Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 294 24.02.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
На шести
февруари две
хиляди и двадесета година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря Й. Б.
с участието на прокурора Андрей
Червеняков
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 45 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.Л.М.,***, чрез
адв. В. А. А., срещу решение № 1218 от 09.10.2019г.,
постановено по НАХД № 3319/2019 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление № 22-0000180/02.07.2019г., издадено от Началник на
областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас, с което на касационния
жалбоподател, за нарушение по:
- чл.45, т.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на Министерство на транспорта (МТ), на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е наложено наказание
глоба в размер на 2000 лв.;
- чл.31, ал.1, т.5
от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лв.;
- чл.38, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на
основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАП е наложено наказание глоба в размер на 500
лв.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се доводи за неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че към момента на проверката А.М.
не е осъществявал таксиметров превоз, тъй като между него и лицата в автомобила
липсвала договорка за таксиметрова услуга. Излагат се съображения за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Не сочи доказателства.
В съдебно заседание, касаторът М. се
представлява от адв. А.. Поддържа жалбата на
изложените основания и искането за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас, редовно
призован, не изпраща представител, не представя отговор на касационна жалба.
Представителят на прокуратурата
обосновава становище за неоснователност на обжалването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от
надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е потвърдил НП №
22-0000180/02.07.2019г., издадено от Началник на областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Бургас, с което на касационния жалбоподател, за нарушения по:
- чл.45, т.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на Министерство на транспорта (МТ), на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е наложено наказание
глоба в размер на 2000 лв.;
- чл.31, ал.1, т.5
от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лв.;
- чл.38, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на
основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАП е наложено наказание глоба в размер на 500
лв.
За да постанови решението съдът
приел за установена описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка, след подробен анализ на гласните и писмените доказателствени
средства. На следващо място посочил, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за
доказани описаните в НП нарушения.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
По делото е установено, че на 26.06.2019 г., за проверка на изхода
на КПП – Летище Бургас, бил спрян управляваният от жалбоподателя таксиметров
автомобил „Дачия Логан“ с
рег. № А0270НМ. Било установено, че от летището към гр. Несебър в автомобила се
превозвали 6 пътника. Автомобилът бил с открита табелка „такси“ и включен
таксиметров апарат в режим „свободно“. Водачът на таксиметровия автомобил не
представил на контролните органи разрешение за извършване на таксиметров превоз
на територията на община Бургас и пътна книжка. Срещу М. бил съставен АУАН за
това, че извършва таксиметров превоз на територията на община Бургас без
издадено разрешение, за това, че не представил пътна книжка, както и че след
наемане на автомобила от клиенти не е включил таксиметровия апарат. Въз основа
на АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление.
Основното възражение на
жалбоподателя, около което е изградена неговата защитна теза е, че в момента на
проверката не е извършвал таксиметров превоз. Това възражение е неоснователно. Същото
е било изведено и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви за
неоснователност, които напълно се споделят и от касационния състав.
Обществените отношения във
връзка с извършване на таксиметровите превози на пътници са предмет на правна
уредба от Наредба №34/06.12.1999 на МТ. В този подзаконов нормативен акт е
изведено определение за таксиметров
превоз и са установени изискванията, на които следва да отговарят субектите,
извършващи таксиметровите превози, както и изискванията, на които следва да
отговаря таксиметровият автомобил. Анализът на разпоредбите води до извод, че
таксиметров превоз може да бъде извършван само на територията на общината, за
която е налично съответното разрешение, при извършване на таксиметров превоз
автомобилът следва да бъде надлежно обозначен и с включен електронен апарат с
фискална памет, а водачът е задължен да носи съответните документи.
