Определение по дело №717/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е образувано по подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адв. В. З., Искова молба вх. № 1541/28.05.2013г., против Областна администрация – Б..

Излагат се съображения, че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.4, представляващ кафе-бар „А.”, находящ се в [населено място], пл. „Г. И. – М” № 9. Твърди се, че към момента на одаване на ИМ имотът е ипотекиран в полза на [фирма]. Сочи се, че правото на собственост на ищцовото дружество върху процесния имот произтича от апортна вноска в капитала на дружеството внесена от [фирма]. Инвокират се доводи, че видно от т. 1 на Протокола за учредяване на дружеството, капиталът на същото изцяло представлява апортна вноска на: ТРИЕТАЖНО НИСКО ТЯЛО към седеметажна административна сграда, включващо кинозала и обслужващи помещения, които съгласно разрешение за строеж № 95/2002г., се преустройват в кино-комплекс „С.”, находящо се в [населено място], пл. „Г. И.” № 9 при съседи на имота: север, изток и юг – улица, запад – пл. № 5362, съгласно документ за собственост, а по кадастрална карта- Самостоятелен обект в сграда с площ 130 кв.м. с идентификатор 04279.612.93.1.4, при съседи: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор № 04279.612.93.1.3, самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.5, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.15, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.93.1.5, с площ 700 кв.м., представляващ ниво +- 0.00 от комплекс „С.”, при съседи: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.4, самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.3, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.15, самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.6, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.93.1.13, с площ 922 кв.м., представляващо ниво – 2 от комплекс „С.” при съседи над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.14; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.93.1.14 с площ 922 кв.м., представляващ ниво – 1 от комплекс „С.”, при съседи: под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.13; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.93.1.15, с площ 964 кв.м., представляващ ниво + 1, от комплекс „С.” при съседи: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.6, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.16, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.3, самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.2, самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.5, самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.4; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.93.1.16, с площ 709 кв.м., представляващ ниво +2 от комплекс „С.” при съседи: над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.17, под обекта самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.15; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.93.1.17 с площ 123 кв.м., представляващ ниво +3 от комплекс „С.”, при съседи: под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.16, които самостоятелни обекти образуват комплекс „С.” с обща разгърната застроена площ 4470 кв.м.

