№ 181
гр. Търговище, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530101385 по описа за 2022 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от
ГПК.
Ищецът М. С. А. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв. Н. Ф.-ТАК, твърди в исковата молба, че с изпълнителен лист, издаден
въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 210/2012г. по описа на
РС Нови пазар е осъден да заплати солидарно с П.Д.А. на ОББ АД сумата от 14 690лв.
главница, 733,24лв. договорна лихва за периода от 22.05.2011г. до 25.03.2012г. и 529,62лв.
наказателна лихва за периода от 22.05.2011г. до 25.03.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата от 26.03.2012г. , както и деловодни разноски-319,06лв. държавна такса и
682,97лв. адвокатско възнаграждение.Излага, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано ИД № 280/2012г. по описа на ЧСИ Д.З. с район на действие ОС Шумен, а след
това е делото е преместено и образувано ИД № 760/2015г. по описа на ЧСИ АН.я Загорова
рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище, образувано на 09.11.2015г.Излага още, че на
28.07.2017г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца, а с молба от 23.04.2018г.
ответникът „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, е поискал да бъде конституиран като
взискател по делото въз основа на договор за цесия от 31.01.2018г.Посочва още, че
10.05.2019г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справки и налагане на запор
върху, банкови сметки на двамата длъжници, като е внесена такса и е наложен запор само
върху банкови сметки на другия длъжник, а на ищеца не е налаган запор и на 10.05.2021г. е
депозирана молба за налагане на запор върху банкови сметки на ищеца, като такъв е
наложен в Банка ДСК, в която ищецът нямал открита банкова сметка.С оглед на
изложеното, ищецът приема, че считано от последното изпълнително действие –налагане на
запор на 28.07.2017г., с изтичането на две години, на 28.07.2019г. е настъпила перемпция по
1
чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, а от 28.07.2017г. до датата на предявяване на иска-31.10.2022г. е
изтекъл и петгодишния давностен срок, погасяващ самото изпълняемо право.Поради
изложеното, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия отрицателен установителен иск за погасяването на изпълняемото право по
давност, факт, настъпил след приключване на съдебното производство, в което е издадено
изпълнителното основание; претендира разноски.В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв.Н. Ф.-ТАК, която поддържа иска и пледира за
уважаването му, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ
чрез адв.Д. К.-ВТАК, предявеният иск се оспорва като неоснователен.Излага се, че след
образуване на първото ИД са искани и извършвани изпълнителни действия, а след цедиране
на вземането и преместването на ИД в гр.Търговище също са извършвани такива, поради
което не е налице нито перемпция, нито погасяване на задължението по давност, поради
което се иска отхвърлянето на претенцията, претендират се разноски, като в условията на
евентуалност е въведено възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК. В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, постъпила е молба за
разглеждане на делото в отсъствие на негов представител, като възраженията се поддържат
и се иска отхвърляне на претенцията изцяло; претендират се разноски; поддържа се и
възражението за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно обстоятелството, че против ищеца е издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 210/2012г. по описа
на РС Нови пазар и е осъден да заплати солидарно с П.Д.А. на ОББ АД сумата от 14 690лв.
главница, 733,24лв. договорна лихва за периода от 22.05.2011г. до 25.03.2012г. и 529,62лв.
наказателна лихва за периода от 22.05.2011г. до 25.03.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата от 26.03.2012г., както и деловодни разноски-319,06лв. държавна такса и
682,97лв. адвокатско възнаграждение. Това се установява и от приложеното изпълнително
дело, като видно от съдържащото се в него известие за доставяне от 06.06.2012г., ищецът е
получил покана за доброволно изпълнение на 15.06.2012г. от ЧСИ Златева. Не е спорно и
обстоятелството, че по делото са предприемани изпълнителни действия от ЧСИ Д.З. с район
на действие ОС Шумен, а след това е делото е преместено и образувано на 09.11.2015г. като
ИД № 760/2015г. по описа на ЧСИ АН.я Загорова рег.№ 769 с район на действие ОС
Търговище.От ИД № 760/2015г. по описа на ЧСИ АН.я Загорова се установява, че по молба
на първоначалния взискател ОББ АД от 13.07.2017г. е поискано налагане на запор върху
банкови сметки на ищеца, който запор е наложен на 28.07.2017г. С молба от 31.01.2018г.
настоящия ответник „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, е поискал да бъде
конституиран като взискател на мястото на първоначалния такъв въз основа на договор за
цесия от 31.01.2018г., сключен между ОББ АД и настоящия ответник, който договор с
приложенията му е представен по изпълнителното дело. От същото се установява още, че
2
ответникът е искал извършването на изпълнителни действия против ищеца, както следва: с
молба от 10.05.2019г. е поискал да се извърши справка за банкови сметки на ищеца и
налагане на запор върху тях, на 10.05.2021г. отново е поискал да се извърши справка за
банкови сметки на ищеца и налагане на запор върху тях, аналогична е молбата на ответника
и от 30.05.2021г., като със запорно съобщение от 30.08.2021г. на ищеца е наложен запор
върху банкови сметки в БАНКА ДСК ЕАД, а от писмо от 02.09.2021г. на БАНКА ДСК
ЕАД е видно, че ищецът няма сметки в тази банка и запорът не може да бъде наложен.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното: Нормата на чл. 439,ал.1 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително
дело да оспори вземането по него, основавайки се на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание-ал.2. Наличието на такива нововъзникнали обстоятелства е предпоставката за
допустимост на иска, която в случая е налице, предвид обстоятелството, че се касае до
изтекъл правно релевантен ( давностен) срок от време след постановяване заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 210/2012г. по описа на РС Нови пазар, въз основа
на която е издаден и изпълнителен лист, за което ищецът е уведомен с покана за доброволно
изпълнение от 15.06.2012г. от ЧСИ Д.З. с район на действие ОС Шумен, която заповед е
влязла в законна сила с изтичането на двуседмичния срок за възражение, а именно- на
29.06.2012г., при което съдът е приел иска за допустим.
