Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на Ш. А. Т. с [ЕГН] от гр. Сърница, [улица], чрез адв. Р. А. от АК – Пазарджик против решение № 1012-12-357#1 от 04.01.2024 г., подписано за директор на ТП на НОИ от Д. К. в условията на заместване съгласно заповед № 1015-12-101/23.06.2021 г. и заповед № 37906/05.12.2023 г..

С оспореното решение е потвърдено разпореждане №121-00-2625-4 от 14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №121-00-2625-3/14.11.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, с което на Ш. А. Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 09.09.2022 г. до 08.09.2023 г. в размер на 85.71 лв. дневно, издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, незаконосъобразен и несправедлив, тъй като в него неправилно било установено, че причината за напускане на работа на лицето била поради подаване на оставка.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. А. поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът чрез юрк. С. оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателя заявление с вх. № ЗПОБ-602-02-0239 от 07.10.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл.54а от КСО, с което е и декларирала, че последното ѝ правоотношение е с работодател от Ирландия и считано от 09.09.2022 г. същото е прекратено.

На 14.10.2022 г. с вх. № 1019-12-4519#1 в ТП на НОИ жалбоподателят е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност в Ирландия за последния период – „изтичане на срока на договора“, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, формуляр на ПД U1 и копие от фиш за заплата. Липсва документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата й заетост.

С подаденото заявление Ш. Т. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че последното правоотношение е прекратено на 09.09.2022 г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т. е. за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г.

В предоставения оригинал на преносим документ U1, издаден на 16.09.2022 г. от компетентната институция на Ирландия, са потвърдени период на осигурена заетост от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта – „изтичане на срока на договора“; доход за периода от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г. в размер на 7884 евро.

В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001 СВ № 475326 от 19.10.2022 г. и U003 № 476831 от 20.10.2022 г. е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Съобразно това с разпореждане №121-00-2625-1 от 19.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал.4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение до получаване на СЕД U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 24.10.2022 г. в ТП на НОИ – Пазарджик за Ш. Т. са получени структурирани електронни документи U017 № 481011 и U004 № 481012 от компетентната институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“; доход за периода от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г. в размер на 7884 евро – брутен доход.

На основание чл. 55 от АПК с разпореждане № 121-00-2625-2 от 31.10.2022 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 121-00-2625-3 от 14.11.2022 г. на основание чл. 54ж, ал.1 и във вр. с чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Ш. А. Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 09.09.2022 г. до 08.09.2023 г. (дванадесет месеца) в размер на 85.71 лв. дневно.

За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия, с писмо с изх. № 1030-12-1104 от 20.06.2023г. от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 17.08.2023 г. с писмо вх. № 1030-12-1104#2, представено в превод на лист 106 от делото, в ТП на НОИ – Пазарджик е получен документ от „Keelings Softfruits“, което уведомяват: „Искам да потвърдя, че Ш. Т. от горния адрес е била наета в Keelings Softfruits, между 20/05/2022 и 08/09/2022. Шукрие подаде оставка от позицията при обстоятелства, при които тя напусна преди края на договора си – 01.10.2022 г.“.

Предвид данните в горния документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 № 716603 и Н001 № 716685 от 17.08.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г.

В ТП на НОИ – Пазарджик за жалбоподателя Трампа е получен СЕД U002 № 717222 от 17.08.2023 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“.

Предвид новоузнатите обстоятелства и получените нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения СЕД U002 № 717222 от 17.08.2023г. Съобразно установеното ръководителя на осигуряването за безработица с разпореждане № 122-00-2625-4 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменил разпореждане № 121-00-2625-3 от 14.11.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал.1 от КСО на Ш. Т..

По делото е представен договор за работа (превод л. 85 и сл.), сключен между „Keelings Softfruits UC“ и Ш. Т., по силата на който жалбоподателят била наета като работник в градинарството от 20.05.2022 г. до 01.10.2022 г. Изрично е уговорено, че това е фиксиран срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяването се дължи единствено на изтичането на този срочен договор.

По делото не е спорно, че лицето е започнало престацията си на труд за работодателя „Keelings Softfruits UC“ на 20.05.2022 г. и я е преустановило на 08.09.2022 г.

Издадените разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик в ТП на НОИ – Пазарджик са били оспорени по административен ред, с оглед на което е издадено решението на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, предмет на обжалване в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, според който пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Според 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на ТП но НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отмяна на обезщетение за безработица, като издателят на акта е материално и териториално компетентният орган да го стори.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, което го е издало, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК ясно са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Постановеният с решението резултат е основан на конкретно описани и обсъдени факти и обстоятелства, които са съотнесени към съответните материални и процесуалноправни норми.