Излагат се съображения, че [фирма], ЕИК[ЕИК] е носител на правото на собственост на процесния имот по силата на апортна вноска в капитала на дружеството, внесена от [фирма], ЕИК[ЕИК]. Твърди се, че от своя страна [фирма], придобива правото на собственост върху имота, чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 118, том II, рег. № 6514, дело № 309/2002г. на Нотариус К. Д., като имотът му бил продаден от „Контролно заваръчни устройства” / К.” АД /. [фирма], се легитимирал като собственик на имота по силата на Нотариален акт за собственост № 109, том II, рег. № 6282, дело № 300/2002г. на Нотариус К. Д.. Сочи се, че основание за издаване на констативния нотариален акт № 109, том II, рег. № 6282, дело № 300/2002г., е включването на процесния имот в капитала на [фирма], на основание Заповед № РД-02-14-1320/05.07.1999г. на Министъра на Р.. Излагат се съображения, че видно от издадения впоследствие АДС № 400/18.12.2000г., процесният имот, като част от цялата триетажна сграда, е бил включен в капитала на [фирма]. Твърди се, че ищцовото дружество е сключило договор за наем от 16.02.2009г., по силата на който процесният имот е отдаден под наем на [фирма]. Навеждат се доводи, че дружеството наемател е поискало от ЧСИ Д. да го въведе във владение на имота, но въводът не бил осъществен поради недопускане на ЧСИ в обекта, който се владее от Областна администрация – Б.. Сочи се, че ответникът владее имота без основание, като се навеждат доводи, че безспорно се доказвало, че собственик на процесния имот е ищцовото дружество. Прави се искане да се постанови съдебен акт, по силата на който да бъде установено по отношение на ответника – Областна администрация – Б., че ищцовото дружество е собственик на процесния имот. На основание чл. 108 ЗС се иска ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота и да преустанови всички действия лишаващи [фирма] от достъп до имота. Формулирано е искане за присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран такъв. Излагат се съображения за недопустимост на ИМ, като се сочи, че същата е насочена срещу страна, която няма надлежна пасивна процесуална легитимация. Твърди се, че ищецът не е правил искане за отписване от актовите книги за държавна собственост на кафе – бар „А.. Сочи се, че процесният имот е държавна собственост, като за същия има надлежно издаден акт за държавна собственост. Навеждат се доводи, че имотът се държи на правно основание от К.-Б.. Излагат се съображения, че съгласно редакцията на чл. 18, ал. 2 ЗДС към момента на съставяне на акта за държавна собственост, ръководителите на ведомство управляват недвижимите имоти, придобити от държавата при ликвидация на търговски дружество, в които те са упражнявали правото на собственост на държавата, както и ползваните от тези дружества недвижими вещи, държавна собственост. Твърди се, че с Акт № 5/25.01.1996г. е актувана, като държавна собственост административна сграда и дом на културата имотът е представен на Областния управител на Софийска област. Сочи се, че със споразумителен протокол от 19.02.1999г., [фирма] предава на Областния управител на област Б., владението върху имот – държавна собственост, представляващ високо тяло на седем етажа, партер и мазета. С Акт № 902/09.09.1997г., е актувана като държавна собственост административна сграда от 7 етажа, с предоставени права на имота на Областния управител на Софийска област. Твърди се в отговора, че със Заповед № РД-02-14-1320/05.07.1999г., Министърът на Р. нарежда на [фирма] да предостави безвъзмездно на [фирма] триетажно ниско тяло, към административна сграда находяща се в [населено място], включващо кинозала и обслужващи помещения. С Акт № 64/07.07.1999г. на Областния управител на обл. Б. били актувани като държавна собственост дом на културата / ниско тяло /, състоящо се от мазе, приземен етаж, партер / включващ кинозала, фоайе, кафе – бар / и първи етаж. Навеждат се доводи, че с Акт № 115/09.09.1999г., са актувани принадлежащи помещения към Дом на културата, представляващ каса кинозала, аптека, дискотека „Ц.”, билярд клуб. Излагат се съображения, че с Акт № 3/26.11.1999г., са актувани като публична държавна собственост административна сграда / високо тяло /, включващ мазе, приземен етаж, партер и седем етажа. Сочи се, че с Заповед № РД-02-14-471/13.03.2000г., на Министъра на Р. са намалени резервите на [фирма], като е извадено правото на собственост върху „Каса-кинозала”. С Акт № 400/18.12.2000г. за частна държавна собственост, като държавна собственост е актувано триетажно ниско тяло към седеметажна административна сграда, включващо кинозала и обслужващи помещения, като актът бил издаден в полза на [фирма]. Излагат се съображения, че с Заповед № 1773/28.07.1992г., на Министъра на финансите, е наредено да се изземе от [фирма], дяловото участие на К. в [фирма], представляващо седеметажна административна сграда. Твърди се, че на база Заповед № 1357/07.05.1992г., на Министъра на финансите, процесният имот е станал държавна собственост. Навеждат се доводи, че със заповед за изземване на министъра на финансите е иззета цялата административна сграда, включваща седеметажното и триетажното ниско тяло. Инвокират се доводи, че към 1992г., административната сграда представлявала едно цяло. Излагат се съображения, че част от обстоятелствата изложени в ИМ не отговарят на действителното положение. Сочи се, че с АДС № 400, са отписани ниското тяло към седеметажната сграда, включваща кинозала и обслужващи помещения, но не и Кафе бар „А.”, тъй като същото не било обслужващо помещение към кинозалата. Твърди се, че държавата никога не е губила собствеността върху процесния имот. Навеждат се доводи, че към момента на одобряване на КК – Б., цялата административна сграда включваща седеметажното и триетажното ниско тяло са били включени като един имот с кадастрален номер № 04279.612.93. Сочи се, че процесният имот не е включен в капитала на [фирма], тъй като обслужващите помещения към кинозалата са изрично изброени в АДС № 64/99, поради което нито „БРАТ – ВР”, нито [фирма], са могли да придобият имота, тъй като проводателят им не бил собственик.

