Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в закрито заседание на25.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев т.д. № 2351 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 ГПК
Постъпила
е молба от „Е.7.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Триадица, ж. к*****, ул. „********, ет. 1, ап. офис 1, чрез адв. Л.П., за поправка на
ОФГ в диспозитива на решението по делото.
Счита, че в постановеното по
делото решение съдът е допуснал две ОФГ. Сочи, че доколкото страни по делото били
ищцата Д.А.З., ЕГН:********** и ответниците „Е.7.“
АД, ЕИК: ******** и „Б.Г.” ООД, ЕИК********, които били задължителни другари по
делото, в диспозитива на решението следвало да бъде отразено, че искът по чл.
135, ал. 3 ЗЗД се отхвърля по отношение и на двамата ответници по делото. Сочи,
че в диспозитива на решението съдът отхвърлил предявения Павлов иск единствено
по отношение на ответника „Е.7.“ АД, но било пропуснато отхвърлянето на иска по
отношение и на втория ответник „Б.Г.” ООД, макар че съдът формирал такава воля
в мотивите на решението, че ответници по делото са и двете дружества.
Твърди, че в диспозитива на
решението била допусната и още една грешка, доколкото в мотивите му съдът
посочил, че ищцата следвало да заплати на ответника „Е.7.“ АД разноски – 1800
лв. (адв. възнаграждение) и 400 лв. (ССЕ). В
диспозитива на решението обаче съдът грешно посочил, че ищцата дължи на
ответника сумата от 2000 лв. разноски, вместо правилната според молителя сума –
2200 лв., налагащо поправянето на ОФГ.
В срока
за отговор по чл. 247, ал. 2 ГПК насрещната страна „Б.Г.” ООД, не е депозирала
такъв.
В срока
за отговор по чл. 247, ал. 2 ГПК насрещната страна Д.А.З. е депозирала
такъв. Счита, че молбата по чл. 247 ГПК се
явява неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение. Излага подробни
съображения в тази връзка в депозирания отговор.
С Решение № 288/10.02.2020 г. по т.д. 2351/2018 г. по
описа на СГС, VI-12 състав, съдът е отхвърлил предявения от ищцата Д.А.З., ЕГН:**********,***, чрез К.И.З. - съпруг, срещу ответника „Е.7.“
АД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление:***, р-н Триадица, ж. к. ******,
ул. „********, ет. 1, ап. офис 1, иск с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД, за
установяване на недействителност по отношение на ищеца извършеното прехвърляне на недвижими имоти вместо
изпълнение на парично задължение с Нотариален акт за № 124, том I, per. № 1003, дело 69/2014г., сключен на 31.03.2014г. между К.А.М.,
действащ в качеството му на управител и представител на „Б.Г.” ООД като Прехвърлител и Н.С.Г., действаща в качеството и на изпълнителен
член на съвета на директорите и представител на „Е.7.” АД като Приобретател. Със същото решение съдът е осъдил ищцата Д.А.З.,
ЕГН:**********,***, чрез К.И.З. -
съпруг, да заплати „Е.7.“ АД, ЕИК: ********
със седалище и адрес на управление:***, р-н Триадица, ж. к. ******, ул. „********,
ет. 1, ап. офис 1, сумата 2000 лв. разноски на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
Видно от мотивите на решението ответници по делото са същевременно
и двете дружества „Е.7.“ АД, ЕИК: ******** и „Б.Г.” ООД, ЕИК********, извършили
помежду си процесната сделката, обективирана
по нотариален ред, чиято относителна недействителност ищцата претендира по реда
на чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Видно от мотивите на съдебния акт е и че в тежест на ищеца са били възложени
направените от ответника разноски - 1800 лв. адв.
възнаграждение и 400 лв. за ССЕ, т.е. общо за сумата от 2200 лв. Касае до
пропуск на съда да отрази в диспозитива на решението, че искът се отхвърля по
отношение и на двамата ответници, за което съдът е формирал волята си в
мотивите. Освен това става дума и за погрешно пресмятане на разноските, които
ищцата дължи на единия от ответниците.
Предвид гореизложеното, съдът намери молбата по чл.
247 ГПК за основателна. Налице са твърдените от молителя две ОФГ, изразяващи се
в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в решението. Понеже е налице грешка в изразената воля на съда,
налага се извод за основателност на направеното искане за поправка на ОФГ. Следователно
са налице две очевидни фактически грешки, които следва да бъдат поправени.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 288/10.02.2020
г. по т.д. 2351/2018 г. по описа на СГС, VI-12 състав, като в диспозитива на
същото след изписаното в него срещу „Е.7.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление със седалище и адрес на управление:***, р-н Триадица, ж. к. ******,
ул. „********, ет. 1, aп. офис 1, се
добавя и срещу „Б.г.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
1510, р-н Подуяне, ж. к. ********, бл. **, вх.*******.
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 288/10.02.2020 г. по
т.д. 2351/2018 г. по описа на СГС, VI-12 състав, като в диспозитива на същото сумата 2000 лв., да се чете
сумата 2200 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: