Решение по дело №914/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65, ал. 4, изречение първо от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано е по жалба на „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. А. С. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед № 2021 от 28.10.2024 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС се нарежда да се изземат от „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД следните недвижими имоти публична общинска собственост: „Общински терени, част от уличната мрежа на [населено място], представляващи част от тротоарните пространства по бул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“ от кръстовището с [улица]до кръстовището с [улица], съгласно извършено геодезическо заснемане, които се използват без правно основание, чрез държането на 100 бр. метални стълбове, част от инженерната инфраструктура на бившето „тролейбусно стопанство“.

Жалбоподателят твърди, че в оспорената заповед не е посочено конкретното правно основание за издаването й и че не са налице материално правните предпоставки за упражненото административно правомощие по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, като поддържа, че посочените в заповедта стълбове и площта, върху която са изградени, се владеят от него на правно основание – придобито право на собственост. По тези съображения моли обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на община К., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. Д., в съдебно заседание и в представена писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 471 от 09.07.2001 г. на областният управител на област с административен център Стара Загора (л. 58) е отказано да бъдат отписани от актовите книги за държавна собственост, както следва: двуетажна масивна сграда – управление, ТИС 1 и ТИС 2 (токоизправителни станции), както и прилежащи терени, актувани с акт за държавна собственост № 6154/16.10.1995 г., и преминали в собственост на „Динамика“ ЕООД (в несъстоятелност), след преобразуването му от държавно предприятие в еднолично търговско дружество.

С решение № 77д от 24.06.2003 г. по гр. дело № 744/2002 г. по описа на Районен съд К. (л. 12-гръб – 14), потвърдено с решение № 114 от 30.03.2004 г. по гр. дело № 874/2003 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора (л. 15 – 18), е отхвърлен предявения от О. К. срещу „Динамика“ ЕООД (в несъстоятелност), областен управител на област с административен център Стара Загора и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск за собственост по чл. 108 от Закона за собствеността на обект „тролейбусно стопанство“, включващо наред с друго (ТИС 1 и ТИС 2, представляващи едноетажни масивни сгради със застроена площ от 180 кв. м.) и 492 броя стълбове.

С постановление № 6 от 09.01.2004 г. по търг. дело № 1289/1998 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора (л. 57) върху „Кумакс Инвест“ ЕООД е възложено горепосоченото „тролейбусно стопанство“ – ТИС 1, ТИС 2 и инженерна инфраструктура (подземни и надземни съоръжения, сред които стълбове и фундаменти – инв. № 273 – три позиции (492 броя).

С писмо изх. № 68-164-6 от 16.05.2023 г. на кмета на община Казанлък, получено от „Кумакс Инвест“ ЕООД на 16.05.2023 г. (л. 36), дружеството е уведомено, че следва да демонтира останалите по уличната мрежа на територията на [населено място] стълбове от нефункциониращата бивша тролейбусна мрежа на града, които са собственост на юридическото лице, в срок до края на м. юни 2023 г.

С последващо писмо на кмета на община Казанлък с изх. № 68-164-6#1 от 27.06.2023 г., получено на 28.06.2023 г. (л. 37), „Кумакс Инвест“ ЕООД е уведомено за образувано производство по реда на чл. 65 ЗОбС за премахването на стълбове и фундаменти на инженерната инфраструктура на бившето „тролейбусно стопанство“, собственост на дружеството, които то държи без основание върху общински имоти – [улица], бул. „А. І Батенберг“ и бул. „23-ти пехотен шипченски полк“.

С писмо вх. № 68-164-6#2 от 03.07.2023 г., адресирано до кмета на община Казанлък (л. 38), „Кумакс Инвест“ ЕООД възразило срещу образувано производство по реда на чл. 65 от ЗОбС по съображения за наличие на правно основание за държане от дружеството на стълбовете върху общинските имоти – право на собственост.

С констативен протокол от 05.07.2023 г., изготвен от началника на отдел ИУС в общината и двама старши експерти ОС (л. 44), е обективирана извършена проверка, при която е установено, че стълбовете не са демонтирани.

