№ 1109
гр. Русе, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520100887 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с процесуално-правно
основание чл.422 от ГПК вр с чл.210 от ГПК, вр с. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Ипокредит" ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Горна Оряховица, п.к. 5100, ул. „Георги Измирлиев" №2Б, ет. 1, офис 5,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано от управителя Армен
Погосян претендира:
1. Сума в размер на 1094.78 лева, представляващо неизплатни
суми по Запис на заповед от 20.08.2019г., издаден като
допълнително обезпечение на Договор за потребителски
кредит №РССН88/20.8.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -
7.10.2020г. до окончателното изплащане вземането, направените по делото
съдебни разноски, както и направените разноски по частно гражданско дело
4585/20г.
2. Сума в размер на 992,67 лева, представляващо неизплатени суми
по Запис на заповед от 11.09.2019г., издаден като допълнително обезпечение
на Договор за потребителски кредит № РССН94 /11.9.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение - 7.10.2020 до окончателното
изплащане на вземането, направените по делото съдебни разноски,
както и направените разноски по частно гражданско дело 4586/20г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.Б., пълномощник
1
на ответника, с който развива съображения за допустимост но
неоснователност на предявените искове. Претендира присъждане на
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установено и не се спори, че между ищеца „Ипокредит" ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица и
ответника ЕМ. П. Д., ЕГН:********** с постоянен адрес: Русе, село ******,
ул. „М. № 4 е сключен договор за потребителски кредит
№РССН88/20.8.2019г.., по силата на които кредиторът предоставил на
потребителя потребителски кредит в размер на 1100,00 лева.
Няма спор, че като допълнително обезпечение на дадената сума,
съгласно чл.22 (1) от договора, потребителят издал запис на заповед в полза
на кредитора за сумата по „Схема на плащанията- Приложение № 1" ,
неразделна част от Договор за потребителски кредит № РССН88/20.8.2019 г.
Няма спор, че като допълнително обезпечение на дадена сума,
съгласно чл.22 (1) от договора, потребителят издал и втора Запис на заповед
от 11.09.2019г., издаден като допълнително обезпечение на Договор за
потребителски кредит № РССН94 /11.9.2019г.,
Видно от петитума на исковата молба, основанието, на което ищцовото
дружество претендира процесните суми, са два броя Запис на заповед, които
служат за обезпечение на конкретни каузални сделки, а именно Договор за
потребителски кредит №РССН88/20.08.2019 г. и Договор за потребителски
кредит №РССН94/11.09.2019г. Съответно, ищецът е приложил двата договора
за потребителски кредити, които са обезпечени със записите на заповед.
По делото няма спор, че ответницата е подписала, приложените към
исковата молба договори за потребителски кредит, респективно издала двата
запис на заповеди.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателят определена сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита
за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между
тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението. Именно предвид реалния
характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако
не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице,
не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на
доказване на съществуването на такъв е на страната, която търси изпълнение
по него, в случая на ищеца на когото е цедирано звемането, който твърди, че
ответникът не му е върнал съответната сума.
2
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай
влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало.
За да са основателни претенциите срещу ответника, предявени по
процесните записи на заповед, следва да са налице валидни каузални
правоотношения, които да бъдат обезпечени с тях.
В настоящия случай съдът приема, че и двата договора за
потребителски кредит са недействителни поради противоречието им със
Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите, както и
общите разпоредби на ЗЗД. Това е така ,тъй като в процесните договори
липсва изрично регламентирана договорна лихва. Договорната
/възнаградителната лихва/ е съществен елемент от договора и част от ГПР. В
чл.10 от ДПК, е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита е
в размер на 49,379%, но не съдържа изрично уговорен лихвен процент, както
и общата сума, която ответницата е следвало да върне на ищцовото
дружество. Няма яснота как точно е формиран ГПР, какво е включено в него,
което е съществено неизпълнение на разпоредбите на материалния закон -
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит задължително трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му, а според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като
задължително съдържание на ДПК е регламентиран освен ГПР, така също и
общата сума, дължима от потребителя по кредита. Видно от текста на
договорите за кредит и двата задължителни елемента от съдържанието му
липсват - договорите не съдържат нито лихвен процент /независимо че в
съдържанието фигурира ГПР, лихвеният процент е част от задължителното
съдържание на ДПК/, нито общата сума, дължима от потребителя по кредита.