Окръжен съд – Благоевград, след съвкупна преценка на събраните доказателства, намира за установено следното:

Със Заповед № РД-02-14-1320/05.07.1999г., Министъра на финансите е наредил на [фирма], да предостави безвъзмездно на [фирма], триетажно ниско тяло към административна сграда, находяща се в [населено място], пл. „Г. И.” № 3, включващо кинозала и обслужващи помещения. От приложения на л. 11 приемо-предавателен протокол от 14.07.1999г., се установява, че на основание горецитираната заповед [фирма] предава на [фирма] движимото и недвижимо имущество обективирано в заповедта. Видно от писмото на л. 15 на Министерството на Р. адресирано до ОА – Б. и [фирма], министерството уведомява същите, че правото на собственост на недвижим имот - Триетажно ниско тяло към административна сграда находяща се в [населено място], пл. „Г. И.” № 3, е заведено в баланса на [фирма] на основание Заповеди № РД – 02-14 1320/05.07.1999г. и № 02-14-471/13.03.2000г. на Министъра на Р., като е указано да се изготви нов акт за държавна собственост за посочения обект. С Акт № 400/18.12.2000г., е актувано като частна държавна собственост Триетажно ниско тяло към седеметажна административна сграда включващо кинозала и обслужващи помещения, на основание Заповед № РД 02-14-1320/05.07.1999г., на Министъра на Р.. От приложения и приет като доказателство по делото Нотариален акт № 109, том II, рег. № 6282, дело № 300/2002г., се установява, че [фирма] е признато за собственик на недвижим имот: Триетажно ниско тяло към седем етажна административна сграда, включващо кинозала и обслужващи помещения. Видно от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 118, том II, рег. № 6514, дело № 309/2002г., [фирма] продава на [фирма], недвижим имот: триетажно ниско тяло към седеметажна административна сграда, включващо кинозала и обслужващи помещения. От Протокола от 25.10.2006г., от общото събрание на съдружниците на [фирма], се установява, че е учредено дружество [фирма], като капиталът на същото представлява апортна вноска: триетажно ниско тяло към седеметажна административна сграда, включващо кинозала и обслужващи помещения. От Протокола за учредяване на [фирма], се установява, че ищцовото дружество е учредено на 29.11.2007г., като капиталът на дружеството е в размер на 9 670 000 хиляди лева и е разделен на 9 670 000 броя обикновени поименни налични акции, чиято номинална стойност е 1 лв. всяка и е записан изцяло, като представлява апортна вноска на: триетажно ниско тяло към седеметажна административна сграда, включващо кинозала и обслужващи помещения, които съгласно разрешение за строеж на Община Б. № 95/25.04.2002г., се преустройват в кино-комплекс „СИНЕМАХ”. С Акт № 64/07.07.1999г., е актуван като частна държавна собственост Дом на културата / ниско тяло / състоящо се от мазе 676 кв.м., приземен етаж 516 кв.м, партер 1311кв.м., включващ кинозала 500 кв.м, голямо фоайе 200 кв.м., фоайе 128 кв.м. и кафе бар. С молба от 09.09.2013г., ищцовото дружество е инкорпорирало искане за промяна на петитума на исковата молба. С Акт № 5/25.01.1996г., е актувана като държавна собственост Административна сграда и Дом на културата - 7 етажа, построени 1972г. С Акт № 902/09.09.1997г., на основание Заповед № 1773/28.07.1992г., на Министерството на финансите, е актувана като държавна собственост административна сграда 7 етажа, масивна, построена 1972г. С Акт № 115/09.09.1999г., на основание чл. 148, ал. 1 ППЗДС, са актувани като държавна собственост принадлежащи помещения към Дом на културата, представляващи: каса – кинозала 13.96 кв.м., аптека 28.40 кв.м., дискотека 327.10 кв.м., разположени в патретер етаж, билярд клуб 149.5кв.м. С Акт № 3/26.11.1999г., на основание чл. 68 ЗДС е актувана като държавна собственост Административна сграда /високо тяло / включваща мазе, приземен етаж, партер 7 етажа. С Акт № 436 П/18.05.2006г., на основание чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗДС, са актувани като публична държавна собственост Административна сграда на две нива: ниско тяло на три етажа, състоящо се от полуподземен етаж, първи и втори етаж и високо тяло. От споразумителен протокол от 22.07.1999г., се установява, че Областният управител на област Б. е предал, а председателят на Р. на К. е приел владението на имот частна държавна собственост „С. клуб „К.”. От приложената на л. 115 скица се обособяват обектите прилежащи към ниското и към високото тяло на административната сграда. От писмото на л. 140 изпратено от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол до процесуалния представител на ищцовото дружество се установи, че на 17.10.2001г., е сключен договор между агенцията от една страна и [фирма] от друга, като е извършена приватизационна продажба на пакет от 354 200 акции. В писмото изрично е посочено, че недвижимият имот, посочен в акт за държавна собственост № 400/18.12.2000г., находящ се в [населено място], пл. „Г. И.” № 9, е бил включен в имуществото на [фирма], и същият е представлявал дружествена собственост към датата на сключване на приватизационния договор.