С оспорената Заповед № 2021 от 28.10.2024 г., издадена от кмета на община Казанлък (л. 47 – 48), на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено да се изземат от „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД следните недвижими имоти публична общинска собственост: „Общински терени, част от уличната мрежа на [населено място], представляващи част от тротоарните пространства по бул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“ от кръстовището с [улица]до кръстовището с [улица], съгласно извършено геодезическо заснемане, които се използват без правно основание, чрез държането на 100 бр. метални стълбове, част от инженерната инфраструктура на бившето „тролейбусно стопанство“. В мотивите на заповедта е посочено, че във връзка с реализирането на проект от Инвестиционната програма на общината за 2024 г. – „Доставка на стълбове за улично осветление“, е извършена инвентаризация и обследване на уличното осветление на територията на цялата община, при които е установено, че стълбовете, които са част от бившето тролейбусно стопанство, към момента са собственост на„КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД и се държат от него. Посочено е, че дружеството няма правно основание да държи собствените си стълбове върху общински имоти, като са приети за неверни твърденията му, че същите са функционално свързани със сградите „ТЕС 1 и ТИС 2“, тъй като инженерната инфраструктура на бившето тролейбусно стопанство не е експлоатирана от дружеството, нито към настоящия момент съществува в своята цялост – част от съоръжението („Контактна мрежа“ и „кабелни линии“) са демонтирани и липсват на място и единствените вещи, останали от цялото съоръжение, са само процесните метални стълбове, на които са монтирани контактната мрежа и кабелните линии.

Жалбата против оспорената заповед е подадена в съда на 31.10.2024 г.

По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, според заключението на която, неоспорено от страните и прието от съда, процесните стълбове са метални и са свързани със стоманобетониви фундаменти посредством вбетонирани в тях анкерни устройства, към които металните конструкции за захванати чрез болтове, планки и заварки. Част от стълбовете са свързани с уличното осветление и на тях има монтирани осветителни тела, които функционират. На част от стълбовете, които се намират на основните кръстовища в града, са монтирани светофари, които функционират. Вещото лице не може да посочи колко точно и кои стълбове са свързани с електрически и други кумуникации, поради липса на информация за това. Отстраняването на металните стълбове е труден и опасен процес, който изисква умения и много внимание, като вещото лице е описало възможните начини за отстраняването им и свързаните с всеки от тях трудности.

При тази фактическа обстановка, като направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС – кметът на общината, в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за упражненото с нея административно правомощие и не се констатират, а и не се твърдят допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обжалваният административен акт е издаден при наличие на материално правните предпоставки, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОбС, и в съответствие с целта на закона.

Според чл. 65, ал. 1 ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. По делото липсва спор, че тротоарите по уличната мрежа на [населено място], в това число в посочените в заповедта за изземване участъци, върху които са разположени процесните стълбове, са публична общинска собственост. Безспорно е и обстоятелството, че възложеното с постановление № 6 от 09.01.2004 г. по търг. дело № 1289/1998 г. на Окръжен съд Стара Загора на „Кумакс Инвест“ ЕООД тролейбусно стопанство, част от чиято инженерна инфраструктура са и процесните 100 броя метални стълбове, не функционира по предназначение, съответно към датата на издаване на процесната заповед, а и към момента стълбовете, предмет на акта за изземване, не се ползват от техния собственик по предназначение. Действително, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, върху част от тях (вещото лице не може да посочи колко и кои точно) има монтирани осветителни тела или светофарни уредби, които функционират, но ползването им с това им самостоятелно и различно от предходното им предназначение е именно от общината – с оглед на неговия вид, съответно в нейните правомощия е да не ги ползва за улично осветление или регулиране на движението и да изгради собствена инфраструктура с тази цел на тяхно място. След като стълбовете въобще не се ползват от ответното дружество, а просто се държат върху имоти публична общинска собственост, възпрепятствайки по този начин собственика на имотите – община Казанлък, да ги използва по предназначение, включително като постави върху уличните тротоари нови стълбове за осветление в рамките на изпълнението на проект „Доставка на стълбове за улично осветление“, като част от инвестиционната програма на тази община за 2024 г., или за монтаж на светофарни уредби, то в случая действително е налице основанието по чл. 65, ал. 1, предложение второ и трето ЗОбС, обуславящо изземването на неизползваните по предназначение общински имоти, чиято необходимост (предвид нефункционирането на тролейбусното стопанство) е отпаднала, чрез демонтиране на поставените върху тях метални стълбове, собственост на ответното дружество.

В горепосочения смисъл е Решение № 3492 от 02.04.2025 г. по адм. дело № 11723/2024 г. на ВАС – Четвърто отделение, постановено по идентичен казус – във връзка с издадена от кмета на община Казанлък заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по отношение на друга част от стълбовете на бившето тролейбусно стопанство, към момента собственост на жалбоподателя, т. е. за изземване на други участъци публична общинска собственост, върху които са разположени подобни стълбове.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразно издаден от кмета на община Казанлък и жалбата против него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изхода от спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък се явява основателно, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на О. К. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кумакс Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, против Заповед № 2021 от 28.10.2024 г., издадено от кмета на община Казанлък.

ОСЪЖДА „Кумакс Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на О. К. сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.