По съществото на спора, съдът приема следното: Основният релевантен въпрос по
делото е за това дали е погасено по давност самото изпълняемо право, реализирането на
което се претендира по реда на изпълнителното производство и за което вземане е
образувано и изпълнителното производство по ИД № 280/2012г. по описа на ЧСИ Д.З. с
район на действие ОС Шумен, а след това е делото е преместено и образувано ИД №
760/2015г. по описа на ЧСИ АН.я Загорова рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище.
Ищецът твърди, че изпълнителното производство е перемирано поради изтекъл двугодишен
срок, в който взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия, а именно-от
28.07.2017г. до 28.07.2019г.Видно от събраните доказателства по делото, съдържащи се в
ИД 760/2015г. по описа на ЧСИ АН.я Загорова, доводите на ищеца за настъпила перемпция с
изтичането на посочения срок са неоснователни, доколкото съдът приема за установено, че
от налагането на запора върху банковите сметки на ищеца на 28.07.2017г. и до датата на
предявяване на иска, взискателят е искал извършване на изпълнителни действия през
периоди, които не надвишават двугодишния такъв по чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, поради което
изпълнителното производство не е перемирано.Относно доводите на ищеца за изтекла
погасителна давност, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок, а съгл. разпоредбата на чл. 114,ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгл.чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Съдът приема още, че
самото образуване на изпълнителна дело не съставлява предприемане на принудително
3
изпълнение, а канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за
изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в
нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение –
такива са самите изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя), а именно:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността също и искането на справки, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, но налагането на запор или възбрана в
изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера –неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори.( Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г. на
ВКС, IV г.о. и др. ).В конкретния случай, валидното изпълнително действие е наложеният
запор върху банкови сметки на ищеца на 28.07.2017г. който прекъсват давността, съгл.чл.
116, б. "в" ЗЗД, т.е. с налагането на запор на 28.07.2017г. е започнала да тече нова
петгодишна давност-чл.117 от ЗЗД.Видно от посоченото по-горе писмо на БАНКС ДСК
ЕАД, в отговор на наложения запор от 30.08.2021г., в тази банка длъжникът –настоящ ищец
няма открита банкова сметка, поради което и не е възможно да се наложи валидно запор, т.е.
изпълнителното действие е неуспешно и не може да прекъсне давността.Поради това съдът
приема, че доколкото към момента липсват данни за извършени други изпълнителни
действия, то петгодишния давностен срок, започнал да тече от 28.07.2017г. и при
съобразяване със спирането му по силата на ЗМДВИП в периода 13.03.2020г.-21.05.2020г. -
чл.3,т.1 и § 13 ЗИД ЗМДВИП, е изтекъл на 05.10.2022г., т.е. преди предявяването на иска на
31.10.2022г., обстоятелство, обуславящо основателността на иска и неговото уважаване, на
осн. чл. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски, съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно-678,20лв.
внесена държавна такса и 1000лв. платено адвокатско възнаграждение, като съдът следва да
се произнесе по възражението на ответника за прекомерност нпо чл. 78,ал.5 от ГПК, като в
тази връзка, съдът приема следното: Видно от представения договор за правна защита от
28.10.2022г., ищецът е заплатил на адв.Н. Ф.-ТАК адв. възнаграждение в размер на 1000лв.
за защита с материален интерес от 15 952,86лв. дълг и общо 1002,03лв. разноски или общо
16 954,89лв., а съгл. разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.4 от НМРАВ, ред ДВ бр.41/2017г.)
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1038,65лв., при което заплатеното
такова от 1000лв. е под минимума, обуславящо неоснователността на възражението и
4
оставянето му без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.Ответникът следва да заплати на
ищеца разноските в размер на 678,20лв. внесена държавна такса и 1000лв. платено
адвокатско възнаграждение, или общо1678,20лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М. С. А. с ЕГН ********** от
г******************* не дължи на „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Витоша,ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо Петков-
казанджията”, № 4-6, представлявано от управителя Р.М.Т. следните суми: сумата от
14 690лв. главница, 733,24лв. договорна лихва за периода от 22.05.2011г. до 25.03.2012г. и
529,62лв. наказателна лихва за периода от 22.05.2011г. до 25.03.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата от 26.03.2012г. , както и деловодни разноски-319,06лв. държавна
такса и 682,97лв. адвокатско възнаграждение, претендирани от ответника като непогасено
задължение по договор за кредит, за които по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 119/28.03.2012г. и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 210/2012г. по описа на РС Нови пазар е
образувано ИД № 280/2012г. по описа на ЧСИ Д.З. с район на действие ОС Шумен, а след
това е образувано ИД № 760/2015г. по описа на ЧСИ АН.я Загорова рег.№ 769 с район на
действие ОС Търговище, на осн. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша,ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо Петков-казанджията”, №
4-6, представлявано от управителя Р.М.Т., да заплати на М. С. А. с ЕГН ********** от
г*******************, разноските по делото в размер общо на 1678,20лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за прекомерност, на осн.
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5