Съгласно чл. 54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията ѝ в Агенцията по заетостта, както и че последната ѝ трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г. в друга държава членка на ЕС - Ирландия.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера на отпуснатото обезщетение за безработица - съобразно националното законодателство.

Съгласно чл. 54ж, ал. 2 от КСО влязлото в сила разпореждане по ал.1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; съответно паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Предпоставките и реда за отмяна на влязло в сила разпореждане, установени в чл. 54ж, ал. 2 от КСО, са специални по отношение на общия режим за отмяна на влязъл в сила административен акт, предвиден в чл. 99 и сл. от АПК. Изрично следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК, предвид че режимът в КСО е специален по отношение на АПК и са приложими посочените в него срокове. Така и установеният в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение (в този смисъл напр. решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС).

С оглед данните по делото съдът приема, че извършената от административния орган преценка на новоустановените данни е обективна и еднозначна.

Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО, представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или с тяхно съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл напр. решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

Категорично е установено, че първоначално по преписката са били представени СЕД U017 № 481011 (л.70) и U004 № 481012 (л.72), в които от компетентната институция на Ирландия с потвърдени, периода на осигурена заетост от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г., причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“ и брутния доход за периода от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г. в размер на 7884 евро.

При последващата проверка на тези данни, обаче, от работодателя „Keelings Softfruits“ изрично е потвърдено, че Ш. Т. е била наета като работник между 20/05/2022 и 08/09/2022 и същата е напуснала длъжността си преди края на договора. Тези данни са потвърдени със СЕД U001 № 716603 (л.57) и Н001 № 716685 (л.55) от 17.08.2023 г. от компетентна институция на Ирландия, в които е посочен период на осигурена заетост от 20.05.2022 г. до 08.09.2022 г. и причина за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“.

Съобразно чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност документи, които са издадени от институция на държава членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, както и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

Действително в случая няма данни първоначално представените в ТП на НОИ – Пазарджик СЕД U017 № 481011 (л.70) и U004 № 481012 (л.72) да са били отнемани при условията на чл.5, § 2 от Регламент(ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Но в чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) № 987/2009 е предвидено, че по силата на пар.2 при съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва - доколкото е възможно - по искане на компетентната институция необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая от компетентната администрация в България е предприета именно такава проверка, в хода на която е получена непротиворечива информация относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение между Ш. Т. и нейния работодател. Тази информация е зачетена при условията на чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. За да бъде сторено това, не е необходимо СЕД U017 № 481011 и U004 № 481012 да са били изрично отнемани от издалата ги администрация в Ирландия. Отричането на заявените в тях данни е последица именно от издаването на последващия СЕД U002 № 717222 от 17.08.2023 г. (л.53), в който след извършената повторна проверка са установени действителните данни по случая.

Фактът, обосноваващ извода, че удостоверените в СЕД U002 №717222 от 17.08.2023 г. от администрацията в Ирландия и писмо вх. №1030-12-1104#2/17.08.2023 г. от работодателя „Keelings Softfruits“ данни са истинни, е уговорката, вписана в договора, сключен между Трампа и работодателя - жалбоподателят се наема по срочен трудов договор, считано от 20.05.2022 г. до 01.10.2022 г.

По делото няма спор, че след 08.09.2022 г. Ш. Т. не е изпълнявала задълженията си по договора, т.е. трудовото правоотношение е било прекратено. При това положение е очевидно, че основание за прекратяването му не е възможно да бъде изтичане на уговорения между страните срок на действие на договора. Не се твърди и не се установява уговорките по договора да са били променяни от страните след неговото сключване, съответно предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя „Keelings Softfruits“ или по някакви други, независещи от жалбоподателя причини.

Затова следва да се приеме, че причината за прекратяване на правоотношенията между „Keelings Softfruits“ и жалбоподателя е именно посочената в СЕД U002 № 717222 от 17.08.2023 г. от администрацията в Ирландия и писмо вх. № 1030-12-1104#2/17.08.2023 г. причина - напускане на служителя. Поради това размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО въз основа на наличните официални и редовни документи.

Възраженията на жалбоподателя за некоректно поведение от страна на работодателя са недоказани в настоящото производство. Обстоятелствата, при които е бил прекратен договорът на нейния съпруг със същия работодател нямат отношение към предмета на настоящия спор.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че правилно с решение № 1012-12-357#1 от 04.01.2024 г. е било потвърдено разпореждане №121-00-2625-4 от 14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №121-00-2625-3/14.11.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш. А. Т., [ЕГН] от гр. Сърница, [улица]против решение № 1012-12-357#1 от 04.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА Ш. А. Т., [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София разноски по делото в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.