Обстоятелството, че лихвеният процент е записан в приложението,
което съдържа и таблица - схема на плащанията, не санира порока на ДПК, а
именно - че в ДПК не се съдържа ясно посочен лихвен процент, както и
общата сума, която потребителят следва да върне.
При това положение - изначална недействителност на каузалното
правоотношение, всяко обезпечение, независимо дали е под формата на
менителничен ефект /запис на заповед/ или друг вид, е недействително и не
поражда правно действие за длъжника, предоставил обезпечението.
Ищцовото дружество е издало справка - състояние към Договор
№РССН88, от която е видно, че на първо място, лихвата не е тази, която е
посочена в таблицата, озаглавена „погасителен план", а много по-голяма, а на
второ място - че ответницата е заплатила суми, надвишаващи твърдяния
размер на извършени погасявания от ищеца в исковата молба.
Ето защо съдът напълно споделя възраженията на ответницата, че със
3
сключените Договори за възлагане на поръчителство, „Ипокредит" ООД на
практика заобикаля разпоредбите на материалния закон, тъй като в тях се е
уговорило допълнително заплащане на такси, които не са посочени изрично в
основните Договори за кредит. Целта е привидно да се създаде впечатление,
че ДПК отговарят на изискванията на материалния закон, приложим към
договорите за потребителски кредити. В действителност обаче, за да им бъде
отпуснат искания кредит, кредитополучателите са задължавани от
„Ипокредит" ООД да подписват въпросните Договори за възлагане на
поръчителство /клауза за предоставяне на поръчителство се съдържа и в
основните ДПК/, като „поръчителят" е юридическо лице, регистрирано на
същия адрес, на който е регистриран и „Ипокредит" ООД. Видно от
официална справка от Търговския регистър, „поръчителят" „Олимпия 2000"
ЕООД е със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул. „Георги
Измирлиев" №2, вх. б, ет. 1, ап. 5, на който е регистриран и „Ипокредит"
ООД. Едноличнен собственик на капитала на „Олимпия 2000" ЕООД е Ашот
Погосян - съдружник в и управител на „Ипокредит" ООД. От горното следва,
че поръчителят е свързано лице с кредитора, като кредитополучателите нямат
избор при предоставяне на поръчител, а са длъжни да сключват договори със
свързаното лице - „Олимпия 2000" ЕООД.
Видно от приложения Договор за възлагане на поръчителство,
ответницата е била задължена освен договорната лихва по кредита, да
заплаща допълнителни такси за поръчител, от което следва, че значително се
увеличава размерът на ГПР и ако тази такса е била включена в ГПР, ГПР
щеше да надвишава законоустановеният размер съгласно ЗПК.
От изложеното съдът формулира извод, че „Ипокредит" ООД при
отпускане на двата кредита на ответницата е действало недобросъвестно и не
би сключило ДПК, ако тя не приеме и договора за поръчителство, чрез който
се прикриват договорни лихви. Договорите за кредит и Договорите за
възлагане на поръчителство на практика представляват единно споразумение,
което е недействително - както поради противоречие със специалния закон -
ЗПК, така и поради нарушения на ЗЗП и общите разпоредби на ЗЗД, тъй като
са сключени в разрез с добрите нрави.
От заключението на вещото лице се установява, че годишният лихвен
процент по кредита, който не е ясно посочен нито в договора за кредит, нито
в схемата на плащанията към него, възлиза на 40,80% /вещото лице е
констатирало, че този лихвен процент е посочен на месечна база от 3,40%,
като при това положение, размерът на годишният лихвен процент е 40,80%/.