По делото е допусната и изпълнена от инж. И. А. съдебно – техническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че АДС № 64/07.07.1999г., не е вписан в регистъра на АВ. В заключението си инж. А. е посочил, че по т. 3 от Акт № 64/07.07.1999г., е актуван партер 1311 кв.м., включващ кинозала 500 кв.м., голямо фоайе 200кв.м. и фоайе 128 кв.м., което е идентично на кафе – бар „А.” и е идентично на имот № 04279.612.93.1.4 по КК и „С. Клуб К.”. Сочи се в заключението, че процесният имот е самостоятелен обект, че към момента влизане в сила на КК 2006г., седеметажната административна сграда и ниското тяло на три етажа са фигурирали като една кадастрална единица. В изготвеното допълнително заключение вещото лице инж. А. дава заключение, че на [фирма] са предоставени безвъзмездно: триетажното ниско тяло към административната сграда, включващо кинозалата и обслужващото помещение, като в Акт № 64/07.07.1999г., като държавна собственост са аткувани: партер 1311 кв.м., включващ кинозала 500кв.м, голямо фоайе 128 кв.м. и кафе – бар.

При така установено от фактическа обстановка, съдът прави следните прави изводи:

Предявен е иск са правно основание чл. 108 ЗС, като се иска от съда да се признае за установено, че ищцовото дружество е собственик на процесния имот с идентификатор 04279.612.93.1.4, представляващ кафе бар „А.”, както и да осъди Областна администрация – Б., да предаде владението върху имота на [фирма].

Ответната страна оспорва предявения иска, като излага съображения, че процесният имот е собственост на ОА – Б., като в съдебно заседание поддържа изцяло направените в тази насока възражения инвокирани в отговора на ИМ.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот, и че същият се владее от ответника. В тежест на ответника е до докаже, че има основание да владее имота.

