен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лица и
е допустима.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба вх.№
1622/07.05.2021г., депозирана от „Царско село - Симеоново“ ЕООД против
О. К. Н., „Гранит импорт Кина увод извод Дооел Струмица“ РСМ и „Есекс
Прим“ ЕООД с предявен иск с правно основание чл.496, ал.3 ГПК, вр. с чл.
490 ГПК, вр. с чл. 185 ЗЗД – за прогласяване на недействителността на
извършена в периода 17.01.2019 г. – 17.02.2019 г. публична продан на
описания по-горе недвижим имот, приключила с Постановление за
възлагането му на О. К.Н., по изп.д.№ 981/2017г. на ЧСИ Т,. Димитров, гр.
Бургас. Въвежда аргументи за нарушение на императивната разпоредба на
чл.185, б.“а“ ЗЗД, съгласно която: „Не могат да бъдат купувачи, даже на
публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице: а) лицата, които по
закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества -
относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите,
които по служба им е възложено да продават“, както и други оплаквания във
връзка със спазването на законовата процедура по провеждане на проданта.
На ищеца са давани указания за обосноваване на правен интерес от
търсената защита, което е спорният въпрос, подлежащ на разрешаване.
Фактическата обстановка по делото е изяснена, страните нямат
спорове по нея и тя е следната: Процесният имот - СОС с идентификатор
51500.502.447.5.1 по КККР на Б. с адрес на имота: гр. Н., ул. „И. В.“ № *, бл.
*, ет. *, ап. *, е обременен с вписана на 14.11.**** г. в полза на „ОББ“ АД
договорна ипотека, подновена на 28.09.**** г.
2
По образуваното пред ЧСИ Тр. Димитров гр. Бургас изп.д.№
981/2017г. „ОББ“ АД е присъединен кредитор с първа по ред ипотека за
вземане в размер на 18 323 395.83лв., видно от протокола за разпределение на
постъпилата от публичната продан сума – стр.25 по гр.д.№ 744/21г. на БОС.
Настоящият частен жалбоподател е ипотекарен кредитор с вписана втора по
ред договора ипотека върху същия имот за вземане в размер на 5 985
470.90лв.
Отново от приложения на стр.25 по гр.д.№ 744/2021г. БОС протокол
за извършено разпределение се установява, че СОС с идентификатор
51500.502.447.5.1 по КККР на Б. с адрес на имота: гр. Н., ул. „И. В.“ № *, бл.
*, ет. *, ап. * е продаден за сумата от 223 202 лв., от която сума при
извършеното разпределение са удовлетворени само вземания, ползващи се с
предпочтително удовлетворяване, а именно: по чл.136, т.1 ЗЗД – изброени в
протокола вземания за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение в полза на взискателя О. Н., по чл.136, т.2 ЗЗД – за данък върху
имота в полза на Община Несебър и по т.26 ТТРЗЧСИ и след това е
удовлетворено частично вземането на „ОББ“ АД – присъединен кредитор с
първа по ред ипотека.
Спори се в настоящото производство относно наличието на правен
интерес от водене на иска, при приложени писмени доказателства за
възлагане на имота след публичната продан в полза на лице, което е
назначено от ЧСИ за негов управител, в хипотезата на вземане в полза на
първия по ред ипотекарен кредитор, за сума надхвърляща 18 000 000лв.
Правния си интерес частният жалбоподател обосновава с възможност за
продажба на имота на по-висока цена и съответно – удовлетворяване, макар и
отчасти на вземането му.
По този повод настоящият съд, след като подробно се запозна с
всички приложени писмени доказателства и съобрази становището на
ищцовата страна и задължителните разяснения на т.3 от Тълкувателно
решение № 4/ 11.03.2019г. на ВКС, ОСГТК, по т.д.№ 4/2017г., споделя извода
на окръжния съд, че ищецът не обосновава по убедителен начин правен
интерес от водене на процеса.
Безспорно, разпоредбата на чл.185, б.“а“ ЗЗД има императивен
характер и представлява възможност за атакуване на публична продан,
проведена при прякото нарушение на посочения законов текст, но само лице,
което обоснове засягане на правата си в резултат от позоваването на тази
недействителност, може да я въведе като основание за уважаване на иска си.
В конкретния случай не може убедено да се твърди, че ищецът има
правен интерес, доколкото редът на привилегиите няма да бъде променен,
нито привилегированите вземания ще бъдат намалени по своя размер. За
каквато и сума да бъде продаден процесният имот, тя не би достигнала
размер, който да удовлетвори вземанията за извършени разноски по
изпълнението, такси в полза на ЧСИ, данъци в полза на Община Несебър,
3
вземането на „ОББ“ АД, надвишаващо 18 000 000лв., така щото да остане
дори и минимална сума за настоящия частен жалбоподател.
При изложеното се налага се заключение, че аргументите в частната
жалба не са доказани и съответно – основателни и определението на БОС
подлежи на потвърждаване.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1870 от 12.08.2022 г. по гр. дело
№ 20212100100744 по описа за 2021 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчване
на препис от него на частния жалбоподател пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4