Това само по себе си води до нищожност на клаузата за договорна лихва
поради противоречието й с добрите нрави /размерът на договорната лихва не
може да надхвърля 3 пъти размера на законната, тоест не може да надвишава
30%/, и тъй като клаузата за договорна лихва е съществен елемент от целия
договор за кредит, без който кредиторът не би предложил и сключил
договорите за кредит, то това води и до нищожност на процесиите договори
за кредит поради противоречието им с добрите нрави.
Процесните записи на заповед са издадени с конкретно основание, а
именно двата договора за кредит, а не като самостоятелни абстрактни сделки,
4
като това обстоятелство се твърди и в самата искова молба.
Съгласно установената практика на ВКС по дела, разгледани в
аналогични хипотези, „Основанието за издаването му не е елемент от
съдържанието на волеизявлението, а ако в документа поетото обещание за
плащане е обвързано със съществуването на кауза, то менителничният ефект
е недействителен съгласно чл.535. т.2 от ТЗ." - Решение №85, пост. на
05.07.2012г. по ТД№438/2011 г., 1т. о., ТК, ВКС.
Именно такъв е и настоящия казус - в процесиите записи на заповед
фигурира основанието, на което са издадени - двата договора за кредит,
сключени между доверителката ми и ищовото дружество.
В случай, че видно от записите на заповед, както се твърди от ищеца и както е
констатирано и от вещото лице, поетото в менителничните ефекти обещание
за плащане е обвързано със съществуването на кауза, то тези менителнични
ефекти са недействителни съгласно чл.535, т.2 от ТЗ, както е прието в
цитираната практика на ВКС.
На следващо място, дори и менителничните ефекти да не бяха
недействителни съгласно чл.535, т.2 от ТЗ, то те представляват „обезпечение"
на нищожни/недействителни договори.
Налице е константна практика и на Русенски окръжен съд в аналогични
хипотези, макар и въззивният съд да е разгледал дела с друг кредитор и
респективно, предлаган от него поръчител. (Решение №260084/04.12.2020 г.,
постановено по ВТД №406/2020 г., РОС). Съгласно цитираното Решение на
РОС, „Чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит изисква договорът
за потребителски кредит да се изготвя на разбираем език и да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Чл.
19, ал. 1 и 2 определя, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула
съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че при
констатираната недействителност на двата ДПК са нищожни и всички
обезпечения към тях, в това число и процесните записи на заповед, които са
основанието за настоящото производство.
При този изход на делото направените от ищеца разноски остават за
негова сметка.
За оказаната безплатна правна помощ на ответницата по исковото и
заповедно производства на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения на адв.Б. следва да бъде определено възнаграждение в общ
размер на 450,00 лева, което следва да бъде присъдено в тежест на ищеца.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ипокредит" ООД, с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление: гр.Горна Оряховица, п.к. 5100, ул.„Георги
Измирлиев" №2Б, ет.1, офис-5, представлявано от управителя Армен Погосян
срещу ЕМ. П. Д. с ЕГН:********** установителни искове с процесуално-
правно основание чл.422 от ГПК вр с чл.210 от ГПК, вр с. чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.240 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
- сумата от 1094.78 лева, представляваща неизплатни суми по Запис на
заповед от 20.08.2019г., издаден като допълнително обезпечение на
Договор за потребителски кредит №РССН88/20.8.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 07.10.2020г. до окончателното
изплащане вземането, ведно с направените разноски по частно гражданско
дело 4585/20г. по описа на Русенски районен съд и
- сумата от 992,67 лева, представляваща неизплатени суми по Запис на
заповед от 11.09.2019г., издаден като допълнително обезпечение на Договор
за потребителски кредит № РССН94 /11.9.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение - 7.10.2020 до окончателното изплащане на вземането,
направените по делото съдебни разноски, ведно с направените разноски по
частно гражданско дело 4586/20г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Ипокредит" ООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление: гр.Горна Оряховица, п.к. 5100, ул.„Георги Измирлиев" №2Б,
ет.1, офис-5, представлявано от управителя Армен Погосян да заплати на
адв.К.Б. с ЕГН:********** от Русенска адвокатска колегия, сумата от 450,00
лева за оказаната безплатна правна помощ на ЕМ. П. Д. с ЕГН:********** на
основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6