От представените писмени доказателства безспорно се установява, че е налице спор за материално право между страните относно един и същ недвижим имот, обусловено от различни правни основания за всяка една от тях, а именно апортирането на имота в капитала на ищцовото дружество и акт за държавна собственост по отношение на ответника ОА-Б.. Настоящият съдебен състав намира иска за основателен поради следните съображения:

Със Заповед № РД- 02- 14- 1320/05.07.1999г., на Министъра на Р. Е. Б., [фирма] е предоставило безвъзмездно на [фирма], следния недвижим имот: триетажно ниско тяло към административна сграда, находяща се в [населено място], пл. „Г.И.” № 3, включващо кинозала и обслужващи помещения. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 109, том II, рег. № 6282, дело № 300/2002г., на Нотариус К. Д., [фирма] / К./, е признато за собственик на триетажно ниско тяло към седеметажна административна сграда, включващо кинозала и обслужващи помещения. С Договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 118, том II, № 6514, дело № 309/2002г., „Контролно заваръчни устройства” продава на [фирма], процесното триетажно ниско тяло към седеметажна административна сграда, включващо кинозала и обслужващи помещения, които съгласно разрешение за строеж на [община] № 95/25.04.2002г., се преустройват в кино-комплекс „С.”. Видно от Протокола от ОС на съдружниците на [фирма], на 25.10.2006г., е образувано дружество [фирма], чийто капитал представлява апортна вноска – процесното триетажно ниско тяло към седеметажната административна сграда, включващо кинозала и обслужващи помещения. Правото на собственост на [фирма], произтича от апортна вноска в капитала на дружеството, внесена от [фирма], видно от Протокола за учредяване на ищцовото дружество л. 28 по делото. Гореизложеното обуславя по безспорен начин извода, че ищцовото дружество е собственик на процесното триетажно ниско тяло към седеметажна административна сграда, включващо кинозала и обслужващи помещения. Спорно е дали процесният имот, а именно самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.4, представляващ към настоящият момент кафе – бар „Амони” е попадал в триетажното ниско тяло, включващо кинозала и обслужващи помещения, към момента на прехвърлянето на имота в капитала на [фирма]. Доводите изложени в отговора на исковата молба и поддържани от ответната страна, че процесният имот не е собственост на ищцовото дружество, тъй като не попада към обслужващите помещения на кинозалата са несъстоятелни, тъй като действително имотът не е бил обслужващо помещение към кинозалата, а обслужващо помещение към триетажното ниско тяло. Видно от Заповед № РД-02-14-1312/05.07.1999г., министърът на Р. прехвърля триетажното ниско тяло включващо кинозалата и обслужващи помещения. Граматическото и логическо тълкуване на съдържанието на заповедта навеждат извода, че става въпрос за обслужващи помещения към триетажното ниско тяло, а не обслужващи помещения на кинозалата. Видно от експертното заключение към онзи момент, кафе – бар „А.” е представлявало фоайе – 128 кв.м., което по всички строителни и архитектурни правила представлява обслужващо помещение, поради което същото е било прехвърлено в капитала на [фирма], на база горецитираната Заповед № РД-02-14-1320/05.07.1999г. Процесният имот е обособен като самостоятелен обект с идентификатор 04279.612.93.1.4, след като е прехвърлен на [фирма], като обща част на триетажното ниско тяло, а именно фоайе - 128 кв.м. Заповед РД-02-14-1320/05.07.1999г. е издадена на 05.07.1999г., а Акт за държана собственост № 64, на базата на който ответната страна се легитимира като собственик на процесния имот, е от дата 07.07.1999г., тоест същият е съставен два дни след като имотът е бил прехвърлен в капитала на [фирма], поради което действията на разпореждане с процесния имот, от страна на областния управител, обективирани в съставянето на Акт за държавна собственост № 64/07.07.1999г., не пораждат правни последици, като представляващи разпореждане с имот, който е извън патримониума на ОА-Б.. Допълнително от гореизложеното следва да се отбележи, че видно от заключението на вещото лице Акт № 64/07.07.1999г., не е вписан в регистъра на АВ. Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни доводите изложени в отговора на ИМ за текла придобивна давност поради следните съображения: Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост.Тя е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Т.е. фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. От своя страна владението се характеризира с обективен елемент - упражняване на фактическа власт и субективен елемент - намерение за своене. По делото не бяха приложени доказателства, подкрепящи изложеното в отговора на ИМ твърдение за придобиване правото на собственост по давност върху процесния имот от страна на Областна администрация – Б., поради което настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно.