В конкретния случай, е безспорно
установено, че към момента на проверката таксиметровият автомобил е бил
обозначен със знак „Такси“, трайно закрепен върху покрива на автомобила,
съгласно изискването на чл.21, ал.1, т.5 от Наредбата, която табела е била
открита, което означава, че е бил в работен режим. Недостоверно е изложеното от
свидетеля В., че е била покрита, на покривалото е излетяло по пътя. В
автомобила били установени шест пътника, било установено и направлението на
превоза „от летище Бургас към гр.Несебър“, както и, че таксиметровият апарат
бил включен в режим „свободно“. В производството пред районния съд, са
депозирани показания от свидетелите В. и В., които били сред пътниците в
таксиметровия автомобил. Същите посочили, че превозът не е срещу заплащане, но
в същото време са посочили, че автомобилът е нает от стоянка
за таксита, бил е открита табела такси, отделно извършения превоз е на
значително разстояние, което кумулира не малък
разход. Това обстотятелство съчетано с факта, че
жалбоподателят извършва таксиметрова дейност по занятие буди основателно
съмнение за достоверността на соченото, че превозът не е заплатен. Показанията
на тези свидетели противоречат на останалите доказателства по делото, поради
което правилно съдът не ги кредитирал.
Анализът на установените факти,
в тяхната съвкупност, води до обоснован извод, че извършваният превоз е бил
именно таксиметров по смисъла на чл.2 от Наредбата.
1. Съгласно чл.45,
т.1, предл. първо от Наредбата, не може да бъде извършван
таксиметров превоз на територията на
община, за която няма издадено разрешение. По делото няма спор, че при
проверката жалбоподателят А.М. представил разрешение за таксиметров превоз №
112 до 30.09.2019г. за община Несебър. Същият не твърди да е притежавал
разрешение за таксиметров превоз за територията на община Бургас, където било
установено нарушението. По изложените съображения, касационният състав приема
това нарушение за доказано.
Административно-наказателната
разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП регламентира отговорността за водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. – при първо нарушение. По делото
няма данни за предходни наказания налагани на водача за същото нарушение,
поради което размерът на глобата е правилно определен.
2. Съгласно чл.38, предл. първо от Наредбата, след наемане на автомобила водачът задължително включва
таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут. Не се спори, че
към момента на проверката наличният в таксиметровия автомобил електронен касов
апарат с фискална памет бил включен в свободен режим със светеща зелена
светлина, а не в режим отчитащ извършвания превоз.
Според разпоредбата на чл.95,
ал.1, т.3 от ЗАП, наказва се с глоба от 500 лв. водач на моторно превозно
средство, което е с невключен таксиметров апарат. Административнонаказателната
разпоредба установява вид и конкретен размер на наказанието, поради което
касационният състав приема, че същото е правилно определено.
3. Съгласно чл.31, ал.1, т.5 от Наредбата, при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи пътна книжка,
издадена от превозвача. Относно това нарушение в обстоятелствената част на
наказателното постановление е посочено единствено, че А.М. е „без пътна
книжка“. Въз основа на това описание на нарушението не може да бъде направен
извод дали водачът не е носил пътната книжка, както изисква чл.31, ал.1, т.5 от
Наредбата или на същия изобщо не е била издавана такава. Липсата на яснота
поставя жалбоподателя в невъзможност да узнае какво точно нарушение му е
вменено и нарушава правото му на защита. Отделно от изложеното изпълнителното
деяние по чл.31, ал.1, т.5 от Наредбата е „не носи“, съответната
административно-наказателна разпоредба за това нарушение е чл.93, ал.2 от
ЗАвтП, която предвижда и по-благоприятно за дееца наказание, но поради липса на
конкретно фактическо установяване, водещо до конкретен извод за извършено
нарушение не би могла да се изведе правилната правна квалификация. В процесния случай е налице противоречие между посочената за
нарушена правна норма чл.31, ал.1, т.5 от Наредбата и
административно-наказателната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
По
тези съображения касационният състав намира, че в тази част оспореното решение
следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление в
частта, с която на А.М. за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено наказание глоба в размер на 2000
лв.
По изложените мотиви и на
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 1218 от 09.10.2019г., постановено по НАХД № 3319/2019
по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е потвърдено наказателно
постановление № 22-0000180/02.07.2019г., издадено от Началник на областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Бургас за
нарушение по чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП и е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв.
Вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000180/02.07.2019г., издадено от
Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас в частта,
в която на А.Л.М.,*** за нарушение по чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено наказание
глоба в размер на 2000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1218 от 09.10.2019г., постановено по НАХД № 3319/2019 по описа на Районен съд
– Бургас в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.