Гореизложеното обуславя извода, че искът е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на инкорпорираното в петитума на ИМ искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, да бъде отменен АДС № 64/07.07.1999г., настоящият съдебен състав намира следното: Процесният АДС не е издаден в производството по Част шеста „Охранителни производства” от ГПК и не съставлява акт по смисъла на чл. 537, ал. 1 ГПК, поради което не подлежи на отмяна по този ред. Актовете за държавна собственост се издават по реда на ЗДС, касае се една „административна услуга” по смисъла на § 1, т. 2, буква „а” от ДР на ЗАдм и извършването на административната услуга обхваща издаване на акт, с който се удостоверява само факта с правно значение – дали имотът е или не е актуван като държавен, което е в компетентността на административния орган. В компетентността на съда не е нито съставянето, нито отмяната на АДС, той може само да прецени доказателствената му сила в развиващото се пред него исково производство. Допълнително от гореизложеното за пълнота следва да се посочи, че искането по чл. 537, ал. 2 ГПК не представлява самостоятелен иск. Правилото на изр. последно от ал. 2 на цитираната законова разпоредба представлява законна последица от уважаването на предявения иск за принадлежността на правото на собственост и се прилага служебно от съда, независимо дали е направено или не искане от страната в тази насока. Тази последица обаче е относима и може да се приложи само за констативни нотариални актове, не и спрямо такива, които имат диспозитивен характер или представляващите АДС. Така в мотивите на Решение № 541/06.07.2010г., на I – во отделение, гражданска колегия на ВКС по гр.д. № 661/2009г. изрично е отбелязано следното: „Тъй като актовете за държавна собственост само обективират права, но не ги пораждат, защитата срещу доказателствената им сила се осъществява в процеса, в който същите са представени, а не чрез предявяване на самостоятелен иск за тяхната отмяна. Затова по искането за отмяна на акт АДС съдът не дължи постановяване на съдебен акт”. С оглед горните разсъждения съдът приема, че така предявеният от ищцовото дружество иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК се явява недопустим и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази му част би следвало да се прекрати.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество, сумата от 7071.41 лв., представляваща сторените от него разноски по делото - внесена ДТ и депозит вещо лице. Разноски за заплатено допълнително възнаграждение за вещо лице в размер на 90.00 лв. и заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5.00лв., не следва да бъдат присъдени, тъй като по делото не е доказано извършването му. Исканите от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3600лв., също не следва да бъдат присъдени, тъй като по делото не е доказано извършването им. На пълномощното след л. 48 по делото е посочено, че плащането е извършено по банков път, но не е приложено доказателство в тази насока, каквото е изискването на т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012г.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Областна администрация – Б., че [фирма], е собственик на недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор № 04279.612.93.1.4, представляващ кафе – бар „А.”, с адрес: [населено място], пл. „Г. И. – М.” № 9, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.612.93, при съседи: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор № 04279.612.93.1.3, самостоятелен обект с идентификатор № 04279.612.93.1.5, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор № 04279.612.93.1.15 и ОСЪЖДА ОА – Б. да предаде на [фирма] владението на имота.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения от [фирма] иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, с който се иска отмяна на АДС № 64/07.07.1999г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА Областна администрация – Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 7071.41 лв. / седем хиляди седемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ представляваща сторени по делото разноски – внесена ДТ и депозит вещо лице.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца [фирма].

Решението в частта, с която се прекратява производството по делото, има характер на определение и подлежи на обжалване пред Апелативен съд – С., в едноседмичен срок от връчването му на страните, като в останалата му част решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд – С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: